Междинната зона

писмо на Шри Ауробиндо

Всички тези преживявания са от едно и също естество и това, което важи за едно, важи и за друго. Отделно от някои прежи­вя­ва­ния от личен характер, останалите са или идея-истини, като изливането на поток изотгоре в съз­на­нието при влизане в досег с опреде­ле­ни пла­но­ве на съществува­не, или силни формации (образувания) от по-големите мен­тал­ни и витални светове, които, при нали­чието на пря­ка отвореност за тези светове, нахлуват и искат да използ­ват сад­хака за своето осъществяване. Тези неща, когато се изливат или нахлу­ват, се явяват с неимоверна сила, ярко чувство за вдъх­но­вение или озарение, значително усеща­не за светлина и радост, впе­чатле­ние за разширя­ване и мощ. Садхакът се чувства осво­бо­ден от нормал­ните гра­ни­ци, проециран в прекра­сен нов свят на опит, изпъл­нен, раз­ши­рен и екзалтиран; идващото се асоциира при това с неговите стре­межи, амбиции, представи за духов­но осъ­ществяване и йогически сидхи[1]; то бива предста­ве­но дори за самата реализация и осъ­щес­т­вя­ване. Съвсем лесно той бива отне­сен от великолепието и при­ли­ва и смята, че е реализирал повече, отколкото наистина е сторил, не­що оконча­тел­но или поне нещо неоспоримо истинско. На този етап обикно­вено липсват нужните поз­нания и опитност, които щя­ха да му кажат, че това е само едно доста несигурно и смесено на­ча­ло, той може да не осъзнае от­вед­нъж, че все още се намира в кос­ми­чес­кото Неведение, а не в кос­ми­ческата истина, още по-малко в трансценден­тал­ната истина, и че каквито и формо-образуващи или динамични идеи-истини да са слезли в него, те са само частични и при това допъл­нително от­сла­бени, тъй като му се представят от все още неиз­бис­трено съз­на­ние. Той може също тъй да не успее да осъ­з­нае, че ако се втурне да прилага каквото постига или получава, ся­каш то е нещо катего­рич­но и абсолютно достоверно, той може или да изпадне в обър­к­ва­не и грешка, или пък да се затвори в някоя час­тична форма­ция, в която може и да има елемент на духовна ис­ти­на, но е вероятно да надделеят по-съмнителни умствени и ви­тал­ни нарастъци, кои­то съвсем да я деформират. Единствено когато той е в състояние да се отдръпне (дали веднага или след време) от пре­живяванията си, да стои над тях с безстрастното съзнание-сви­де­тел, да наблю­да­ва дейс­т­вител­ната им природа, ограниче­ния, със­тав и смес, тогава само може той да продължи по пътя си към реал­на свобода и по-висши, по-големи и по-истински сидхи. На всяка стъп­ка трябва така да се постъпва. Понеже как­во­то и да идва по то­зи начин при садхака на тази йога, било то от надразума или ин­ту­и­ци­ята или от озарения ум, или пък от някой екзалтиран жизнен план, или от всички тези вкупом, то не е категорично достоверно и окон­ча­телно; то не е върховната истина, в която той да може да отдъх­не, а само един стадий. И все пак се налага да се премине през тези стадии, понеже супраментал­на­та или върховната истина не може да се достигне с един подскок или дори с множество под­ско­ци; тряб­ва да се след­ва спокоен, търпелив, устойчив напредък през мно­жество междинни стадии, без обвързване или привърз­ва­­не към тяхната по-нисша истина или светлина или мощ или ананда[2].

Това в действителност е междинно състояние, зона на преход меж­ду обичайното съзнание в ума и истинското йога знание. Чо­век може да премине без да се нарани през него, долавяйки вед­на­га или на ранен етап неговата истинска природа и отказ­вайки да бъде за­дър­жан от неговите полусветлини и изкушава­щи, но не­съ­върше­ни и често примесени и подвеждащи опити; човек може да се залута в него, да последва фалшиви гласове и лъжливо на­път­ствие, а това прик­­лючва с духовно бедствие; или може той да се засели в тази меж­динна зона, без да го е грижа да продължи на­та­тък, и да из­гра­ди там някоя полуистина, която да приема за ця­ла­та истина, или да стане оръдие на могъществата от тези преход­ни планове, – именно това се случва с много на брой садхаци и йогини. Изумени от пър­вия прилив и чувството за мощ от свръх-нормално състояние, те би­ват заслепе­ни от малко светли­на, която им изглежда като потре­са­ваща илюминация или като докос­ване на сила, която бъркат с пъл­ната Божес­твена сила или поне с вели­ка йога Шакти; или прие­мат някое междинно могъщество (не ви­на­ги могъ­щество на Божес­т­веното) за Всевишния, а някакво меж­дин­­но съзнание за върхов­на­та реализа­ция. С готовност си въоб­ра­зяват, че са в пълното косми­чес­ко съзна­ние, ко­га­то то е само някаква фронтал­на или малка част от него, или някое могъщество от по-обширния ум или живот, или сфери от финото физическо, с които те са влезли в динамична връз­ка. Или усещат, че се намират в напълно озарено съзнание, докато в действи­тел­ност приемат не­съ­­вър­шено неща от горе посредством частично осветяване на ня­кой ментален или витален план; понеже идва­щото бива прини­зе­но и често дефор­ми­рано в хода на предава­нето му през тези пла­но­ве; приемащият ум и витал на садхака също често зле разбира или транскрибира какво­то е било получе­но или се нахвърля да при­месва с него собствените си идеи, чувства, же­ла­ния, които при това взема не за свои собстве­ни, а за част от исти­на­та, която полу­ча­­ва, защото те са смесени с нея, имитират нейната фор­ма, осве­те­ни са от нейните илюминации и получават от това сдру­жаване и за­им­ства­на светлина прекомерна стойност.

Има и по-лоши опасности в тази междинна зона на опит. По­не­же плановете, за които садхакът е отворил сега своето съзна­ние – не като преди, получавайки от тях мимолетни впечат­ле­ния и извес­т­ни влияния, а директно, поемайки тяхното пълно въз­дейс­­твие – из­пращат куп идеи, импулси, внушения, формации от всяка­къв вид, често диаметрално противоположни, противоре­чи­ви или несъв­мес­тими, но представени по такъв начин, че да се за­ли­чат техните не­достатъци и разлики, с огромна си­ла, правдо­по­доб­ност и изо­би­лие от доводи или с убеди­тел­но усещане за несъм­не­ност. Завладян от това усещане за увереност, живост, привидно изобилие и пищ­ност, умът на садхака навлиза в голямо обър­к­ва­не, което той прие­ма за някаква по-голяма организация и поря­дък; или пък се завих­ря в непрестанни поврати и промени, които умът приема за бърз напредък, но които не водят наникъде. Или е налице обратната опас­ност той да се пре­върне в оръдие на някоя на вид брилянтна, но не­ве­­жествена формация; понеже тези меж­дин­ни планове са пълни с мал­ки божества или силни дайтя[3], или по-малки съ­щес­тва, които ис­кат да творят, да материализират нещо или да наложат ментална и ви­тална формация в земния жи­вот и жадуват да използват или да оказ­ват влия­ние, или дори да обладават мисълта и волята на сад­ха­ка и да го превърнат в свой инструмент за целта. Това се отличава дос­та от добре известната опасност от наис­ти­на враждебни съ­щес­т­ва, чиято единствена цел е да вна­сят объркване, фалш, да предиз­вик­ват поквара на сад­ха­на­та и пагубна недуховна грешка.Alpha Всеки поз­­волил си да бъде уловен от някое от тези същества, които често прие­мат божествено наз­ва­ние, ще изгуби пътя си в йога. От друга стра­на, напълно е въз­мож­но садхакът да бъде пос­рещ­нат при нав­ли­зането му в тази зона от някое могъ­щес­тво на Божественото, кое­то да му помага и да го води, докато стане готов за по-големи не­ща; но все пак, това самò по себе си не е гарант срещу грешките и пре­пъва­нията на та­зи зона; понеже няма нищо по-лесно за могъ­щес­твата от тези зо­ни или враждебни могъщества да ими­ти­рат пъ­те­водния глас или облик и да мамят и въ­веж­дат в заблуж­дение сад­ха­ка, или пък той самият да при­писва на Божестве­ното творенията и формо-обра­зу­ванията на своите ум, витал или его.

Понеже тази междинна зона е регион на полуистини – и това са­мò по себе си нямаше да бъде от значение, по­неже не съществу­ва пълна истина по-ниско от свръх­ра­зума; но полуисти­ната тук е чес­то толкова частична или пък неясна в нейното прилага­не, че ос­тавя ши­роко поле за объркване, заблуда и грешка. Садхакът смя­та, че ве­че въобще не е в старото малко съзна­ние, понеже се усе­ща в кон­такт с нещо по-голямо или по-мощ­но, и все пак старото съзнание е все още налице, без всъщност да е от­ме­не­но. Той усеща контрола или влия­ние­то на някакво могъ­щес­т­во, същество или сила, по-ве­ли­­ко от самия него, стреми се да е не­гов инструмент и си мисли, че се е избавил от своето его; но тази самоизмама за липсата на его чес­то прикрива преувеличено его. Идеи го обземат и му се втъл­пя­ват, които са отчасти само вер­ни, а чрез твърде самонадеяно непра­вил­но при­ла­га­не би­ват превър­на­ти в лъжи; това опорочава движе­ни­я­та на съз­на­нието и отваря вратата за самоизмама. Внушения се правят, понякога от роман­ти­чен характер, които превъз­­на­­сят важ­ност­та на садхака или съот­ветстват на желания­та му, а той ги до­пус­ка без изучаване или проницателен кон­трол.

Дори вярното е тол­ко­ва екзалтирано или раз­тег­нато отвъд вярната му висота и граница и мярка, че се прев­ръ­ща в източник на грешка. Това е зона, през коя­то много садха­ци трябва да преминат, в която мнозина се ски­тат дълго и от коя­то огромен брой така и не изплуват. Особено ако тях­ната садха­на е преобладаващо в ментала и витала, те трябва да се срещ­нат тук с много трудности и значителна опасност; само оне­зи, които след­ват добро­съ­вест­но стриктно ръководство или на кои­то психичес­ко­то същество е изявено в тяхната природа, преми­на­ват лесно като по сигурен и ясно обозначен път през този межди­нен регион. Централна искреност, фундаментална кро­тост също спес­тя­­ват зна­чи­телна опасност и беда. Тогава може да се премине бързо по-нататък в по-ясна светли­на, където, дори и да има все още мно­го примес, неувере­ност и борба, все пак ориентацията е към косми­чес­­­ката истина, а не към полуосветено удължаване на Мая и неве­жеството.

Описах в общи линии главните характеристики и възмож­нос­ти на това състояние на съзнанието, нами­ра­що се веднага след гра­ни­цата на нормалното съзнание, защото явно точно тук се дви­жат тези преживявания. Но различните садхаци се държат раз­лич­но в него и отклик­ват понякога на един клас от възможности, понякога на друг. В този случай изглежда е било проникнато в не­го посред­ст­вом опит да се призове или да се форсира път в кос­ми­чес­кото съз­на­ние – няма значение какъв е начинът на изра­зя­ване или дали чо­век е напълно наясно с това, което прави, и дали го осъз­нава с тези по­нятия, става ду­ма за това по същество. Не в над­ра­зума е било про­ник­на­то, понеже да се отиде напра­во в надра­зу­ма е невъз­мож­но. Надразумът наисти­на стои над и зад цялата дей­ност на косми­чес­­кото съзна­ние, но човек може първо­на­чално да има само инди­рек­т­на връзка с него; нещата се спускат от надра­зу­ма през меж­дин­ни обхвати в по-широк план на ума, план на жи­во­та, фино-физи­чес­ки план и идват доста променени и отслабени при предаването, без нищо подобно на пълната мощ и истина, каквито притежават в самия надразум на присъщите му нива. Повечето от дви­женията идват не от надразума, а по-надолу от диапазо­ни­те на висшия ум. Идеите, с които тези преживявания са пропити и на които явно те крепят претенцията си за истинност, не са от надразума, а от по-висшия ум или по­някога от озарения ум; но те са примесени с вну­ше­ния от регионите на по-нисшите ум и витал и са много силно от­сла­бени в тяхното приложение или са грешно прила­га­ни на много мес­та. Всичко това не би имало значение, то е обичайно и нормал­но и човек трябва да мине през него и да стигне до една по-бистра атмосфера, където не­ща­та са по-добре организирани и са базирани на по-си­гур­на основа. Но движението е сторено в дух на преко­мер­но бързане и нетърпе­ние, на преувеличено самомне­ние и самоуве­реност, на прежде­вре­менна убеденост, без да се разчита на никакво друго ръко­водство, освен на ид­ва­щото от собстве­ния ум или от „Бо­жественото”, както бива схващано или преживявано то в етап на силно огра­ни­чено знание. Но представата на садхака за Божес­т­ве­­но­то и прежи­вя­ва­нето му, дори да е в основата си автен­тич­но, не бива никога на такъв един етап цялостно и чисто; то е приме­сено с все­въз­мож­ни ментални и витални при­пис­вания, а всевъзможни не­ща се асо­ции­­рат с това Божес­тве­но води­тел­ство и се вярва, че са част от не­го, а идват от съвсем дру­ги източници. Дори и да се пред­по­­ло­жи, че е налице някакво пряко ръко­вод­ство – най-често при тези усло­вия Божественото действа най-вече задку­лисно – то е са­мо от вре­ме на време, а останалото се извършва чрез игра на сили; греш­ка, препъване и при­мес на неве­жество се случват на воля и те­зи неща са поз­во­ле­ни, за­щото садхакът трябва да бъде тестван от све­тов­ни­те сили, да се учи от опит, да расте през несъвър­шен­ст­вото към съвършенство – стига да е способен на това, да е скло­нен да се учи, да отвори очите си за собстве­ните си грешки и заблу­ди, да се учи и да извлича полза от тях, за да расте към по-чиста истина, свет­лина и знание.

Резултатът от това състояние на ума е, че човек за­поч­ва да ут­вър­ждава всичко, което идва в този съмнителен ре­гион с всякакви при­меси, сякаш то е цялата исти­на и самата Божествена воля; идеи­те или внушенията, кои­то непрестанно се повтарят, биват изра­зя­ва­ни със са­мо­уве­рена абсолютност, сякаш че са истината цяла и не­ос­пори­ма. Налице е впечатление, че човек е станал без­личен и без его, докато целият тон на ума, неговият изказ и дух са пълни с раз­па­лено самоутвърждаване, оправда­но от убеждението, че той мис­ли и действа като инстру­мент и под вдъхновението на Божестве­но­то. Изказват се идеи много агресивно, които може да са валидни за ума, но без да са духовно валидни; и при това биват изразява­ни та­ка, сякаш представляват духов­ни абсолюти. Като например равен­ст­во­то, което в този смисъл – поне­же йо­ги­ческата саматà[4] е съвсем дру­го нещо – е чисто ментален принцип, пре­тен­ци­ята за свята не­за­виси­мост, отказът от приемане на когото и да било за гуру или про­тиво­поста­вя­нето, правено между Божес­тве­но­то и човешкото Бо­жес­твено и прочие и прочие. Всички тези идеи са позиции, кои­то могат да бъдат поети от ума и от витала и превър­на­ти в прин­ци­пи с опит да бъдат наложени на религиоз­ния или дори на духовния живот, но те не са и не могат да бъдат духовни по своята природа. Започват също така да постъпват вну­шения от виталните планове, бързо раз­множаване на въобра­зя­ва­ния романтични, фантазьорски или хитро­умни, скрити интерпре­тации, псевдоинтуи­ции, мними пос­ве­ще­ния в неща от отвъд­но­то, които въз­буждат или смайват ума и чес­то биват обръщани та­ка, че да ласкаят и да величаят егото и са­мом­не­нието, но без да са ба­зи­рани на добре проверени ду­хов­ни или окултни реал­ности от истински порядък. Този регион е пълен с еле­менти от та­къв тип и ако им се позволи, те започват да се тъл­пят върху садха­ка; но ако той сериозно възнамерява да достигне до върха, просто следва да ги наб­людава и отмине. Не че никога не при­­съства никаква истина в тези неща, но за едно вярно има на­ли­це девет ими­тиращи лъжи и само обучен окул­тист с непогрешим такт, рож­ба на дългогодишен опит, може да се ориен­ти­ра без пре­пъ­­ва­не или без да бъде уло­вен през лабиринта. Възможно е съвкуп­ност­та от нагласа, действие и изразя­ва­не да бъде тъй претоварена със заб­лу­­дите на тази меж­динна зона, че да се продъл­жава ната­тък по този път би било равносилно на отдале­чаване от Божестве­но­то и от йога.

Тук изборът е все още отворен – дали човек да следва твър­де при­­месеното напътствие, което получава в разга­ра на тези пре­жи­вя­­ва­ния, или да приеме истинното наставление. Всеки човек, кой­то нав­ли­за в сферите на йо­ги­чес­кия опит, е волен да следва своя собствен път; но тази йога не е път за всекиго да следва, а само за онези, кои­то приемат да се стремят към целта, да след­ват пътя посо­чен, при кое­то наличието на надежд­но ръко­вод­ство е наложи­телно. Без­по­лез­но е за когото и да било да раз­чита, че може да върви по този път надалеч – още по-мал­ко да стигне до края – посредством лич­на­та си вът­реш­на сила и знание, без истин­ната подкрепа или влия­ние. Дори обичайните дълго прак­ти­кувани йоги са труд­ни за след­ва­не без подкрепата на гуруто; в тази йога, при която с напредва­не­то се преминава през девствени тери­то­рии и непознати заплетени региони, това е не­въз­мож­но. Колкото до работата, която трябва да се свър­ши, тя също не е работа за кой да е садхак от кой да е път; ни­то пък това е ра­бо­тата на „безличното” Божес­тве­но, което при то­ва не е активна властваща сила, а крепи безпристрастно целия труд във вселената. Това е трени­ро­въчен терен за онези, които тряб­ва да преминат по трудния и сложен път на тази йога и на ни­коя друга. Ця­­ла­­та работа тук трябва да се върши в дух на прие­ма­не, дис­цип­ли­на и себепре­даване, не с лични домогва­ния и поставяне на усло­вия, а с бдително съзнателно подчиняване на контрол и во­да­чест­во. Работата, вършена в дух различен от този, во­ди до не­ду­хо­вен смут, объркване и обез­по­­коя­ване на атмос­ферата. Тук също труд­нос­ти, грешки, препъва­ния са много­крат­ни, понеже в тази йо­га хората трябва да бъдат воде­ни търпеливо и с известно поле за соб­ственото им усилие, чрез опит, от невежеството, присъщо на ум и жи­вот, към по-широк дух и озарено знание. Но опасност­та от бро­де­нето без на­път­ствие из регионите отвъд гра­ни­цата е, че може да се влезе в противоречие със самия фун­дамент на йогата, а усло­ви­я­та, при които само и един­стве­но работата може да се свърши, да бъ­дат изгубе­ни напълно. Преходът през тази междинна зона – без да е неми­нуем, понеже мно­зи­на премина­ват през по-тесен, но по-на­дежден път – е прекосяване от решаващо значе­ние; възмож­но е на излизане от него да има много широко или богато тво­ре­ние; но когато някой засяда там, възстановяването е трудно, бо­лез­нено, пос­ти­жи­мо едва след дълга борба и старание.

6 ноември 1932 г.


[1] Сидхи (санскр.: siddhi)– необичайна или окултна способност.

[2] Ананда (санскр.: ānanda) – блаженство, наслада, духовен ек­с­таз.

[3] Дайтя (санскр.: daityas) – демони, синове на Diti [разединеното битие, сепа­ра­тив­­ното съзнание, крайното].

[4] Саматà (санскр.: samatā) – равенство, невъзмутимост, равно-приемане.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: