ПСИХИЧЕСКОТО СЪЩЕСТВО

Земята следва да се трансформира и равни на Небесата
или Небесата да се спуснат в условията тленни на Земята.
Но за да стане това пространно духовно изменение,
вън от пещерата си мистична в сърцето на човек
небесната Психея трябва да свали воала си
и да пристъпи в многолюдните пространства на природата
и да застане неприкрита там, начело на природата
и да предвожда мислите, и да изпълни тяло и живот.

от „Савитри” на  Шри Ауробиндо

Надежди и копнежи на човека съграждат странстващите колела,
които носят тялото на неговата орис
и водят сляпата му воля към незнайна цел.
Съдбата му формира изотвътре действията му и ръководи;
нейното лице и форма вече са родени в него,
родословието ѝ се корени в душата му потайна;
тук материята сякаш моделира телесния живот
и душата следва накъдето природата му води.
Природа и Съдба насилват избора на волната му воля.
Но големи духове могат да обърнат тоз баланс
и душата да превърнат в твореца на съдбата.
Тази истина мистична неведението ни прикрива:
орисията е проход за вродената ни сила,
мъчението ни е изборът неявен на духа,
Ананке[1] е на съществото личната повеля.

от „Савитри” на Шри Ауробиндо
Книга VII, „Книгата на йога”, Песен 1, „Радостта от единението;
изпитанието на предзнанието за смъртта и скръбта на сърцето”

[1] Ананке – древногръцка богиня на съдбата. Б.пр.

Извадки от писма на Шри Ауробиндо за психическото същество

Това, което в терминологията на йога се има предвид под психи­чес­кото, е душевният елемент в природата, чистата душа или бо­жес­т­ве­ното ядро, стоящо зад ум, живот и тяло (то не е егото), но кое­то само смътно осъзнаваме. То е части­ца от Божественото и е пер­ма­нен­т­но от живот в живот, като получава жизнен опит пос­ред­­ством сво­и­те външни инстру­менти. С нараства­нето на опита, то изявя­ва раз­ви­та психическа индиви­дуалност, която, настоявай­ки винаги на доб­рото, истин­ското и красивото, най-сетне става готова и достатъч­но силна, за да насочи природата към Божестве­но­то. То­га­ва то може да излезе изцяло на преден план, проби­вай­ки ментал­ния, виталния и фи­зи­чес­ки параван, да управлява ин­стин­к­тите и да транс­фор­мира природата. Природата престава да се налага на ду­ша­та, а душата, Пу­руша, налага своите пове­ли на природата.

Душата е описана като искра от Божествения огън в живота и мате­ри­ята, образно казано. Не става дума за искра от съзна­ние.

Съществува ментално, витално, физическо съзнание – раз­лич­но от психическото. Психическото същество и съзнанието не са иден­тич­ни.

Когато душата или „искрата от Божествения огън” започ­ва да раз­вива психическа индивидуалност, тази психическа инди­ви­дуал­ност бива наричана психическо същество.

Душата или искрата съществува преди развиването на органи­зиран витал и ум. Душата е нещо от Божес­тве­ното, което се спуска в еволюцията като божествен Принцип в нея, за да подкрепя раз­ви­ти­ето на индивида от невежеството към светлината. Тя развива в хо­да на еволюцията психически индивид или душев­на индиви­ду­ал­ност, която расте от живот в живот, използвайки развиващите се ум, витал и тяло като свои инструменти. Душата е тази, която е без­смърт­на, докато останалото се разпада; тя преми­на­ва от живот в жи­вот, носейки същината от своя опит и прием­с­т­веността в еволю­цията на индивида.

Цялото съзнание, ментално, витално, както и физи­ческо, тряб­ва да се извиси и да се съедини с по-висшето съзнание и след като съе­динението е постиг­нато, висшето трябва да се спусне в тях. Пси­хи­ческото е зад всичко това и го крепи.

Психическото не е, по дефиниция[1], онази част [от същес­тво­то], ко­я­то е в пряк досег със супраменталния план – макар че, щом ка­то връзката със супраментала е осъществена, то му откликва с най-го­ля­ма готовност. Психическата част от нас самите е нещо, което идва нап­ра­во от Божественото и е в досег с божествени възмож­нос­ти, и кое­то крепи низшето тройствено проявление на ум, живот и тяло. Този божес­твен елемент присъства във всички живи съ­щества, но стои скрит зад обичайното съзнание, първо­на­чално не е развит, а до­ри когато е развит, не е винаги или често на преден план; то изра­зя­ва себе си дотолкова, доколкото несъвършен­ството на инструмен­ти­те му позволява, с техните средства и под техните огра­ни­че­ния. То расте в съзнание посредством ориен­тиран към Божес­тве­но­то опит, наби­рай­ки сила всеки път, когато има по-вис­ше движе­ние в нас, а в край­на сметка чрез натрупването на тези по-дълбоки и по-висши дви­же­ния излиза наяве разви­та психическа индиви­дуал­ност – онази, която ние наричаме обик­но­вено психи­чес­кото съ­щест­во. Винаги именно това психи­чес­ко същество е реалната, макар и чес­то неявна при­чи­на човек да се насочи към духов­ния живот и е неговата най-силна подкрепа в него. Ето защо в хода на йога трябва да го из­ве­дем изотзад на пре­ден план.

Думата „душа”, както и думата „психически” е използвана дос­та смътно и в различни значения в английския език. По-скоро в обик­новения език не се прави ясно разграничение между ум и душа и чес­то присъства дори още по-сериозно объркване, понеже под думите душа и психическо се подразбира витал­но­то същество на желанията – фалшивата душа или душата на же­ла­нията, вмес­то истин­ската душа, психическото същество. Психическото същество е съв­сем различно от ума или витала; то стои зад тях при тяхната среща в сърцето. Неговото централно местополо­же­ние е там, но зад сър­це­то, вместо в сърцето; понеже каквото хо­ра­та обикновено наричат сърце е седалището на емоцията, а човеш­ки­те емоции са ментално-витални импулси, обикно­вено не пси­хи­чес­ки по своята природа. Тази преобладаващо неявна мощ отзад, раз­лич­на от ума и жизне­на­та си­ла, е истинската душа, психи­чес­ко­то същество в нас. Движещата сила на пси­хи­ческото обаче може да въздейс­т­ва на ума, витала и тялото, очист­вай­ки мисъл, въз­прия­тие, емоция (която то­га­ва се превръ­ща в пси­хическо чувство), се­тив­ност, действие и всичко останало в нас, като ги подготвя да бъдат божествени дви­же­ния.

Психическото същество може да бъде описано според ин­дийс­ка­та терминология като Пуруша в сърцето или Чайтя Пуру­ша, но под сърце се има предвид вътрешното или тайното сърце, hrdaye guhāyām, не външният витално-емоционален цен­тър. То е истин­с­ка­та психична същност (отличаваща се от витал­ния ум на жела­нията) – психеята, за която се говори на страни­ци­те на „Ария”, на които се позовавате.

[1] Някой попита какво е психическото същество, дали то би могло да бъде де­фи­ни­ра­но като онази част от съществото, коя­то е ви­на­ги в непосредствен досег със супра­мен­тала. Отгово­рих, че не би могло да се дефинира така. Понеже пси­хи­чес­ко­то съ­щес­тво в животните или в повечето човешки същества не се намира в не­пос­ред­ст­вен досег със супраментала – поради това то не може да бъде описано по този на­чин, по дефиниция. Но след като връзката между супраментала и чо­веш­кото съзна­ние е осъ­ществена, психи­ческото същество е това, което отклик­ва с най-голяма готов­ност – с по-голяма готовност от ума, витала или физи­чес­ко­то. Би могло да се до­ба­ви, че от­кли­кът е също тъй по-чист; умът, виталът и фи­зи­ческото могат да поз­во­ляват на дру­ги неща да се намесват, когато се въз­при­е­ма­ супрамен­тал­но­то влияние, и да вло­шат неговата истина. Пси­хи­ческото е чис­то в своя отклик и не поз­волява така­ва примес. Супраменталното изме­нение може да се случи, само ако пси­хи­чес­кото е про­будено и е пре­вър­нато в главната подкрепа за спус­ка­нето на супра­мен­талната мощ.

Изглежда Х. предполага, че под психическо същество подраз­би­рам просветленото его. Ала хората не разбират какво имам пред­вид под психическо същество, тъй като думата психически се използва в английския за всичко от вътрешния ментал, вътреш­ния витал или вътрешното физическо, или за всичко анормално или окултно, или дори за по-фините движения на външното същество, всичко това в една неразбория; също и окултните феномени често биват на­ри­ча­ни психи­чес­ки. Разграничаването между тези раз­лич­ни съставни части на съществото е не­из­вестно. Дори в Индия древното знание на Упанишадите, където те са разграничени, е изгубено. Дживат­ман, психическото същес­т­во (Пуруша Антаратман), Мано­мая Пуру­ша, Пранамая Пуруша – всич­ки те се бъркат едно с друго.

Следва да се прави разлика между душата в нейната същина и пси­­хи­ческото същество. Зад всичко живо стои душата, която е иск­ра­та от Божественото – нищо не може да съществува без нея. Съв­сем възможно е обаче да същес­тву­ва витално и физическо същество, без ясно раз­вито психическо същество зад тях. Ала не бива да се пра­вят ге­не­рал­ни обобщения, че туземецът няма душа или че тя не е на показ.

Вътрешното същество е композирано от вътрешния мен­тал, вът­решен витал, вътрешно физическо – но това не е психи­чес­ко­то съ­щес­тво. Психическото е най-дълбо­кото съ­щество и е съвсем раз­лич­но от тях. Думата психи­ческо наистина се използва в английс­кия за обозначаване на всичко, що е различно или по-дълбоко от външните ум, живот и тяло, всичко окултно или отвъд-физическо, но това е употре­ба, която внася объркване и заблуда и ние я отх­вър­ляме изцяло, когато говорим или пишем за йога.

В обичайния език понякога може да използваме думата пси­хи­чески в по-свободния популярен смисъл, или в поезията, която не се ограничава в рамките на интелек­туалната акурат­ност, може да говорим за душата поняко­га в обичайния и по-външен смисъл или в смисъла на истинната психика.

Психическото същество е завоалирано от повърх­ностните дви­же­ния и изразява себе си доколкото може чрез тези външ­ни инст­ру­менти, които са повече ръково­дени от външните сили, отколкото от вътрешните влия­ния на психическото. Но това не означава, че те са изцяло изолира­ни от душата. Душа­та е в тялото също тъй, как­то са умът или виталът – но тяло­то, което тя обитава, не е само тази гру­ба физическа форма, а и финото тяло. Когато грубата об­вив­ка отпада, витал­ната и менталната обвивки на тялото остават като вместили­ще на душата, докато и те не се разпаднат.

Душата на едно растение или животно не е непроя­вена – само че нейните средства за изразяване са по-слабо развити от тези на човека. Има много психическо в растението, много психическо в животното. Растението разполага само с витално-фи­зи­ческо, раз­ви­то в неговата форма, затова то не може да се изрази, живот­ното притежава витален ум и може, но неговото съзнание е ограничено и неговите преживявания са ограничени, затова психи­ческата същност има по-слабо развито съз­на­ние и опит, отколкото е в наличност или поне е въз­мож­но при човека. Въпреки това обаче животните имат душа и са в състояние да откликват много лесно на психическото в човека.

Призракът, разбира се, не е душата. Това е или чове­кът, който се появява в своето витално тяло, или е фрагмент от неговия витал, захванат от някаква витална сила или същество. Виталната ни част нормално същес­тву­ва след разпадането на тялото още известно вре­ме и преминава във виталния план, където остава до разпада­не­то на виталната обвивка. След това отива, ако е развита ментално, в ментал­ната обвивка до някой мента­лен свят и накрая психическото напуска и менталната си обвивка и отива в своето място за отдих. Ако менталът е силно развит, тогава менталната съставна част може да се запази; това важи и за витала, при положение че те са органи­зи­рани от и центри­ра­ни около истинното, психи­чес­ко съ­щест­во – понеже тогава те споделят безсмъртие­то на психическото. В про­ти­вен случай психическото привлича ум и живот в себе си и навлиза в покой между ражданията.

Това, което се има предвид под излизането му [на психи­чес­кото] на преден план е чисто и просто следното. Психическото обик­но­ве­но е дълбоко вътре. Много малко хора осъзнават своите души – ко­гато го­ворят за душата си, те обикновено имат предвид витал­но­то + мен­тал­ното същество или пък (фал­ши­вата) душа на жела­ни­ята. Психи­ческото остава на заден план и действа само пос­ред­с­т­вом ума, ви­та­ла и физичес­кото, когато може. Поради тази при­чи­на психическото същество, освен ако не е силно разви­то, оказва единствено слабо и частич­но, завоалирано и примесено или разредено влияние върху живота на повечето хора. Под излизане напред се има предвид, че то излиза иззад воала, неговото присъствие бива усещано вече в буд­но­то ежедневно съзнание, неговото влия­ние изпълва, доми­ни­ра, транс­фор­мира ума и витала и техните движения, дори физи­чес­ко­то. Човек долавя своята душа, усе­ща психическото като своето ис­тинско същество, а умът и всич­ко останало се превръщат просто в инструменти на най-съкровеното в нас.

Вътрешните ментал, витал, физическо също са завоа­ли­ра­ни, но са много по-близо до повърхността и голяма част от техните дви­же­ния или вдъхновения мина­ват през воала (но не в своята пъл­но­та или чистота) в живота на развитите човеш­ки същества, понякога дори в живота на обикновените хора. Но и те в процеса на йога сва­лят воала след време и изли­зат на преден план, а тяхното дейст­вие преобладава в съз­нанието, като външното преста­ва да се усеща ка­то собстве­ния аз, а само като фасада или дори като перифе­рия на съ­ществото.

Нужно е ясно да се разбере разликата между еволюи­ра­щата душа (пси­хическото същество) и чистия Атман, Висш Аз или Дух. Чистият Висш Аз е нероден, не минава през смърт или раждане, независим е от раж­да­не или от тяло, ум, живот или от тази проя­вена природа. Той не е обвързан от тях, не е ограничен, не се влияе, макар да ги при­ема и да ги крепи. Душата, напротив, е нещо, което слиза в раж­дане и ми­на­ва през смъртта – макар че тя самата не умира, по­не­же е без­смър­т­на – от едно състояние в друго, от земния план в други планове и обратно отново в земното съществу­вание. Тя ми­на­ва в това си нап­ред­ване от живот в живот през еволюция, която я издига до чо­веш­ко­то състоя­ние, и развива през всичко това ед­но обосо­бено съ­щес­т­во, наричано от нас психическото същес­тво, което подкрепя ево­лю­цията и от своя страна развива физи­ческо, витално, ментално човешко съзнание като свои инс­тру­менти за съществу­ване в света и за прикрито, несъвър­шено, но нарастващо себе-изразяване. Всич­ко това то прави иззад воал, показвайки част от своята божествена същ­ност само дотол­кова, докол­ко­то несъ­вър­шенството на инс­тру­мен­тал­ното същес­тво го поз­во­лява. Но идва време, когато то е в състояние да се подготви да излезе иззад воала, да поеме командва­нето и да насочи цялата инстру­мен­тална природа към божес­тве­но осъ­ществя­ване. Това е нача­ло­то на ис­тин­ския духовен живот. Ду­ша­та е в състояние сега да ста­не готова за по-висша еволюция на про­я­веното от ментал­ния чо­век съз­на­ние – тя може да премине от менталното в духов­ното и, през раз­лич­ни степени на духов­ното, до супраментал­ното състоя­ние. До­то­гава няма причина, поради която тя би се отка­зала от раж­дане, в действи­тел­ност тя не би могла да го направи. Ако, веднъж дос­тиг­на­ла духов­ното състоя­ние, тя желае да напус­не зем­но­то прояв­ле­ние, наистина би могла да го направи – но е въз­мож­но също та­ка по-висше проявление в знанието, а не в не­ве­жес­т­во­то.

В такъв случай въпросът Ви не възниква. Не чис­тият дух, а пси­хическото същество е това, което отива в психичес­кия план, за да си отдъхне, докато бъде призова­но отново за друг живот. Зато­ва няма нужда от сила, която да го принуди да се роди отново. В не­го­ва­та природа има нещо, което е вло­же­но от Божественото, за да под­крепя еволюцията и то трябва да го прави, докато Божес­т­ве­но­то предназначение в неговата еволюция бъде постигнато. Кар­мата е само механизъм, тя не е фундамен­талната причина за зем­ното съ­щес­т­ву­вание – тя не може да бъде такава, понеже при пър­вото влизане на душата в това съществу­вание, тя е нямала карма.

Какво имате предвид, казвайки „забулващата всичко мая” или „губейки всякакво съзнание”? Душата не може да загуби всякакво съз­нание, понеже самата нейна приро­да е съзнание, макар и не от мен­талния вид, наричано от нас по този начин. Съзна­нието е прос­то покрито, не изгубено или отстранено от така нареченото несъз­на­ние на материалната природа, а после от полусъзна­тел­но­то не­ве­жес­тво на ум, живот и тяло. Съразмерно на ръста на инди­ви­дуал­ния ум, живот и тяло, то проявява толкова, колкото може от съзна­ние­то, което държи като потен­циал, проя­вя­ва го във вън­ш­ната ин­ст­ру­мен­тална приро­да дотолкова и по начина, по който е въз­мож­но посред­ством тези инструменти и посред­ством външ­на­та лич­ност, която е била подготвена за него и от него – понеже и двете са верни – за сегашния живот.

Не ми е известно нищо за каквото и да било ужасно стра­да­ние, понасяно от душата в процеса на прераждане; популяр­ните вярва­ния, дори когато имат някакво осно­ва­ние, рядко биват аку­рат­ни и изчистени от суеверия и пред­раз­съдъци.

Душата, психическото същество е в пряк досег с божес­тве­ната ис­ти­на, но е скрита в човека от ума, виталното същество и физи­чес­ката природа. Човек може да практи­кува йога и да получава оза­ре­ния в ума и разума; може да владее могъщес­тво и да се опива от вся­какви преживя­вания във витала; може да постигне дори изне­над­ващи физически сидхи; но ако истинната душевна сила изотзад не се прояви, ако психичес­ката природа не излезе на преден план, ни­що стойностно не е било постигнато. В тази йога психическото същество е онова, което отваря останалата част от природата за ис­тин­ната супра­ментал­на светлина и накрая за вър­хов­на­та ананда. Умът може да се отвори от само себе си за своите по-висши пре­де­ли; той може да утихне и да се разшири в Безличното; той може съ­що и да се одухотвори в някакъв вид статично осво­бож­дение или нир­вана; но супраменталът не може да намери достатъчна база са­мо в одухот­во­рения ум. Ако съкровената душа е пробудена, ако е налице ново ражда­не, от чисто мен­тал­но, витално и физическо в пси­хичес­кото съзна­ние, тогава тази йога може да се прави; в про­ти­вен случай (един­ствено със силата на ума или коя да е друга част) не е възможно.

Обикновено всички по-вътрешни и всички необичайни психоло­ги­чески преживявания биват наричани психичес­ки. Аз използвам ду­ма­та психическо за душата, в отличие от ума и витала. В този сми­съл всички движения и прежи­вя­ва­ния на душата биха били нарече­ни психически, онези, които се нади­гат от, или директно докосват, пси­хи­ческото същество; там, където умът и виталът преобла­дават, пре­живява­нето би се наричало психологическо (повърхностно или окултно). Не непременно „ду­хов­но” е във връзка с Абсолюта, но наистина прежи­вя­ва­не­то на Абсолюта е духов­но. Всички контакти с Аз-а, висшето съз­на­ние, Божестве­ното свише са духовни. Има и други, които не биха мог­ли да бъдат така категорично класифици­ра­ни или откроени едно от друго.

Духовната реализация е от основна важност и е нало­жи­телна. Бих сметнал за най-добре първо да се постигне духов­ното и психи­ческо разкриване, и при това в еднаква пълно­та, преди да се навли­за в окултните региони. При онези, които влизат в тях отначало, може да се получи значително забавяне на духовната им реали­за­ция – други попадат в заплетените капани на окултно­то и не изли­зат от там в този си живот. Някои без съмнение могат да съчетават двете заедно, окулт­ното и духовното, и да ги накарат да си помагат взаимно; но процесът, който аз предлагам, е по-безопас­ният.

Ръководните фактори за нас трябва да бъдат духът и пси­хичес­кото същество, обединени с Божественото – окултни­те зако­ни и фе­номени следва да се знаят, но само като инстру­мен­тариум, не като ръководните принципи. Окултното е обширно поле, сложно и не без своите опас­нос­ти. Не бива то да се изоставя, но не бива да му се отрежда първото място.

С използването на израза „отваряне на психическото” имах пред­вид не обичайното психическо отваряне, което поражда известна пси­хи­чес­ка (за разлика от витална) обич и бхакти, а така нарече­но­то излизане на преден план на психи­ческото. Когато това се случва, човек осъзнава психическото същество с неговото непри­ну­дено спон­танно себеотдаване и усеща неговия нарастващ пряк контрол (не просто завоали­рано или полузавоалирано влияние) върху ум, витал и физи­ческо. Осо­бе­но е налице психическото разли­чаване, ко­ето отвед­нъж осветлява мислите, емоционалните движения, ви­тал­ните напори, физическите навици и не оставя там нищо смътно, замествайки неверните движения с верни. Именно това е трудно и ряд­ко, по-често различаването е ментал­но и умът е този, който се опитва да постави всичко в ред. В такъв случай спуска­нето на вис­ше­то съзнание през ума отваря психи­чес­кото, вместо психи­чес­кото да се отваря директно.

Вашето първо преживяване е на отварянето на психичес­кото; Вие сте доловили психическото същество и негови­те стремежи и пре­жи­вя­вания, както и външното същес­тво на преден план, като две отделни части от Вашето съзнание. Не сте били в състояние да за­па­зите това преживяване, тъй като виталът не е бил очистен и Ви е издърпал навън в обичайното външно съзнание. После сте се вър­на­ли обратно в психичес­кото и сте съумели едновре­мен­но да види­те своята обичайна витална природа, да доловите нейните дефекти и да работите посредством силата на психи­чес­кото за нейното пре­чист­ване. Писах Ви в началото, че това е пътят, защото ако психи­чес­кото е пробудено и е на преден план, става лесно да се остане в осъзнатост за нещата, които подлежат на изменение във външната природа, а също така е сравнително лесно те да бъдат променени. Но ако психи­ческото се завоалира и се оттегли на заден план, вън­ш­ната природа, оставена на себе си, се затруднява да остане съзна­телна за собствените си неверни движения и дори с огромно усилие не може да успее да се отърве от тях. Сам виждате, както по въп­ро­са с храната, че при активно и бдително психическо вярната наг­ла­са идва естествено и каквато и трудност да е имало, скоро тя се сма­ля­ва или дори изчезва.

Казах Ви също тогава, че съществува трета част от приро­дата, вътрешното същество (вътрешен ум, вътре­шен витал, вътреш­но фи­зическо), за които не сте все още осъзнат, но които също трябва да се отворят на свой ред. Именно това се е случило във Вашето пос­ледно преживяване. Онова, което сте усе­ти­ли като част от себе си, Вие самите, но не Вашето физическо „аз”, възлизащо да срещне висше­то съзнание отгоре, е това вътрешно същес­тво, било е Вашето (вът­реш­но) висше витал­но същество, което се е издигнало по този на­чин, за да се обе­ди­ни с висшия Аз отгоре – и е съумяло да го нап­ра­ви, тъй като работата по очистване на външната витална приро­да е започнала с пълна сила. Всеки път когато е налице очистване на вън­шната природа, става по-възможно за вътрешното същество да се разкрие, да се освободи и да се отвори за висшето съзнание отгоре.

Когато това се случва, няколко други неща се случват по съ­що­то време. Първо, човек осъзнава безмълвния Аз отгоре – свободен, широк, без граници, чист, необезпо­коен от ментал­ните, виталните и физически движения, ненатоварен от его и огра­ничена личност – точно това сте описали в своето писмо. Второ, Божествената мощ се спуска през тази тишина и свобода на Аз-а и започва да работи в адхара. Това е, което сте усетили като натиск; нейното спускане през върха на главата, челото, очите и носа означава, че е работила за отваряне на менталните центрове – особено двата висши цен­тъ­ра на мисъл, воля и ясно виждане – във вътрешното ментал­но съ­щес­т­во. Тези два цен­тъ­ра са наречени хилядолистният лотос[1] и аджна[2] чак­ра между веждите. Трето, чрез този процес на работа вът­реш­ни­те части на същес­тво­то се отварят и освобождават; Вие бивате осво­бож­давани от огра­ни­че­нията на обикновените ум, витал и фи­зи­чес­ко и започ­вате да долавяте по-широко съзнание, в което можете да сте по-способни за нужната трансформация. Но това непре­мен­но е въпрос на време и продължителна работа, а вие едва прохождате по този начин.

Когато човек навлиза във вътрешното същество, тенден­цията е да се отива изцяло навътре и да се губи съзнателност за вън­ш­ния свят – това е каквото хората наричатсамадхи. Но също тъй е нуж­но да е налице способност за получаване на същите прежи­вя­ва­ния (на Аз-а, работата на вътрешното съзнание и т.н.) в будно със­то­я­ние. Най-доброто правило за Вас ще е да позволите цялост­ното нав­лизане навът­ре само когато сте сами и няма вероятност да бъдете обез­по­кое­ни, а в други случаи да приучвате себе си да получавате тези прежи­вявания при будно физическо съзнание и да участвате в тях или поне да ги осъзнавате.

[1] Хилядолистен лотос (сахасрара, санскр.: sahasrāra) – чакра­та на върха на глава­та, цен­тър на висшето съзнание.
[2] Аджна чакра (санскр.: ājñācakra) – центърът в междувеждие­то, който ръководи ди­намичния ум, волята, ясното виждане, обра­зу­ването на мислеформи.

Когато психическото същество се пробужда, Вие ставате все по-съз­на­телни за своята душа; узнавате своя Аз. И повече не до­пуска­те грешката да се отъждествявате с менталното или с витал­но­то съ­щес­тво. Не ги бъркате с душата.

Второ, когато е пробудено, психическото същество дава ис­тин­с­ка бхакти за Бог или за гуруто. Тази бхакти е съвсем различна от мен­талната или витална бхакти.

В ума си човек може да изпитва възхищение или призна­тел­ност за интелектуалното величие на човека – или гуруто, но то е чис­то мен­тално; с него не се стига особено далеч. Разбира се, няма нищо лошо и това да го има. Но самò по себе си то не отваря ця­лото вътрешно същество, то само установява ментален контакт.

Виталната бхакти иска и иска. Тя налага свои условия. Тя се от­да­ва Богу, но при условие. Тя казва на Бог: „Ти си толкова ве­лик, прек­ланям се пред теб, а сега задоволи това ми желание или онази ми амбиция, направи ме велик, направи ме велик садхак, велик йо­гин, и т.н.”.

Неозареният ум също се отдава на истината, но поставя сво­и­те условия. Той казва на истината: „Задоволи моята преценка и мое­то мнение”. Той изисква истината да се отлее в калъпите на ума.

Виталното същество също настоява истината да се въвлече в не­говите движение или сила. Виталното същество притегля висша­та мощ и дърпа и тегли от виталното същество на гуруто.

И двете (менталът и виталът) притежават arrière-pensee [фр.: мен­тален резерв, задна мисъл] в своето себеотдаване.

Но психическото същество и неговата бхакти не са такива. По­не­же то е в непосредствена връзка с божествеността на заден план, то е способно на истинска бхакти. Психическата бхакти не отправя изискване, не прави уговорки. Тя е удовлетворена от са­мо себе си.

Психическото същество знае как да се покорява на истината по верния начин. То се предава истински Богу или на гуруто и по­не­же съу­мява да се предаде истински, затова то може и да полу­чава ис­тин­ски.

Трето, когато психическото същество идва на повърхността, то изпитва тъга, когато менталното или виталното същество го пра­вят на глупак. Такава тъга е чистота накърнена.

Когато умът играе своята игра или когато виталното същест­во бива отнасяно от своите импулси, психическото същество заявява: „Не искам такива неща; заради какво съм тук в крайна сметка? Тук съм заради Истината, не съм тук заради тези неща.”

Психическата тъга също се отличава от менталната неудовле­т­во­реност или виталната тъга или физическата депресия.

Ако психическото същество е силно, то прави така, че да бъде усе­тено от менталното или виталното същество и ги принуждава – задължава ги – да се променят. Но ако е слабо, другите части се въз­ползват от него и използват психическата тъга в своя изгода.

В някои случаи психическото същество излиза на повърх­ност­та и разстройва менталното или виталното същество и хвър­ля всичко в безпорядък. Но ако умът или виталното същество е по-сил­но от пси­хи­ческото, тогава то изпраща само откъслечно влияние и посте­пен­но се оттегля назад. Цялото му викане остава глас в пусти­ня, а мен­тал­ното или виталното същество продъл­жа­ва да си кара по своему.

И накрая, психическото същество отказва да бъде заблуж­да­ва­но от привидности. То не се оставя да бъде увлечено от фалша. То от­каз­ва да бъде депресирано от фалша – нито пък преувели­ча­ва ис­ти­на­та. Например дори ако всичко наоколо твърди: „Няма ника­къв Бог”, психическото същество отказва да вярва в това. То заявява: „Аз знам, а знам, защото усещам.”

И понеже то знае какво стои отзад, то не се залъгва от при­вид­ни­те неща. То веднага усеща Силата.

Също така когато психическото същество е пробудено, то от­х­върля цялата шлака от емоционалното същество и го осво­бож­да­ва от сантименталност или от низшата игра на емоционал­ността.

Но то не носи в себе си сухотата на ума или преувеличението на виталните чувства. То дава точния щрих на всяка емоция.

Преобразяването, което държи съзнанието насочено към светлина­та и прави вярната нагласа спонтанна и естествена, както и спазва­не­то и неприемането също спонтанни, е психическото преобразя­ва­не. Иначе казано, човек обикновено живее в своя витал, а тялото е негов инстру­мент и умът негов съветник и прислуга (с изклю­че­ние на малцината ментални хора, които живеят предимно за не­ща­та от ума, но дори те се подчиняват на витала в своите обичайни дви­жения). Духовното преобразяване начева когато душата започ­ва да настоява на по-дълбок живот и завършва, когато психи­чес­ко­то същество се превръ­ща във фундамента или предво­ди­теля на съз­на­нието, а ум, витал и тяло биват водени от него и му се под­чи­ня­ват. Разбира се, ако някога това стане пълноценно, тогава съм­не­ние, депресия и отчая­ние не могат да настъпят повече, макар че все още може да има и има трудности. Ако това не е напълно, но все пак фундаментално постигнато, дори тогава тези неща или не ид­ват, или са кратко­трайни прелитащи облаци на повърхността – понеже в основата лежи скала за опора и увереност, която дори и да е частично покрита, не може да изчезне напълно.

Най-често обаче повторната поява на депресия и отчаяние или на съмнение и протест се дължи на някаква ментална или витална мислеформа, която завладява виталния ум и го кара да кръжи ви­на­ги в същия кръг при най-леката провокираща причина или дори без причина. То е като болест, на която тялото се поддава по навик и заради вяра в болестта, макар то да страда от нея, а веднъж започ­нала, болестта следва обичайния си ход, освен ако не бъде пресе­че­на от някоя силна противостояща сила. Ако някой път тялото съу­мее да оттегли своето съгласие, болестта веднага или скоро прес­та­ва – това е тайната на системата на Куе[1]. Така също, ако виталният ум оттегли своето съгласие, отказва да бъде доминиран от привич­ни­те внуше­ния и движенията по навик, това възвръщане на депре­сия и отчаяние може скоро да бъде прекратено. Но не е лесно за този ум, веднъж свикнал да се съгласява, макар и с доста пасивно, страдалческо и неохотно съгласие, да отмени навика и да напусне порочния кръг. Това може да стане лесно, само когато умът отказва повече да вярва във внушенията или да приема идеите или чувства­та, които започват кръга.

[1] Емил Куе (Émile Coué, 1857-1926 г.) – френски психолог и фарма­цевт, въвел ме­тод за психотерапия, изцеление и самоусъвър­шенстване, базиран на самовну­ше­ние или самохипноза. – Б.пр.

Винаги има част от ума, от витала, от тялото, която е или може да бъде повлиявана от психическото; те могат да бъдат наречени пси­хи­чес­ки ментал, психически витал, психическо физическо. Спо­ред лич­ност­та или степента на еволюция на всеки човек, тази част може да бъде голяма или малка, слаба или силна, неявна и неак­тив­на или изя­ве­на и в действие. Когато тя действа, движенията на ума, витала или психическото приемат психи­чес­ките мотиви или цели, споделят природата на психическото или следват неговите цели, но с видоиз­ме­не­ние според маниера на ума, витала или физическото. Психичес­кият витал се стреми към Божественото, но той е склонен да иска нас­тойчиво в своето себе­от­да­ва­не, има желание, витална пла­мен­ност. Психичес­кото няма такива, понеже психическото при­те­жа­ва в замяна чис­то себеотдаване, стремеж, интензивност на пси­хи­ческия огън. Психическият витал е податлив на болка и стра­да­ние, каквито няма при психическото.

Атман не е същото като психическо – Атман е Аз-ът, който е еди­нен с всичко, умиротворен, широк, винаги спокоен, винаги свобо­ден. Психическото същество е душата вътре в човека, която пре­жи­вя­ва живота и се развива с еволюиращите ум, живот и тяло. Психи­чес­кото не страда подобно на витала или тялото, то не изпитва ни­то болка, нито терзание или отчаяние; но то изпитва психическа тъ­га, което е различно от тези неща. Има един вид тиха блага тъга на копнеж, каквато то изпитва, когато нещата вър­вят противно на Божестве­но­то, когато мракът и препят­ствия­та са прекалено тежки, когато умът, виталът и физическото вър­вят след други неща, кога­то злина, лъжа и тъмнина изглеждат прека­лено силни за Светли­на­та. То не се отчайва – усеща, че тези неща не би трябвало да ги има и психическият коп­неж те да са другояче става тъй интензивен, че то­ва се усеща като нещо подобно на тъга.

Колкото до това, че психическото не е на преден план, това не може да стане отведнъж – другите части на съществото трябва да бъ­дат подготвени за изменението и воалът помежду трябва все повече да изтънява. Именно заради това идват опитите и е налице работата върху вътрешния ум, витал и физическо, както и върху външ­ната природа.

Психическото същество е душата, Пуруша в тайното сърце, под­дър­жа­що чрез своето присъствие дейността на ума, живота и тя­лото. Ви­талът е Пранамая Пуруша, споменат в „Тайтирия Упани­шад”, съ­щес­твото зад жизнената сила, в своята външна форма в невежес­т­во­то той генерира душата на желанията, която ръководи повечето хора и която те често бъркат с реалната душа.

Атман е Висшият Аз или Дух, който съществува отгоре чист и нео­пет­нен, не­оскверняван от живота, от желание, его и не­ве­жест­во. Той бива реализиран като истинното същество на индивида, но също и, по-глобално, като едно и също същество във всичко и като Аз-а в кос­мо­са; освен това той съществува и сам по себе си над инди­ви­да и кос­моса и тогава бива наричан Параматма, върховното Божестве­но би­тие. Това разграничаване няма нищо общо с разгра­ни­ча­ването меж­ду психическото и витала: виталното същес­тво не е онова, ко­е­то е из­вес­тно като Атман.

Виталът като душата на желанията и природата на желанията контролира съзнанието до голяма степен при повечето хора, тъй като хората се водят от желание. Но дори в повърхностната човеш­ка при­рода подобаващият управник на съзнанието е менталното съ­щест­во, manomayah ­purusah prāna-śarīra-netā от „Упанишадите”. Психи­чес­кото оказва влияние на съзнанието изотзад, но човек тряб­ва да нав­лезе дълбоко в себе си, от обичайното съзнание в най-вът­реш­но­то същество, за да го намери и да го превърне в управник на съзна­нието, така както би следвало да бъде. Постигането на това е една от най-важните цели на йога. Виталът следва да бъде инстру­мент на съз­нанието, а не негов управник.

Виталното същество не е личността – егото бива ментално, ви­тал­но, физическо. Егото предполага отъждествяване на нашето съ­щес­тву­вание с външния аз, непознаване на нашия истинен Аз от­го­ре и на нашето психическо същество вътре в нас.

В известен смисъл различните Пуруши или същества в нас, пси­хическо, ментално, витално, физическо, са проекции на Атман, но това получава пълната си истинност едва когато навле­зем в сво­е­то вътрешно същество и знаем вътрешната истина за себе си. На по­вър­х­ността, в невежеството, действа менталната, виталната, фи­зи­ческа Пракрити, а Пуруша е обезфор­мен, така да се каже, в дей­ност­та на Пракрити. Това, което ние осъзнаваме, не е ис­тинното ни ментално същество, истинното ни витално същество, ис­тин­ното ни физическо същество дори; те стоят на заден план, за­воа­ли­ра­ни и мълчаливи. Именно менталното, ви­тал­ното, физи­чес­кото его ние вземаме за своето същество, докато не получим знание.

Не съществува невъзможност за пречистване на сърцето – нещо­то, към което сте се стремили – а когато сърцето е пречистено, тогава други неща, изглеж­да­ли преди невъзможни, стават лесни – дори вътрешното себе­преда­ване, което сега Ви се струва неосъ­щес­тви­мо.

Съгласно обичайния опит, ако скромност и смире­ние са здраво базирани в сърцето, други неща, като доверие, настъпват после по естествен начин. Щом като психичес­ката светлина и благост, които са дар на тези неща, получат здрава основа, други сили трудно биха помрачили това състояние и не е възможно те да го погубят. Такъв е общоизвестният опит.

Пречистване и себепосвещаване са две огромни необ­хо­ди­мос­ти в садханата. Онези, които получават прежи­вя­ва­ния преди да са се пречистили, поемат огромен риск: много по-добре е първо сър­це­то да е чисто, понеже тогава пътят става безопасен. Ето защо аз дър­жа на психическото изменение на природата като начало – за­що­то това оз­на­ча­ва пречиства­не на сърцето, насоч­ва­нето му изця­ло към Божественото, подла­га­нето на ума и витала под контрола на вътрешното същество, душата. Всеки път когато душата е на пре­ден план, човек полу­чава вярното напътствие отвътре относно то­ва, което следва да се прави, какво да се избягва, кое е грешното и вярното в мисъл, чув­ство, дейс­т­вие. Но това указание отвът­ре се надига съразмер­но на очиства­нето на съзна­нието.

Препъни-камъкът на Х. бе амбиция, гордост, суета – жела­ни­е­то да бъде велик йогин с окултни способности. Да се опитвате да свалите окултни способности в неочис­тени ум, сърце и тяло – е, мо­же да го правите, ако искате да танцувате на ръба на пропастта. Или може да го правите, ако целта Ви е не духовността, а да сте окул­тист, защото тогава можете да следвате нужните методи и да получите помощта на окултните властващи сили. От друга страна, истинските окултни духовни сили и мистерии могат да бъдат при­зо­вани долу или може да се спуснат: без да бъдат викани, но това трябва да стане вследствие на единственото истинско нещо – устре­мя­ва­не­то към Божественото, и при положение че то е част от Бо­жес­твения план във Вас. Окултните способности могат да бъ­дат за духовния човек единствено и само инструмен­тариум на Божестве­ната мощ, която да ги ползва: те не могат да бъдат целта или една от целите в неговата садхана. Мно­зи­на имат навика да правят йога според собствените си предста­ви, без да ги е грижа за на­път­ствието на гуруто – от когото обаче очакват цялостна за­щи­та и успех в сад­ха­ната, дори ако важничат или се увличат по възможно най-невер­ни пътища.

Това, което имам предвид под фини методи, са пси­хо­логи­чес­ки, немеханични процеси, като например кон­цен­трация в сърце­то, себеотдаване, себеочиства­не, постигане чрез вът­решни средст­ва на изменение на съзнанието. Това не озна­ча­ва, че няма външно изме­не­ние: външното измене­ние е нужно, но като част от вътреш­но­то изменение. Ако има нечисто­та или неискреност вътре, вън­ш­ното из­ме­не­ние няма да бъде ефективно, но ако е налице искре­на вът­реш­на работа, външното изменение ще помага и ще ускори про­цеса. … Най-важното за пречистването на сърцето е абсолют­на­та искреност. Никакво преструване пред себе си, никакво укри­ва­не от Божественото, или от себе си, или от гуруто, прям поглед към своите движе­ния, пряма воля да се направят те изправни. Не е важ­но, ако това отнема време: човек трябва да е готов да пре­вър­не тър­сенето на Божественото в своя доживотна задача. Пре­чистването на сърцето е все пак доста значително постижение и ня­ма полза от падане духом, отчаяние и прочие заради това, че човек открива в себе си неща, които все още се нуждаят от про­мя­на. Ако се под­дър­жа истинната воля и вярната нагласа, тогава инту­и­циите или ука­за­нията отвътре ще започнат да растат, да ста­ват ясни, прецизни, без­по­грешни, а наред с това ще расте силата те да бъдат следвани: и тогава, преди дори да се удо­вле­творите от се­бе си, Божественото ще бъде доволно от Вас и ще започне да от­дръпва воала, чрез който то защитава себе си и онези, които се стремят да го открият, от преж­дев­ре­менно и опасно пости­га­не на най-великото нещо, към което човечеството би могло да се стреми.

Вътрешното ментално същество гледа, наблюдава и се произ­нася за всичко, което се случва във Вас. Пси­хи­чес­ко­то не гледа и не наб­лю­дава по този начин подобно на сви­де­тел, а усеща и знае спонтанно по много по-пряк и озарен начин, поради самата чистота на своята природа и бо­жес­твения инстинкт в него, и затова, когато то излиза на преден план, то разкрива отведнъж кои са верните и кои невер­ни­те движения във Вашата природа.

Съществото на човек е съставено от тези елементи – пси­хи­чес­ко­то отзад, крепящо всичко, вътрешните мен­тал, витал и физи­чес­ко, както и външната, ориентирана навън природа на ум, живот и тяло, която е техен инс­т­ру­ментариум за изразяване. Но над всичко е централното същес­т­во (Дживатма), което използва всички тях за своята изя­ва: то е частица от божествения Аз; но тази негова реал­ност е скрита от повърхностния човек, който замества то­зи съкро­вен Аз и душата си с менталното и витално его. Само онези, които са започнали да опознават себе си, започ­ват да съзнават своето ис­тинно централно същес­т­во; но все пак то е винаги там, стоящо зад действието на ум, живот и тяло и е най-пряко представено от пси­хи­чес­ко­то, което самò по себе си е искра от Божественото. Пос­ред­с­т­вом растежа на психическия еле­мент в природата на чове­ка, той започва да навлиза в съзнателен контакт със своето централно съ­щес­тво отгоре. Когато това се случ­ва и централното същество из­пол­зва съзнателна воля, за да контролира и организира движе­ни­я­та на природата, тогава човек придобива реално, духовно, за разли­ка от частично или чисто ментално или морално себевладение.

Прочетох описанието Ви на Вашата садхана. Няма нищо за казва­не, според мен – понеже всичко е наред – с изключение на това, че най-важ­ното нещо за Вас е да развиете психическия огън в сърце­то и стремежа към това психическото същество да излезе напред като предводител на садханата. Когато психическото го направи, то ще Ви покаже „незабелязаните его-възли”, за които спомена­ва­те, и ще ги разхлаби или изгори в психическия огън. Това психи­чес­ко раз­ви­тие и психическото преобразяване на ум, витал и физичес­ко съз­на­ние е от най-голяма важност, защото то прави безопасно и лесно спус­кането на по-висшето съзнание и духов­на­та транс­фор­мация, без която супраменталната следва винаги да оста­ва мно­го надалеч. Окултните способности и прочие имат свое­то мяс­то, но съвсем нез­на­чително, докато това не бъде сторено.

 

Advertisements
Коментарите са изключени за ПСИХИЧЕСКОТО СЪЩЕСТВО
%d bloggers like this: