Визията на Шри Ауробиндо

Глава 7 от книгата „Отвъд човека като вид – живот и дело на Шри Ауробиндо и Майката“ от Жорж ван Фрекем

(„Beyond man – Life and Work of Sri Aurobindo and the Mother“, Georges van Vrekhem)

изтеглете цялата книга на руски от тук – „За пределы человека“

Публикувани са още и следните глави от тази книга:

„Дванадесет дни на мълчание“ (глава 19)

Златният ден“ (глава 20)

„Корабът от Новия свят“(глава 21)

„Правейки невъзможното възможно“ (глава 22)

„Две стаи“ (глава 23)

Новата утопия: Ауровил“ (глава 25)

Визията на Шри Ауробиндо


Това е всеобхватна духовна революция,

преустройваща материята и творението.[1]

– Майката

Ауробиндо Гхош и Мирра Алфасса, които отсега нататък ще наричаме Шри Ауробиндо* и Майката, въпреки така различния си произход, достигнали до сходни преживявания и еднаква визия. “Не съществува разлика между пътя на Майката и моя; ние имаме и винаги сме имали един и същи път – пътят, който води към супраменталната трансформация и божествената реализация; не само в края, но от самото начало пътят ни е общ”[2], писал Шри Ауробиндо. Истината е една, с всичките ѝ градации, а те дошли да привнесат на Земята нова градация, “по-истинска Истина”. При това, тъй като тези опитности и тази визия  били формулирани главно от Шри Ауробиндо в “Ария” като негов инструмент, за простота и удобство говорим за “визията на Шри Ауробиндо”. Тази визия се развивала постепенно и винаги духовният опит бил нейна основа и мерило. Никога Шри Ауробиндо и Майката не са възнамерявали да се спрат някъде по пътя, за да преразгледат полученото до момента познание и да го оформят в система. Тяхната визия била отворена и те отдавали цялата си енергия, за да съграждат, буквално всяка минута от живота си, доколкото било възможно, нов свят на Земята.

Отправната точка в мисълта на Шри Ауробиндо е известна в Индия като Веданта, с централната идея за Брахман. “Брахман е алфата и омегата. Брахман е Едното и освен него не съществува нищо друго.”[3] “Брахман” е санскритска дума с наситена вибрация, описваща онова, което на запад бива наричано Бог или Абсолют. Важно е да се използва дума от среден род за началото, средата и края на всички неща, тъй като в противен случай от самото начало се запъваме с мъжко-женско разполовяване, което покварява и изкривява начина на възприемане на върховната Реалност. “Първата ни предпоставка е, че Абсолютът е върховната Реалност” (Шри Ауробиндо). От тази първа предпоставка и от факта, че светът съществува така, както ние го усещаме, произхожда всичко останало. Ние непрекъснато сме лице в лице със света, той е видим и осезаем за нас; първата предпоставка не е така самоочевидна, тъй като Абсолютът не може да бъде познат, още по-малко пък формулиран от човешкия интелект – той е въпрос на преживяване, непосредствено възприеман от великите духове от всички времена и земи, и бива отново и отново потвърждаван от техните потомци. Абсолютът може да бъде живян, но не може да бъде наречен с име, описан или дефиниран. “Единственият начин за познаване на Божественото е чрез отъждествяване с Него.”[4] (Майката)

Всичко е Брахман. Не съществува нищо, което да не е Брахман, тъй като извън Брахман не съществува нищо – понеже всичко е Брахман. “Ти си мъж и жена, момче и момиче; стар и изнемощял, ти прегърбен не зачиташ тояга; ти си синята птица и зелената и аленоглазата…” напява Шветашватара Упанишад (ІV.3, 4). “Ако е вярно, че само Висшият Аз (Self) съществува, тогава трябва да е вярно също и че всичко е този Аз.” (Шри Ауробиндо). Просто, но фундаментално. Майката го е казала още по-категорично: “Има само Онова. Само Онова съществува. Онова, какво? – Само Онова съществува!” И Онова е “съдържаща всичко, присъстваща навсякъде същност без измерения.”

Концепцията за абсолютната единствена Реалност, която е всичко, макар и да е потвърдена от западните мистици, не е общоприета на запад. Причината, наречена от Майката “грешката при сътворението”, е предполагаем разрив между Бог от една страна и Творението от друга – идея с най-вероятно халдейски произход. “Не съществува разделение между това, което наричаш Бог и онова, което наричаш творение … Именно чрез целостта на това творение, малко по малко, стъпка по стъпка, Божественото преоткрива себе си, обединява се със себе си, реализира себе си, изразява себе си … Това съвсем не е нещо, което Божественото да е пожелало своеволно, нито пък го е извършило по самовластен начин: това е растящото изразяване, все повече и повече развиващо се, на съзнание, което се обективира за самото себе си.”[5] От халдейския мироглед произлязъл еврейският, а от еврейския – християнският. И Бог продължава да си седи на трона над облаците, а човекът все така води битка в земната долина на сълзи, надявайки се на небесна отплата, и дяволът все така подклажда своите неизменни огньове в някакъв вечен ад.

Мнозина са възроптавали срещу такъв вид мироглед, който в края на краищата бил предназначен да формира основата и оправданието на техния живот – както възроптала и Майката в своята младост. “До моята двадесет и пет годишнина, или някъде до това време, познавах само Бога на религиите, Бога такъв, какъвто са го създали хората, и не исках да имам нищо общо с него, съвсем нищо!” (После, както знаем, тя открила “Revue cosmique” с неговото учение за иманентния Бог, Присъствието в сърцето на човека.) Бог, който поместил невежото, безпомощно човешко създание в свят като настоящия, тя смятала за чудовище, а нашия начин на живот – за ад: съвсем разбираема гледна точка, въпреки всички теологични аргументи, доказващи противното. “Ако Бог съществува, значи той е истински негодяй! Той е злодей и аз не искам Бог като този, който ни е създал”, написала тя по онова време. “Представата за Бог, който си седи тихомълком в своите небеса, който после създава света и се наслаждава, докато го съзерцава, след което възкликва: ”Какво добро творение!” Не! Аз си казах: “Не искам да имам нищо общо с такова чудовище.””[6]

През целия си живот Майката изпитвала неудобство при използването на думата “Бог”. “Не ми харесва използването на думата “Бог”, понеже под това име религиите подразбират всемогъщо същество, което се отличава от своето творение и стои извън него, а това не е вярно.” Тя смятала тази дума за “опасно фалшива”, асоциирана с над-земен тиранин. Ето защо тя, както и Шри Ауробиндо, обикновено наричали върховното Битие “Божественото” (le Divin – фр., Divine – англ.), вместо “Бог”. Или наричала Неназовимото просто “Онова”, или “Лорд” (Господ), или “Всевишният” и т.н., “тъй като и без това трябва да се използва някаква дума”, иначе няма как да се говори.

Брахман, според Веданта, съществува в себе си, извън и отвъд цялото проявление. Неговите три най-висши атрибути са Сат = Битие, Чит = Съзнание и Ананда = Блаженство. Оттук, саччидананда, произнасяно на санскрит като Sachchidananda, е едно от имената на Брахман. Тези три атрибута са абсолютни и неограничени, тъй като ограниченията биха били наложени из отвън, което е невъзможно, понеже извън Брахман няма нищо. “Не можем да предположим, че единствената Същност е зависима от нещо външно или отличаващо се от Нея самата, тъй като такова нещо не съществува.”[7] Това също така означава, че не съществува Нищо, тъй като всичко, което съществува, е Онова; ако съществуваше Нищо, то също би трябвало да бъде Онова и следователно не би могло да бъде Нищо.

Абсолютно Съзнание означава също така абсолютна власт, Всемогъщество, нещо, което човешкото въображение не е способно да обхване, тъй като при човека съзнанието е отделено от силата на реализация. Именно посредством своето Всемогъщество безграничният Брахман е в състояние да ограничи себе си във форми, чрез които той може, така да се каже, да разкрие себе си пред своя собствен взор. “Самó по себе си, Неговото себеограничение представлява акт на всемогъщество.” Ето как произлязла великата Игра на проявлението, Играта на Ананда, Игра, наречена Лила на санскрит. “Трансцедентният Бог играе своята материална Игра в Себе си, чрез Себе си и със Себе си.”

Това разкриване, това себепроявление на Брахман е безкрайно, също като самото Брахман, и също като Брахман то няма нито начало, нито край. Според терминологията, идваща от халдейците, ние обикновено говорим за “творение”, тъй като от “Твореца” се очаква да породи всичко от нищо, и това се смята за доказателство за неговото всемогъщество. Но след като не съществува “нищо”, не е възможно “нищото” да бъде извор на съществуващите неща. Единственият източник е Онова, Брахман, който е всичко. “Безкрайното не създава, то проявява онова, което присъства в него самото” (Шри Ауробиндо). Актът на всемогъщество, във вечността като цяло и във всеки един момент, се изразява от факта, че Брахман, за да се прояви, се конкретизира, като по този начин ограничава себе си. Безкрайното кара себе си, привидно, да стане ограничено. Обратно, всички крайни неща са по същество безкрайни, в противен случай те не биха могли да съществуват. “Всичко крайно, според своята духовна същност, е Безкрайното”, казва Шри Ауробиндо.

Като следствие, в проявлението също няма нищо друго освен Брахман. Което означава, че може да има само Ананда във всички светове по цялата скала на проявлението. В проявлението на Брахман, говорейки логично, наличието на страдание, нужда, страх или каквото и да е усещане за непълнота е невъзможно, а смъртта може да бъде единствено и само смислено и радостно преобразяване. По скалата на проявлението съществуват материален, витален, ментален и супраментален светове, както и светове със същества, носещи най-висшите атрибути на Брахман, чак до граничната линия, където най-фините, най-изтънчени форми на материализация чезнат в невещественото, абсолютно, самосъществуващо Битие на Божеството – “Абсолютното, Съвършеното, Единственото”.

Той е Създателя и света, създаден от него,

Той е откровението и той е пророка;

Той самият е актьора и представлението,

Той самият е познаващия и познаваното,

Той самият е мечтателя и мечтата.[8]

– “Савитри”

Спускайки се от висотите на всички тези абстракции* с толкова много главни букви, не можем да не си зададем уместния въпрос: “Щом като всичко е Брахман, този, нашият свят, трябва също да е Брахман. Защо тогава тук така явно присъстват страдание, страх и смърт?”

Веданта има отговор на този въпрос: тъй като в безкрайността на Брахман броят на възможностите е безкраен, естествено неговото собствено отрицание трябва да е било една от възможностите. В състояние на абсолютно Съзнание, което е Всемогъщо, “виждането” на възможност означава нейното реализиране. Следователно Брахман, в едно от своите проявления, така да се каже е потънал в своите противоположности, и ето как Битието се превърнало в Инерция, Светлината в Нощ, съзнанието в невежество, а Блаженството в безчувствена сивота.

Но също както цялото проявление, така и това е Игра, чрез която Брахман, така да се каже, се крие от собствения си поглед, за да може да преоткрие себе си, игра, в която той се е потопил в Нощта, за да изпита екстаза, великолепието на Разсъмването. Тъй като, да не забравяме, Брахман може да бъде само самия себе си и нищо, дори неговото отрицание, не може да съществува извън него.

Преоткриването протича чрез процес, който ние наричаме “еволюция”. В нощта присъства светлината, незабелязвана от нас. Във всеки атом, във всяка молекула, формирана в хода на еволюцията, във всяка елементарна частица Божеството присъства с пълния си потенциал. Божеството расте в своето творение; то се разгръща постепенно все повече и повече за своето собствено възприятие до момента, когато то ще стане обективно онова, което субективно винаги е било, и преживее онова, което е залогът на цялата Игра: чиста, божествена Любов.

Ние сме растящото Божество. “Брахман, сър, е името, с което индийската философия от незапомнени времена е нарекла единствената Реалност, вечна и безкрайна, която е Аза, Божественото, Всичко, повече от Всичко … Всъщност, сър, вие сте Брахман”[9], отговорил шеговито Шри Ауробиндо на Ниродбаран. Божеството присъства във всяка част от нашето материално, витално и ментално тяло. То  присъства особено, цяло-целеничко в нашето сърце, което ние усещаме като местоположението на нашата душа. Това, което наричаме душа, е в чиста форма Онова. При самото зараждане, когато Духът се потопил във Времето, именно ние самите, души вечно съществуващи в Онова, сме предприели великото приключение, защото трябва да сме усетили, че си струва труда.

Еволюция се нарича процесът на растеж, също и в нас, на материализираното Божество към неговата проявена цялостност. Светът е разкриващо се чудо, но разкриването изисква време, а при всяко прераждане ние падаме така силно на главите си, казала Майката, че забравяме откъде сме дошли. “Ние сме Божеството, което е забравило себе си.” Човечеството също е забравило откъде е дошло, а именно от утробата на Майката Земя, и макар че вече преоткрива своя произход, все още не съзнава накъде върви; нито пък разбира, че щом като преди него е имало толкова много еволюционни стъпки, значи е логично, че би трябвало или би могло да последват още и след него. След като прочете сутрешния вестник или се погледне в огледалото, човек доста трудно би могъл да твърди, че човечеството е достигнало върха на съвършенство или че човекът е “шедьовърът на шедьоврите”.

Но тук вече ние не следваме Веданта, поне не както бива интерпретирана от повечето индийски мъдреци, които смятали живота на Земята за такава неразбория, че го обявили за лош сън, химера, илюзия, съветвайки ни да го напуснем колкото е възможно по-скоро. Следвайки такъв стил на разсъждение, тези мъдреци явно не са съзнавали, че дърпат килимчето, ако не изпод краката на Брахман, то със сигурност изпод структурата на собствената си логика. Как е възможно във всесведущия, всемогъщ и всеблажен Брахман да съществува свят – например въртящ се синеват глобус с шепа човеци на него – който да е така безстойностен, че да трябва да го напуснеш колкото е възможно по-скоро? Това досадна грешка на Всесведущия ли е? Могъщество ли е липсвало на Всемогъщия? И този Всеблажен, да не би да изпитва удоволствие от жалкия живот на твари със забулено съзнание?

Въпреки това, много религии на Изток и Запад се съгласяват по същество с тази интерпретация на Веданта: някъде нещо е било сбъркано (може би поради магическата намеса на Черен Демиург?); Земята не е нищо повече от едно необходимо зло (щом като веднъж родили се на нея, въплъщението ни остава без помощ); и ние можем само да се опитваме да се озовем на Оня свят по възможно най-краткия път (желателно в неговите приятни региони) или да се отървем от кошмара веднъж завинаги (в Нирвана). Някои казват, че ние се измъкваме от мъчението след този абсурдно кратък живот, други – че трябва да се връщаме стотици или хиляди пъти. Каквато и да е истината, бягането от действителността е решение, присъщо на повечето религии.

Но не така виждал нещата Шри Ауробиндо. Той не отхвърлял логическите заключения на Ведантическата мисловна линия. След като абсолютното Битие-Съзнание-Блаженство е същината на цялото съществувание, а така също и на еволюиращото съществувание, тогава еволюцията трябва неизбежно да включва тези атрибути и в себе си, и рано или късно да ги прояви. Освен това, именно такова е обещанието, дадено на човечеството според всички известни окултни традиции – обещанието за възцаряване на Божието царство на земята.

“Еволюцията не е приключила; разумът не е последната дума на Природата, нито пък разсъждаващото животно е Нейното най-висше творение. Също както човекът се е появил от животното, така от човека се появява свръхчовекът”[10], заявява един от афоризмите на Шри Ауробиндо. А на първите страници на “Животът божествен” той пише: “Животното е жива лаборатория, в която Природата, така да се каже, разработила човека. Човекът, от своя страна, може да бъде мислеща и жива лаборатория, в която, с неговото съзнателно сътрудничество, тя желае да разработи свръхчовека, бога.”[11] За него това било не само възможност, но несъмнен факт, понеже то било “неизбежно”, явяващо се резултат от същината и процеса на еволюция, когато бива погледнато от правилната гледна точка. “Супраменталната трансформация е нещо отсъдено и неизбежно в еволюцията на земното съзнание; тъй като неговият възход не е приключил и умът не е последният връх.”[12]

Еволюция и инволюция

“Думата еволюция носи със себе си в своя дълбочинен смисъл, в самата идея, заложена в нея, необходимостта от предшестваща инволюция”[13], пише Шри Ауробиндо. Тъй като “нищо не може да произлезе от Материята, ако преди това то не се е съдържало в нея”[14]. “Еволюцията на живота в материята предполага предшестваща негова инволюция в нея, освен ако не предположим, че той е ново творение, по магически способ и необяснимо как внедрено в Природата.”[15] “Еволюцията на съзнанието и знанието не може да бъде обяснена, освен ако не допуснем, че в нещата вече присъства скрито съзнание с неговите присъщи и вродени способности, малко по малко излизащи наяве.”[16] С други думи: ако нещо не се съдържа в развиващото се вещество, то не може да произлезе от него, и щом като е произлязло от него, значи трябва да се е съдържало в него, в основния еволюционен материал.

Следователно процесът на сътворяване, моделът на нашия еволюционен свят може да бъде представен метафорично чрез стълба от светове, проявени от Божеството, по която първо то да слезе в своето проявление от най-висшето съзнание до най-нисшето, тотално безсъзнание, и по която, обективно въплъщавайки се във все по-висши еволюционни форми, сега то се изкачва обратно към своето абсолютно съвършенство. Може да се предположи, че на този етап, в човека, то е някъде по средата на своето изкачване обратно.

Най-нисшите стъпала на тази стълба са ясно различими за всеки, който не гледа през тъмните очила на догматичния материализъм: на дъното е материята (минералите), после е животът (растения и нисши животни), следва менталното съзнание (висши животни и човек). Всяко от тези нива е израснало от по-долните нива и съдържа в себе си всички техни съставни части. Самобитен мислител като икономиста Е. Ф. Шумахер, автор на книгата “Малкото е красиво”*, обяснил това еволюционно напластяване в разговор с Фритьоф Капра, който пише: “Шумахер изрази своето убеждение в наличието на фундаментален йерархичен порядък, състоящ се от четири отличителни елемента – минерал, растение, животно и човек – с четири други – материя, живот, съзнание и себеосъзнатост – които са проявени по такъв начин, че всяко ниво притежава не само своя присъщ отличителен елемент, но и онези от всички по-нисши нива. Това, разбира се, е древната представа за Непрекъснатата верига на битието, която Шумахер представи на съвременен език и със забележителна проницателност. Той обаче твърди, че четирите елемента са неподлежащи на делене мистерии, които не могат да бъдат обяснени, и че различията между тях са израз на фундаментални скокове във вертикално направление, “онтологични несвързаности”, както се изразява той. “Ето защо естествените науки не могат да имат каквото и да е философско влияние”, повтаря той. “Те не могат да боравят с цялото; те боравят само с най-нисшето ниво, нивото на материята.”[17] (“Необичайна мъдрост”).

Думите на Шумахер са забележителни, тъй като той успял да пробие границите на общо преобладаващия научен редукционизъм и да възприеме реалността с непредубеден поглед. В действителност законите на науката представляват единствено и само, при това частично, закони на материалното ниво на съществуване, заемащо външния слой от Сферата на битието. Ето защо, по принуда, те трябва да останат непълни, докато науката съумее да се измъкне от своя порочен кръг, твърдейки, че всичко е материя, понеже не съществува нищо друго освен материя.

Над тези нива има още и други, също усещани от нас, макар много по-слабо осезаеми, като например нивото на нашите вдъхновения и интуиции, или над него – светът на великите същества, които човекът нарича богове, ангели или същества от светлина. Имайки предвид разнообразието от култури през вековете и изобилието от техни творения, както и ролята, която религията играла в света на хората, би било абсурд да се отрича съществуването на тези нива, надвишаващи нашето обичайно ментално съзнание. Със сигурност, всичко това трябва да е произлязло от някъде. И има ли поне едно важно научно откритие или изобретение, което да не е било резултат от вдъхновение или внезапно “озарение” или “прозрение”?

Според Шри Ауробиндо, всички по-горе споменати нива принадлежат към нисшата половина на еволюционната стълба, към нисшата полусфера от Сферата на битието – може би по-добър термин от “Верига на битието”, който се асоциира с линеен начин на мислене. Част от висшата полусфера са световете с атрибутите на Божеството, на Битие, Съзнание и Блаженство, смятани от прорицателите за най-висшите качества на съществуванието. Когато си мислим за Зевс и неговата обител на Олимп, за хиндуисткия пантеон или за Йехова и за неговите ангелски свити, става очевидно, че Брахман с неговите атрибути трябва да е по-високо, или по-дълбоко, или по-всеобхватен. Световете на боговете са проявени светове, докато Битието е самият източник на проявлението, отвъд всякакви имена и проявления.

Духовният опит показва, че съществува различие между световете на божествените атрибути и световете на боговете, съществува преграда между тях, която древните индийски писания наричат “златен капак”; именно тази преграда обяснява наличието на предполагаемата “пропаст” или разрив между Бог и неговото творение, както твърдят религиите от халдейското семейство. Този златен капак представлява един вид врата, през която на човека, при неговото настоящо състояние, не е позволено да преминава, тъй като Ведите казват, че онзи, който премине през “вратата на Слънцето”, не може да се върне обратно.

Шри Ауробиндо и Майката са преминали през нея – и са се върнали, тъй като те били първите същества, предопределени за тази авантюра. Те изучавали божествения слънчев свят между най-горните нива на Сат-Чит-Ананда и онези, от които се състоим ние и нашият свят. Те открили, че нисшата полусфера на съществуване произлиза от висшата и се поддържа от нея. Някои прорицатели, сред които и ведическите риши, вече са съзирали този слънчев свят, но за тях времето все още не било дошло, за да го включат във възходящата стълба на еволюцията. Шри Ауробиндо, използвайки специално, неутрално понятие, нарекъл слънчевия свят “Супраментал” (The Supramental), тъй като той се намира далеч над менталното съзнание, дори над неговия най-висш обсег.

Супраменталът – самият той бидейки сияйна призма от светове – е по същество принцип на Единство, за нас невъобразимо. Тъй като в нашия свят всичко е разчленено, разделено на аз, ти, той и тя, на неща от космичен, човешки или атомен мащаб; ние се блъскаме във всеки и всичко, и ние не сме сигурни какво се случва зад погледа на котка, на нашето собствено дете или на любимия човек. Един велик западен философ дори казал, че всичко съществува в себе си и че не е възможно да знаем нещо, което не е в самите нас. В Супраментала, напротив, всичко е съзнателно и непрекъснато присъстващо във всичко останало едновременно; там животът е блаженство без сенки (божествената Ананда) и безсмъртно. “Светлината [там] е едно със Силата, вибрациите на знание с ритъма на волята и двете са едно, съвършено и без търсене, опипване или усилие, с гарантирания резултат.”[18] Супраменталът “притежава знанието на Едното, но е в състояние да извлече от Едното неговото скрито многообразие; той проявява Множеството, но не се губи в неговите обособености.”[19]

Супраменталът, бидейки директно проявеното Божество и следователно притежавайки присъщото на Божеството единство, присъства навсякъде и във всичко, дори сега, в хартията, на която са отпечатани тези думи и в ириса на окото, което ги чете, както и в леда на кометите отвъд Плутон и в горящото ядро на квазарите. Без Супраментала нищо не би могло да съществува. Няма да забравяме, че Бог е не само “по-високо”, но и по-дълбоко, по-навътре, и именно “отвътре”, чрез своето супраментално творение, той крепи нашия помрачен свят. Но наистина, как така нашият свят е бил “помрачен”? Как се е получило така, че ние живеем в така проблематичен свят на разделение и неведение? Понеже златните лъчи на Съзнанието-за-единство (Unity-Consciousness) са били филтрирани, така да се каже, от капака между полусферите, угасвайки и превръщайки се в това, което наричаме ментално съзнание или за кратко “ментал” или ум. Менталът е инструмент на познание, способен да вижда само от определена гледна точка и никога от всички възможни гледни точки едновременно, като супраменталното Съзнание-за-единство; следователно той може само да възприема аспекти, отделни страни, които са части, “люспи” или “стърготини” от Единната реалност. Ето защо Шри Ауробиндо нарекъл човека “менталното същество”, намиращо се на половината път по възходящата стълба на еволюцията, между тъмната бездна на Несъзнанието и сияйните върхове на всевиждащото, всезнаещото и всеможещо Битие.

И така, в действителност еволюция означава възстановяването в Материята на стълбата, или суперкосмическата колона, или кулата от светове, чак до позицията, където проявлението ще стане напълно съзнателно въплъщение на своя Създател. Майката Природа, аспект на Великата Майка, използва безкрайно време за своята работа, поне според мерилото на нашия кратък човешки живот, и тя сякаш се наслаждава при моделирането на удивително разнообразие от създания, надминавайки най-красивите творения на съвременното изкуство още преди милиони години с творби на изкуството, които са живи, които плуват, бягат и летят. Както вече видяхме, ново стъпало от стълбицата се изгражда от вече съществуващите материали от предишните стъпала – човекът носи в себе си цялата предшестваща еволюция – плюс още нещо, което, благодарение на инволюцията, лежи в тях в очакване. Когато едно стъпало, или един вид, в материалната еволюция достигне своя горен предел и неговата завършеност притиска този “таван”, тогава еволюционният импулс за по-нататъшно развитие действа като зов за реализирането на следващата стъпка, за нов, по-висш вид.

“Инволюция” е друга дума за цялата скала на проявените, но скрити за нашето око светове; това са не-еволюционни “типални” светове, с други думи, светове, в които съществата не се променят, или не еволюират, тъй като те са напълно доволни от своя начин на съществуване и от своя тип, удовлетворение, което е израз на фундаменталната вездесъща Ананда или Блаженство. Тези светове представят цялостната скала на съзнание, от най-висшата Ананда до най-нисшето витално ниво. От “колоната” на типалните светове – която представлява проявлението на Божеството, трябва да бъде вмъкната “частица” или градация (тоест свят с неговите закони и същества) във всяко по-висше стъпало от материалната еволюция; това се случва в отговор на импулса отдолу, на натиска изпод временния еволюционен таван. Координирането на двете сили, на импулса отдолу и на отговора отгоре, носи като резултат материалното проявление на нов, по-висш вид. Това се е случвало много пъти, когато нисшите и по-висши форми на живот са се появили на планетата Земя, последвани от все повече и повече ментализираните животни, а после от напълно развитото, типично ментално същество, човешкото същество.

Всичко това предполага, че някъде в типалното проявление трябва да е съществувал ментален свят, принадлежащ на ментални същества като човешките аеони, преди той да се е въплътил материално на Земята. Майката го е формулирала по следния начин: “Човекът не принадлежи само на Земята: човекът в основата си е универсално същество, но на Земята той има специално проявление.”[20] А думите на Шри Ауробиндо звучат така: “[Човек] изразява, според условията на земния свят, който обитава, менталната сила на универсалното битие.”[21] И той писал на един свой ученик: “Ти говориш така, сякаш еволюцията е била единственото творение; творението или проявлението е много обширно и съдържа множество планове и светове, които са съществували преди еволюцията, всички различни по характер и с различни видове същества.”[22]

Разглеждано по този начин, божественото проявление, включително земната еволюция, не е резултат или сцена на диктаторска божествена приумица. Всемогъщото Божество се е самоограничило в своето творение, вграждайки в него закони, като по този начин му осигурява поддържаща структура. Това е причината, поради която еволюцията трябва да следва определени процеси. Един от тези закони изисква вмъкването на все по-висши универсални нива на съзнание във възходящата материална стълба на еволюция в отговор на еволюционния импулс, когато предишното, по-ниско ниво е достигнало своя “таван”. Друг необходим процес е намесата на самото Божество в неговото еволюиращо творение, за да направи възможно вмъкването на нова градация. За тази цел Божеството се въплъщава на Земята като Аватар.

Според Шри Ауробиндо и Майката, съществуващият човешки вид, понастоящем, е достигнал своя “таван” след продължително развитие, от което ни е известна само най-скорошната фаза – периодът от време, наричан от нас история. На тях им е било дадено да съзрат еволюционното салто, еволюционния квантов скок, защото те дошли да го извършат в самите себе си. Божието царство на Земята било обещано на човечеството още при неговото зараждане и сега е настъпил моментът на неговото осъществяване, казват те. Човешкото същество мутира вътрешно в ново, по-висше, божествено същество, което все още няма име, макар че понякога го наричат “свръхчовек” (superman). От менталното същество, без значение дали то го съзнава или не, дали го иска съзнателно или не, се развива СЕГА супраменталното същество. Пионерите вече са формирали архетипа на новия вид в самите себе си и са подготвили Земята за неговото появяване, както ще видим по-нататък в тази книга. Бъдещето на прага на новото хилядолетие не е мрачно или катастрофално: на Земята, Земята на обединено човечество, се изгражда Царството на Бога.

Всичко това не означава, че сега или в миналото светът на земното човечество е бил завидно място. Някъде се е случило нещо, което е превърнало нашата планета в отвратително място. Някои традиции говорят за морално падение, други за космическа злополука. Нека завършим това кратко въведение във визията на Шри Ауробиндо с една история, разказвана не веднъж от Майката с малки изменения. Тя споменала, че е узнала тази история от древна окултна традиция и че тя носи дълбок смисъл. Макар и символична, тази история носи истина.

Когато Всевишният решил да се прояви във външни форми, за да съзерцава себе си, той първо формирал вътре в себе си Знанието и Силата на изява, проявление. Това Знание-Сила или Съзнание-Сила е Великата Майка. (Всяка сила е вибрация; всяка вибрация е съзнание, а всяко съзнание е персонално същество – без изключение.) Всевишният решил, че Радост и Свобода щели да формират основата на неговото проявление, двете качества, без които не е възможен божествен израз на Ананда – и Майката, великата Съзидателка, разбира се изпълнила неговото решение.

След като формирала фундаменталните божествени Радост и Свобода, Майката създала четири Същества. Тъй като от тези Четири трябвало да се развие всичко останало от външното проявление, те представлявали въплъщения на божествените атрибути, най-ранните първоизточници и опори на творението: 1. Съзнание, което е Светлина; 2. Живот; 3. Блаженство, което е Любов; и 4. Истина. Те били великолепни и изключително мощни същества, тъй като всяко от тях, бидейки въплъщение на божествен атрибут, приличало почти изцяло на Божеството. Те притежавали пълна свобода да се наслаждават на своята божествена същност. Но се случило така, че тези първи Четири прекрасни същества, почти изцяло подобни на Божеството, се опиянили от своята радост и своята свобода, дотолкова, че започнали да си въобразяват, че са равни на Божеството, даже че те самите са Всевишния.

Както знаем, Всевишният също така е Едното, в което не е възможно разделение. Но тъй като у Четирите същества възникнала заблудата, поради която всяко от тях си въобразявало, че то е Всевишния, заблудата за разделение възникнала също и в цялото творение. В своето съзнание Четирите се отделили едно от друго и от своя Произход, и в резултат на това се превърнали в самата противоположност на онова, което били първоначално. Съществото на Съзнание и Светлина станало Владика на Тъмнината; Съществото на Блаженство и Любов станало Владика на Страданието; Съществото на Истина станало Владика на Лъжата; Съществото на Живот станало Владика на Смъртта. Ето как, заради тях, светът станал такъв, какъвто ние го познаваме.

Когато Великата Майка видяла какво изопачаване извършили нейните чеда, тя се обърнала към Всевишния и го помолила да даде средство за поправяне на бедствието.

Тогава Той й наредил да излее своето Съзнание от Светлина в онова несъзнание, своята Истина в онази лъжа и своята Любов в онова страдание. И Великата Майка изпълнила повелята му, дори с още по-голяма интензивност, отколкото когато създавала първите Четири. Тя се потопила в ужаса на Нощта на Несъзнанието и отново съживила в него Съзнание, Любов и Истина, за да активира избавлението, което би довело вселената обратно при нейния Първоизточник на безкрайно Блаженство. Постепенното реализиране на това избавление ние наричаме еволюция.

Сега сме стигнали момента, когато еволюцията е достигнала прага на супраментален, божествен свят. Реализирането на този божествен свят няма да се случи с едно мигване на окото, но основите са вече положени. И след това ще се появят много други и по-висши подобрения на Земята, докато Всевишният не стане отново изцяло самия себе си. Но дотогава неведението, тъмнината, смъртта, страданието и лъжата отдавна ще са изчезнали, тъй като Четирите ще са се обединили със своя Първоизточник.


* Префиксът “Шри”, използван по традиция като знак на уважение или преклонение, в случая представлява неотделима част от името. Важно е това да не се забравя, тъй като всички имена носят мантрична сила.

* Поради начина на живот на човешките същества в света, всичко, което им изглежда качествено или еволюционно повече, се приема също и за по-висше. Религиите са превърнали този “вертикализиран” начин на усещане в мисловен навик, намерил общоприето изражение в езика. Също така бихме могли да смятаме, че Божеството, или Брахман, е по-дълбоко в нас самите. Тъй като Божеството е “кръг, чийто център е навсякъде”.

* E. F. Schumacher, Small is Beautiful


[1] А ІІ, 440

[2] ОН, 456

[3] LD, 33

[4] Е 53, 256

[5] Е 53, 185

[6] А ІІ, 220

[7] LD, 31

[8] Savitri, 61

[9] CSA, 991

[10] T&A, 30

[11] LD, 3

[12] М, 40

[13] SM, 235

[14] LD, 42

[15] LD, 185

[16] LD, 612

[17] Fritjof Capra, Uncommon Wisdom, 228

[18] LD, 124

[19] LD, 126

[20] А ІІ, 140

[21] HC, 59

[22] LY, 385

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: