Долината на лъжливото мъждукане

писмо на Шри Ауробиндо

Тук се усеща поток от директните източници на истина, какъвто не се среща толкова често, колкото би било же­ла­тел­но. Това е ум, кой­то може не само да мисли, но и да вижда – и не просто да виж­да по­вър­х­ността на нещата, с което обикновено интелектуалната мисъл се бори без край или без категоричен резултат и сякаш че не същес­т­вува нищо друго, а да вижда в сърцевината. Тантри­ци­те имат една фра­за paśyantī vāk, за да опишат едно ниво от Вак-Шакти, вижда­що­то слово; тук има paśyantī buddhi, виждащ интелект. Може да е затова, защото мъд­ре­цът вът­ре в него е пре­ми­нал отвъд мисъл в опит, но много са онези, които разполагат със значително богат­ство от опит, без той да избистря тяхното око на мисълта до такава степен; душата усеща, но умът продъл­жа­ва с примесени и несъвър­ше­ни транскрипции, замъглявания и обърка­ност в идеята. Явно дарбата за ясно виждане е била зало­же­на готова в неговата природа.

Избавянето тъй бързо и решително от блещукащите мъгля­ви­­ни и гъсти мъгли, които съвременният интелек­туа­лизъм прие­ма за свет­лина на истината, е постижение. Съвременният ум тъй дълго и упорно се е лутал – и ние с него – в долината на лъжли­во­то мъжду­ка­­не, че за никого не е лесно да разсее нейните мъгли със слънчевата свет­лина на ясно виждане тъй рано и всецяло, както тук е било сто­ре­но. Всичко казано тук за съвре­мен­ния хума­низъм и хуманита­ри­зъм, напразните усилия на санти­мен­талния идеа­лист и неефектив­ния интелектуалец, за синтетич­ния еклектизъм и други подобни неща е ясно мислене, достойно за възхита, то улуч­ва целта. Не чрез тези средства може човечеството да постигне онази ради­кална про­мя­на в своите начини на живот, която при това става наложител­на, а само чрез достигане до устоите на Реал­ност­та зад видимото – не прос­то чрез идеи и мен­тал­ни формации, а посредством изменение на съзнанието, вътрешно и духовно пре­о­б­ра­зяване. Но това е прав­да, която трудно би била чута в днеш­ния шум от всевъз­мож­на много­глас­на врява, обърканост и катастрофа.

Различаване, различаването изключително проница­тел­но сто­­ре­­но тук, между плана на феноменален (осе­за­ем) процес, на вън­ш­но проявена (екстернализирана) Пра­к­ри­ти[1], и плана на Бо­жес­тве­на­та реалност, спада към най-първите слова на вътреш­ната мъд­рост. Обяснението на това различие е не просто изкусно, то изра­зя­ва много точно едно от ясните безспорни обстоятелства, с които се сблъсквате, когато пресече­те границата и погледнете на външ­ния свят от позицията на вътрешния духовен опит. Колкото повече на­вът­ре или нагоре вървите, толкова пове­че виждането за нещата се про­меня, а външното знание, което науката организира, заема сво­е­то реално и доста ограничено място. Науката, подобно на голяма част от менталното и външно знание, ви дава само ис­ти­­на­та за про­це­са. Бих добавил, че тя не може дори да ви даде ця­лата истина за процеса; понеже вие ловите част от нещата, които могат да се пре­це­нят или претеглят, но пропус­кате тъй важните неподатливи на преценка; узна­вате при какви условия се случват нещата в При­ро­да­та, но едва ли дори узнавате как те се случват. След всичките три­ум­фи и смайващи постиже­ния на наука­та, обяс­­ня­ва­щият принцип, обос­нов­ката, зна­че­нието на цялото си оста­­ва все тъй смътно, тайн­с­т­вено и дори по-загадъч­но от всяко­га. Съградената от нея схема на еволю­цията – не само на този богат и обши­рен и пъстроцветен свят, но и на живот и съзна­ние и ум и тяхното функцио­ниране – въз­­ ос­но­ва на чисто фи­зи­чес­ка маса от електрони, сходни и отли­ча­ва­­щи се само по подредба и по брой, е ирацио­нал­но чародейство, по-озадачаващо от каквото и да било, измислено и от най-мис­тич­но­то въображение. Науката в крайна сметка ни приземява до пара­докс, при­веден в изпълне­ние, до орга­ни­зирана и строго обус­ло­ве­на слу­чай­ност, невъзмож­ност, която някак си е станала – тя ни е пока­за­ла нова, ма­те­риална Мая, много изкус­на в пос­ти­га­нето на невъз­мож­­ното, чудо, което по логика не може да го бъде и все пак ня­как си го има реално, неоспо­римо органи­зи­ра­но, но все пак ира­ци­о­­нално и нео­бяс­нимо. И това е така, явно за­що­то нау­ката е про­пус­на­ла нещо съществе­но; тя е видяла и из­след­ва­ла подробно каквото се е случило и донякъде как то се е случило, но си е затво­ри­ла очите за нещо, което е направило невъзможното въз­мож­но, нещо, което е, за да бъде изразено. Не съществува ни­как­ва фунда­мен­тална зна­чимост в нещата, ако про­пус­нете Божес­т­ве­­ната реал­ност; понеже оставате зазидани в една огром­на повър­х­нос­т­на че­руп­ка с управляем и използваем външен вид. Вълшеб­ст­во­то на Мага се опит­вате да анализирате, но само когато влезете в съз­на­ни­ето на самия Маг, можете да започнете да узнава­те от опит дейс­­т­ви­телното пораж­да­не, значи­мост и кръговратите на Лила. Каз­­вам „да започне­те”, понеже Божес­тве­ната реал­ност не е тъй прос­та, че при първия си досег да можете да узнаете всичко за нея или да я поместите в единична форму­ла; тя е Безкрая и отваря пред вас без­гра­нично познание, за което цялата наука вкупом е мъниче. Но все пак вие наистина се докос­вате до същес­твеното, до вечното зад не­ща­та и в светли­на­та на Онова всичко започва да бъде дъл­бо­ко оза­ре­но, интимно умопостижимо.

Аз веднъж ви споменах какво смятам за безплодното кълвене на оп­ределени добронамерени научни умове по повърх­ността или ви­ди­мата повърхност на духовната реал­ност, стояща зад нещата, и няма нужда да се раз­прос­ти­рам. По-важно е предзна­ме­но­ва­ни­е­то за по-голяма опасност, приближаваща в новата атака на про­тив­ни­ка, скеп­ти­ците, срещу валидността на духовния и отвъд-фи­зи­­чес­кия опит, тях­ната нова стратегия за унищожение чрез до­пус­ка­нето му и обясня­ва­не­то му според техния си усет. Може да е на­ли­це со­лид­но основание за опасе­ние­то; но подози­рам, че ако тези неща бъ­дат подложени на ща­телно изследване, едва ли умът на чове­чес­т­во­то ще остане дълго удов­летворен с обясне­ния тъй не­ле­по по­върх­нос­т­ни и външни, обяс­нения, които не обясняват ни­що. Ако за­щит­ниците на рели­гия­та заемат нездра­ва по­зи­ция, лесно уязвима, когато утвърждават само субек­тив­ната валидност на духовния опит, опонентите също, както ми се струва, изос­та­вят, без да го съзнават, портите на материалис­тич­ната крепост чрез своето съгласие изоб­що да допуснат и да изследват духовния и отвъд-фи­зи­чески опит. Тяхното окопаване във физи­ческото по­ле, техният отказ да до­пус­нат или дори да проучат отвъд-фи­зи­чес­ки неща, беше тяхната кула на укрепена безопас­ност; щом като тя бъде изоставена, човешкият ум, напи­ращ към нещо не така нега­тив­но, повече благо­твор­но по­зи­­тивно, ще премине през тру­по­ве­те на техните тео­рии и ра­зо­ра­ни­те дебри на техните анулиращи обяс­не­ния и находчиви психоло­ги­чес­ки етикети. Друга опас­ност мо­же тогава да възникне – не на окон­ча­телно отри­ча­не на исти­на­та, а повтарянето на стари или нови фор­ми на някогаш­на заблуда, от една страна, някакво въз­раж­­да­не на сляп, фанати­чен, реакцио­нен, сек­тант­ски рели­гио­ни­зъм, от друга, препъване в траповете и тресави­ща­­та на виталис­тич­но­то окултно и псевдодуховното – греш­ки, при­да­ли цялата реална здра­ви­на на мате­риа­листичната атака върху ми­на­лото и неговите веруюта. Но това са при­видения, които ни пос­ре­щат винаги на гра­нич­ната линия или в междин­на­та област между ма­те­риал­ната тъма и съвър­шеното великолепие. Въпреки всичко побе­дата на върхов­на­­та светлина, дори в помра­че­ното земно съзнание, остава като един­­стве­ната фундаментална несъм­не­ност.

Изкуство, поезия, музика не са йога, не са сами по себе си неща ду­­ховни повече, отколкото философията е нещо духовно или нау­ка­та. Тук се спотайва друга любо­пит­на неспособност на съвре­мен­ния ин­телект – неговото неумение да прави разлика меж­ду ум и дух, не­го­вата готовност да бърка ментални, морални и естетски идеа­лиз­ми с духовност, а техните нисши степени да при­поз­­нава за ду­хов­­ни цен­нос­ти. Чиста истина е, че менталните инту­и­ции на мета­фи­зи­ка или по­ета в по-голямата си част съвсем не достигат кон­кре­тен духовен опит; те са да­леч­ни отблясъци, за­сен­че­ни отражения, а не лъчи от цен­­търа на светлина. Не по-малко вярно е, че гледано от върховете, ня­ма особена разлика меж­ду високите мен­тал­ни възви­ше­­ния и нис­ко­­височинните изкач­ва­ния на това външно съществу­ва­­ние. Всички енергии на Лила са рав­но­пос­тавени, погледнато от­го­ре, всички те пред­ста­вля­ват маски­ров­ки на Божес­твеното. Но след­­ва да се добави, че всяка от тях може да се превърне в начално сред­ство към реа­ли­за­ци­ята на Божес­тве­но­то. Едно фило­соф­ско изяв­­ление от­носно Ат­ман[2] е ментална фор­мула, не знание, не опит; все пак по­някога Бо­жес­­тве­ното го приема като канал за връзка; като по чудо в ума се пре­­кърш­ва барие­ра, нещо става видимо, глъбинна промя­на се за­дейс­тва в някоя вътрешна част, в устоите на приро­дата нав­ли­за не­що спо­кой­но, уравно­весено, неиз­ра­зимо. Чо­век застава на пла­нин­ски хребет и съзира или мислов­но усеща широта, раз­прос­ти­­ране над­лъж, нео­пи­суем прос­тор в Природата; тогава отвед­нъж се случва докосва­нето, откровение, наплив, менталът губи себе си в духов­но­то, този някой изпитва първото нашествие на безкрая. Или сто­и­те пред храм на Кали[3] край свещена река и виждате как­во? – скулптура, гра­циозно произведение на изкуството, но за мо­мент неочаква­но, мистериозно, вместо това там има при­със­т­­вие, мощ, лик, който ви гледа – вът­реш­ното зрение във вас е съзряло Миро­ва­­та Майка. Подобни докосва­ния могат да спохо­дят и чрез из­кус­т­во, музика, поезия твореца или он­зи, кой­то усеща разтърсване от сло­вото, долавя скри­тото значение на форма, послание в звука, но­сещ вероят­но по­ве­че, откол­кото съз­на­телно е възна­ме­рявал са­ми­ят ком­по­зитор. Всяко нещо в Лила мо­же да се превърне в про­зо­­рец, от­варящ се към скритата Реалност. И все пак, до­ка­то човек е удов­ле­тво­рен от гледането през прозорци, пол­зата едва начева; някой ден той ще трябва да нарами вещите на пили­грима и да поеме път на­там, където Реал­ността е вечно про­я­ве­на и присъс­т­ва. Още по-малко ду­хов­но приемли­во може да бъде да се остане насред сен­чес­ти­те отраже­ния, от само себе си се налага ди­ре­не на светлината, коя­то те се стремят да обрисуват. Но тъй като та­зи Реалност и тази свет­лина са в нас самите не по-мал­ко, отколкото в някакъв висо­чи­нен регион над смърт­ния план, ние можем, докато ги тър­сим, да из­ползваме много от образите и дейностите на жи­во­та; както човек под­нася на Божественото някое цвете, молитва, постъп­ка, така мо­же да се поднесе и създадена красива форма, пе­сен, поема, изобра­же­ние, мелодия и да се постигне благо­да­рение на тях контакт, от­к­лик или прежи­вяване. И когато се е навлязло в това божествено съз­нание или ко­га­то то расте изотвътре, тога­ва също неговото из­ра­жение в живо­та чрез такива неща не е изклю­че­но от йога; тези твор­чески дейности могат все още да имат свое­то място, макар и по съ­щество не по-значимо място от коя да е дру­га дейност, която мо­же да бъде поставена в полза и услуга на Божественото. Изкуство, пое­зия, музика, такива какви­то са те в своето обичайно функцио­ни­ране, създават мен­тал­ни и витални, не духовни ценности; но те могат да бъ­дат насочени към висша цел и тогава, подобно на всич­ко, спо­соб­но да свърже нашето съз­на­ние с Божес­тве­ното, те пре­тър­пя­ват ви­до­изменение и стават ду­хов­ни и могат да бъдат до­пус­нати като част от живот на йога. Всичко придобива нови ценности не от само себе си, а от съз­на­ни­е­то, което го използва; понеже има само едно нещо съществено, нуж­но, належащо – да се расте в съз­на­­ние за Божестве­на­та реал­ност и да се живее в нея, и да се живее всякога.

23 март 1932 г.

 


[1] Пракрити (санскр.: prakrti) – Природа; изпълнителна сила.

[2] Атман (санскр.: ātman) – Аз, Дух.

[3] Кали (санскр.: ) – ужасяващата форма на Божествената Майка.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: