Степенуваните светове

писмо на Шри Ауробиндо

Ако разглеждаме градацията от светове или планове като цяло, ние ги виждаме като едно огромно взаимообвър­за­но сложно движение; по-висшите отлагат своите влия­ния върху по-нисшите, нисшите реа­гират на висшите и развиват или изявяват в себе си в рамките на своята фор­му­ла нещо, което съот­ветства на превъз­хож­­­дащата си­ла и нейното действие. Материал­ният свят е развил чрез ево­лю­ция живот, подчи­ня­вайки се на натиск от виталния план[1], умът – под­­­чи­ня­вайки се на на­тиск от менталния план. Сега се опитва да ево­­лю­­ира свръхразум, подчинявайки се на натиск от су­прамен­тал­ния план. По-конкретно, опре­де­лени сили, движения, властващи сили (мо­гъщества), същества от по-висш свят могат да се спускат към по-нисшия, за да уста­но­вят подходящи и съот­вет­ства­щи фор­ми, които да ги свързват с материал­ната сфера и, така да се каже, да въз­произ­ведат или проецират тяхното действие тук. А всяко нещо, съз­даде­но тук, има в своя под­крепа свои по-фини обвивки или фор­ми, които го поддържат и свързват със сили, действа­щи свише. Чо­век напри­мер притежава, наред с грубо физическото си тяло, и по-фи­ни обвивки, или тела, пос­ред­ством които той живее зад воала в не­­посредствена връзка с отвъд-физически пла­нове на съзнание и мо­же да бъде повлияван от тех­ни­те властващи сили, движения и съ­­щес­­тва. Зад това, което се случва в живота, винаги стоят пред­ва­­ри­­тел­­но същес­тву­ващи движения и форми в окултните витал­ни пла­­но­­ве; случващото се в ума пред­полага наличието на предва­ри­тел­­­но съществу­ващи дви­же­ния и форми в окултните ментални пла­нове. То­ва е аспект на нещата, който става все пове­че и по-оче­ви­ден, нас­то­­я­телен и важен, колкото повече напредва­ме в една дина­мич­­на йога.

Но всичко това не бива да се приема в твърде ско­ван и меха­нис­­тичен смисъл. То представлява необятно плас­тич­но дви­же­ние, пъл­­но с игра­та на въз­мож­ности, и следва да бъде обхванато от гъв­ка­в и фин такт, или усет, във виждащото съз­на­­ние. То не може да бъде сведе­но до твърде строга логи­чес­ка или математическа формула. Нуж­но е да се наблег­не на два или три момен­та, за да не би тази пластичност да убегне от нашия поглед.

Първо, всеки план, независимо от връзката му с дру­ги­те над и под него, все пак представлява един свят сам по себе си, със свои дви­жения, сили, същества, типове, форми, съществуващи като че ли заради него и заради самите себе си, по негови закони, за него­во­­то проявле­ние, без видимо зачитане на останалите членове от ве­ли­ката поредица. И така, ако разгле­да­ме виталния или фино-фи­зи­чес­кия план, ще видим огромни диапазони от него (по-голя­ма­та част от него), които същес­тву­ват сами по себе си, без каквато и да е връз­ка с материалния свят и без никакъв порив да му въз­дейс­тват или да му влияят, още по-малко да отлагат съот­вет­­ства­ща изява във физи­чес­ката форму­ла. Най-много можем да кажем, че същес­тву­ва­не­то на каквото и да било във виталния, фино-фи­зи­­ческия или кой да е друг план съз­да­ва възможност за съответ­ст­ва­що движение за изя­ва във физическия свят. Но нещо повече е нужно, за да се пре­вър­не тази статична или латентна възможност в дина­мичен по­тен­циал или действи­телен порив към мате­риал­но съзидание. Такова ‘не­що’ може да е призив от мате­риал­ния план, напри­мер някак­ва си­ла или някой във физи­чес­ко­то мирозда­ние, който влиза в досег с от­въд-физи­ческа мощ или свят, или с част от него, и е мотивиран да го свали в земния живот. Или това може да е импулс в самия ви­та­лен или друг план, напри­мер някое ви­тал­­но същество, решило се да разпростре своя­та дей­ност към зе­мя­та и да установи на нея цар­с­т­во за себе си или за игра­та на сили, с които разполага в своите вла­­де­ния. Или това може да е натиск свише; да речем някак­ва супра­мен­­тална или ментална сила, която отлага­ свое образу­вание из­от­горе и развива форми и движения на витал­но­то ниво като начин да премине към свое самостоятелно творение в материал­ния свят. Или може да са всички тези неща, действащи вкупом, в какъвто случай е на­лице най-голямата възмож­ност за ефектив­но творение.

По-нататък, в резултат на това следва, че само огра­ни­чена част от действието на виталния или друг по-висш план е заин­те­ре­­­сована от земното съществувание. Но дори това създава маса възможнос­ти, далеч повече, отколкото земя­та може в даден момент да прояви или да побере в свои­те не толкова пластични формули. Не всички от тези възмож­ности се реализират; някои се провалят напълно и оставят най-много някаква идея, която не стига до никъде; някои се опитват сериозно и биват отблъсквани и осуетени и, дори и да дейс­тват за известно време, не стигат до никъде. Други постигат по­ло­винчато проявле­ние и това е най-често срещаният резул­тат, още повече, че тези витални или други отвъд-физически сили влизат в стълкновение и трябва не само да превъзмогнат съпроти­вле­нието на физическото съзна­ние и на материята, но и тяхното между­о­соб­но съпро­тив­ление една към друга. Известен брой успяват да отло­жат своите резултати в по-завършено и успешно творе­ние, така че ако сравните това тво­ре­ние с неговия първо­образ в по-висшия план, има нещо като близ­ко подобие или дори наглед точно възпроиз­веж­­дане или препре­даване от отвъд-физичес­ката към физичес­ката формула. И все пак, дори тогава точната прилика е само привидна; самият факт на препре­да­ване в друга субстан­ция и друг ритъм на изя­ва внася разлика. Нещо ново се е проявило и именно това прави творе­ние­то да си заслужава. Каква например би била ползата от су­пра­мен­тал­но творение на земята, ако то беше точно същото като су­пра­мен­тално творение на супра­ментал­ния план? То е същото, по принцип, но все пак е нещо друго, триум­фално ново себеоткри­ва­не на Божестве­но­то в условия, каквито няма другаде.

Без съмнение финото физическо е най-близко до физи­чес­ко­то и най-сходно с него. Но все пак условията са различни, както и не­ща­­та. Например финото физи­ческо притежава свобода, плас­тич­ност, интензивност, мощ, колоритност, просторна и разно­род­на игра (там има хиляди неща, каквито тук няма), за които все още ня­маме ни­как­­ва възможност на земята. При това обаче тук има нещо, по­тен­циал­ност за Божественото, каквато там няма, въпреки тамош­ни­те по-го­леми свободи, нещо, което прави съзиданието по-труд­но, но в крайна сметка оправдава труда.

1 септември 1930 г.


[1] Витален план/свят – светът на чисто жизнено съществувание, управ­ля­ван от же­ла­ние и удовлетворяване на импулси; светът на желанията.

 

%d bloggers like this: