Супраментална еволюция

писма на Шри Ауробиндо

Духовна еволюция

Имало е времена, когато търсенето на духовно пости­же­ние е било, поне в някои цивилизации, по-интензивно и разпро­стра­нено от сега или, по-скоро, отколкото е било в света като цяло през последните няколко столетия. Ала сега кривата явно поставя началото на нова насока на ди­ре­не, която тръгва от постигнатото в миналото и се про­сти­ра към по-велико бъде­ще. Но винаги, дори в Индия в епохата на Ведите или в Египет, духовното постижение или окултното знание е било приви­легия за неколцина, то не се е ширело сред широките народни маси. Човеш­ките маси еволюират бавно, съдържайки в себе си всички етапи от еволю­цията, от материалния и виталния чо­век до менталния човек. Малцина са си пробили път през ба­рие­рите, отваряйки вратите към окултно и духов­но зна­ние и подготвяйки напредъка на еволюцията отвъд мен­тал­ния човек в духовно и супраментално същество. Поня­ко­га това мал­цинство е упражнявало огромно влия­ние, както по време на Ведическата Индия, Египет или, спо­ред преда­нието, в Атлан­тида, и е обусловяло цивили­за­цията на расата, давайки ѝ силен отпечатък на духов­ното или окултно­то; друг път те са стоели настрана в своите тайни школи или ордени, без дирек­тно да влияят на ци­ви­лизацията, която тънела било в мате­риално неве­де­ние или в хаос и тъмнина, било в закосте­нялата по­върх­ностна просвета, отричаща духовното позна­ние.

Циклите на еволюцията са винаги насочени нагоре, но те са цикли и не се издигат по права линия. Процесът пора­ди това създава впечатление за поредица от издига­ния и спус­ка­ния, но същественото в напредъка на еволю­цията бива съхра­нено или, дори и да е засенчено за пе­риод от време, възниква отново в нови форми, подхо­дя­щи за нови­те епохи. Творението се е спусна­ло през всич­ки степени на съще­ствуване от свръх­разума до мате­рия­та и във всяка степен е създало свят, владе­ние, план или по­ря­дък, свой­стве­ни за тази степен. При създа­ването на ма­те­риалния свят, това слизащо съзнание потъ­нало в при­видно несъзнание и изплу­ва­ от това несъзна­ние, сте­пен след степен, докато възста­но­ви свои­те най-високи духов­ни и супраментални висоти и прояви техните движещи сили тук в материята. Но дори в несъз­нанието присъства неведомо съзнание, което действа, би могло да се каже, посред­ством инволюирала (заложена в него) и прикрита интуиция, свойствена за него. На всеки етап от мате­рия­та, на всеки етап от живота, тази интуи­ция прие­ма начин на действие, уместен за съответния етап, и въз­дей­ства из­зад воала, като поддържа и привеж­да в дей­ствие непо­сред­ствените нужди на съзида­тел­ната сила. Налице е интуиция в материята, която крепи дейността на мате­риалния свят от електрона до слън­цето и плане­тите и тяхното съдър­жание. Налице е интуиция в живота, която по сходен начин крепи и насоч­ва играта и разви­тието на живота в материята, докато стане той готов за ментал­на­та еволюция, на която чове­кът е носител. При човека също творението следва анало­гич­ния възходящ процес – интуи­цията в човека се разви­ва спо­ред етапа, достигнат в неговия напредък. Дори прецизният инте­лект на учения, който е склонен да отрича истин­носта на отделното съ­ще­ствуване на интуи­цията или нейното пре­въз­ход­ството, все пак не може наистина да върви напред, освен ако зад него не при­съства ментална интуи­ция, която да му поз­во­лява да пристъпи напред или да предусети какво следва да се прави. Интуицията следова­телно присъства в самото на­ча­ло на нещата и посреда­та, както и при тех­ния завършек.

Но интуицията приема присъщата си форма само ко­гато се отива отвъд менталната, в духовната обител, по­неже само там тя излиза пълноценно иззад воала и раз­кри­ва своята истин­ска и цялостна природа. Наред с мен­талната еволюция на човека е напредвал ранният процес на друга еволюция, която подготвя духовното и супра­мен­тално съще­ство. Той е имал две линии, едната откриването на окултните сили, спотаени в природата, както и на скри­тите планове и светове, замаски­рани от нас чрез света на материята, а другата – откриването на душата на човека и духовния му аз. Ако преданието за атлантите е вярно, става дума за прогрес, който стигнал до крайна степен на окултно знание, но не могъл да про­дължи. В Индия от времето на Ведите разпола­гаме с оставени ни сведе­ния за другата линия на постиже­ние, тази на духовното себе­познание; окултното знание е присъ­ствало, но е било пазено като второстепенно. Би могло да се каже, че тук в Индия най-напред е настъпило господството на интуи­цията, като интелектуалният ум се развил след това, в по-късната философия и наука. Но в действителност масата от хора по онова време, съвсем оче­вид­но, е живяла изця­ло на материал­ния план, по­чи­тала е божествата от материалната природа, искала е от тях чисто мате­риални неща. Усилието на Ведическите мистици раз­булило за тях самите нещата, намиращи се отвъд воала, посредством мощ­та на вътрешния поглед, слух и опит, присъща само на малцина прорицатели и мъдре­ци, и това е било пазено грижливо в тайна от чо­вешките маси – мистиците винаги са настоявали да се пази тайна. Спокойно можем да отда­дем този разцвет на интуицията на духовен план на бър­зо­то повтор­но появя­ва­не на съществени завоевания, свале­ни от преди­шен цикъл. Ако анализираме духовната исто­рия на Индия ще узнаем, че след достигането на тази висота е имало спус­кане, което се стараело да поеме всяка по-ниска степен от вече еволюиралото съзнание и да я свърже с духовното на върха. Ведическата епоха е била последвана от неимо­ве­рен изблик на интелект и филосо­фия, които при това са взели като своя база духовната истина и са се опитали да я достигнат пак, ала не чрез непосредствена интуиция или окултен процес, както са го правили Ведическите прорица­тели, а чрез могъще­ството на разсъ­дъчна, умо­зри­телна, логическа мисъл на ума; по същото време са били разрабо­тени процесите на йогата, които са из­пол­з­вали мислещия ум като средство за достигане на духовна реализа­ция, а наред с това самият този ум се одухо­тво­ря­вал. Тогава последвала ера на разви­тие на философии и йога процеси, които все повече и повече използвали емо­цио­нал­ното и естети­ческо същество като средство за ду­хов­на реали­за­ция и одухотворили емоцио­нал­ното ниво в човека чрез сърце­то и чувството. Това било съпроводено от тантрични и други процеси, които поели мен­талната воля, жизнената воля, волята на сетивата и те ведно били превърнати в инструменти и поле за одухотво­ряване. В хатха йога[1] и различните опити за обожествя­ване на тя­ло­то също при­съства линия на опитност, която се опи­та­ла да сти­гне до същото постижение относно живата ма­те­рия; но това все още очаква откриването на истинния характерен метод и могъществото на духа в тялото. Може да заявим възосно­ва на това, че вселенското съзнание, след като се спусна­ло в мате­рия­та, е прове­ло еволюцията там по посока на две линии – едната на възход до откри­ва­нето на Аза и Духа, другата на спускане през вече ево­лю­иралите нива на ум, живот и тяло, за да се свали ду­ховното съзнание и в тях и да се осъществи по този начин някакво тайно намерение в сътворяването на мате­риал­на­та вселена. Нашата йога е по същество поемане и обоб­ща­ване и завършване на този процес, усърдие за извися­ва­не до най-високото възможно супраментално ниво и сваляне тук долу на неговото съзнание и мощ в ум, живот и тяло.

Състоянието на сегашната цивилизация, материали­стич­на с държани на повърхността интелект и жизнен устрем, което ви се струва тъй болезнено, е епизод, но епи­зод, който явно е бил неиз­бежен. Понеже, ако одухо­тво­ряването на ума, живота и тялото е нещото, което трябва да бъде постигнато – съзнателното присъствие на Духа дори във физическото съзнание и материалното тя­ло, то епоха, която извежда мате­рията и физическия жи­вот на преден план и се посвещава на усилието на инте­лекта да открие истината на материал­ното съще­ству­ва­ние, е трябвало явно да настъпи. От една страна, чрез материализиране на всичко, чак до самия интелект, е била създадена неимоверната трудност, спомената от вас, която стои пред духовно устремения, но от друга страна е предо­ставена на живота в материята важност, която ду­хов­ността от миналото е била склонна да отрича. В изве­стен смисъл това е пре­вър­нало нейното одухотво­ряване в необхо­ди­мост за духовното дирене и така е съдей­ствало за слизащо­то движение на еволюиращото духовно съзна­ние в земната природа. Повече от това не можем да му признаем; съзнателното му въздействие е било по-скоро да се потули и почти да бъде угасен духовният елемент в чо­вечеството; само чрез божествено използване на напо­ра на противо­по­лож­ностите и чрез намеса свише ще настъпи духов­ният резултат.

27 декември 1935 г.

Материалистичната фаза от еволюцията

Всички фази на човешката история могат да бъдат раз­глеж­дани като разработване на земното съзнание, в което всеки план има своето място и значение, така че тази ма­те­риа­листична интеле­ктуал­на фаза е трябвало да на­стъ­пи и е имала, без съмнение, своето предназначение и зна­чи­мост. Също така би могло да се твърди, че един от въ­про­сите е бил да се види, като експеримент, докъде и на­къ­де човешкото съзнание би отишло посредством инте­ле­ктуа­лен и външен контрол на природата само с физи­чес­ки и интелектуални средства и без намесата на ни­какво по-висше съзнание и знание – или че това може да помогне, чрез съпротивление, да се притегли духовното съзнание, което расте зад всякакви преврат­но­сти, за да се направи опит за контрол върху материята и да бъде тя ориентирана към Божественото, както тантриците и вайшнавистите са се опитали да правят с емоционалната и нисшата витална природа, без да се задоволят с ведан­тич­ното насочване на ума към Всевиш­ния. Но е трудно да се отиде по-далеч от това или да се твърди, че този ма­те­риа­ли­зъм е сам по себе си нещо духовно или че тъмното, раз­строено и пълно с насилие състояние на съвременна Европа е било необходима подго­товка за спускането на Духа. Този мрак и насилие, който сякаш е решен да раз­ру­ши такава светлина от ментален идеали­зъм и желание за хармония, успяла да се насади в умо­вете на човече­ство­то, очевидно се дължи на спускането на сви­репи и мрачни витални сили, които търсят да овла­деят човеш­кия свят за себе си, не за духовна цел. Вярно е, че такова про­никване на асурични сили от мрачните витал­ни све­тове е било предвидено от някои окултисти като първи резултат от спускането на Боже­ственото върху тяхната витална обител, но то е било смятано за обстоятелство на битката, не за нещо допри­нася­що за Божествената по­бе­да. Разтрисането на материята чрез опита на човешкия интелект да овладее материал­ната природа и да я из­полз­ва за свои цели може да разтърси донякъде пасив­ност­та и инерцията, но то се прави за материални цели, в дух на раджас[2], с отричане на духов­ността като нейна ментална основа. Такъв един опит може да приключи, изглежда наистина приключва, с хаос и разпадане, дока­то новите опити за сътворение и възстановяване на цело­ст­та явно съчетават непрогледната скованост на мате­ри­ал­ната при­ро­да с възраждане на варварската брутал­ност и насилие на полуживотинска витална приро­да. Как духовните сили да боравят с всич­ко това или да се въз­ползват от такова кипене на енер­гии­те в материалната вселена? Пътят на Духа е път на мир, светлина и хармо­ния; ако той трябва да се сража­ва, то е само поради присъ­ствие­то на подобни сили, които се стре­мят или да потушат, или да попречат на ду­хов­ната светлина. В духовната промяна инерцията трябва да бъде заменена от божествения мир и покой, раджа­сич­ната безпокойна енергия от тих и ефикасен, чист и осво­бо­ден динамизъм, докато умът бъде поддържан пласти­чен за действието на по-висша светлина на знание. Как дейността на материа­лизма ще се поддаде на такова изменение?

Материализмът трудно може да бъде духовен в осно­вата си, понеже неговият базов метод е самата противо­по­ложност на духовния начин на вършене на нещата. Духовното работи изотвът­ре навън, начинът на материа­лизма е да работи отвън навътре. Той прави вътрешното резултат на външното, което поначало е явление на ма­те­рията, и той работи възоснова на такова виждане на не­ща­та. Той се стреми да „усъвършенства” човече­ството чрез външни средства и едно от неговите главни усилия е да изгради съвършена обществена машина, която да тре­нира и заставя хората да бъдат такива, каквито следва да бъдат. Угасването на егото в Божественото е духовният идеал; тук то е заменено с жертвопри­но­шението на ин­ди­вида пред милитаристичната и индустриална държа­ва. Къде е духовността във всичко това? Духовността мо­же само да настъпи чрез отварянето на ума, витала и фи­зи­чес­кото за най-вътрешната душа, за висшия Аз, за божественото, и чрез тяхната подвластност на духовните сили и инструмен­та­риум като проводници на вътреш­на­та свет­лина, вис­ше­то знание и мощ. Другите неща, мен­тал­но-естетич­ни, витални, биват често погрешно нари­ча­ни „духовност”, но на тях им липсва съществения харак­тер, без който думата губи своята истинска значимост.

30 юни 1937 г.

Духовна еволюция – скептицизъм и вяра

Всичко, което вие казвате, единствено касае факта, че това е свят на бавна еволюция, в хода на която човекът е въз­ник­нал от звяра и все още не се е измъкнал от него, свет­ли­на от тъмнина и висше съзнание от първо безжизне­но, а после боре­що се и обезпокоено безсъзна­ние. Духовно съзнание се надига и посредством това духовно съзнание човек може да познае Божестве­ното. Религиите, пълни с витал­ни и ментални, примесени, проблемни и невежи не­ща, могат само да зърнат Божестве­ното; пози­ти­вист­кият[3] разум с неговите питания, базиран върху не­ща­та такива, каквито са, и отказващ да вярва в каквото и да било, което е възможно да бъде или ще бъде, не може да прозре въобще. Духовното е ново съзна­ние, кое­то трябва да се развие и се развива. Съвсем естествено е, че на пър­во време, и за дълго, само неколцина биха получили светлината в нейната пълнота, докато много пове­че, но все пак само малцина, сравнено с масата от хора, биха я получили частично. Но каквото е постигнато от некол­ци­ната, може на даден етап от еволю­цията да бъде завър­ше­но и да се разпростре, и това е опитът, който ние пра­вим. Но ако това по-висше съзнание от светлина, покой и радост ще да се постига, това не може да стане чрез раз­пит­ване и скептицизъм, който е способен само да се опира на това, което съществува, и да заявява: „Това е не­въз­можно, как­вото не е било в миналото, не може да го има в бъде­щето, каквото е тъй несъвършено реализирано дотук, не може да бъде по-добре реали­зи­рано за в бъ­деще.” Вяра, воля или поне настойчиво искане и стремеж са нужни – усе­ща­не, че с това и само с това мога да бъда удо­влетво­рен, както и напън към него, който няма да спре, докато то не бъде направено. Ето защо дух на скеп­ти­ци­зъм и отричане препречва пътя, защото той застава срещу създаването на условията, при които духовното пре­жи­вя­ване да се разгърне. При липсата на вяра и твърда воля за постигане, Божестве­ното трябва да се прояви в усло­вия, враждебни на такова проя­вя­ване. Това може да ста­не, но не бива да очаквате да стане лесно.

1933 г.

Спускането на свръхразума

Спускането на свърхразума е дълъг процес или поне про­цес с продължителна подготовка и може да се каже един­ствено, че работата върви понякога със силен натиск за завър­шване, понякога се забавя от нещата, които се надигат отдолу и трябва да бъдат уредени, преди да е въз­мо­жен по-нататъ­шен прогрес. Това е процес на духов­на еволюция, концентри­ран в кратък период от време; той би могъл да стане другояче (посредством това, което хората биха смятали за чудодейна намеса), само ако чо­веш­кият ум беше по-гъвкав и по-слабо привързан към своето невежество, отколкото е. Според наше­то предвиж­дане, той трябва първо да се прояви в неколцина и впо­след­ствие да се разпространи, но няма вероятност той да овладее земята в миг. Не е уместно да се дискутира пре­ка­лено какво ще направи той и как ще го направи, по­не­же това са неща, които самият свръхразум ще установи, действайки спо­ред Божествената истина в него, а умът не следва да се опитва да му фиксира бразди, по които да тече. Естествено, осво­бож­даване от подсъзна­телно неве­же­ство и болест, своеволно удължа­ва­не на живота, както и промяна във функционира­нето на тялото трябва да са сред решаващите елементи на едно супраментално изме­нение; но детайлите на тези неща трябва да се оставят на супраменталната енергия да ги отра­бо­ти според истина­та на собствената си природа.

Спускането на супраментала е неизбежна необходи­мост в логиката на нещата и поради това е несъмнено. Тъй като хората не разбират какво е свръхразумът или не осъзнават значимостта на появата на съзнание в свят на несъзна­телна материя, затова те не са в състояние да осъ­зна­ят тази неиз­бежност. Предполагам, че един реали­стичен наблюдател, ако би могло да има такъв по вре­ме­то на неизменното царстване на нежива материя в само­то начало на земното съще­ству­вание, би критикувал вся­ко обещание за възникването на живот в един свят на безжизнена земя, скали и минерали като абсурдност и химера; също тъй, по-късно, той би повторил същата греш­ка и би смятал възникването на мисъл и разум в един животин­ски свят за абсурдност и химера. Сега е същото, с появата на свръх­разума в препъващата се мен­талност на този свят на човешко съзнание и неговото разсъждаващо неве­жество.

Божественото и неговите противо­полож­ности – супраментална еволюция

Това, което се има предвид тук, е Божественото в него­во­то същностно проявление, което се разкрива пред нас като светли­на и съзнание, мощ, любов и красота. Но в свое­то действително космическо проявление, Всевиш­ният, би­дей­ки Безграничното и необвързан от никакво ограни­че­ние, може да прояви в себе си, в своето съзнание с безброй възможности, нещо, което изглежда като него­ва­та проти­во­положност, нещо, в което може да при­със­т­ва тъмнина, несъзнание, инерция, нечувствителност, дис­хар­мония и разпадане. Именно това виждаме ние в осно­ва­та на мате­риал­ния свят и за това говорим в днеш­но вре­ме като за Несъзнанието – океанът от несъзнание на Ригведа[4], в който Едното било скрито и от който То се на­диг­­нало под фор­мата на тази вселена – или, както по­ня­ко­га бива на­ри­чано, не-битието, Асат[5]. Невежеството, което е харак­те­ристиката на нашите ум и живот, е резул­та­тът от това зараждане от Несъзнанието. Нещо повече, в процеса на еволю­цията, наченала от несъзнателно съще­ству­вание, по естествен път са възникнали властващи сили (могъщества) и същества, които са заин­те­ре­совани в поддържането на всички отрицания на Божестве­ното, грешка и безсъзнание, болка, страдание, неяснота, смърт, слабост, болест, дис­хар­мония, зло. Оттук и изврате­ност­та на проявлението тук, неговата неспособ­ност да раз­крие истин­ската същ­ност на Божественото. При това в самата база на тази еволюция, всичко, що е божествено, присъс­тва инво­люирано (заложено първо­на­чално) и напира да еволюира. Светлина, съзна­ние, мощ, съвършен­ство, кра­со­та, любов. Понеже в самото несъзнание и зад изврате­но­стите на невежеството лежи скрито Божественото съз­на­ние и работи, и трябва все повече и повече да става вид­но, разкривайки в крайна сметка своя незабулен облик. Ето защо се казва, че светът е призван да изрази Божественото.

Вашето изявление относно супраменталната еволю­ция е вярно, като изключим това, че не следва, че човече­ството като цяло ще стане супраментално. Това, което е по-вероятно да се случи, е че супраменталният принцип ще бъде установен в еволюцията чрез спускането, също както менталният прин­цип е бил установен чрез появата на мислещия ум и човек в земния живот. Ще има раса от супраментални същества на земята, също както сега има раса от ментални същества. Самият човек ще получи по-голяма възможност да се издига до плановете, междинни между неговия ум и свръхразума, и да прави техните сили ефективни в този живот, което ще означава велико изменение в човечеството на земята, но няма вероятност менталният стадий да изчезне от възходящата стълбица и, ако е така, по-нататъшното съще­ствуване на ментална раса ще бъде нужно, за да образува стадий между ви­та­ла и супраментала в еволюцион­ното движение на Духа.

Такова спускане на по-висши съще­ства, както вие пред­по­ла­га­те, може да се предвиди като част от процеса на про­мяната. Но основната част от изменението ще бъде появяването на супраменталното същество и органи­зира­нето на супраментал­на природа тук, както се е появило ментално същество, а менталната природа се е организи­рала по време на последния етап от еволюцията. По­на­стоя­щем предпочитам да не говоря за спускането на по-висшите същества, понеже според моя опит това води до напразен и често егоистичен роман­тизъм, който от­вли­ча вниманието от реалната работа, тази по реализи­ра­нето на Божественото и трансформацията на приро­дата.

6 януари 1936 г.

Целта на супраменталната еволюция

Това, което ние правим, ако и когато успеем, ще бъде на­ча­ло, не завършек. Това е обосновава­нето на ново съзна­ние на земята – съзнание с безкрайни възможности за изя­ва. Вечното движение напред се случва в проявле­ние­то, а отвъд него няма прогресиране.

Ако избавлението на душата от физическите одеяния е цел­та, тогава няма нужда от супраментализация. Ду­хов­но­то мукти[6] и нирвана са достатъчни. Ако целта е издигане до отвъд-физически планове, тогава също няма никаква нужда от супраментализация. Човек може да на­в­лезе в някак­ви небеса чрез преданост към Повелителя на тези небеса. Но това не е движение напред. Другите све­то­ве са типални[7] светове, всеки фиксиран в своя соб­ствен вид и тип и закономерност. Еволюцията протича на зе­мя­та и поради това земята е подходящото поле за прид­вижване напред. Съществата от другите светове не про­гре­сират от един свят в друг. Те си остават фиксирани към техния собствен тип.

Чисто монистичният ведантист заявява, че всичко е Брах­ман, животът е сън, нереалност, само Брахман съще­ству­ва. Човек получава нирвана или мукти, след което живее само докато тялото угасне – оттам нататък няма такова нещо като живот.

Те не вярват в трансформацията, тъй като умът, жи­во­тът и тялото са неведение, илюзия – единствената реал­ност е безлич­ният и без отношения Аз или Брахман. Животът е въпрос на отно­ше­ния; в чистия Аз, целият жи­вот и всички отношения изчезват. Каква би била пол­зата или възмож­ността за трансформиране на една илюзия, която никога не би могла да бъде нищо друго (колко­то и да е трансформирана), освен илюзия? За тях не съществу­ва такова нещо като „нирваничен живот”.

Само някои видове йога се целят в трансформация от какъв­то и да е вид, различна от тази на невежеството в зна­ние. Идеята варира – понякога божествено знание или мощ, или пък божествена чистота или етично съвър­шен­ство или божествена любов.

Това, което трябва да се преодолее, е съпротивата на неведе­нието, което не желае трансформацията на приро­дата. Ако тя се преодолее, тогава древните духовни пред­ста­ви няма да представляват препятствие.

Не се възнамерява супраментализиране на човече­ство­то в голям мащаб, а да се установи принципът на супра­менталното съзнание в земната еволюция. Ако това бъде сторено, всичко нужно ще бъде разгърнато от сама­та супра­мен­тална мощ. Поради това не е важно мисията да бъде широко разпространена. Важното е това въобще да се постигне в колкото и да е малко на брой хора; това е единствената трудност. Ако трансформа­цията на тялото е завършена, това означава неподвласт­ност на смърт – то­ва не означава запазване на същото тяло за вечни вре­ме­на. Човек създава ново тяло за себе си, когато поиска да го смени, но как ще стане това не може да се каже сега. Методът понастоящем е посред­ством физическо раж­да­не – някои окултисти предпола­гат, че ще дойде време, когато това няма да е нужно – но въпро­сът трябва да се остави на супраменталната еволю­ция да го реши.

На въпросите относно свърхразума сега не може да се отго­вори с каквато и да било полза. Свръхразумът не може да бъде описан с понятия, които умът да разбере, понеже поня­тията ще бъдат ментални, а умът ще ги разбере по ментален начин и ментален смисъл и ще про­пус­не истин­ската им значимост. Поради това би било загуба на време и енергия, която би следвало да се посве­ти на предварител­ната работа – психическа и духовна трансформа­ция на съществото и приро­да­та, без които не е възможна никаква супрамента­ли­зация. Нека цялата ди­намична природа, водена от психичес­кото, се изпълни с динамичните духов­ни светлина, покой, чистота, знание, сила; нека от там насетне да се получава преживяване за междинните духов­ни планове и да се знае, усеща и дейст­ва в тяхната атмос­фера; тогава вече ще е възможно да се гово­ри за супраменталната трансформация.

Техника на йогата, променяща света

Каква е съвършената техника на йога или по-скоро йога, коя­то променя света или природата? Не такава, която взема чове­к за някоя малка част от него, закрепва кука и го издърп­ва с макара в нирвана или рай. Техниката на йога­та, променяща света, трябва да бъде също тъй разно­род­на, лъка­ту­шеща, търпелива, всеобемаща, какъвто е самият свят. Ако тя не борави с всички трудно­сти или възмож­ности и ако не третира внимателно всеки нужен елемент, дали тя има някакъв шанс за успех? И може ли една съвър­шена техника, която всеки да е в състоя­ние да усвои, да постигне това? То не е като да се напише малка поема с фиксиран ритъм и с ограничен брой модулации. Ако вземете сравнението с поемата, трябва да се направи Махабхаратата на Махабхарата. И каква, в сравнение с ограни­че­ното древногръцко съвършенство, е техниката на една Махабхарата?

После, каква е ползата от вичарабудхи[8]в такъв един слу­чай? Ако човек трябва да получи ново съзнание, което превъз­хож­да разсъждаващия интелект, може ли да го сто­ри по конту­ри, които ще бъдат преценявани и разби­ра­ни от разсъж­да­ващия интелект, контролирани на вся­ка стъпка от него, да му се казва от интелекта какво след­ва да прави, какво да е мери­ло­то на неговите пости­же­ния, какви да са му стъпките и каква стойността им? Ако човек прави това, дали нявга ще се измъкне от диа­пазона на разсъждаващата интелигентност в това, което е отвъд нея? И ако го прави, как другите ще преце­ня­ват какво той прави посредством интелектуалното мерило? Как човек може да съди за това, което е отвъд обик­но­ве­ното съзнание, когато той самият се намира в обикнове­ното съзна­ние? Не е ли тъй, че само като надминете себе си, само тогава можете да усещате, преживявате, съдите за това, което ви пре­въз­хож­да? Каква е ценността на дадена преценка при липсата на усета и опита?

Какво ще стори супраменталът не може да се пред­ви­­ди или регламентира от ума. Умът представлява неве­же­ство, което търси истината, супраменталът по самото свое определение е истина-съзнание, истина във владе­ние на себе си и изпълня­ваща себе си посредством соб­стве­но­то си могъще­ство. В един супраментален свят, несъвър­шен­ство и дисхармо­ния ще изчезнат неминуемо. Но то­ва, което ние възнамерява­ме сега, е не да превърнем зе­мя­та в супрамен­тален свят, а да свалим долу супрамен­та­ла като мощ и установено съзнание насред останалото – да го оставим да действа там и да осъществи себе си, както умът се спуснал в живота и материята и работил като мощ там, за да осъще­стви себе си насред всичко останало. Това ще бъде достатъч­но, за да се измени све­тът и да се измени природата чрез поваляне на нейните сегашни граници. Но какво, как, до каква степен той ще го направи, е нещо, за което не бива да се говори пона­стоящем – когато светли­на­та присъства, свет­ли­ната сама ще свърши своята работа – когато супра­менталната воля стои на земята, тази воля ще решава. Тя ще установи съ­вър­шенство, хармония, истинно творение – колкото до останалото, е, то ще е останалото – това е всичко.

15 ноември 1933 г.

Цялото човечество не може да бъде изменено отведнъж. Това, което следва да се направи, е да се привнесе по-висше­то съзнание долу в земното съзнание и то да бъде утвърдено там като постоянна реализирана сила. Също както ум и живот са били утвърдени и въплътени в материята, така да се утвърди и въплъти супраментал­ната сила.

Не би било възможно да се измени всичко това [обикно­ве­ният живот на земята] за миг – винаги сме казвали, че цялото човечество няма да се промени в момента, в кой­то се случи Спускането. Но това, което може да се напра­ви, е да се установи по-висшият принцип в земното съз­на­ние по такъв начин, че той да остане и да продължи да се укрепва и разпростира в земния живот. Ето как един нов принцип в еволюцията трябва неизбежно да работи.

Той [светът] иска и не иска нещо, с което не разполага. Всичко, което супраменталът би могъл да даде, вътреш­ният ум на света би искал да го притежава, но на неговия външен ум, неговия витал и физическо не им се нрави да платят цената. Но в края на краищата аз не се опитвам да променя света като цяло отведнъж, а само да сваля цен­трал­но нещо в него, каквото той все още не притежава, ново съзнание и мощ.

Индивидуална трансформация

Тази трансформация не може да се извърши само инди­ви­дуал­но или в уединение. Никаква индивидуална уеди­нена транс­фор­ма­ция, безучастна към работата за земята (което означава повече от каквато и да е индиви­дуална транс­фор­мация) би било нито възможно, нито полезно. Също така никое индиви­дуално човешко същество не мо­же само със собствени сили да постигне трансформа­ция­та, нито пък целта на йогата е да се създаде отделен свръхчовек тук и там. Целта на йогата е да се свали супра­менталното съзна­ние на земята, да бъде то фиксирано тук, да се създаде нова раса с принципа на супрамен­тал­ното съзнание, ръководещ вътрешния и външния инди­ви­дуален и колек­ти­вен живот.

Тази сила, приета от индивид след индивид, съгласно тяхната подготовка, би установила супраменталното съз­на­ние във физичес­кия свят и така би създала зародиш за своето разпростиране.

31 януари 1934 г.

Първо посредством отделните индивиди то [супрамен­тал­ното съ­з­на­ние] става част от земното съзнание и впо­следствие се раз­про­странява от първите центрове и се подема все по­ве­че и повече от глобалното съзнание, докато стане уста­но­ве­на сила тук.

Въздействие на спускането на супраментала върху земния живот

Всичко това [идеи от типа, че „всичко скоро ще бъде оду­хо­­тво­рено”] е абсурдно. Спускането на супраментала оз­на­ча­ва единствено, че мощта ще присъства в земното съз­нание като действена сила, също както мислещият мен­тал и висшият ментал са вече там. Но едно животно не може да се възползва от присъствието на мислещата ментална мощ или неразвит човек от присъствието на висшата ментална мощ – затова също тъй всеки няма да е в състояние да се възползва от присъствието на супра­мен­талната мощ. Казвал съм също достатъчно често, че отначало това ще стане за малцина, не за цялата земя – само че ще има нарастващо влияние от него върху зем­ния живот.

15 декември 1934 г.

Не е възможно сила подобна на супраменталната да се спус­не без да предизвика голямо изменение в земните условия. Не следва, че всички ще станат супрамента­ли­зи­ра­ни и това не е необходимо – но самият ум ще бъде пов­ли­ян, както животът (виталът) е бил повлиян от разви­тие­то на ума на земята.

Нищо дълготрайно не може да бъде направено без реал­на­­та супра­мен­тална сила. Но резултатът от нейното спус­ка­не би бил такъв, че в човешкия живот интуицията би станала по-голяма и по-развита сила, отколкото тя е сега, а другите посреднически сили между ум и свръх­разум биха станали също по-обичайни и биха развили органи­зи­рано действие.

Духовно и супраментално

Ако духовно и супраментално бяха едно и също нещо, как­то според вас моите читатели си въобра­зя­ват, тогава всички мъд­ре­ци, следов­ници, йоги и садхаци през веко­вете щяха да са били супрамен­тални същества, а всичко, което съм написал за свръхразума, щеше да е нещо из­лиш­но, безполезно и напраз­но. Всеки, който е имал ду­хов­ни преживя­ва­ния, щеше тогава да бъде супрамен­тал­но съще­ство; ашра­мът щеше да е препъл­нен със супра­мен­тал­ни същества, а също и всеки друг ашрам в Индия. Духовните преживявания могат да се фиксират във вът­решното съз­на­ние и да го променят, транс­фор­мират, ако щете; човек може да реализира Божестве­ното, присъства­що нався­къде и във всичко, Азът във всичко и всичко в Аза, вселенската Шакти като извършите­ля на всичко; чо­век може да се усеща слят с космическия Аз или изпъл­нен с екста­тична бхакти[9] или ананда. Но човек може, и обикно­ве­но така и ста­ва, въпреки това да продължава във външните части на при­ро­дата да мисли с интелекта или най-много с интуи­тив­ния ум, да възнамерява с мен­тал­на­та воля, да изпитва радост и печал на виталната повърх­ност, да е подложен на физически недъзи и да страда от борбата на живота в тялото със смърт и болест. Промя­на­та тогава ще е само в това, че вътрешният аз ще наблю­да­ва всичко това, без да се обезпокоява или озада­чава, с идеално равновесие, прие­май­ки го като неиз­беж­на част от приро­дата, неизбежна поне дотогава, дока­то той не се оттегли от природата в Аза. Това не е транс­фор­мацията, която аз предвиждам. Тя носи съвсем друга способност за знание, друг вид воля, друга озаре­на при­ро­да на емоции и естети­зъм, друга кон­сти­ту­ция на физи­чес­кото съзна­ние, които трябва да настъ­пят чрез супра­мен­талната промяна.

12 октомври 1935 г.

Не може да има ментално правило или определение. Човек първо трябва да живее в Божественото и да постиг­не исти­на­та – волята и осъзнаването на истината ще орга­низи­рат живота.

Именно в пасивния Брахман човек се слива, ако тър­си лая[10] или мокша[11]. Човек може да обитава в Лично­стно­то Боже­стве­но, но не се слива с него. Колкото до Вър­хов­но­то Божествено, то държи в себе си мирозданието, а светът се движи в неговото съзнание, затова навлизайки във Всевишния, човек се издига над под­властността на природа­та, но съзнанието за съществу­ване в света не изчезва.

Всеобщата Божествена воля във вселената е за посте­пен­ното проявление във вселената. Но това е всеобщата воля – тя допуска оттеглянето на индивидуални души, които не са готови да устояват в света.

Не безсмъртие на тялото, ала съзнанието за безсмър­тие в тялото  е това, което може да настъпи със спуска­нето на над­разума в материята или дори във физическия ум, или с докосването на видоизменената супраментална светлина върху физическия ум-съзнание. Това са предва­рителни отва­ря­ния, но те не са супрамен­талното осъще­ствяване в мате­рията.

Ако супраменталното е повелено, нищо не може да го предот­вра­ти; но всичко се изработва тук посредством игра на сили, а наличието на неблагоприятна атмосфера или условия може да забави, макар и да не може да по­пре­чи. Дори когато дадено нещо е предопределено, то не се пред­ста­вя като неми­нуе­мо в съзнанието тук (надразум-ум-витал-физическо) дото­га­ва, докато играта на сили не бъде отработена до определен момент, при който спуска­не­то не само е, но и изглежда като неизбежно.

Надразумът и супраменталът

Съществуват много аспекти на Божественото и на съ­ще­ству­ване, проявени от надразума като отделни. Различ­ни­те умове биват привлечени от различни аспекти и всеки следва своя собствен път към собствената си цел. Всеки е свободен да следва свой собствен път и не е об­вър­зан от другиго.

Колкото до супраментала, той представлява по дефи­ни­ция съзнание над надразума, в което всички аспекти се вливат в интегралното Божествено. Но никой не е обвър­зан да се стреми към супраменталното съзнание, ако не­говата наклонност е другаде.

Проявлението е комплексно и има същества в него, които принадлежат на различни нива. Ако някоя душа желае да се потопи в Божественото посредством нирвана или търси духовно осъществяване в някой свят на бого­ве­те, подобно на Вайкунта[12] или Голока[13], тя разполага със сво­бодата да го направи, да следва собствената си на­клонност.

Откриването на Супраментала е особено важно за ду­хов­ната еволюция на земята. Ако душите тук трябва да го достигнат рано или късно, без съмнение Божественото ще ги развие, за да го търсят. Нищо не заставя всички да го достигнат чрез напредък към него по права линия или по един и същи път и етапи. Възможно е те да бъдат удовлетворени с друг път и с междинно частично осъще­ствя­ване. Ако това е тяхната съдба, те може да се върнат впоследствие, за да преследват по-нататъшния възход към супраменталното ниво.

В Гита[14] е възприето текущото вярване, че свободата от прераждане е вследствие на достигането на най-вис­шето състояние. Това е естествено умозаключение от вярва­нето, че този свят е не само свят на невежество, но никога не би могъл да бъде нещо друго.


[1] Хатха йога (санскр.: hathayoga) – система на йога, която избира телесното и виталното функциониране като инструменти за усъвършенстване и реализация; използването на тялото за от­ва­рянето на божествения живот на всички негови планове.

[2] Раджас (санскр.: rajas) – качеството на действеност, желание, страст и борбеност, подтиквано от природа и инстинкт, едно от трите качества на природата (гуни): саттва, раджас и тамас.

[3] Позитивизъм – философска система, според която всяко ра­ционал­но оправдано твърдение може да бъде научно прове­рено, или пък логически или математически доказано, поради което тя отхвърля метафизиката и теизма. – Б. пр.

[4] Ригведа (санскр.: Rg-veda) – Ведата на озареното слово, което осве­тява ума с лъчите на знание; най-древната от свещените книги на Индия, съставена от стихотворни химни, подредени в десет книги.

[5] Асат (санскр.: asat) – небитие, несъществувание, нищо; онова, което не е проявено и отвъд проявление и не се съдържа в основата на проявлението.

[6] Мукти (санскр.: mukti) – освобождение.

[7] Типален свят – всичко, което се е проявило от Вечността, е било разпределено по светове или планове с присъщата им природа, планове на фина материя, планове на живот, планове на ум, планове на свръхразум, планове на триединния озарен Безкрай. Но тези светове или планове не са еволюционни, а типални. Типален свят е този, в който се проявява някакъв ръ­ководен принцип в пълния му и свободен капацитет, а енергия и форма са пластични и подвластни на неговото пред­наз­на­че­ние. Поради това неговите изражения са автома­тични и удов­лет­во­ряващи и нямат нужда да се развиват (ево­люи­рат); те траят, докато е нужно, и не се нуждаят от раждане, развиване, упадък и дезинтеграция.

[8] Вичарабудхи (санскр.: vicārabuddhi) – разсъдъчен, размиш­ля­ващ инте­лект.

[9] Бхакти (санскр.: bhakti) – обич и преданост към Божественото.

[10] Лая (санскр.: laya) – разтваряне, изчезване; анулиране на ин­ди­ви­дуалната душа в Безкрая.

[11] Мокша (санскр.: moksa) – духовно освобождение.

[12] Вайкунта (санкр.: vaikuntha) – небесата на бог Вишну.

[13] Голока (санскр: goloka) – свят на любов, красота и ананда, пъ­лен с духовно сияние; раят на поклонниците на Вишну, с вечна красота и блаженство.

[14] Гита (Gītā) – съкратено от Бхагавадгита, знаменито индийско свещенописание под формата на диалог между бог Кришна и Арджуна, воден на бойното поле Курукшетра; тя представлява епизод от Махабхарата.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: