Послание до Запада

Шри Ауробиндо, 1949 г.

Бях помолен да изпратя по повод на 15-ти август послание до Запада, но това, което имам да кажа, би могло да бъде предадено равностойно и като послание до Изтока. Прието е да се набляга върху разногласието и несходството между тези два сегмента от човешкото семейство и дори те да бъдат противопоставяни един на друг. Но лично аз по-скоро бих се фокусирал върху еднаквост и съгласие, вместо върху разногласие и несходство. Изтокът и Западът имат една и съща човешка природа, съвместни човешки съдбини, един и същ стремеж към по-голямо съвършенство, аналогично търсене на нещо по-висшестоящо, нещо, към което вътрешно напредваме, и даже външно. Някои умове са склонни да наблягат на духовността или мистицизма на Изтока и на материализма на Запада. Но Западът е имал, не по-малко от Изтока, своите духовни търсения и, макар и не в такова изобилие, своите святи хора и мистици, Изтокът е имал свои материалистични тенденции, свои материални величия, свои сходни или идентични отношения с живота и Материята и света, в който обитаваме. Изтокът и Западът винаги са имали повече или по-малко близки срещи и обмен, мощно са си въздействали един на друг и понастоящем се намират под нарастваща принуда от Природа и Предопределение да го правят повече от всякога.

Налице е общо упование, съвместни съдбини, духовни, както и материални, за които и едните, и другите са нужни като сътрудници. Не бива повече да насочваме умовете си към разногласие и несходство, а към единство, съгласие, дори единодушие, нужни за преследването и постигането на съвместен идеал, отредената задача, осъществяването, към което Природата от времето на своите наченки смътно е поела и е длъжна, във все по-силна светлина на знание, заменяща нейното първоначално неведение, да упорства непрестанно.

Но какви ще да са този идеал и таз задача? Това зависи от нашето разбиране за реалностите на живота и за най-висшата Реалност.

Тук следва да вземем под внимание, че е налице не някакво пълно различие, а нарастващо раздалечаване между тенценциите на Изтока и Запада. Най-висшата истина е истина на Духа; Дух върховен над света и при това вътрешно присъщ нему и на всичко живо, който крепи и води всичко към целта, задачата и осъществяването на Природата, каквито и да са те, от времето на нейните смътни безсъзнателни наченки досега посредством ръста на съзнание – това е единият аспект на битието, който дава ключ към разгадаване на тайната на нашето съществувание и смисъл на света. Изтокът винаги и все повече е придавал най-голямото значение на всевишната истина на Духа; дори в своите екстремални философии е поставял света настрана като илюзия и е зачитал Духа като единствената реалност. Западът се е концентрирал все повече и повече върху света, върху отношенията на ум и живот с нашето материално битие, върху нашето надмощие над него, върху усъвършенстването на ума и живота, както и някакво осъществяване на човешкото същество тук: в наши дни се стига веч до там, че да се отрича Духът и дори да се възцарява Материята като една-единствена реалност. От една страна духовно съвършенство като единствения идеал, от друга – способността за усъвършенстване на расата, идеалното общество, безукорно развитие на човешкия ум и живот, а материалното битие на човека се е превърнало в най-пространната мечта за бъдещето. При това и двете са истинни и могат да се разглеждат като част от намерението на Духа в световната природа; те не са несъвместими едно с друго: по-скоро тяхното раздалечаване следва да бъде изцелено и двете да бъдат обхванати и помирени в нашето виждане за бъдещето.

Науката на Запада е стигнала до откритието, че еволюцията е тайната на живота и е разгадала нейния развой в този материален свят; но тя е поставила по-голям акцент върху развитие на вид и форма, отколкото върху ръста на съзнание: дори съзнанието е било смятано за съпътстващ инцидент, а не за самата тайна на смисъла на еволюцията. Наличието на еволюция е признато от известни умове на Изток, някои философии и свещени книги, но там нейният смисъл е в растежа на душата, посредством развиващи се или следващи една след друга форми и множество животи на индивида, до нейната лична най-висша реалност. Понеже, ако съществува съзнателно същество във формата, това същество едва ли би било временно субективно явление на съзнанието; то трябва да е душа, която се осъществява, а това осъществяване може да се случи, само ако има връщане на душата до земята в множество поредни животи, в множество последователни тела.

Развоят на еволюцията се свежда до развитието, от и в несъзнателна Материя, на подсъзнателен, а след това съзнателен Живот, на съзнателен ум, първо в живота на животните, а после цялостно в съзнателен и мислещ човек – най-висшето сегашно постижение на еволюционната Природа. Достигането на ментално същество е понастоящем нейното най-висше и с тенденция да бъде смятано за нейно окончателно деяние; но е възможно да се предвиди по-нататъшна стъпка в еволюцията: Природата може би визира, отвъд несъвършения ум на човека, съзнание, което излиза извън неведението на ума и владее истина като свойствено му право и природа. Съществува Истина-Съзнание, както е наречено във Ведите, Свръхразум  (Supermind), както го нарекох аз, което разполага със Знание, без да се налага да го търси и често да не го намира. В една от Упанишадите е посочено, че същество на знание ще бъде следващата стъпка над менталното същество; в него душата трябва да се изяви и чрез нея да се достигне съвършеното блаженство на духовното съществувание. Ако това би могло да се постигне като следващата еволюционна стъпка на Природата тук, тогава тя би получила своето осъществяване и бихме могли да предвидим способността за постигане на съвършенство на живота даже тук, достигането на пълноценен духовен начин на живот дори в това тяло или може би в доведено до съвършенство тяло. Дори бихме могли да говорим за божествен живот на земята; нашата човешка мечта за съвършенство би била постигната, и в същото време би бил осъществен стремежът към рай на земята, често срещан в разните религии, сред духовни мъдреци и мислители.

Възходът на човешката душа към всевишния Дух е най-висшата цел и нужда на душата, понеже това е всевишната реалност; но е възможно също и спускането на Духа и неговите движещи сили в света, а това би оправдало и съществуването на материалния свят, би придало смисъл, божествен промисъл на творението и би разбулило неговата загадка. Изтокът и Западът биха намерили съгласие в преследването на височайшия и най-обширен идеал. Духът в прегръдка с Материята, а Материята намерила своята действителна реалност и скритата Реалност във всяко нещо в Духа.

Шри Ауробиндо, 11 август 1949

(“On Himself”, Vol.26, p. 413)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: