Окултни способности

писма на Шри Ауробиндо

Окултизъм

Окултизъм е знанието и правилното използване на скритите сили на Природата. Окултни сили са силите, които могат да бъдат поз­на­ти чрез преминаване зад воала на видимите явления – особено си­ли­те на финото физическо и отвъд-физическите планове.

Окултните сили не са обект на нашата йога

Да, обектът на нашата йога е да се установи пряк контакт с Божес­т­ве­ното отгоре и да се свали божественото съзнание свише във всич­ки­те центрове. Окултните сили, принадлежащи на менталния, виталния и фино-физическия планове не са обект на нашето дире­не. Някой може да има контакт с различни божествени форми и персоналности по пътя, но няма нужда те да бъдат настанявани в центровете, макар че понякога това се случва автоматично (както е с четирите персоналности на Божествената майка [Четирите персоналности на Божествената майка са описани под­роб­но в книгата „Майката” на Шри Ауробиндо, изд. Изток-Запад, 2012, стр. 32. – Б.пр.]) за известно вре­ме в хода на садханата. Но няма правило да се постъпва така. На­ша­та йога следва да бъде пластична и да допуска нужната работа на Божествената мощ според природата [на човека], но тя може да ва­рира в детайлите при всекиго.

Психическо, духовно и окултно

Обикновено всички по-вътрешни и всички необичайни психоло­ги­чески преживявания биват наричани психичес­ки. Аз използвам ду­ма­та психическо за душата, в отличие от ума и витала. В този сми­съл всички движения и прежи­вя­ва­ния на душата биха били нарече­ни психически, онези, които се нади­гат от, или директно докосват, пси­хи­ческото същество; там, където умът и виталът преобла­дават, пре­живява­нето би се наричало психологическо (повърхностно или окултно). Не непременно „ду­хов­но” е във връзка с Абсолюта, но наистина прежи­вя­ва­не­то на Абсолюта е духов­но. Всички контакти с Аз-а, висшето съз­на­ние, Божестве­ното свише са духовни. Има и други, които не биха мог­ли да бъдат така категорично класифици­ра­ни или откроени едно от друго.

Духовната реализация е от основна важност и е нало­жи­телна. Бих сметнал за най-добре първо да се постигне духов­ното и психи­ческо разкриване, и при това в еднаква пълно­та, преди да се навли­за в окултните региони. При онези, които влизат в тях отначало, може да се получи значително забавяне на духовната им реали­за­ция – други попадат в заплетените капани на окултно­то и не изли­зат от там в този си живот. Някои без съмнение могат да съчетават двете заедно, окулт­ното и духовното, и да ги накарат да си помагат взаимно; но процесът, който аз предлагам, е по-безопас­ният.

Ръководните фактори за нас трябва да бъдат духът и пси­хичес­кото същество, обединени с Божественото – окултни­те зако­ни и фе­номени следва да се знаят, но само като инстру­мен­тариум, не като ръководните принципи. Окултното е обширно поле, сложно и не без своите опас­нос­ти. Не бива то да се изоставя, но не бива да му се отрежда първото място.

Използването на йогически способности

Определено е възможно човек да има съзнание за нещата от раз­с­то­яние и да се намесва.

Идеята, че йогите не използват или не бива да изпол­зват та­ки­ва способности според мен е аскетично суеве­рие. Вярвам, че всич­ки йогини, имащи такива способности, ги използват кога­то смет­нат, че са призовани отвътре да го направят. Те може да се въз­държат, ако смятат, че из­ползването им в конкретен случай е в противовес на Божес­тве­ната воля или виждат, че предотвратяването на едно зло би могло да отвори дверите за нещо по-лошо или поради каква­то и да е друга валидна причина, но не из­хож­дайки от някакво об­що забранително правило. Това, което е забранено за всекиго със си­лен духовен усет, е да бъде факир, изпълняващ не­ве­роятни неща заради шоу­то, за печалба, за слава, от суета или гор­дост. Забранено е да се използват способности с чисто витални моти­ви, да се прави с тях асурическа показност или да бъдат пол­з­ва­ни в подкре­па на високомерие, самонадеяност, амбиция или как­вито и да са подобни слабости, към които човеш­ка­та природа е предразположена. Тъкмо защото разни не­до­расли йоги тъй чес­то попадат в тези уловки на враж­дебните сили, използва­нето на йогически способности по­ня­ко­га не се одобрява, като вредно за онзи, който ги прилага.

Но подобно падение се случва най-вече при хората, жи­вее­щи предимно във витала; при силен и свободен и умиротворен ум и при психическо пробудено и живо, ня­ма вероятност да възникнат подобни жалки подбуди. Колкото до онези, които умеят да жи­веят в истинното Бо­жествено съзнание, определени способ­нос­ти въоб­ще не са способности в този смисъл, не са, така да се каже, свръх­ес­тес­тве­ни или анормал­ни, а са по-скоро техен нор­мален начин на виждане и действане, част от съзнанието – и как може да им бъде за­бранено или как да се откажат да действат съгласно своето съзна­ние и неговата приро­да?

Предполагам, че аз самият съм имал дори по-цялост­но евро­пейс­ко образование от Вас, и аз също съм имал своя период на аг­нос­тично отричане, но от мига, в който погледнах на тези неща, не мо­жех повече да заема отноше­нието на съмнение или неверие, кое­то бе тъй дълго на мода в Европа. Анормалните, отвъд-физи­чес­ки­те пре­жи­вя­ва­ния и способности, окултни или йогически, винаги са ми из­глеждали нещо съвършено естествено и достойно за доверие. Съз­на­ние­то, по самата си природа, не би могло да бъде ограничено от оби­чайното физичес­ко човешко-животинско съзнание, то тряб­ва да разполага с други обхвати. Йогическите или окултни способ­нос­ти не са свръхестествени или невероятни повече, отколкото е свръх­ес­тес­т­вена или невероятна способност­та за писане на велика поема или ком­позиране на велико музикал­но произведение; мал­ци­на могат да го направят, при това положе­ние на нещата – не до­ри един на ми­ли­он; понеже поезия и музика идват от вътрешното същество, а за да напише или да композира истински и велики не­ща, човек трябва да разполага с ясен проход между външния ум и нещо във вътреш­но­то същество. Ето защо Ви спохо­ди поетичният талант веднага, щом се захванахте с йога – йо­гическата сила изчис­ти прохода. Съ­що­то е с йо­ги­чес­ко­то съз­на­ние и неговите способ­нос­ти; важното е да се из­чис­ти проходът – по­неже те са вече вътре във Вас. Раз­би­ра се, пър­во­то нещо е да вяр­вате, да се стремите и, при ис­тин­ски порив от­вът­ре, да се пос­та­раете.

Търсенето на окултни способности

Активност на астралния план в контакт с астралните сили, при­дру­жена от напускане на тялото, не е духовна цел, а принадлежи към сфе­рата на окултизма. Това не е част от целта в йога. Също та­ка гла­ду­ването не е допус­тимо в ашрама, тъй като неговото прак­ти­куване по-често е вредно, отколкото полезно за духовното усърдие.

Това внушено Ви намерение явно е част от Вашия стремеж към окултни способности; на такова търсене се гледа с неодобре­ние от повечето духовни учители в Индия, тъй като то принадле­жи на нискостоящите пла­нове и обик­но­вено тласка търсещия към път, кой­то може да го отведе далеч от Божественото. По-специал­но кон­так­тът със силите и съществата от астралния (или както ние го наричаме – виталния) план е придружен от голе­ми опас­нос­ти. Съ­щес­тва­та от този план са често враж­деб­ни за истинната цел на ду­ховния живот и установяват контакт с търсещия и му предлагат спо­соб­ности и окултни преживявания, само и само да могат да го от­ведат настрана от духовния път или пък за да могат да установят своя контрол върху него или да го овладеят за тяхна лична цел. Често представяйки се за божес­твени властващи сили, те под­веж­дат, дават грешни предло­же­ния и импулси и изопачават вътреш­ния живот. Много от онези, които, привлечени от такива сили и същества от виталния план, са стигна­ли до окончателно духовно падение или до ментална и физическа извра­те­ност и разстройство. Човек неизбежно влиза в контакт с витал­ния план и навлиза в него в хода на разширяване на съз­на­нието, получено в резултат на вът­решно отваря­не, но той не бива никога да се поставя в ръцете на те­зи същества и сили, нито да си позволява да бъде воден от тех­ни­те внушения и подтици. Това е една от основните опасности в ду­хов­ния живот и да бъде нащрек срещу нея е необходимост за тър­се­щия, ако той желае да стигне до целта си. Наистина много от­въд-фи­зически или свръх­нормални спо­соб­ности идват с раз­ши­ря­ва­не­то на съзна­нието в йога; излизане от телесното съзнание, действане с фини средства на отвъд-физическите планове и прочие са естествени активности за йогина. Но тези способности не са тър­се­ни, те идват естествено и нямат астрален характер. Също така те трябва да бъдат изпол­з­ва­ни в чисто духовна насока, тоест като ин­ст­румент на Божест­ве­на­та воля и Божествената сила, но никога ка­то оръдие на силите и съ­ществата от виталния план. Търсенето на тяхната помощ за подобни способности е огромна грешка.

Продължителното гладуване може да доведе до възбуждане на нервната обвивка, което често носи ярки въображения и халю­ци­на­ции, приемани за истински преживявания; подобно гладу­ва­не чес­то бива внушавано от виталните същности, понеже то пос­та­вя съз­на­нието в небалансирано състояние, благоприятстващо техните за­мисли. Поради това то не се окуражава тук. Правилото, което тряб­ва да се следва, е заложено в „Гита”, която казва: „Йога не е за онзи, който яде твърде много, нито за онзи, който не яде” – умерен при­ем на храна, достатъчен за поддържане на здравето и крепкостта на тялото.

В Индия не съществува братство от типа, какъвто го опис­ва­те. Има йоги, които се стремят да придобият и практикуват окулт­ни спо­собности, но това са отделни инди­види, обучаващи се при от­де­лен Учител. Окултни асоциации, ложи, братства с такава цел, по­доб­но на описваните от европейските окултисти, не са попу­ляр­ни в Азия.

Колкото до пазенето на тайна, винаги се препоръчва известна дискретност или мълчание относно напът­ст­вия­та на гуруто и соб­ст­ве­ните преживявания, но не абсолют­на секрет­ност или обви­ва­не­то в мистерия на тези неща. След като даден гуру бъде из­бран, не би­ва нищо да се скрива от него. Внушението за абсо­лют­на секрет­ност често е трик на астрал­ните сили, за да се предот­вра­ти тър­се­не­то на озарение и подкрепа.

Всички тези Ваши „експерименти” са базирани на виталната при­ро­да и ума във връзка с нея; работейки върху този фундамент, няма никаква обезопасеност срещу лъжовност и фундаментална грешка. Развиването на каквото и да е количество сили и способнос­ти (мал­ки или велики) не може да бъде гарант против блуждаенето настра­ни от Истината; и ако допуснете гордост, високомерие и показност да се промъкнат и да Ви овладеят, със сигурност ще изпаднете в заб­лу­да и във властта на раджасична мая и авидя [илюзия и неве­жес­т­во]. На­шата цел не е полу­ча­ва­нето на способности, а издигане към бо­жес­твеното Истина-съзна­ние и сваляне на неговата Истина долу в по-нисшите съставляващи. С Истината ще дойдат всички нужни спо­­собности и сили, не като лич­ни, а като принадлежащи на Бо­жес­т­веното. Контактът с Истината не може да расте посредством раджа­сич­но ментално и витално самоиз­тък­ване, а само чрез психическа чистота и себепредаване.

Вие приемате твърде утилитарен поглед към духовните неща. Как­во­то и да се развие в садханата, при положение че е неподправено, има своето място в тоталния опит и знание. Познаване на окултни­те светове и окултни сили и феномени също има своето място. Ви­де­нията и гласовете са само малка част от обширната сфера на окул­тен опит. Колкото до използваемостта, за онзи, който прите­жа­ва интелигентност и различаване, виденията и прочие имат мно­го приложения – но много малко приложение за онези, които не притежават различаване или разбиране.

Пречистване на сърцето и психическо изменение – ценност на окултните способности

Не съществува невъзможност за пречистване на сърцето – нещото, за което сте се старали – а когато сърцето е пречистено, тогава други неща, изглеж­да­ли преди това невъзможни, стават лесни – дори вътрешното себе­отда­ване, което сега ви се струва неосъществимо.

Съгласно обичайния опит, ако покорност и смирение са здраво базирани в сърцето, други неща, като доверие, настъпват после по естествен начин. Щом като психичес­ката светлина и благост, които са дар на тези неща, получат здрава основа, други сили трудно биха помрачили това състояние и не е възможно те да го погубят. Такъв е общоизвестният опит.

Пречистване и себепосвещаване са две огромни необ­хо­ди­мости в садханата. Онези, които получават преживявания преди да са се пречистили, поемат огромен риск: много по-добре е първо сърцето да е чисто, понеже тогава пътят става безопасен. Ето защо държа на психическото изменение като начало – защо­то това означава пречи­ства­не на сърцето, насоч­ва­нето му изцяло към Божественото, подла­га­нето на ума и витала под контрола на вътрешното същество, душата. Всеки път когато душата е на преден план, човек полу­чава вярното напътствие отвътре относно това, което следва да се прави, какво да се избягва, кое е грешното и вярното в мисъл, чув­ство, дей­ствие. Но това указание отвът­ре се надига съразмер­но на очиства­нето на съзна­нието.

Препъни-камъкът на Х. бе амбиция, гордост, суета – желанието да бъде велик йогин с окултни способности. Да се опитвате да свалите окултни способности в неочи­стени ум, сърце и тяло – е, може да го правите, ако искате да танцувате на ръба на пропастта. Или може да го правите, ако целта ви е не духовността, а да сте окултист, защото тогава можете да следвате нужните методи и да получите помощта на окултните властващи сили. От друга страна истинските окултни духовни сили и мистерии могат да бъдат призовани долу или може да се спуснат: без да бъдат викани, но това трябва да стане вследствие на единственото истинско нещо – устремяването към Божественото, и при положение че то е част от Божествения план във вас. Окултните способности могат да бъдат за духовния човек единствено и само инструментариум на Божестве­ната мощ, която да ги ползва: те не могат да бъдат целта или една от целите в неговата садхана. Мнозина имат навика да правят йога според собствените си представи, без да ги е грижа за напът­ствието на гуруто – от когото обаче те очакват цялостна защита и успех в садханата, дори ако те важничат или се увличат по възможно най-неверни пътища.

Това, което имам предвид под фини методи, са пси­хо­логи­чески, немеханични процеси, като например кон­цен­трация в сърцето, себеотдаване, себеочи­ства­не, постигане чрез вът­решни средства на изменение на съзнанието. Това не озна­ча­ва, че няма външно изме­не­ние: външното измене­ние е нужно, но като част от вътреш­но­то изменение. Ако има нечисто­та или неискреност вътре, външното измене­ние няма да бъде ефективно, но ако е налице искрена вътрешна работа, външното изменение ще помага и ще ускори процеса. … Най-важното за пречистването на сърцето е абсолют­ната искреност. Никакво преструване пред себе си, никакво укри­ване от Божественото, или от себе си, или от гуруто, прям поглед към своите движе­ния, пряма воля да се направят те изправни. Не е важно, ако това отнема време: човек трябва да е готов да превърне търсенето на Божественото в своя доживотна задача. Пречистването на сърцето е все пак доста значително постижение и няма полза от падане духом, отчаяние и прочие поради това, че човек открива в себе си неща, които все още се нуждаят от промяна. Ако се поддържа истинната воля и вярната нагласа, тогава интуи­циите или указанията отвътре ще започнат да растат, да стават ясни, прецизни, безпо­грешни, а наред с това ще расте силата те да бъдат следвани: и тогава, преди дори да се удо­вле­творите от себе си, Божественото ще бъде доволно от вас и ще започне да отдръпва воала, чрез който то защитава себе си и онези, които се стремят да го открият, от преждевременно и опасно пости­га­не на най-великото нещо, към което човече­ството би могло да се стреми.

Прочетох описанието Ви на Вашата садхана. Няма нищо за казва­не, според мен – понеже всичко е наред – с изключение на това, че най-важ­ното нещо за Вас е да развиете психическия огън в сърце­то и стремежа към това психическото същество да излезе напред като предводител на садханата. Когато психическото го направи, то ще Ви покаже „незабелязаните его-възли”, за които спомена­ва­те, и ще ги разхлаби или изгори в психическия огън. Това психи­чес­ко раз­ви­тие и психическото преобразяване на ум, витал и физичес­ко съз­на­ние е от най-голяма важност, защото то прави безопасно и лесно спус­кането на по-висшето съзнание и духов­на­та транс­фор­мация, без която супраменталната следва винаги да оста­ва мно­го надалеч. Окултните способности и прочие имат свое­то мяс­то, но съвсем нез­на­чително, докато това не бъде сторено.

Advertisements
%d bloggers like this: