Учението на Шри Ауробиндо и метод на садхана

обратно към читалнята

Шри Ауробиндо, 1934

Учението на Шри Ауробиндо[1] води началото си от това на древ­ни­те мъдреци на Индия, според които зад види­мо­то във вселе­на­та съществува Реалността на битие и съзнание, Аз на всичко, единст­вен и вечен. Всички живи същества са обединени в този Един Аз и Дух, но са раз­де­ле­ни от известна отделеност на съзна­нието, от незнание за техния истинен Висш Аз и Реалност в ума, живота и тяло­то. С помощта на оп­ре­де­лена психологическа дис­ци­пли­на е въз­мож­но да се отстрани то­зи воал на разделящо съзнание и да се осъзнае истинния Аз, Бо­жес­т­веността вътре в нас и във всичко.

Според учението на Шри Ауробиндо, това Единно би­тие и съз­на­ние е въвлечено (ин­во­лю­и­рало) тук в мате­ри­я­та. Еволюция е ме­то­дът, чрез който то освобождава себе си; в то­ва, което изглеж­да като без­съз­нателно, се проявява съзна­ние и веднъж про­явило се, то се подтиква от само себе си да израства­ все по-високо и по-ви­со­ко и на­ред с това да се разширя­ва и развива към все по-пълно съвър­шен­ство. Животът е първата стъп­ка от това осво­бож­даване на съз­на­нието; умът е вто­ра­та; но еволю­цията не прик­люч­ва с ума, тя очак­ва осво­бождение в нещо по-велико, в съз­на­ние, което е ду­хов­но и супрамен­тално[2]. Следва­щата стъпка в ево­лю­цията следва да бъде към разгръщането на Свръх­разума[3] и Ду­ха като господства­ща­та властваща сила в съзна­тел­ното същество. Понеже са­мо тогава заложената в нещата Божес­тве­ност ще се осво­бо­ди изцяло и ще стане въз­мож­но животът да проявява съвър­шенство.

Но докато предишните стъпки в еволюцията бяха пред­прие­ма­ни от Природата без съзна­тел­на воля в растител­ния и животински свят, то при човека Природата е в състояние да еволюира пос­ред­ством съзнателна воля в инструмен­та. Това обаче не може да бъ­де постигнато изцяло посред­ством умствената воля на човека, тъй ка­то умът стига само до определено положение и след това може са­мо да се дви­жи в кръг. Необхо­димо е да се извърши духовен пре­лом, поврат на съзна­нието, чрез който умът да се измени в по-вис­шия прин­цип. Този метод следва да бъде намерен посредством древ­ната психоло­гическа дисци­пли­на и практи­ка на йога. В ми­на­ло­то е имало опити за това чрез оттегляне от света и изчезване във ви­си­ната на Аза или Духа. Шри Ауробин­до учи, че е въз­мож­но спус­­ка­не на по-висшия прин­цип, което не просто ще осво­бо­ди духовния Аз от све­та, ала ще го освободи в света, ще замени неве­жеството на ума или не­говото твърде ограничено знание със супра­мен­тал­но съзнание-ис­тина, което ще бъде достатъчен ин­стру­мент на вът­реш­ния Аз и ще позволи на човешкото същес­тво да намери себе си както в дейс­т­вие, тъй и вът­реш­но, и да израс­не от своята все още животинска чо­вешка природа в обожес­тве­на раса. За тази цел може да се изпол­з­ва психоло­гическата дисци­плина на йога чрез отваряне на всички съставляващи на съществото за преобразяване или тран­с­фор­ма­ция пос­ред­ством спускането и действието на по-висшия, все още нея­вен, супра­ментален принцип.

Това обаче не може да стане отведнъж или за кратко време, или чрез някаква скорострелна или чудодейна транс­форма­ция. Много стъпки следва да се пред­приемат от духовно-търсещия, преди да е въз­мож­но спуска­нето на супрамен­тала. Човек живее предимно в свои­те по­върх­ностни ум, живот и тяло, но вътре в него оби­та­ва вътрешно същество[4] с по-големи възмож­нос­ти, за което той следва да се пробуди – поне­же понастоящем той получава от не­го ед­ва огра­­ни­чено влияние, което го тласка към непрекъснат стре­меж към по-въз­ви­шена красота, хармония, сила и знание. За­то­ва пър­вият процес на йога е да се разгърне обсега на това вът­решно същество и да се живее изотвътре навън, направля­вай­ки външния живот чрез вътрешна светлина и сила. При това човек открива в себе си своята истинска душа, която не е тази вън­ш­на смесица от умствени, витални[5] и физи­чески еле­менти, а нещо от Реалността зад тях, искра от Божес­тве­ния огън. Човек трябва да се научи да живее в своята душа, да прочиства и ориентира към ис­ти­ната останалото от приро­дата си, задвижван от душата. После мо­же да послед­ват отва­ря­не нагоре и спускане на по-висш прин­цип на битието. Но дори тогава, това не е вед­на­га пълната супра­мен­тал­на светлина и сила. Понеже съществу­ват няколко обхвата на съз­нание между обичайния човешки ум и супра­мен­тал­ното съз­на­ние-ис­тина. Тези междин­ни обхвати трябва да бъдат отво­ре­ни и тях­на­та сила свалена в ума, живота и тялото. Само след това пъл­ната си­ла на съзна­нието-истина може да ра­бо­ти в природата. По­ра­ди то­ва процесът на тази само­дисцип­лина, или садхана, е про­дъл­жи­те­лен и труден, но дори мал­ко от него е от голяма полза, тъй като пра­ви окончател­ното освобождаване и съвършен­ство по-възмож­но.

Има много неща, спадащи към по-стари системи, кои­то са нуж­ни по пътя – отваряне на ума към по-голяма широ­та и към усета за Аза и безкрая, изплуване в така наречено­то косми­ческо съзнание, овладяване на же­ла­нията и страстите; външ­ният аскетизъм не е от съ­ществено значение, но превъзмогването на желание и привър­за­ност, както и кон­тро­лът върху тялото и неговите нужди, ламтежи и инстинкти са на­ложителни. Съществува комбинация от принципи­те на старите системи: пътят на поз­на­ние посред­ст­вом умствено различаване меж­ду реалност и види­мост, пътят на сърцето – на пре­да­ност, обич и себе­преда­ване, както и пътят на действие, насоч­ващ волята от моти­вите на личния интерес към истината и служе­не­то на по-висша реалност, вместо на егото. Понеже цялото съ­щество следва да бъде тренирано, за да може то да откликва и да бъде трансформирано, когато стане възможно по-висшата светли­на и сила да работят в природата.

При тази дисциплина вдъхновението на Учителя и, на труд­ни­те етапи, неговият контрол и неговото при­със­твие са наложител­ни – в противен случай би било невъзможно да се премине през тях без множество спънки и грешки, които биха въз­пре­пят­ствали шансо­ве­те за успех. Учителят е този, който се е издигнал до по-висше съз­на­­ние и битие и често бива смятан за негово проявление или пред­ста­вител. Той по­ма­га не само чрез своето учение и още повече чрез своето влия­ние и пример, но и чрез силата да предава своя опит на другите.

Това е учението на Шри Ауробиндо и неговият ме­тод на прак­ти­куване. Не е негова задача да развива някоя религия или да обе­динява старите религии, нито пък да основава каквато и да било нова религия – поне­же кое да е от тези неща би било отклонение от цен­тралното му направление. Един­стве­ната цел на неговата йога е вът­реш­но себеразвитие, чрез което всеки, който я следва, да може с те­че­ние на времето да открие Единния Аз във всичко и да развие съз­на­ние по-високо от менталното – духовно и супрамен­тално съз­на­ние, което да трансфор­мира и обожестви човеш­ката природа.

[1] В това изявление Шри Ауробиндо пише за себе си в трето лице.
[2] Супраментал (англ.: Supramental) – съзнанието-истина, най-висшето божес­тве­но съзнание и сила, действащо във вселената. Принцип на съзна­ние, по-висш от мен­тал­ността, той съществу­ва, действа и постъпва съгласно фундаменталната истина и единство на неща­та, а не подобно на ума – според техните привидности и фено­ме­нал­ни разде­ле­ния. Неговият фундамен­тален характер е зна­ние чрез отъж­дес­т­вя­ва­не, чрез което Висшият Аз е познат, Божес­тве­ната сатчитананда е позната, но също и ис­ти­ната на проявле­нието е позната, понеже и това тук е То.
[3] Свръхразум (англ.: Supermind) – пълното Истина-съзнание на Божес­тве­на­та при­ро­да, в което няма място за принципа на разделение и неве­де­ние и което винаги е пъл­ноценна светли­на и знание, превъзхождащи всякаква ментална субстанция или умствено движение; в свръхразума, ментал­ните разделе­ния и противопоста­вя­ния не съществуват, пробле­ми­те, създа­ва­ни от нашия разделящ и фрагментиращ ум изчезват и Исти­ната се вижда като едно сияйно цяло.
[4] Вътрешно същество (англ.: inner being) – вътрешният ум (на­миращ се зад по­вър­х­ностния ум или обичайната менталност), вътрешният витал, вътрешното фи­зи­чес­ко, с психическото отзад като най-вътрешното; вътрешното същество е истин­но­то същество.
[5] Витал – жизнената природа, изградена от желания, усеща­ния, чув­ства, страсти, енергии за действие, реакции на душата на желанията в човека.

“Sri Aurobindo on Himself”, Sri Aurobindo Ashram, p. 95

обратно към читалнята



Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: