Интегрална йога

избрани писма на Шри Ауробиндо

Динамичната цел на Интегрална йога

Шри Ауробиндо започва своята практика на йога през 1904 г. Натрупвайки първоначално съществените еле­мен­ти на духовното преживяване, достигани чрез пъти­щата на общуване с божественото и духовна реализация, следвани дотогава в Индия, той продължава в търсене на по-пълно преживяване, обединяващо и хармонизиращо двата края на съществуванието, Дух и Материя. Повечето пътища на йога са пътища към отвъдното, водещи към Духа и, в края на краища­та, надалеч от живота. Шри Ауро­бин­до се издига към Духа, за да се спусне обратно с постигнатото, привнасяйки светлината, мощта и блажен­ството на Духа в живота, за да го трансфор­мира. От тази гледна точка или при това виждане на нещата, сегашното съществуване на човека в материалния свят е живот в неведение, в чиято основа лежи несъзнанието, но даже в неговата тъмнина и невежество присъстват Божестве­но­то и неговите възможности. Създаденият свят не е греш­ка или суета и илюзия, която да бъде отхвърляна настра­на от душата, завръщаща се към небесата или нирвана, а сцена за духовна еволюция, чрез която от това материал­но несъзнание трябва да се прояви постепенно Божестве­ното съзнание в нещата. Умът е най-високата граница, достигната досега в еволюцията, но това не е върхът на възможното. Над него има свръхразум или вечно съзна­ние-истина, което по своята природа е само­осъзна­ващата се и самоопределяща се светлина и сила на Божественото знание. Умът е невежество, търсещо исти­на, а това е самосъществуващо знание, хармо­нич­но проя­вя­ващо играта на своите форми и сили. Само чрез спус­ка­не на този свръхразум може да дойде съвършенството, мечтано от всичко най-висше в човечеството. Чрез отва­ря­не към по-висше Божествено съзнание е възможно издигане към тази мощ от светлина и блаженство, откри­ване на истинния аз, оставане в постоянно единение с Божественото и привна­ся­не на супраменталната сила за трансформирането на ума, живота и тялото. Именно реа­ли­зи­рането на тази възможност е динамичната цел на йогата на Шри Ауробиндо.

Силата на йога-шакти

Йога означава единение с Божественото – единение или тран­с­ценден­тално (над вселената), или космическо (все­лен­­­ско, уни­вер­сално), или индивидуално, или, както е в нашата йога, и трите заедно. Или означава навлизане в съзнание, в което човек повече не е ограничен от малкото его, личния ум, личния витал и тяло, но е в единение с върховния Аз или с вселенското (космическо) съзнание или с по-дълбоко съзна­ние вътре в себе си, в което става съзнателен за своята душа, за своето вътрешно същество и за реалната истина на съще­ству­ванието. Бидейки в йоги­­ческо съзнание, човек не само осъзнава нещата, но и силите, не само силите, но и съзнател­ното същество зад тези сили. Той осъзнава това не само в себе си, но и във вселената.
Съществува сила, която придружава ръста на новото съзнание и расте заедно с него и му помага да се разгърне и усъвършенства себе си. Тази сила е йога-шакти. Тя е тук, навита на кълбо и дремеща във всички центрове на вътрешното ни същество (чакри) и е в основата на това, което в тантрите се нарича кундалини шакти. Но тя е също и над нас, над главите ни като Божествената сила – там тя не е навита, загърната, дремеща, ала будна, знае­ща, можеща, разпростряна и широка; тя е там, очаквай­ки да се прояви, и за тази сила трябва да отворим себе си – за мощта на Божествената Майка. В ума тя се проявява като божествена мисловна сила или вселенска мислов­на сила и тя може да прави всичко, което личният ум не може; тогава тя е йогичес­ката сила на ума. Когато тя се проявява и действа във витала или физическото по съ­щия начин, там тя е явна като йогическа жизнена сила или йогическа телесна сила. Тя може да се пробуди във всички тези форми, бликайки навън и нагоре, разпро­сти­райки се нашироко изотдолу; или тя може да се спусне и да се превърне в категорична власт за нещата; тя може да се излива надолу в тялото, работейки, установявайки сво­е­то цару­ва­не, разпро­стирайки се нашироко изотгоре, да свърже най-нисшето в нас с най-висшето над нас, да осво­бо­ди индивида в космическа универсалност или в абсо­лют­ност и трансценденталност.

Разлика между интегралната йога и древните йоги

Съществуват много планове над човешкия ум – супра­мен­талът не е единственият, и на всеки от тях Азът може да бъде реализиран – понеже те всички са духовни пла­нове.
Ум, витал и физическо са неразривно смесени по­меж­­ду си само на повърхностното съзнание – вътреш­ният ум, вътреш­ният витал, вътрешното физическо са отделени едно от друго. Онези, които се стремят към Аза посредством древните йоги, отделят себе си от ум, живот и тяло и реализират аза като различен от тези неща. Съвсем спокойно може да се отделят ум, витал и фи­зи­ческо един от друг без помощта на свърхразума. Това се постига чрез традиционните йоги. Разликата между тази и древните йоги не е в това, че те са некомпетентни и не могат да способстват за тези неща – те могат да постигнат това великолепно – а че от реализацията на Аза те про­дъл­жават в нирвана или някакви небеса и изоставят жи­во­та. Супраменталът е необходим за трансформирането на земния живот и същество, не за достигане на Аза. Човек трябва да реализира Аза първо, само след това мо­же да реали­зира свръхразума.

 16 април 1936 г.

Йога на трансформацията

Под трансформация нямам предвид някакво изменение на природата – нямам предвид например святост или етич­но съвършенство, нито йогически сидхи (като при тан­три­ците) или трансцендентално (чинмая [1]) тяло. Аз използ­вам думата трансформация в своеобразен смисъл, изменение на съзнанието радикално и пълно, при това от определен специфичен вид, което е така замислено, че да привнесе силна и уверена стъпка напред в духовната ево­лю­ция на съществото от по-висок и по-висш порядък и с по-голям размах и завършеност, отколкото онова, което се е случило при първата поява на ментализи­рано съще­ство във витален и материален животински свят. Ако се случи нещо по-малко от това или поне ако не се постави реално начеване върху такава база, фундамента­лен нап­ре­дък към това осъществяване, тогава целта ми не е пос­тиг­­на­та. Частична реализация, нещо примесено и неубе­ди­­тел­но не посреща изискването, което отправям към жи­во­та и йога.
Светлината на реализацията не е същото нещо като спускането. Реализацията сама по себе си не трансфор­ми­ра непременно съществото като цяло, тя може да до­не­се само отваряне или извисяване или разширяване на съз­на­­нието отгоре, така че да се реализира нещо в Пуруша, без каквото и да е радикално изменение в части­те на Прак­ри­ти. Човек може да е постигнал някаква свет­лина на реализация в духовния връх на съзнанието, но частите долу остават какви­то са си били. Виждал съм редица по­доб­­ни случаи. Трябва да има спускане на свет­ли­на­та не просто в ума или част от него, но в цялото съ­щество чак до физическото и още по-надолу, преди да може да се случи реална транс­фор­мация. Светлина в ума може да одухотвори или другояче да измени ума или част от него по един или друг начин, но тя няма нужда да променя виталната природа, светлина във витала може да очисти и разшири виталните движения или пък да умиротвори и обез­дви­жи виталното същество, но да ос­та­ви тялото и физичес­кото съзнание както си е било, или дори да го остави инертно или да разклати неговото рав­но­весие. И спуска­нето на светлина не е достатъчно, тряб­ва да има спускане на цялостното по-висше съзна­ние, неговите по­кой, мощ, знание, обич, ананда. Нещо повече, спускането може да е достатъчно да освободи, но не да усъвър­шен­ства, или то може да е достатъчно за извърш­ва­­нето на голямо прео­бра­зя­ване във вътрешното същес­тво, докато външното си остава несъвършен инструмент, тромаво, бол­на­во или неизра­зител­но. И накрая, транс­фор­мация­та, осъще­стве­на чрез садханата, не може да бъде цялост­на, освен ако не е супрамента­лизация на съ­щес­твото. Пси­хи­за­ция не е достатъчна, тя е само начало, оду­хо­тво­ря­ване (спиритуали­зация) и спуска­нето на вис­ше­то съзнание не е достатъчно, това е само межди­нен етап, фундаменталното и крайно постиже­ние се нуждае от действието на супрамен­талното съзнание и сила.
Нещо по-малко от това би могло спокойно да се смя­та за достатъчно от индивида, но то не е достатъчно за зем­­ното съзнание, за да направи то решителната крачка напред, каквато следва да се направи в един или друг момент.
Никога не съм казвал, че моята йога е нещо чисто ново във всичките си елементи. Нарекох я интегралната йога и това означава, че тя приема същината и много от процеси­те на древните йоги – нейната новост е в нейната цел, полезрение и тоталността на нейния метод. При начал­ните етапи, с които се занимавам в книги като „За­гад­ката на този свят” или „Светлина върху йога”, или пък в новата книга, която предстои да бъде публикувана[2], няма нищо, което да я отличава от старите йоги, освен целта, предполагаща нейната всеобхватност, освен духа в нейните движения и фундаменталната и пределна зна­чи­мост, която тя държи пред себе си – както и схемата на ней­ната психо­логия и нейните начини на действие: но тъй като това не можеше и не би могло да бъде разра­бо­тено систематично или схематично в тези писма, то не е било схванато от онези, които все още не са запознати с нея ментално или с известна доза практика. Детайлите или методът на по-късните етапи от йогата, които нав­ли­зат в слабо познати или девствени региони, аз не съм нап­равил публично достояние и понастоящем нямам такова намерение.
Пределно ми е ясно също така, че са съществували на вид сходни идеали и очаквания – способността за усъвър­шен­стване на човеш­кия вид, определени тантрически садхани, усилие­то за пълни физически сидхи в някои шко­ли на йога, и т.н. и прочие. Аз самият съм се позо­ва­вал на тези неща и съм изложил становището, че духов­но­то минало на човече­ство­то е било подготовка на при­ро­дата не просто за пости­гането на божественото отвъд света, но също и за самата стъпка напред, която еволю­цията на земното съзнание все още трябва да направи. Поради това ни най-малко не ме е грижа – макар тези идеали да са били до известна степен паралелни, но все пак не сходни на моите – дали тази йога и нейната цел и метод са възприемани като нови или не, това само по себе си е дреболия. Това, че тя би трябвало да бъде приз­ната за правдива сама по себе си от онези, които могат да я приемат или практикуват, и че би трябвало тя да стане правдива чрез постигане, е единстве­но­ важното; няма зна­чение дали бива наричана нова или повторение или възраждане на древната, която е била забравена. Аз пос­та­вих ударение върху нея като нова в пис­мо до опре­де­ле­ни садхаци, за да им обясня, че повта­ряне на целта и идея­­та на древните йоги не бе достатъчно в моите очи, че аз предлагам нещо за постига­не, което все още не е било постигано, все още не ясно визуализирано, макар то да е естествен, но все още неявен резултат от цялото някогаш­но духовно усърдие. Тя е нова в сравне­ние с древните йоги:
1. Понеже тя се цели не в напускане на света и жи­во­та в небесата или нирвана, а в изменение на живота и съ­ще­­ствува­нието, не като нещо вторично или случайно, а като отчетлива и централна цел. Ако в другите йоги има спускане, все пак то е само случка по пътя или в резултат на възхода – издигането е реалното нещо. Тук издигането е първата стъпка, но то е средство за спуска­нето. Именно спускането на новото съзнание, постиг­нато посредством из­дигането, е клеймото и печатът на садха­ната. Дори Тантра и Вайшна­виз­мът приключ­ват с осво­бож­даването от живота, тук целта е божественото осъществяване на живота.
2. Понеже целта, която се преследва, не е индиви­дуал­­но постигане на божествена реализация в интерес на индивида, а нещо, което да бъде придобито за земното съзнание тук, космическо, не само отвъд-космическо осъ­ще­ствяване. Също така онова, което трябва да се пос­тиг­не, е да се привнесе мощ на съзнание (супрамен­тал­ното), все още не организирано или директно активно в зем­на­та природа, дори в духовния живот, но което пред­стои да бъде организирано и направено непо­средствено актив­но.
3. Понеже конкретен метод е бил провъзгласен за пос­тигането на тази цел, който е също тъй тотален и ин­тег­рален, като целта, поставена пред него, сиреч, то­тал­ното и интегрално изменение на съзнанието и приро­да­та, прие­майки стари методи, но само като частично дейс­твие и като подкрепа понастоящем за други, характерни методи. Не съм срещал този метод (като цяло) или нещо подобно да бъде изповядвано или реализирано в древни­те йоги. Ако бях, нямаше да си губя времето в трудоемко­то прокарване на пътища и в тридесетгодишно дирене и вътрешно съзидание, след като бих могъл да побързам безопасно към целта си в лек галоп по пътища, вече маркирани, положени, идеално картографирани, настла­ни, обезопасени и общодостъпни. Нашата йога не е вървене по утъпкани пътеки, а духовна авантюра.

5 октомври 1935 г.

Основната цел и дисциплина на йога

Да се намери Божественото е наистина първопричината за устремяването към духовната истина и духовния жи­вот; това е единствено необходимото, а всичко остана­ло е нищо без него. Божественото веднъж намерено, да бъде про­я­вено – тоест най-напред човек да трансфор­ми­ра соб­стве­ното си ограничено съз­нание в Божествено­то съзна­ние, да живее в безбрежния покой, светлина, любов, си­ла, блаженство, да стане всичко това в собствената си съ­щин­ска природа и, като следствие, да бъде него­во вме­сти­лище, канал, инструмент в своята активна при­ро­да. Да се задейства на материал­ния план принципът за един­­ство или да се работи за човечеството е ментален по­гре­шен превод на истината – тези неща не могат да бъдат първия или истинен обект на духовното дирене. Тряб­ва да намерим Аза, Божественото, тогава само мо­жем да знаем каква работа Азът или Божес­тве­ното изис­к­­ва от нас. Дотогава животът и действието ни може да е само помощ или средство за намира­нето на Божес­тве­ното и не следва да има никаква друга цел. Докато растем във вът­реш­ното съзнание или докато ду­ховната истина на Божес­тве­ното расте в нас, животът и действието ни трябва на­ис­тина все повече и повече да текат от там, да са едно с то­ва. Но да се решава предвари­тел­но посредством наши­те ограниче­ни ментал­ни поня­тия какви те трябва да бъ­дат, означава да се препятства ръста на духовната истина вътре в нас. С нейния ръст ще усещаме Божествената свет­ли­на и исти­на, Божес­твената мощ и сила, Божес­тве­на­та чистота и мир да работят в нас, да боравят с нашите действия, както и с нашето съз­на­­ние, ползвайки ги, за да бъдем прекроени в образ Божи, отстранявайки шлаката, заменяйки с чистото злато на Духа. Само когато Божес­тве­­ното присъствие е вътре в нас вина­ги и съзнанието е трансформирано, само тогава имаме правото да кажем, че сме готови да изявим Божес­тве­ното на материалния план. Издигането на ментален идеал или принцип и налагането му върху вътрешната работа носи опас­ността да се ограничим до ментална реа­лизация или да възпре­пятстваме или дори фалши­фи­цираме чрез половин­чато формирование истинското из­растване в пълното обще­ние и единение с Божес­тве­ното и свобод­но­то и интимно излияние на Неговата воля в нашия живот. Това е грешка в ориентирането, на каква­то днеш­ният ум е особено по­дат­­лив. Далеч по-добре е да се пристъпва към Божес­тве­но­то заради покоя или свет­ли­­на­та или блаженството, ко­и­то реализирането Му дава, откол­кото да се привнасят тези маловажни неща, които могат да ни отклонят от един­ствено нужното нещо. Обожес­твяването на мате­ри­ал­­ния живот също, както и на вътрешния живот, е част от това, което виждаме като Божествения план, но то мо­же да бъде осъществено само чрез излияние на вът­реш­на­та реализация, нещо, което расте отвътре навън, не посредством разработването на ментален принцип.
Питате ме каква дисциплина да се следва, за да се пре­­о­бразува менталното дирене в живителен духовен опит. Първата необходимост е да практикувате съсредо­то­чаване на вашето съзнание вътре в себе си. Оби­чай­­ният човешки ум притежава активност на повърх­ността, която забулва реал­ния Аз. Но съществува друго, скрито съзна­ние вътре, зад повърх­ностното, в което човек може да започне да долавя реалния Аз и по-обширна, по-дълбока истина на природата, може да реализира Аза и да осво­бо­­ди и трансформира приро­дата. Да успокоите повърх­ност­­ния ум и да живеете вътре в себе си е целта на това вглъбяване. Това истинно съзнание, отличава­що се от по­вър­хностното, притежава два основни центъра, един в сър­цето (не физическото сърце, а сърдеч­ният център в сре­­дата на гръдния кош), един в главата. Съсредоточава­не­то в сърцето отваря нанавътре, а следвайки това отва­ря­не на­вътре и отивайки надълбоко, човек започва да дола­вя душата или психическото същество, божествения еле­мент в индивида. Така разбу­лено, това същество за­поч­ва да излиза на преден план, да ръководи природата, да я насочва, както и всички нейни движения, към исти­на­та, към Божественото, и да призо­ва­ва в нея всичко, що е сви­ше. То довежда съзнанието на Присъствието, пре­да­ност­­та на съще­ството към най-висшето, и поканва спус­кането в нашата природа на по-висша сила и съзнание, чакаща над нас. Съсредоточаването в сърдечния център с пред­ла­га­­не­ на себе си пред Божестве­ното и стремежът за това отваряне навътре и за Присъствието в сърцето е пър­вият способ и, ако това може да бъде сторено, естес­тве­ното на­ча­ло; понеже неговият резултат, веднъж полу­чен, прави духов­ния път далеч по-лесен и безопасен, откол­кото ако се започне с другия способ.
Този друг способ е съсредоточаването в главата, в мен­­тал­­ния център. Това, ако доведе до утихването на по­вър­х­ностния ум, отваря вътрешен, по-широк, по-дълбок ум вът­ре в нас, който е по-способен за получаване на духо­вен опит и духовно знание. Но веднъж концен­три­рал се тук, човек трябва да отвори утихналото мен­тал­но съз­на­ние нанагоре към всичко, що е над ума. След време се усе­ща как съзнанието се издига нагоре и в крайна смет­ка се издига отвъд капака, който тъй дълго го е дър­жал вързан в тялото, и намира център над главата, къ­де­то се освобождава в Безкрая. Там започва да навлиза в контакт с вселенския Аз, с Божествените покой, светлина, мощ, знание, блаженство, да влиза в това и да става това, да усеща спускането им в природата. Съсредоточаване в гла­ва­та със стремежа за спокойствие в ума и реализа­ция­та на Аза и Божественото отгоре е вторият способ за кон­цен­трация. Важно е обаче да се помни, че съсредоточава­не­то на съзнанието в главата е само подго­товка за издига­не­­то му до центъра отгоре; в противен случай човек мо­же да се затвори в собстве­ния си ум и неговите преживя­ва­ния или в най-добрия случай да се добере само до отра­же­ние на истината отгоре, вместо да се издигне в духов­но­то трансцендентно, за да живее там. За някои ментал­на­та концентрация е по-лесна, за други концен­тра­цията в сърдечния център; някои са способни да правят и двете алтернативно – но най-желателно е да се започне със сър­дечния център, ако човек е в състоя­ние.
Другата страна на дисциплината се отнася до актив­но­сти­те на природата, на ума, на жизнения аз или ви­та­ла, на физичес­кото същество. Тук принципът е да се съг­ла­­сува природата с вътрешната реализация, тъй че човек да не бъде раздвоен в две дисонантни части. Тук има ня­кол­­ко възможни дисципли­ни или процеси. Единият е да се предложат всички действия на Божестве­ното и да се зо­ве за вътрешното напът­ствие и поема­нето на приро­да­та от по-висша сила. Ако е налице вътрешно­то отваряне към душата, ако психическото същество идва на преден план, тогава няма особена трудност – с това идва психи­чес­ко разли­чаване, постоянно указание, накрая ръко­вод­ство, което издава на показ и тихо и търпе­ли­во отстра­ня­ва всич­ки несъвършенства, носи верни­те ментал­ни и ви­тал­­ни движения и реформира също и физическото съз­на­ние. Другият метод е да се отстъп­ва непривързано от актив­но­стите на ума, живота, физическото същество, да се възприемат техните актив­ности само като привично обра­­­зу­вание на всеобщата природа в индивида, нало­же­но ни от минали наработки, не като някаква част от на­ше­то реално същество; съразмерно на напредъка в това докол­ко човек става непривързан, доколко вижда ума и неговите активности не като себе си, живота и неговите активно­сти не като себе си, тялото и неговите активности не като себе си, той започва да долавя вътрешно съще­ство вътре в себе си – вътрешен ментал, вътрешен витал, вътрешно физическо – тихо, спокойно, необ­вързано, не­при­вързано, което отразява истинния Аз отгоре и може да бъде негов директен пред­ста­вител; от това вътрешно тихо същество произтича отхвърляне на всичко за от­хвър­­ляне, прие­ма­не само на това, което може да бъде за­па­зено и трансфор­мирано, съкровена воля за съвър­шен­ство или призив към Божествената мощ да прави на вся­ка стъпка каквото е нужно за изменението на природата. То може също да отвори ум, живот и тяло за най-дълбо­ката психична същност и нейното пътеводно влияние или нейното директно ръководство. В повечето случаи се очертават тези два метода и те работят заедно, а в крайна сметка се сливат в един. Но може да се започне с кой да е от тях, с този, който се усеща като най-естествен и лесен за следване.
И накрая, във всички трудости, когато личното уси­лие е затормозено, помощта на учителя може да се наме­си и да доведе до нужното за реализацията или за непос­ред­ствено нужната стъпка.

7 септември 1936 г.

Фундаментална обосновка на садханата

Казвал съм, че най-решаващият начин за настъпването на покоя или тишината е чрез спускане отгоре. На прак­ти­ка, в действителност, макар и не винаги видимо, имен­но така настъп­ват винаги; видимо не винаги, понеже сад­ха­кът не всякога е съзнателен за процеса; той усеща как покоят се уста­но­вява в него или поне се проявява, но не е бил съзнате­лен за това как и откъде е дошъл той. При това е вярно, че всичко, което принадлежи на по-висшето съзнание, идва отгоре, не само духовният покой и тиши­на, но светлината, мощта, зна­ние­то, висшето виждане и мисъл, ананда също идват отгоре. Възможно е също така до определен момент те да идват отвът­ре, но това е така, защото психическото същество е отво­рено за тях дирек­т­но и те идват първо там, а впослед­ствие се проявяват в останалата част на съществото от психи­ческото или бла­го­дарение на изли­зането му на преден план. Разкри­ване изотвътре или спус­кане отгоре, това са двата пълно­власт­ни пътя към йога-сидхите. Може да изглежда така, сякаш някакво усилие на въшния повърх­ностен ум или емо­ции­те, тапася[3] от някакъв вид са в състояние да изгра­дят нещо такова, но резултатите обикновено са нестабил­ни и фраг­ментарни, сравнени с резултата от двата ради­кални начина. Ето защо в тази йога настояваме винаги за „отва­ряне” – отва­ряне на вътрешните ум, витал и физи­чес­­ко на­вътре за най-дълбоката част от нас, психичес­ко­то, а също и отваряне нагоре за онова, което е над ума – като задължи­телно за пло­до­твор­ността на садханата.
Основната причина за това е, че тези малки ум, витал и тяло, които наричаме себе си, представляват само по­върх­­ностно движение и изобщо не са нашия аз. Това е външен личностен отрязък, изведен на преден план за един кратък живот, за играта на невежеството. Той е снаб­­ден с невеже­ствен ум, препъващ се в търсене на фраг­­менти от истина, невежествен витал, втурващ се в търсене на фрагмен­ти от удоволствие, сумрачно и пре­дим­но подсъзнателно физическо, поемащо въздействия и страдащо, вместо да владее поражданата болка или нас­лада. Всичко това се приема, дока­то на ума не му опротивее и не започне да търси реалната истина за себе си и за нещата, докато виталът не се отврати и не започ­не да се чуди дали не съществува нещо като реално блажен­ство, а физическото не се умори и не поиска да е сво­бод­но от себе си и от своите болки и наслади. Тогава е въз­мож­­но за мъничката невежествена личност да се върне към реалния си Аз и с него да поеме към тези по-велики неща – или пък към своето изчезване, нирвана.
Реалният Аз не се намира някъде на повърхността, а дъл­боко вътре и отгоре. Вътре е душата, поддържаща вът­решен ум, вътрешен витал, вътрешно физическо, в която присъства капацитет за универсална широта и наред с това за нещата, понастоящем търсени – директен контакт с истината на аза и нещата, привкус за универ­сално блаженство, освобождение от затворническата мал­кост и страдания на грубото физическо тяло. Дори в Европа съществуването на нещо зад повърхност­та пона­стоящем много често се признава, но неговата природа се бърка и то бива наричано подсъзнателно или сублими­нално (под прага на съзнаване), докато в действителност то е много съзнателно по свой начин и не е сублими­нал­но, а само зад воал. То е, според нашата психология, свър­зано с малката външна личност чрез определени цен­трове на съзнание, които започваме да долавяме чрез йога. Само мъничко от вът­решното същество изтича през тези центрове във вън­шния живот, но това малко е най-добрата част от нас самите и е отговорно за нашите изкуство, поезия, философия, идеали, религиозни стре­ме­­жи, усилия за опознаване и съвършенство. Но вътреш­ните центрове са в по-голямата си част затворени или дремещи – да се отворят, пробудят и активизират е една от целите на йога. С тяхното отваряне, способ­ностите и възможностите на вътрешното същество също се надигат в нас; първо се пробуждаме за по-обширно съзнание, а после за космическо съзнание; преставаме да бъдем мал­ки отделени личности с ограничени животи, а ставаме центрове за вселен­ско действие и в директен контакт с космически сили. Нещо пове­че, вместо да сме противно на волята си играчки на последни­те, каквато е повърх­ност­ната личност, ние можем да станем донякъде съз­на­тел­ни и господари на играта на приро­дата – доколко, това зависи от развитието на вътрешното съще­ство и не­го­вото отваряне нагоре за по-висшите духовни нива. В същото време, отварянето на сърдеч­ния център осво­бож­дава психическото същество, което действа по-нататък, за да ни накара да осъзнаем Божественото в себе си и по-висшата истина над нас.
Понеже най-висшето духовно Аз не е дори зад на­ше­то персо­нално и телесно съществувание, а е над него и на­пъл­но го надвишава. Най-висшият от вътрешните цен­т­рове е в главата, също както най-дълбокият е в сърцето; но центърът, който се отваря директно за Аза, е над гла­ва­та, изцяло извън физическото тяло, в така нареченото фино тяло, сукшма шарира[4]. Този Аз има два аспекта и резултатите от неговото реализиране съответ­стват на те­зи два аспекта. Единият е статичен, състояние на все­об­х­ва­тен покой, свобода, безмъл­вие: безмълвният Аз не се влияе от никакво действие или преживяване; той ги под­крепя безпристрастно, но не ги поражда явно, а по-скоро стои настрана непривързан или неза­интересован, удаси­на[5]. Другият аспект е динамичен и той бива преживяван като космически Аз или Дух, който не само поддържа, но поражда и съдържа цялото косми­ческо действие – не са­мо онази част от него, която касае нашите физически азо­ве, но и всичко, що е отвъд него – този свят и всички дру­ги светове, отвъд-физическите, както и физическите обх­ва­ти на вселената. Нещо повече, ние усещаме Аза като едно-във-всичко; но също тъй го усещаме като стоящ над всичко, транс­цендентен, превъз­хождащ всякакво индиви­дуално раж­дане или космичес­ко съществувание. Стига­не­то до универсал­ния (вселен­ския) Аз – едно-във-всичко – се равнява на осво­божда­ване от его; егото или става мал­ко инструментално обстоя­телство в съзнанието, или дори изчезва напълно от нашето съзнание. Това е изчезването, или нирвана, на егото. Стигането до трансцендентния аз над всичко ни прави способни да се издигнем над обсега дори на космическото съзнание и дей­ствие – това може да е пътят към онова пълно освобождение от съществу­ва­не в света, което също бива наричано изчезване, лая, мок­ша, нирвана.
Следва обаче да се отбележи, че отварянето нанагоре не води непременно само до покой, безмълвие и нир­ва­на. Садха­кът осъзнава не само огромен, с времето нео­бя­тен покой, тишина, широта над себе си, над главата, така да се каже, и простиращи се в цялото физическо и отвъд-физи­ческо про­странство, но също може да започне да долавя и други неща – необятна сила, в която има всемо­гъ­щество, необятна светли­на, в която има всезнание, нео­бят­на ананда, в която има всебла­жен­ство и възторг. От­пър­вом те изглеждат като нещо етерично, неопреде­ли­мо, абсолютно, просто, кевала: нирвана в кое да е от тези неща изглежда възможна. Но може да видим също така, че тази сила съдържа всички сили, тази светлина всички светлини, тази ананда всевъзможна радост и блажен­ство. И всичко това може да се спусне в нас. Кое да е от тях и всички те могат да се спуснат, не единствено покой; само дето най-безопасно е да се свали първо абсолютен мир и покой, понеже това прави спускането на останалите по-си­гурно; в противен случай може да е трудно за външ­на­та природа да поеме или да понесе толкова много сила, светлина, знание или ананда. Всички тези неща заедно със­тавят онова, което наричаме по-вис­шето духовно или Божествено съзнание. Психическото отваряне през сър­це­то ни поставя на първо място във връзка с индиви­дуал­но­то Божествено, Божествено­то в неговата вътрешна вза­и­мо­връзка с нас; то е най-вече изворът на обич и бхакти. Отварянето нанаго­ре ни поставя в директна връзка с ця­ло­то Божествено и може да създаде в нас божественото съзнание и ново раждане или раждания на духа.
Когато покоят е установен, тази по-висша или божес­тве­на сила отгоре може да се спусне и да работи в нас. Тя се спуска обикновено първо в главата и освобождава цен­тро­вете на вътрешния ум, после в сърдечния център и освобождава напълно психическото и емоционално съ­ще­ство, после в пъпа и другите витални центрове и осво­бож­дава вътрешния витал, после в муладхара[6] и по-нис­ко и освобождава вътрешното физическо същество. Тя работи едновременно както за усъвър­шен­стване, тъй и за освобождаване; тя поема цялата природа част по част и борави с нея, отхвърляйки подлежа­що­то на отхвър­ляне, сублимирайки онова, което трябва да се сублими­ра, съз­да­вайки, каквото следва да се създаде. Тя интегри­ра, хар­мо­низира, установява нов ритъм в природата. Тя може да свали също така и по-висша и още по-висша сила и обхват от по-висшата природа, докато, ако това е целта на садханата, стане възможно да се свали супра­мен­тал­ната сила и съществувание. Всичко това бива подготвяно, подпомагано, придвижвано от работата на психическото съ­щество в сърдеч­ния център; колкото повече то е отво­ре­но, на преден план, активно, толкова по-бърза, безо­пас­на, лесна може да е работа­та на силата. Колкото по­ве­че обич и бхакти и себеотдаване растат в сърцето, тол­ко­ва по-бърза и съвършена става еволю­ция­та на садханата. Понеже спускането и трансформацията пред­по­ла­гат съ­ще­временно нарастващ контакт и единение с Божес­тве­ното.
Това е фундаменталната обосновка на садханата. Ще стане видно, че двете най-важни неща тук са отварянето на сърдеч­ния център и отварянето на умствените цен­тро­ве за всичко, що е зад и над тях. Понеже сърцето се отва­ря за психичес­кото същество, умствените центрове се от­ва­­рят за по-висшето съзнание, а връзката между пси­хи­чес­кото същество и по-висшето съзнание е глав­но­то сред­с­тво за сидхите. Първото отваряне се осъществява чрез кон­центриране в сърцето, зов към Божественото да се изя­ви вътре в нас и посредством психическото да поеме и да поведе цялата природа. Стремеж, молитва, бхакти, обич, себеотдаване са основните опори в тази част от сад­ха­ната – придружени от отхвърляне на всичко, заставащо на пъ­тя към това, към което се стремим. Второто отва­ряне се осъществява чрез концентриране на съзна­ние­то в главата (впоследствие над нея) и стремеж и призив и не­из­менна воля за спускането на божествените покой, мощ, светли­на, знание, ананда в съществото – по­коят първо или по­коят и силата заедно. Някои наистина полу­чават пър­во светлина или ананда, или някакво нена­дей­но из­ли­ване на знание. При други първо има отва­ря­не, което им раз­кри­ва пространна необятна тиши­на, сила, светли­на или бла­жен­ство над тях, а впослед­ствие те или се издигат до това, или тези неща започват да се спускат в нисшата природа. При други има спускане, първо в главата, пос­ле на­долу до сърдечното ниво, после до пъпа и по-надолу и през цялото тяло, или необясни­мо отва­ря­не – без никакво усе­ща­не за спус­ка­не – на по­кой, светли­на, ши­рота или мощ, или пък хо­ри­зон­тално отваряне в кос­ми­ческото съзнание или във внезапно разширен ум – изблик на знание. Как­во­то и да идва е доб­ре дошло – тъй като няма абсолютно правило за всич­ки – но ако покоят не е настъпил първо, трябва да се вни­ма­ва човек да не се надуе в екзалтация или да изгуби ба­ланс. Капиталното движение обаче е ко­га­то Божестве­на­та сила или Шакти, мощта на Божес­тве­ната Майка слиза и поема нещата, понеже тогава започва организацията на съзнанието, както и по-широ­кият фун­да­мент на йогата.
Резултатът от съсредоточаването обикновено не е не­за­­ба­­вен – макар че при някои настъпва бързо и внезапно отприщване; но при повечето минава повече или по-малко време на адаптация или подготовка, особено ако природата не е била вече подготвена до известна степен чрез стремеж и тапася. Настъпването на резултата може понякога да бъде подпомог­нато чрез придружаване на съсредоточаването с някой от процеси­те на древната йога. Съществува Адвайта[7] процесът на пътя на знанието – отхвърляне от себе си на отъждествяването с ума, ви­та­ла, тялото, повтаряйки непрекъснато: „Аз не съм ума”, „Аз не съм витала”, „Аз не съм тялото”, виждайки тези неща като отделни от своя реален аз – а след време всич­ки ментални, витални, физически процеси, както и сами­те ум, витал и тяло започват да се усещат като външни, като вън­ш­но действие, докато вътре и отделно от тях рас­те усе­тът за обособено същество, което съществува самос­то­я­­телно и отваря към реализацията на косми­чес­кия и трансцендентен дух. Съществува също и методът – много мощен метод – на Санкхя[8], отделянето на Пуруша от Прак­ри­ти. На ума се налага позицията на свидетел – ця­ло­то действие на ум, витал, физическо става външна иг­ра, която не е моя и не съм аз самия, а принадлежи на При­родата и е била наложена на мое външно мен. Аз съм свидетелят Пуруша, аз съм тих, непри­вързан, необ­вър­зан от никое от тези неща. Впоследствие израства разделе­ние в съществото; садхакът усеща вътре в себе си расте­жа на спокойно, безмълвно, отделено съзнание, кое­то усеща себе си съвсем отделно от повърхностната игра на ума, витала и физическата природа. Обикновено кога­то това се случва, е възможно много бързо да се свали по­коя на по-висшето съзнание и действието на по-висшата сила, а йогата придобива пълноценен ход. Но често сама­та сила се спуска първо в отговор на концентрацията и зова, а после, ако тези неща са нужни, тя ги прави и използва каквито и да са други средства или процеси, които са полезни или належащи.
Още нещо. В този процес на спускането отгоре и на действието му е най-важно човек да не разчита изцяло на себе си, а да разчита на напътствието на своя гуру и да предо­ста­вя всичко случващо се на неговата преценка, арби­траж и заключение. Понеже често се случва силите на нисшата природа да бъдат стимулирани и възбудени от спуска­нето и да искат да се смесят с него и да го на­со­чат в своя изгода. Често се случва също и някоя власт­ва­ща сила или сили, небожестве­ни по своята при­ро­да, да се представят за Всевишния или за Божес­тве­ната Майка и да изискват съществото да им се отда­де в слу­же­ние. Ако нещо такова бъде възприето, това ще доведе до из­клю­­­чи­телно пагубни последствия. Ако действи­тел­но е на­лице съгласието на садхака единствено и само за Бо­жестве­ното действие, както и себепредаване или себе­отдаване на него­вото напътствие, тогава всичко може да върви гладко. Това съгласие и отхвърлянето на всякакви егои­стич­ни сили или сили, които апелират към егото, са защитата в садханата. Но пътищата на природата са пъл­ни с уловки, дегизировките на егото са безчислени, илю­зи­ите на могъществата на тъмнината, ракшаси мая, са изключително умели; разумът е незадоволителен водач и често се превръща в предател; виталното жела­ние е вина­ги с нас, изкушавайки ни да последваме всяка съблаз­ни­тел­на покана. Ето защо в тази йога настояваме тъй силно на онова, което наричаме самар­па­на[9] – доста неадекватно превеждано с английската дума surrender, себепредаване. Ако сърдечният център е напълно отворен и психи­чес­ко­то винаги контролира, тогава няма нищо под въпрос, всич­ко е безопасно. Но психическото може във всеки един момент да бъде завоалирано от някой нисш порив. Малцина са само онези, които са освободени от подобни опасности и именно за тях себеотдаването е лесно пости­жи­мо. В това трудно начинание напътствието на някой, който сам се е отъждествил с Божественото или го пред­ста­вля­ва, е нало­жи­телно и незаменимо.
Написаното от мен може да ви помогне да получите известна ясна представа за това, което смятам за централ­ния процес в йога. Писах доста, но, естествено, успях да се спра само на фундаменталните неща. Онова, което спада към обстоятелства или подробности, трябва да въз­никва по време на отработване на метода, или по-скоро докато методът се отработва сам – понеже именно пос­лед­ното се случва обикно­ве­но, когато е налице ефек­тив­но начало на действието на садханата.

Пробиването на воала

Пробиването на воала между външното съзнание и вът­реш­ното същество е едно от ключовите движения в йога. Понеже йога означава единение с Божественото, но тя също означава пробуждане първо за вашия вътрешен аз и после за вашия висш аз – движение навътре и движе­ние нагоре. В действи­телност само посредством пробуж­да­не и излизане на преден план на вътрешното същество можете да стигнете до единение с Божественото. Външ­ният физически човек е само инструментална личност, и сам по себе си той не може да стигне до това единение – той може само да получи случайни докосвания, рели­гиоз­ни чувства, несъвършени указания. И дори те идват не от външното съзнание, а от това, което е вътре в нас.
Съществуват две взаимно допълващи се движения; при едното, вътрешното същество излиза напред и вдъх­ва своите нормални движения на външното съзнание, за което те са необичайни и противоестествени; другото е оттегляне от външното съзнание, отиване навътре във вът­решните плано­ве, навлизане в света на вътрешния ви аз и пробуждане за скритите части на вашето същество. Щом като това потапяне е било предприето, вие сте бе­ля­зани за йогическия, духовния живот и нищо не може да изличи печата, поставен върху вас.
Това движение навътре се случва по множество раз­лич­­ни начини и понякога е налице сложно преживяване, съчетаващо всички признаци на пълното потапяне. Налице е усещане за отиване навътре или дълбоко надо­лу, усещане на движение към вътрешните дълбини; често е налице неподвижност, прият­но изтръпване, скованост на крайниците. Това е призна­кът за отдръпването на съз­на­нието от тялото навътре под натиска на сила отгоре – този натиск стабилизира тялото в неподвижна подкрепа на вътрешния живот, в един вид силна и умиротворена спонтанна асана[10]. Има усещане за вълни, надигащи се, покачващи се към главата, което води до външна неосъз­на­­тост и вътрешна бдителност. Това е издигането на нис­шето съзнание в адхара[11], за да се срещне с висшето съзна­ние отгоре. Това движение е аналогично на онова, на което толкова много се набляга в тантричния процес, про­буж­дането на кундалини, енергията, навита на кълбо и латентна в тялото, и нейното изкачване по гръбначния стълб и центро­вете (чакри) и Брахмарандра[12], за да се срещ­­не с Божественото отгоре. В нашата йога това не е спе­циализиран процес, а спонтанно надигане на цялото нисше съзнание, понякога като токове или вълни, поня­ко­га като не толкова конкретно движе­ние. От друга стра­на е спускането на Божественото съзнание и неговата сила в тялото. Това спускане се усеща като вливане на мир и покой, на сила и мощ, на светлина, на радост и екстаз от широта и свобода и знание, на Божествено битие или присъствие – понякога едно от тези, понякога няколко от тях или всички заедно. Движението на изкач­ване носи различни резултати; то може да освободи съз­на­нието, така че човек да не се усеща повече в тялото, а над него или пък разпрострян в широта, като тялото е или почти несъще­ствуващо, или само точка в свободното му разширяване. То може да позволи на съществото или на някаква част от съществото да излезе извън тялото и да се движи другаде, а това действие обикновено е при­дру­жено от някакъв вид частично самадхи или от пълен транс. Или то може да даде сила на съзнанието, вече не ограничено от тялото и навиците на външната природа, за да отиде навътре, да навлезе във вътрешните ментал­ни дълбини, вътрешния витал, вътреш­но­то (фино) физи­чес­ко, пси­хи­ческото, да долови своя най-вътре­шен психи­чески аз или своето вътрешно ментално, витално и фино-физическо същество и, евентуално, да се движи и живее във владенията, плановете, световете, които съответ­стват на тези части от природата. Именно многократното и не­престан­но изкачване на нисшето съзнание позволява на ума, витала, физическото да се докоснат до по-висшите планове чак до супраментала и да се импрег­нират с тях­на­та светлина и мощ и въздей­ствие. И именно много­крат­ното и непрестанно спуска­не на Божес­твеното съз­нание и неговата сила е средството за трансформи­ране на цялото същество и цялата приро­да. Щом като това спус­ка­не стане привично, Божестве­ната сила, мощ­та на Бо­жес­твената Майка започва да работи, вече не само свише или иззад воала, а съзнателно в самия адхара, и да бора­ви с неговите трудности и възмож­ности и да осъще­ствя­ва йогата.
Последно идва пресичането на границата. То не е заспи­ване или загуба на съзнание, тъй като съзнанието присъства през цялото време; само че то се превключва от външното и физическото, затваря се за външни неща и се оттегля във вътрешната психическа и витална част от съществото. Там то минава през множество преживя­ва­ния и от тях някои могат и би трябвало да се усетят и в будно състояние; понеже и двете движения са нужни, из­ли­зането на вътрешното същество напред, както и нав­ли­зането навътре на съзнанието, за да осъзнае вътреш­ния аз и природа. Но за различни цели движението на нав­ли­зане навътре е наложително. Неговото въздействие е да счупи или поне да отвори и мине през бариерата между това външно инстру­ментално съзнание и онова вътрешно същество, което то доста частично се стреми да изрази, и да направи възможно в бъдеще съзнателно долавяне на всички безкрайни богатства от възможност и преживя­ва­не и ново същество и нов живот, които лежат неопол­зот­во­рени зад воала на тази малка и твърде сляпа и огра­ни­чена материална личност, която хората погреш­но прие­мат за своята цялостност. Начеването и непре­стан­ното раз­ширяване на това по-дълбоко и по-пълно и по-богато осъзнаване е това, което бива постигнато меж­ду потапя­нето навътре и връщането от този вътрешен свят в бодър­ству­ващото състояние.
Садхакът следва да е наясно, че тези преживявания не са просто въображения или сънища, а действителни събития, тъй като дори когато, както често се случва, те са само формации с невярно или подвеждащо или враж­дебно есте­ство, те все пак имат своята сила като форма­ции и трябва да бъдат разбрани, преди да могат да бъдат отхвърлени или премахнати. Всяко вътрешно преживя­ва­не е съвършено реално по свой начин, макар че ценно­сти­те на различните преживявания се разли­чават неимо­вер­но, но то е реално с реалността на вътрешния аз и вът­реш­ните планове. Погрешно е да се мисли, че ние живе­ем само физически, с външните ум и живот. Ние през цялото време живеем и действаме на други планове на съзнание, срещайки там други и действайки върху тях, а каквото правим, усещаме и мислим там, силите, които набираме, резултатите, които подготвяме, оказват не­пред­­ви­дима важност и ефект, незнаен за нас, върху на­шия външен живот. Не всичко от там идва тук, а каквото преминава, приема друга форма във физи­чес­кото – ма­кар поня­ко­га да има точно съответствие; но това малкото е в осно­вата на външното ни съществу­вание. Всичко, кое­то става­ме и правим и понасяме във физическия живот, бива подгот­вяно зад воала вътре в нас. Поради това от огромно значение за йога, която се цели в трансфор­ми­ра­нето на живота, е човек да расте в осъзнаване на случ­ва­що­то се в рамките на тези владения, да стане господар в тях и да е в състояние да усеща, знае и борави с неве­до­ми­­те сили, които определят съдбата ни и нашия вътре­шен и външен ръст или упадък.
То е също толкова важно за онези, които искат онова еди­не­ние с Божественото, без което трансфор­мацията е невъз­мож­на. Стремежът не би могъл да се реализира, ако оставахте обвързани от външния си аз, привързани към физическия ум и неговите дребнави движения. Не външ­ното същество е изворът на духовния порив; вън­ш­но­то същество само е подло­жено на вътрешния неудър­жим стремеж иззад воала. Самото вътрешно психическо съще­ство във вас е бхактата, търсачът на единение и анан­да, а каквото е невъзможно за външната природа, оста­ве­на на само себе си, става напълно възможно, когато пре­гра­дата е свалена и вътрешният аз е на преден план. Поне­же в момента, когато то излиза силно напред или при­тегля съзнанието мощно към себе си, мир, екстаз, свобо­да, широта, отварянето за светлина и висше знание за­­поч­ват да стават естествени, спонтанни, често незабав­ни в своята поява.
След като преградата се счупи посредством едното дви­жение или другото, започвате да откривате, че всички процеси и движения, нужни за йогата, са по силите ви, а не както изглежда за външния ум – трудни или невъз­мож­­ни. Най-вътрешният психически аз във вас носи вече в себе си йогина и бхактата и ако съумее напълно да из­ле­­зе на повърх­ността и да поеме вода­чес­твото, духов­ният обрат на външния ви живот е предопределен и неизбе­жен. В първоначално успешния садхак то вече е изгра­ди­ло дълбок вътрешен живот, йогически и духовен, който е завоалиран само заради извест­на силна насоче­ност на­вън, дадена от образование и минали занимания на мис­ле­щия ум и частите от нисшия витал. Именно за да се коригира тази външна ориентация и да се отстрани воа­ла, той трябва да практикува по-усърдно йога. След като вътрешното същество се прояви силно, било чрез навли­за­не навътре, било чрез излизането му напред, то неиз­беж­­но ще поднови своя натиск, за да прочисти прохода и да установи своето царуване. Начало от този вид е пока­за­телят за това, което има да се случва в по-голям мащаб оттам насетне.

5 септември 1931 г.

[1] Чинмая (санскр.: cinmaya) – одухотворено съзнателно тяло.
[2] „The Bases of Yoga”, Sri Aurobindo, Sri Aurobindo Ashram.
[3] Тапася (санскр.: tapasyā) – концентрация на волята и енер­гия­та за контролиране на ума, витала и физическото, за да бъдат изменени или за да се свали по-висшето съзнание, както и за всяка друга висша или йогическа цел.
[4] Сукшма шарира (санскр.: sūksma śarīra) – фино тяло.
[5] Удасина (санскр.: udāsīna) – седящ отгоре и безучастен.
[6] Муладхара (санскр.: dhāra) – центърът (чакра) на физи­чес­кото съзнание.
[7] Адвайта (санскр.: advaita) – не-дуалност.
[8] Санкхя (санскр.: sāṁkhya)
[9] Самарпана (санскр.: samarpana) – себеотдаване, себепредава­не.
[10] Асана (санскр.: āsana) – в хатхайога: фиксирана поза, непод­виж­но положение на тялото.
[11] Адхара (санскр.: ādhāra) – носител, съд, вместили­ще на съзна­нието, ум-живот-тяло.
[12] Брахмарандра (санскр.: brahmarandhra) – в йога: отворът на върха на черепа.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: