Възходящото и низходящото движение

писмо на Шри Ауробиндо

Двете движения, чието привидно противоречие смущава вашия ум, са двата края на едно съзнание и неговите ходове, понас­то­я­­щем от­де­ле­ни един от друг, трябва да се съединят, ако жиз­не­на­­та сила ще да получи своето все повече и по-съвършено дейст­вие и осъ­щес­т­вя­ване или трансфор­мацията, на която се надяваме.

Виталното същество с жизнената сила в него е еди­ният от тези два края; другият е латентна динамична мощ на по-висшето съзна­ние, посредством която Божес­твената истина може да въз­дейс­­тва, да овладее витала и неговата жизнена сила и да го изпол­з­ва за по-висша цел тук.

Жизнената сила във витала е незаменимият ин­стру­мент за дейс­твието на Божествената мощ върху мате­ри­ал­ния свят и физи­чес­ка­та природа. Поради това само когато този витал е трансфор­ми­­ран и превърнат в чист и силен инструмент на Божествената Шакти[1], са­мо тогава може да има божествен живот. Тогава само може да има успешна трансформация на физическата природа или сво­бод­но усъ­вършенствано божествено въздействие вър­ху външния свят; поне­же с нашите сегашни средства всякакво тако­ва действие е невъз­мож­но. Ето защо вие усе­щате, че витал­ното движение дава цялата енер­гия, която може да е нужна на човек, че всичко става възмож­но бла­годарение на тази енергия и че може­те да получи­те с нея каквото и пре­живя­ване да си пожелаете, било то добро или лошо, от нор­мал­ния или от духовния живот – и ето защо, също така, когато тази енер­гия идва, вие из­пит­вате мощ, проникваща в телесното съз­на­ние и него­ва­та материя. Кол­ко­то до контакта с Майката във витала и вашето усещане за това колко чудесно, велико­леп­но е било пре­жи­­вя­ва­нето – това също е естес­т­ве­но и правил­но; понеже виталът, не по-малко от психичес­ко­то и всяка друга част от съществото, тряб­ва да усеща Божестве­ната Майка и да се отдаде изцяло на нея.

Но винаги следва да се помни, че виталното същес­тво и жиз­не­­­на­та сила в човека са отделени от Божестве­ната светлина, а би­дей­­ки отделени, те са инструмент за вся­каква властваща сила (могъщес­т­во), която съумее да ги овладее, озарена или мрачна, божес­твена или небо­жес­тве­на. Обикновено виталната енергия обслужва обичай­ни­те мъгляви или полу-съзнателни движения на човеш­кия ум и чо­веш­кия живот, неговите нормални идеи, инте­ре­си, страсти и же­ла­ния. Но е възможно виталната енергия да нарасне отвъд оби­чай­ни­те предели и, бидей­ки така усилена, да достигне устрем, ин­тен­зив­ност, активизация или сублимация на своите сили, като по този на­чин тя може да се превърне, почти е принудена да се превърне в ин­струмент било на божествени могъ­щества, могъ­щес­твата на бо­говете, било на асурически[2] сили. Или, ако липсва устойчив центра­лен контрол в приро­да­та, актив­ност­та на витала може да е обър­ка­на сме­си­ца от тези противопо­лож­­ности или в несвързано люшкане да обслужва ту едните, ту другите. Затова не е достатъчно да има сил­на витална енергия, действаща във вас; тя трябва да бъде пос­та­ве­на в контакт с висше­то съзнание, тя трябва да бъде предадена на истинския контрол, тя трябва да бъде поставена под управлението на Божественото. Ето защо понякога се изпитва презре­ние към действието на ви­тал­ната сила или осъждане, понеже тя притежава недостатъчна светлина и контрол и бива упорито привързана към неве­жес­тве­но небожес­тве­но движение. Ето защо е налице и необ­хо­ди­мостта за отваряне към вдъхновение и мощ от по-висш из­точ­ник. Витал­на­та енергия сама по себе си не води наникъде, тя кръжи в измен­чиви, често болезнени и пагубни кръгове, води дори до свли­чане по нанадолнището, понеже няма правилно водачество; тя тряб­ва да бъде свър­зана с динамичната мощ на висшето съзнание и с Божес­тве­на­та сила, дейс­т­ва­ща чрез нея за велика и озарена цел.

Има две движения, нужни за установяването на тази връзка. Ед­но­то е насочено нагоре: виталът се издига, за да се обедини с вис­ше­то съзнание, и се предава изцяло на светлината и подбуди­тел­ст­во­то, ид­ва­щи от по-висша сила; другото е насо­че­но надолу: виталът остава тих, спокоен, чист, пуст от оби­чайните движения, чакайки, до­като динамич­ната мощ свише се спусне в него, измени го в не­го­ва­та истин­на същност и вдъхне на неговите движения както зна­ние, така и мощ. Ето защо садхакът[3] усеща понякога, че се из­ди­­га в по-щастливо и възвишено съзнание, навли­за в по-ярко вла­дение и по-чисто преживяване, но поня­ко­га, на­против, из­пит­ва необходи­мостта да се върне обратно във витала, за да проведе садханата[4] там и да свали в него истин­ното съзнание. Няма никак­во реално проти­во­­борство между тези две движения; те се допъл­ват и са си нужни ед­но на друго, издигането позволявайки божес­тве­но­то спус­кане, спус­кането осъ­щес­твявайки онова, към което из­ди­­гането се стреми и което то прави неизбежно.

Когато се издигате с витала от неговите по-нисши простран­ст­ва и го съедините с психическото, тогава виталното ви същес­тво се изпълва с чистия стремеж и преданост, естествени за пси­хи­чес­ко­то; наред с това той дава на чувствата от своята изобил­ства­ща енергия, прави ги динамични за изменението на цялата природа надолу чак до самото физическо и за свалянето на божес­твеното съзнание в зем­ната материя. Когато виталът не само се докосва до психическото, но и се слива с по-висшия ум, той е спо­со­бен да влиза в досег и да се покорява на по-велика светлина и зна­ние. Обик­но­ве­но виталът или бива зад­виж­­ван от човешкия ум, управляван от неговите по­ве­че или по-малко невежи диктати, или обсебва стихийно този ум и го използва за удовлетворяване на своите страс­ти, импулси или жела­ния. Или пък смесва тези две движе­ния; понеже обичайният човешки ум е твър­де невежес­т­вен за по-добро дейс­твие или за съ­вър­шено водачество. Но когато виталът е в досег с по-висшия ум, тогава е възможно той да бъде направляван от по-велика светли­на и знание, от по-висша интуиция и вдъх­но­ве­ние, по-истинско раз­поз­наване и от някои откровения на божес­твената истина и божес­т­вената воля. Тази податливост на витала пред психическото и по-висшия ум е началото на излиза­не­то наяве на йогическото съзна­ние в него­во­то динамично въз­дейс­твие върху живота.

Но това също не е достатъчно за божествения живот. Да се вле­зе в контакт със съзнанието на висшия ум не е достатъчно, това е са­мо наложителен етап. Трябва да има спускане на Божес­тве­­­ната си­ла от още по-възви­шени и по-могъщи простран­ства. Трансфор­ма­цията на по-висшето съзнание в супраменталната светлина и мощ, тран­с­фор­ма­цията на витала и неговата жизнена сила в чист, ши­рок, спо­ко­ен, интензивен и мощен инструмент на Божестве­на­та енер­­гия, трансформацията на самото физи­чес­ко във форма на божес­твена свет­лина, божествено действие, издръжли­вост, красо­та и радост, са невъз­можни без тази спускаща се сила от засега не­ви­ди­ми­те висо­ти. Ето защо в тази йога издигането към Божес­тве­но­то, което е об­що­­то с другите пътища на йога, не е доста­тъчно; трябва да има съ­що и спускане на Божес­твеното, за да транс­фор­мира всичките енер­гии на ума, живота и тялото.

28 ноември 1929 г.


[1] Шакти (śakti) – енергията, силата, волята, мощта на Всевиш­ния, която изра­зя­ва себе си в делата на природата.

[2] Асура (санскр.: asura) – враждебно същество от ментали­зи­ра­ния вита­лен план, ти­тан.

[3] Садхак (санскр.: sādhaka) – практикуващият духовна дисци­пли­на, йогин.

[4] Садхана (санскр.: sādhanā) – практикуването на йога.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: