Прераждане и личност

писма на Шри Ауробиндо

Ако еволюцията е истина и е не само физическа еволюция на видо­вете, ала еволюция на съзнанието, тя трябва да е духовен, а не само физически факт. В такъв случай индивидът е този, който еволюира и израства във все по-развито и съвършено съзнание и очевидно това не може да стане в хода на един кратък човешки живот. Ако еволю­ция­та на съзнателен индивид същес­т­вува, тогава трябва да има пре­­раждане. Прераждането е логическа необходимост и духо­вен факт, за който можем да получим преживяване. Доказателства за прераждане, понякога с поразително убедителен характер, не липс­ват, но досега не са били внимателно регистрирани и събрани заед­но.

*

Трябва да избягвате общо популярната груба грешка от­нос­но пре­ра­ж­дането. Популярната представа е, че Титус Балбус се прераж­да от­ново като Джон Смит, човек със същата личност, характер, пос­ти­­жения, каквито е имал в предишния си живот, с единствената раз­лика, че носи сако и панталони, вместо тога, и говори на лон­дон­­­ски английски, вместо на популярен латински. Това не е така. Каква би била земната полза от повтаряне на същата лич­ност или характер милион пъти от началото на вре­мето до неговия край? Душата влиза в рождение за опит, за растеж, за еволюция, докато съумее да привне­се Божес­тве­ното в материята. Именно централ­но­то същество се въплъщава, не външната лич­ност – личността е прос­то ка­лъп, какъвто то създава за своите фигури за опитност в съот­вет­ния живот. В друго раждане то ще създаде за себе си раз­лич­на личност, различни способности, друг живот и поприще. Да предпо­ло­жим, че Вергилий е роден отно­во, възможно е той да се залови с поезия в още един или два живота, но той определено няма да на­пи­ше епос, а по-скоро вероятно лека, но елегантна и кра­сива ли­ри­ка, каквато е искал да пише, но не успял, в Рим. В дру­го рож­де­ние е възможно да не бъде изобщо поет, а философ и йогин, търсещ да постигне и да изрази висо­чайша­та ис­ти­на – по­не­же това също е би­ло нереализи­рана ориен­та­ция на неговото съзнание в онзи живот. Може би преди е бил воин или владетел, вършещ подвизи подобно на Еней или Август, преди да ги е въз­пял. И така нататък – тъй или иначе, централното същество раз­ви­ва нов харак­тер, нова личност, расте, развива се, минава през всякакъв земен опит.

С по-нататъшното си развитие еволюциониращото същес­тво ста­ва все по-богато и сложно и то акумулира своите личности, така да се каже. Понякога те стоят зад активните елементи, вмък­вай­­ки ня­какъв нюанс, някаква отличителна черта, някаква спо­соб­ност тук и там – или стоят на преден план и е налице множес­твена лич­ност, многостранен характер или многостранна, поня­ко­га на вид уни­вер­сална, способност. Но ако дадена някогашна лич­ност, пре­диш­на способност е изведена изцяло на пре­ден план, то няма да е за да се повтори вече сторе­ното, а за да се отлее същата способност в нови форми и в нови очертания и да се слее тя в нова хармония на съществото, без възпроизвеждане на онова, което е било преди. Ето защо не бива да очаквате прероденият да бъде каквито воинът и по­етът са били. Нещо от външните харак­те­рис­тики може да се поя­ви отново, но силно променено и ново­из­лято в нова комбинация. Ново ще е напра­вле­ние­то, в което енер­гиите ще бъдат водени, за да се направи каквото не е било правено преди.

Друго нещо. Не личността, не характерът е от пър­вос­тепенна важ­ност при прераждане – а психическото съ­щес­тво, което стои зад еволюцията на природата и ево­люи­ра с нея. Психическото, ко­га­то напуска тялото, изос­та­вяйки дори ментала и витала по пътя си към своето място за отдих, носи със себе си сърцевината на своите опит­ности – не физическите събития, не витал­ните дви­же­ния, не мен­талните построения, не способностите или характе­ри­те, а нещо съ­ществено, което то е набрало от тях, което би могло да бъде на­ре­че­но божествения еле­мент, заради който останалото е същест­ву­ва­ло. Това е перманентната добавка, именно това е, кое­то помага в ръс­та към Божественото. Ето защо обикновено няма спо­мен за вън­шните събития и обстоя­телства от минали жи­воти – за такава па­мет трябва да е налице силно развитие в посока към про­дъл­жа­ва­не без прекъсване на ума, ви­та­ла, дори на финото фи­зи­ческо; по­не­же, макар че всичко остава в нещо като зародишна памет, то обик­­но­вено не излиза на повърх­ността. Това, което е било божес­твения елемент във вели­ко­душието на воина и е на­ме­ри­ло израз в неговата лоялност, благо­род­ство, въз­ви­шен кураж, това, което е било бо­жес­т­ве­ния елемент зад хармоничната мен­тал­­ност и наситена витал­ност на поета и се е изра­зи­ло в тях, то остава и в нова хармония на хара­к­тера може да намери нов израз или, ако животът е насочен към Божественото, да бъде подето като способ­ности за реали­зацията или за делото, което трябва да бъде свършено за Божественото.

*

Всеки път когато душата се ражда, се формират ум, живот и тяло от материалите на вселенската природа според изминатата ево­лю­ция на душата и нуждите ѝ за бъдещето.

При разпадането на тялото виталът отива във витал­ния план и ос­тава там известно време, но след време витал­ната обвивка из­чез­ва. Последна се разгражда ментал­на­та обвивка. Накрая душата или психи­чес­кото същество се оттегля в психическия свят за отдих там, докато набли­жи ново раждане.

Това е обичайният развой за нормално развитите човешки съ­щес­тва. Има вариации според при­ро­дата на индивида и неговото раз­витие. Например, ако менталът е силно развит, тогава ментал­но­то същество може да остане; така може и виталът, стига те да са организирани от истинното, психическото същес­т­во и центри­ра­ни около него; те споделят безсмъртието на психи­чес­кото.

Душата набира съществените елементи от своите житейски опит­ности и ги превръща в своята база за израстване в процеса на еволюция; когато се връща към раждане, тя поема със своите мен­тал­на, витална, физи­чес­ка обвивки толкова от кармата[1] си, колко­то е полезна за нея в новия живот за по-нататъшна опитност.

Именно за виталната част от съществото се правят ритуали – да се помогне на съществото да се отърве от виталните виб­ра­ции, които все още го при­върз­ват към земята или към ви­тал­ните светове, така че то да може бързо да премине към своя отдих в психическия свят.

*

В момента на смъртта съществото излиза от тялото през главата; то излиза във финото тяло и отива в различни планове на същест­ву­ва­не за кратко, докато премине през определени преживявания, които са резултат от земното му съществувание. След това то дос­ти­­га психическия свят, където си отпочива в нещо като сън, докато настане време да започне нов живот на земята. Това се случва обик­­но­­вено, но някои по-развити същества не следват този ход.

Прекосяване на виталния свят след смъртта

След смъртта има период, през който се минава през виталния свят и се обитава там за известно време. Само в началото това пре­кося­ва­не може да бъде опасно или болезнено; по-нататък отра­бот­ва­не­то става в определено обкръжение, сред останките от витални же­ла­ния и инстинкти, каквито човек е имал приживе. Щом като се умо­ри от тях и е в състояние да продължи нататък, виталната об­вивка отпада и душата след известно време, нужно за отър­ва­ва­не от ня­кои ментални отживелици, преминава в състоя­ние на от­дих в пси­хи­ческия свят и остава там до следващия живот на земята.

Човек може да помогне на отишлите си души чрез добро­же­ла­тел­ство или с окултни средства, ако владее нужното знание. Един­ственото, което не бива да прави, е да ги задържа, скърбейки за тях или бленувайки, или другояче, което би ги дърпало към зе­мята или би забавило пътуването им към тяхното място на отдих.

*

Това е суеверие [че хората трябва да живеят в naraka (ада), зара­ди лошите си постъпки]. Хората след смъртта преминават през определени витални и ментални светове или през определени психологически състояния, които са резултат от тяхната природа и действия в живота, след това отиват в психическия свят и се връщат към раждане по-късно.

Ад и рай – памет за минали животи

Движението, при което психическото същество изоставя външ­ни­те си обвивки по пътя си към психическия план, е нормалното дви­же­ние. Ала е възможно да има всякакви разновидности; то може да се върне от виталния план и има множество случаи на почти не­за­бав­но пре­раж­дане, понякога дори с пълна памет за събитията от ми­налия живот.

Ад и Рай са често въображаеми състояния на душата или по-скоро на витала, изграждани от него за пребива­ва­нето му след смърт­та. Това, което се разбира под ад, е болезнено преминаване през витала или задържане там, като например при много от слу­ча­и­те на самоубийство, оставайки в обкръжението на силите на стра­да­ние и смут, породени от такова неестествено и насил­ствено на­пус­ка­не на живота. Има, разбира се, също и светове на ума и ви­тал­ни светове, пропити с радостни или мрачни пре­жи­вя­ва­ния. Въз­мож­но е да се мине през тях в резул­тат на неща, формирани в при­родата, създали нужните влечения, но предста­вата за възнаг­раж­де­ние или възмез­дие е недодялана и опростен­чес­ка кон­цеп­ция, която е само едно популярно заблуждение.

Няма правило за пълна забрава при връща­не­то на ду­ша­­та към прераждане. Възможни са, особено в детство­то, множест­во впечат­ле­ния от предиш­ния живот, които могат да са достатъчно силни и ярки, но материалистичното възпитание и вли­яние на сре­дата пре­дотвратява признаването на истинската им природа. Мно­зи­на имат дори конкретни спомени от ми­нал живот. Но тези неща са обез­сърчавани от възпитанието и атмосферата и не могат да продължат да съществуват или да се дораз­виват; в пове­чето случаи биват потушавани. Същевременно след­ва да се отбележи, че онова, което психическото същество от­на­ся със себе си и връща обратно е обикновено същината на опит­нос­тите му от пре­дишните животи, а не подробностите, затова не може да се очак­ва памет, сходна с тази от настоящото съще­ству­вание.

Душата може да отиде направо в психическия свят, но това за­виси от състоянието на съзнанието по време на напускане на тя­ло­то. Ако психическото е на преден план в този момент, неза­бав­ни­ят пре­ход е доста възможен. Това не зависи от придо­би­ва­не­то на мен­тал­но и витално, наред с психическо безсмъртие – оне­зи, които са го при­добили, по-скоро биха притежавали спо­соб­ността да се прид­­вижват в различните светове и дори да въздейс­т­ват върху фи­зи­чес­кия свят, без да са обвързани от него. Като цяло може да се каже, че ня­ма някакво строго правило за тези неща, възможни са много­брой­ни разновидности в зависимост от съзна­ни­ето, не­го­ви­те енергии, тенденции и формации, макар да има замисъл в общи линии, в рамките на който всичко се вписва и зае­ма своето място.

Избор на психическото същество и формиране на нова личност

Психическото същество в момента на смъртта избира какво да отработва в следващото раждане и определя характера и условията за новата личност. Животът е за еволюционния растеж посредст­вом набиране на опитност в условията на Невежеството, докато човек стане готов за по-висшата Светлина.

*

Изборът на психическото същество по време на смъртта не ре­ша­ва следващото формиране на личност, той го фиксира. Когато нав­ли­за в психическия свят, то започва да усвоява същи­на­та от своя опит и чрез това усвояване се фор­ми­ра бъде­щата пси­хи­ческа лич­ност съг­ласно напра­ве­ната вече фиксация. Когато това усвоя­ва­не прик­лю­чи, то е готово за ново раждане; но по-слабо разви­ти­те съ­щества не отработват всичко това сами, има същества и сили от по-висш свят, които се занимават с това. Също така когато се стигне до раждане, не е сигурно дали силите от физическия свят ня­ма да му препречат пътя към набе­ля­за­но­то от него – собстве­ни­ят му нов инстру­мен­тариум може да не е достатъчно силен за тази цел; по­не­же тук има взаимодействие между неговите собствени енергии и кос­мическите сили. Възмож­но е да има чувство на не­у­дов­ле­тво­ре­ност, отклоня­ва­не, частично отра­бот­ване – много не­ща може да се слу­чат. Всичко то­ва не е ня­как­ва строга машинария, а разгръщане на сложни сили. Може да се добави обаче, че едно раз­вито пси­хи­чес­ко същество е много по-съзнателно в този свой пре­ход и самос­то­я­тел­но отработ­ва голяма част от него. Времето зависи също и от раз­витието и от известен ритъм на съществото – при едни има прак­тически неза­бавно пре­раж­дане, при други ми­на­ва повече време, а за някои може да са нуж­ни векове; но тук, от­но­во, щом като пси­хи­чес­кото същество е дос­та­тъчно развито, то е свободно да избира свой ритъм и свои ин­тер­вали. Обичайните теории са твърде меха­нис­тични – такъв е случаят също и с пуня и папа[2] и техни­те резул­та­ти в следващия жи­вот. Определено има резултати от енергиите, изве­дени на пре­ден план в минал живот, но не по такъв доста ин­фан­тилен прин­цип. Страданието в този жи­вот на някой добър чо­век би било доказателство, според общо­прие­та­та теория, че той е бил голям злодей в минал живот, а пре­ус­пяването на някой лош чо­век би било до­ка­зателство, че той е бил доста добродушен в пре­диш­ното си посе­ще­ние на земята и е посял изобилие от добро­де­те­ли и похвал­ни действия, за да жъне такава голяма реколта от сполука. Твърде симе­трич­но, за да е вярно. Тъй като целта на раждане­то е растеж чрез трупане на опит, какъвто и отклик да идва за минали деяния, той трябва да е за човека за учене и рас­теж, не като близал­ка за добрите от класа (в миналото) и сопа за лоши­те. Реал­на­та отплата за добро и зло не е добър късмет за едното и лош късмет за дру­го­то, а това, че доброто ни води към по-висша природа, която рано или късно се издига над страда­ни­я­та, а злото ни дърпа към низша­та природа, която остава винаги в кръговрата на страдание и зло.

Еволюция, карма, етика

Въпросът, както е поставен във Вашето писмо, ми се стру­ва твър­де сковано формулиран, без да взема в достатъчна степен под вни­ма­ние пластичността на обстоятелствата и силите на битието. Той звучи като проблема, който би могло да се повдигне по силата на послед­ни­те научни теории – щом като всичко е съставе­но от про­то­ни и елек­тро­ни, сходни един на друг (с изклю­че­ние на техния брой в атомите, а защо би следвало разликата в коли­чеството да дава такава извънред­но голяма разлика или каквато и да е разлика в качес­тво­то?), то как така тяхното действие води до такива изу­ми­телни различия в степен, вид, сила, всичко? Но защо би след­ва­ло да приемаме, че всички пси­хически зародиши или искри са наче­на­ли в чо­веш­кия род по едно и също време, при еднакви условия, равно­пос­тавени по сила и природа? Вярно, че Едното Бо­жес­твено е из­точ­никът на всичко и Аз-ът е един и същ във всичко; но защо в проявлението Безкраят да не е излъчил себе си в безкрайно много­об­разие, защо трябва да е в безчислена еднак­вост? Колко от тези пси­хич­ни семена са започна­ли далеч преди останалите и са имали ве­лико минало на развитие зад себе си, и колко са млади и нео­пит­ни и едва полуразвити? И дори сред за­поч­на­ли­те заедно, защо да ня­ма едни, които са се движили с по-ви­сока скорост, и други, които са се раз­такавали и са израствали едва-едва или са се въртели в кръг? Освен това съществува еволю­ция, а само на опреде­лен етап в ево­лю­цията се преминава живо­тин­ския пояс и е налице човешко на­ча­ло; какво съставлява човешкото начало, което играе ролята на осо­бе­но значител­на револю­ция или поврат? Допре­ди животин­ската ли­ния са се разви­ва­ли виталът и физи­чес­кото – за да се появи чове­кът, не е ли било нужно спус­ка­не на ментално същество, което да по­деме виталната и физическата еволюция? И не би ли могло да бъде така, че мен­тал­ните същества, които са се спуснали, не са били всички с ед­нак­ва сила и статут, и освен това не са приели мате­риал с равно­стой­но развито витално и физи­ческо съз­на­ние? Съществува също окултната традиция, според която над сегашното проявление стои йерархия от същества и те участват в него, водейки до ре­зул­та­ти, които очевидно ще са с изу­ми­телна разлика в степените, и те до­ри се намесват, като се спускат в играта през портите на раж­дане в чо­веш­ка природа. Много са слож­ностите и проблемът не мо­же да бъде поставен със стро­гостта на математи­ческа формула.

Голяма част от трудността при тези проблеми, имам предвид осо­бено на вид необяснимите противо­речия, произлиза от греш­на­та постановка на проблема. Вземете популярното описа­ние на пре­раж­дане и карма – то е базирано на чисто умственото пред­поло­же­ние, че делата на природата би трябвало да бъдат морални и да про­цедират съгласно строга нравственост с равно­правно право­съ­дие – педантичен, дори математически закон за възмездие и нака­за­ние или във всеки случай на резултати според някаква човешка пред­става за правилни съответ­ствия. Но приро­да­та е аморална – тя използва сили и процеси морални, неморал­ни и аморални безраз­бор­но, за да си свърши работата. Природата в нейни­те външни ас­пек­ти явно не се грижи за нищо друго, освен за това нещата да бъ­дат направени – или пък да създаде условия за изкусно многоо­бра­зие на играта на живота. Природа­та в ней­ния по-дълбок аспект ка­то съзнателна духовна мощ се грижи за израстването, от опит, за ду­ховното развитие на душите в нейно разпо­реж­дане – а самите те­зи души имат думата по въпроса. Всички тези добри хора се жалват и недоумяват как така те и други добри хора биват сполетявани от та­кива безсмислени стра­да­ния и несгоди. Но наистина ли те би­ват сполетя­вани от тях заради някаква външна сила или според ме­ха­ничен закон за кар­мата? Не е ли въз­мож­но самата душа – не вън­ш­ният ум, а духът вътре – да е допуснал и избрал тези не­ща като част от своето разви­тие, за да премине през нужния опит с бързи тем­по­ве, да си проправи път, durchhauen, дори с риск или с цената на сил­но увреждане на външния живот и тяло­то? За рас­тя­щата ду­ша, за духа вътре в нас, не може ли трудностите, препятствията, ата­ки­те да са средство за рас­теж, доба­ве­на якост, разши­рена опит­ност, трени­ра­не за духовна по­бе­да? Може подредба­та на нещата да е такава, а не чисто и просто това да е въпрос на лири, шилинги и пенсове от раздаването на награди и наказа­тел­ни беди!

Същото е и с проблема за отнемането на живота на животно при обстоятелствата, изложени от Вашия прия­тел в писмото. Той е поставен на базата на неизменно етично правилно и грешно, ко­е­то да се прилага във всич­ки случаи – правилно ли е въобще да се от­не­ма живота на животно, при каквито и да било обстоя­тел­ст­ва, пра­вил­но ли е да се остави животното да страда пред очите ви, кога­то мо­жете да го облекчите посред­ством евта­на­зия? Не може да има не­оспорим отговор на въпрос, поставен по такъв начин, понеже от­го­ворът зависи от данни, с каквито умът не разполага. В действи­тел­ност има много други факто­ри, които правят хората склон­ни на такъв кратък и милосърден изход от затрудне­ни­ето – нер­в­на­та неспособност да поне­сат със слуха и зрението си такова силно стра­дание, безрезултатното безпо­койст­во, възму­ще­ни­ето и неудоб­ст­во­то – всички те имат тен­ден­ция да вдъхват сила на идеята, че са­мото животно би искало да се избави. Но какво всъщност изпитва жи­вот­ното – не би ли могло то да се е вкопчило в живота, въпреки бол­ката? Или не може ли душата му да е приела тези неща за по-бър­зо еволю­иране в по-висше състояние на жи­вот? Ако е така, да­ру­ваното милосърдие може евен­туал­но да се намеси в кармата на жи­вотното. В действи­тел­ност правилното решение би могло да ва­ри­ра във всеки отделен случай и да зависи от знание, с каквото чо­веш­кият ум не разпола­га – и би могло спокойно да се каже, че до­ка­то не разполага с него, той няма право да отнема живот. Именно ня­какво смътно долавяне на тази истина е накарало религията и ети­ката да развият закона за ахим­са[3] – и при това той също се прев­ръ­ща в ментално правило, което се оказва неприложимо на прак­ти­ка. И вероятно поуката от всич­ко това е, че ние следва да пос­тъп­ва­ме в името на най-доброто според нашата прозор­ливост във все­ки отделен случай, според обстоятелствата, но че решението на те­зи проблеми може да дой­де само чрез напредък към по-висша свет­ли­на, по-високо съзна­ние, в което самите проблеми, както са фор­му­лирани сега от чо­веш­кия ум, няма да възникват, защото ще раз­по­лагаме с виждане, което ще гледа на света по друг начин, и во­да­чес­тво, което понас­то­я­щем не е наше. Мен­талното или морално пра­вило е замес­ти­тел, който хо­ра­та се налага да използват, доста неу­верено и пре­пъ­вай­ки се, докато съумеят да виждат нещата ця­лос­тно в светли­ната на духа.

Смисъл на преживяванията на душата в последователни животи

Всеки човек следва в света своя си линия на съдба, която е опре­де­лена от присъщата му природа и действия – значението и необхо­димостта на случващото се в определен живот не може да бъде разбрано другояче, освен в светлината на целия ход на множество животи. Но това може да бъде видяно от онези, които са в състоя­ние да отиват отвъд обичайните ум и чувства и да виждат нещата като цяло, че дори грешки, нещастия, бедствия са стъпки в пъте­шест­вието – душата, събираща опитност, докато преминава през тях и отвъд тях, докато узрее за прехода, който ще я отведе отвън тези неща към по-висше съзнание и висш живот. Когато човек стига до тази линия на преход, следва да остави зад себе си старите ум и чувства. Тогава той гледа на онези, които са все още фикси­ра­ни в удоволствията и несгодите на обичайния свят със симпатия и където е възможно с духовна отзивчивост, но вече без привърза­ност. Той се научава, че те биват водени през всичките си препъва­ния и се доверява на универсалното могъщество, което наблюдава и подкрепя тяхното съществувание, че то ще стори най-доброто за тях. Но нещото, което е наистина важно за нас, е да навлезем в по-великата светлина и божественото единение – да се обърнем един­ствено към Божественото, да насочим доверието си към него само, било за себе си или за другите.

[1] Карма (санскр.: karma) – властващата сила, която чрез своята приемственост и раз­витие като субективна и обективна сила определя природата и събитийността на повтарящите се съществувания на душата.

[2] Пуня (санскр.: punya) – добродетел, заслуга. Папа (санскр.: pāpa) – грях, прови­не­ние.

[3] Ахимса (санскр.: ahimsā) – непричиняване на вреда, ненара­ня­ване и неуби­ва­не.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: