Духовният, религиозният и обикновеният живот

писмо на Шри Ауробиндо

Духовният живот (adhyātma jīvana), религиозният живот (dharma jīvana) и обикновеният човешки живот, от който моралността е част, са три доста различни неща и човек трябва да е наясно кой от тях желае и да не ги бърка един с друг. Обикновеният живот е този на обикновеното човешко съзнание, отделено от своя истински аз и от Божес­твеното, и водено от обичайните навици на ума, живота и тялото, които представляват закони на невежес­твото. Рели­гиоз­ният живот е движение на същото неве­жо човешко съзнание, което се обръща или се опитва да се обърне от земята към Божестве­но­то, но засега без зна­ние и водено от догма­тич­ните убежде­ния и правила на някаква секта или вероизпове­дание, което претендира да е намерило начина за излизане от плена на земното съз­на­ние в някакво блажено Отвъдно. Религиозният живот може да е началният подход към духов­ния, но много чес­то е само въртене в кръг около ритуали, церемонии и практики или установени идеи и форми, без каквото и да било оспорване. Духовният живот, напро­тив, произтича директно от изменение на съзна­нието, изменение от обик­новеното съзна­ние, невежо и отделено от своя ис­тин­ски аз и от Бог, към по-високо съзнание, в което човек намира своето истинско същество и стига отначало до непосредствен и живи­телен контакт, а впоследствие до единение с Божестве­ното. За духовно устремения това из­ме­нение на съзнанието е един­ственото, което той прес­лед­ва, и нищо друго не е от значение.

Моралът е част от обикновения живот, той е опит за уре­гулиране на външното поведение посредством опре­де­лени ментални правила или за формиране на ха­рак­те­ра посред­ством тези правила по образ и подобие на ня­ка­къв умствен идеал. Духовният живот минава отвъд ума; той навлиза в по-дълбокото съзнание на Духа и действа от истината на Духа. Колкото до въпроса, касаещ етич­ния живот и нуждата да се постигне Бог, зависи от това какво се има предвид под осъществяване на целта на жи­вота. Ако навлизане в духовното съзнание е част от нея, тогава самата моралност няма да ви го даде.

Политиката като такава няма нищо общо с духовния живот. Ако духовният човек прави нещо за своята страна, то е с цел да изпълни волята на Божественото и като част от божес­твено отреден му труд, а не от какъвто и да е друг общочо­веш­ки мотив. В нито едно от своите дейс­т­вия той не постъпва според обичайните умствени и витални мотиви, които подтикват обикновените хора, а действа от истината на Духа и от вътрешна команда, на която знае източника.

Видът богослужение (puja), за който става дума в пис­мо­то, спада към религиозния живот. То може, ако се из­вършва правилно в проникновен религиозен дух, да под­готви ума и сърцето до известна степен, но не повече. Но ако богослу­же­нието се извършва като част от медита­ция или с истински стремеж към духовната реал­ност и духов­но­то съзнание, и с жаждата за досег и едине­ние с Божес­твеното, тогава то може да бъде духовно ефектив­но.

Ако питаете искрен стремеж към духовно измене­ние в сърцето и душата си, ще намерите пътя и водача. Чисто мен­тал­ното дирене и питане не е достатъчно да се отво­рят вратите на Духа.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: