Триединното Божествено

писмо на Шри Ауробиндо

Разграничаването между трансцендентното, космичес­ко­то, инди­ви­­дуалното Божествено не е мое изобретение, нито пък то е при­също на Индия или Азия – то е, напро­тив, призната европейска док­трина, действаща в езоте­рич­ната традиция на католическата цър­к­ва, където пред­ставлява общоприетото разяснение на Све­та­та Тро­и­ца – Отец, Син и Свят Дух – и то е много добре из­вест­но на евро­пейс­кия мистичен опит. По същество то присъства във всички ду­ховни дисциплини, които приз­на­ват везде­същността на Божестве­но­­то – в индийската ведантична опитност и в мюсюл­ман­ската йога (не само суфите, но и други школи) – мохамеданите дори говорят не за две или три, а за много нива на Божественото, докато се стиг­не до Всевишния. Колкото до самата идея, несъм­не­но има раз­лика между индивида, космоса в пространство и време, и нещо, което пре­­възхожда тази космическа или каквато и да е друга косми­ческа фор­мула. Съществува космическо съзнание, пре­жи­вявано от мно­зи­на, което е доста различ­но по своя обхват и действие от инди­ви­ду­алното съзна­ние, а ако съществува съзнание отвъд космическото – без­пре­делно и в основата си вечно, не прос­то разширено във вре­ме­­то – то също трябва да се отличава от тези двете. И ако Божест­ве­­­ното е или изявява Себе си в тези трите, е ли немис­ли­мо, че като аспект, в своите начини на дейст­вие, То може да се отличава тъй силно, че да сме прину­де­ни, стига да не оборваме цялата истина на опита, стига да не се ограничаваме до чисто ста­тично преживяване на нещо неопре­де­ли­мо, да гово­рим за троен аспект на Божествено­то?

В практиката на йога има огромна динамична разли­ка в начи­на, по който практикуващият се отнася към тези три възмож­ни реа­ли­за­­ции. Ако реализирам само Божес­тве­ното като онова, което, вмес­то моя личен „аз”, задвижва все още скришом цялото мое лич­но съ­щество и което мога да изведа на преден план иззад воала, или ако изградя образ и подобие на тази Божествена същ­ност в своите със­тавни части, това е реализация, но ограничена. Ако космичес­ко­то Божес­тво е това, което реализи­рам, губейки в него всякакъв ли­чен „аз”, това е много широка реализация, но аз се превръщам в чист канал на универ­салната мощ и няма никакво лично или бо­жес­твено ин­ди­ви­дуално осъщес­твяване за мен. Ако се изстрелям само до трансцен­ден­тал­ната реализация, аз губя как­то себе си, така и света, в транс­цен­­ден­талния Абсолют. Ако от друга страна моята цел не е нито едно от тези неща самò по себе си, а да реализирам, как­то и да проявя Божественото в света, сва­ляй­ки за тази цел все още непроявена мощ – каквато е свръхра­зу­мът – съгласу­ване­то на те­зи трите става наложително. Трябва да я сваля, но от къде да я сва­ля – щом като тя все още не е проявена в космическата форму­ла – ако не от непроя­ве­ното транс­цен­дентно, което следва да достигна и да реализирам? Трябва да я внеса в космическата формула и, щом ще е така, трябва да реали­зирам космическото Божествено и да ста­на съзнателен за космическия „аз” и косми­ческите сили. Но трябва да я въплътя тук – иначе тя остава само като влияние, не като нещо фиксирано във физи­чес­кия свят, а това може да бъде направено имен­но и само пос­ред­ст­вом Божестве­ното в индивида.

Това са елементи в динамиката на духовния опит и аз съм длъ­­жен да ги призная, ако дадена божествена работа трябва да се свър­ши.

12 юни 1932 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: