Читалня

Супраментална еволюция

писма на Шри Ауробиндо

Духовна еволюция

Материалистичната фаза от еволюцията

Духовна еволюция – скептицизъм и вяра

Спускането на свръхразума

Божественото и неговите противоположности – супраментална еволюция

Целта на супраменталната еволюция

Техника на йогата, променяща света

Индивидуална трансформация

Въздействие на спускането на супраментала върху земния живот 

Духовно и супраментално 

Загадката на този свят

писмо на Шри Ауробиндо

Не е за отричане, никоя духовна опитност не би отричала, че това е един неидеален и незадоволителен свят, силно белязан с клеймото на неадекватност, страдание, зло. В действителност това възприятие е донякъде отправната точка за духовния копнеж – с изключение на малцината, при които по-значителният опит идва спонтанно, без да са насилвани към него от силното или непреодолимо, огорчаващото и отчуждаващо усещане за Сянката, надвиснала над целия обхват на това проявено битие. Но все пак остава въпросът дали това е наистина, както се твърди, съществе­ният характер на цялото проявление или поне докато съществува физически свят, той трябва да бъде с такава природа, така че желанието за рождение, волята за изява или творение трябва да се смята за първородния грях, а оттеглянето от раждане или проявление за единствения възможен начин за спасение. За онези, които го възприемат така или по сходен начин – а такива са мнозинството – съществуват добре известни начини за изход, пряк път към духовно избавление. Но наравно с това може да не е така, а само така да изглежда за нашето невежество или частично знание – несъвършенството, злото, страданието може да са затор­мо­зяващо обстоятелство или печален епизод, а не самото състояние на проявлението, не самата същина на раждане в Природата. И ако е така, то височайшата мъдрост ще лежи не в бягство, а в порива за победа тук, в съгласие за свързване с Волята, стояща зад света, в откриване на духовната врата към съвършенство, която ще е същевременно отвор за цялостното спускане на Божествената Светлина, Знание, Мощ, Блаженство.

Целият духовен опит потвърждава, че съществува Неизменно над преходността на този проявен свят, в който живеем, и на това ограничено съзнание, в чиито тесни граници се движим пипнеш­ком и се борим, и че неговите отличителни белези са безгранич­ност, съществуване само по себе си, свобода, абсолютна Светли­на, абсолютно Блаженство. Съществува ли тогава невъзможност за изграждане на мост(продължава)

Западната метафизика и йога

писмо на Шри Ауробиндо

Европейската метафизична мисъл – дори при онези мис­ли­те­ли, които се опитват да докажат или да обяснят съ­ще­ствува­нето и природата на Бог или на Абсолюта – не отива в своя метод и резултат отвъд интелекта. Но инте­лектът е неспосо­бен да познае върховната истина; той може само да блуждае в търсене на истината и да улавя откъслечни изображения от нея, не самото нещо, и да се опитва да ги сглоби в едно. Умът не може да постиг­не истината; той може само да изгради някаква констру­и­ра­на фигура, опитваща се да пред­стави истината, или ком­би­на­ция от фигури. Европейската мисъл следо­вател­но трябва винаги да приключва в агностицизъм, явен или неявен. Интелектът, ако стига искрено до своя собствен предел, трябва да се върне и да даде следния отчет: „Не мога да знам; съществува, или поне ми се струва, че може да има или дори че трябва да има Нещо отвъд… (продължава)

Учението на Шри Ауробиндо и метод на садхана

Шри Ауробиндо

Учението на Шри Ауробиндо води началото си от това на древните мъдреци на Индия, според които зад видимото във вселената стои Реалността на Битие и Съзнание, Аз на всичко, единствен и вечен. Всички създания са обединени в този Един Аз и Дух, но са разделени от известна обособеност на съзнание, от непознаване на тяхното истинско Аз и Реалност в ума, живота и тялото. С помощта на определена психологическа дисциплина е възможно да се премахне този воал на разединено съзнание и да се осъзнае истинското Аз, Божественото вътре в нас и във всичко. Учението на Шри Ауробиндо утвърждава, че(продължава)

Динамичната цел на Интегрална йога

Шри Ауробиндо

Шри Ауробиндо започва своята практика на Йога през 1904 г. Натрупвайки първоначално съществените елементи на духовното преживяване, достигани чрез пътищата на общуване с божественото и духовна реализация, следвани дотогава в Индия, той продължава в търсене на по-пълно преживяване, обединяващо и хармонизиращо двата края на съществуванието, Дух и Материя. Повечето пътища на Йога са пътища към Отвъдното, водещи към Духа и, в края на краищата, надалеч от живота. Шри Ауробиндо се издига към Духа, за да(продължава)

Далеч по-велика истина

писмо на Шри Ауробиндо

Казвайки това, имах предвид спускането на супраменталното съзнание на земята; всички истини под супраменталната (дори тази от най-висшето духовно на менталния план, която е най-висшата, проявила се досега) са или частични, или относителни, или другояче недостатъчни и неспособни да трансформират земния живот; те могат най-много да го модифицират и да му оказват влияние. Свръхразумът (Supermind) е необятното Истина-съзнание, за което са говорили древните мъдреци; досега е имало мимолетни впечатления от него, понякога непряко влияние или натиск, но то не е било свалено в съзнанието на земята и фиксирано там. Именно да го свали е целта на нашата Йога. Но по-добре да не се навлиза в безплодни интелектуални дискусии. Интелектуалният ум не може дори да(продължава)

Духовният, религиозният и обикновеният живот

писмо на Шри Ауробиндо

Духовният живот (adhyatma jivan), религиозният живот (dharma jivan) и обикновеният човешки живот, от който моралността е част, са три доста различни неща и човек трябва да е наясно кой от тях желае и да не ги бърка един с друг. Обикновеният живот е този на средностатистическото човешко съзнание, отделено от своя истински аз и от Божественото, и водено от обичайните навици на ума, живота и тялото, които представляват закони на Невежеството. Религиозният живот е движение на същото невежо човешко съзнание, което обръща или се опитва да отклони от земята към Божественото, но засега без знание и водено от догматичните убеждения и правила на някаква секта или вероизповедание, което претендира да е намерило начина за излизане от плена на земното съзнание в някакво блажено Отвъдно. Религиозният живот може да е началният подход към духовния, но много често е само въртене в кръг около ритуали, церемонии и практики или установени идеи и форми, без каквото и да било оспорване. Духовният живот, напротив, произтича директно от промяна на съзнанието(продължава)

Обикновеният начин на живот и душата в нейната реалност

от беседите на Майката

Обикновеният живот е кръг от разнообразни желания и ненаситност. Докато човек е погълнат от тях, не е възможен никакъв траен прогрес. Трябва да бъде намерен начин за измъкване от този кръг. Вземете като пример най-често срещаното занимание в нормалния живот: хората непрекъснато мислят за това какво ще ядат, кога ще ядат и дали ядат достатъчно. За да преодолеете чревоугодието, трябва да развиете в себе си невъзмутимост, така че да сте напълно равнодушни към храната. Ако ви се дава храна – ядете, ако няма – това в ни най-малка степен не ви безпокои, и преди всичко – не сте ангажирани с мисъл за храната. Не трябва също и да мислите непрекъснато за въздържане от храна. Да сте погълнати от измислянето на методи и средства за въздържане както правят санясите (аскети в Индия, бел.пр.) е почти също толкова ангажиращо мисълта, колкото и да сте погълнати от чревоугодно мечтаене за храна. Бъдете равнодушни към нея: това е главното. Нека самата мисъл за ядене си отиде от вашето съзнание, не й придавайте и най-малка важност.

Всичко това ще стане много просто тогава, когато влезете във връзка със своето психическо същество, истинната душа дълбоко във вас. Тогава веднага ще почувствате колко незначителни са тези неща и че единственото нещо, което има смисъл, е Божественото. Да живееш в психическото същество означава(продължава)

Възходящото и низходящото движение

писмо на Шри Ауробиндо

Двете движения, чието привидно противоречие смущава вашия ум, са двата края на едно единно съзнание, чийто ходове, понастоящем отделени един от друг, трябва да се съединят, ако жизнената сила ще да получи своето все повече и по-съвършено действие и осъществяване или трансфор­мацията, на която се надяваме.

Виталното същество с жизнената сила в него е единият от тези два края; другият е латентна динамична мощ на по-висшето съзнание, посредством която Боже­ствената истина може да въздейства, да вземе под кон­трол витала и неговата жизнена сила и да я използва за по-висша цел тук.

Жизнената сила във витала е задължителният инстру­мент за действието на Божествената мощ върху материалния свят и физическата природа. Поради това само когато този витал е трансформиран и превърнат в чист и силен инструмент(продължава)

Психическото същество

Писма на Шри Ауробиндо

Това, което в терминологията на йога се има предвид под психи­ческото, е душевният елемент в природата, чистата душа или божественото ядро, стоящо зад ум, живот и тяло (то не е егото), но което само смътно осъзнаваме. То е частица от Божественото и перманентно от живот в живот, като получава жизнен опит посредством своите външни инстру­менти. С нарастването на опита, то изявява развита психическа индиви­дуалност, която, настоявайки винаги на доброто, истин­ското и красивото, най-сетне става готова и достатъчно силна, за да насочи природата към Божественото. Тогава то може да излезе изцяло на преден план, пробивайки ментал­ния, виталния и физическия параван, да управлява инстинк­тите и да трансформира природата. Природата престава да се налага на душата, ала душата, Пуруша, налага своите пове­ли на природата…. (продължава)

Окултни способности

писмо на Шри Ауробиндо

Активност на астралния план в контакт с астралните сили, при­дружена от напускане на тялото, не е духовна цел, а принадлежи към сферата на окултизма. Това не е част от целта в йога. Също така гла­ду­ването не е допустимо в ашрама, тъй като неговото практикуване по-често е вредно, отколкото полезно за духовното усърдие.

Това внушено ви намерение явно е част от стремежа ви към окултни способности; на такова търсене се гледа с неодобрение от повечето духовни учители в Индия, тъй като то принадлежи на нискостоящите планове и обикновено тласка търсача към път, който може да го отведе твърде далеч от Божественото. По-специално контактът със силите и съществата от астралния (или както ние го наричаме, виталния) план е придружен от големи опасности. Съществата от този план са често враждебни за истинната цел на духовния живот и установяват контакт с търсача и му предлагат способности и окултни преживявания, само за да могат да го отведат настрана от духовния път или пък за да могат да установят своя контрол върху него или да го овладеят за тяхна лична цел. Често представяйки се като божествени властващи сили, те подвеждат, дават грешни предложения и импулси и изопачават вътрешния живот. Много са онези, които, привлечени от такива сили и същества от виталния план(продължава)

Степенуваните светове

писмо на Шри Ауробиндо

Ако разглеждаме градацията от светове или планове като цяло, ние ги виждаме като едно огромно взаимообвър­за­но сложно движение; по-висшите отлагат своите влия­ния върху по-нисшите, нисшите реагират на висшите и развиват или изявяват в себе си в рамките на своята фор­му­ла нещо, което съот­ветства на превъзхож­дащата сила и нейното действие. Материал­ният свят е развил живот съобразно натиск от виталния план[1], умът съобразно натиск от менталния план. Сега се опитва да еволюира свръхразум съобразно натиск от супрамен­тал­ния план. По-конкретно, определени сили, движения, властващи сили (могъщества), същества от по-висш свят могат да се устре­мят към по-нисшия, за да установят подходящи и съот­вет­ства­щи форми, които да ги свързват с материал­ното владение и, така да се каже, да възпроиз­ведат или проецират тяхното действие тук. А всяко нещо, създаде­но тук, има в своя под­крепа свои по-фини обвивки или форми, които го поддържат и свързват със сили, действа­щи свише. Човек напри­мер притежава, наред с грубо физическото си тяло, и по-фини обвивки или тела, пос­ред­ством които той живее зад воала в непосредствена връзка с отвъд-физически пла­нове на съзнание и може да бъде повлияван от тех­ни­те властващи сили, движения и съще­­ства. Зад това, което се случва в живота, винаги стоят предва­ри­тел­но съще­ству­ващи движения и форми в окултните витал­ни плано­ве; случващото се в ума пред­полага наличието на предва­рително съществу­ващи дви­же­ния и форми в окултните ментални планове. Това е аспект на нещата, който става все повече и по-очевиден, настоятелен и важен, колкото повече напредваме в една дина­мич­на йога… (продължава)

Междинната зона

писмо на Шри Ауробиндо

Всички тези преживявания са от едно и също естество и това, което важи за едно, важи и за друго. Отделно от някои прежи­вя­вания от личен характер, останалите са или идея-истини, като например потокът свише в съзнанието, при навлизането в досег с определени планове на съществуване, или силни формации от по-големите ментални и витални светове, които, при наличието на пряка отвореност за тези светове, се втурват и искат да използват садхака за своето осъществяване. Тези неща, когато се изливат или навлизат, се явяват с неимоверна сила, ярко чувство за вдъхновение или озарение, значително усещане за светлина и радост, впечатление за разширяване и мощ. Садхакът се чувства освободен от нормал­ните граници, проециран в прекра­сен нов свят на опит, изпълнен, разширен и екзалтиран; идващото се асоциира при това с неговите стремежи, амбиции, представи за духовно осъществяване и йогически сидхи; то бива представено дори за самата реализация и осъществяване. Съвсем лесно той бива отнесен от великолепието и прилива, и смята, че е реализирал повече, отколкото наистина е сторил, нещо оконча­тел­но или поне нещо неоспоримо истинско. На този етап обикно­вено липсват нужните познания и опитност, които щяха да му кажат, че това е само едно доста несигурно и смесено начало, той може да не осъзнае отведнъж, че все още се намира в космичес­кото Неведение, а не в космическата Истина, още по-малко(продължава)

Долината на лъжливото мъждукане

писмо на Шри Ауробиндо

Тук се усеща поток от директните източници на Истина, какъвто не се среща така често, както би било желателно. Това е ум, който може не само да мисли, но и да вижда – и не просто да вижда повърхността на нещата, с каквото интелектуалната мисъл най-вече води борба без край или без категоричен резултат и сякаш не съществува нищо друго, а да вижда в същината. Тантриците прите­жа­ват една фраза paśyantī vāk, за да опишат едно ниво от Вак-Шакти, виждащото Слово; тук е налице paśyantī buddhi, виждащ интелект. Може да е защото виждащият вътре в него е преминал отвъд мисъл в опит, но има много такива, които прите­жават голямо изобилие от опит, без той да избистря тяхното око на мисълта до такава степен; душата усеща, но умът продъл­жа­ва с примесени и несъвършени транскрипции, замъглявания и обърка­ност в идеята. Явно дарбата за ясно виждане е била зало­же­на готова в неговата природа.

Избавянето така бързо и решително от блещукащите мъгля­вини и гъсти мъгли, които съвременният интелектуализъм приема за Светлина на Истината, е постижение. Съвременният ум тъй дълго и упорно се е лутал – и ние с него – в Долината на лъжли­вото мъждукане, че за никого не е лесно да разсее нейните мъгли със слънчевата светлина на ясно виждане тъй рано и всецяло, както тук е било сторено. Всичко казано тук за съвре­мен­ния хуманизъм и хуманитаризъм, напразните усилия на сантимен­талния идеалист и неефективния интелектуалец, за синтетич­ния еклектизъм и други подобни неща(продължава)

Триединното Божествено

писмо на Шри Ауробиндо

Разграничаването между Трансцендентното, Космическото, Индивидуалното Божествено не е мое изобретение, нито пък то е присъщо на Индия или Азия – то е, напротив, призната европейска доктрина, действаща в езотеричната традиция на католическата църква, където представлява общоприетото разяснение на Светата Троица – Отец, Син и Свят Дух – и то е много добре известно на европейския мистичен опит. По същество то присъства във всички духовни дисциплини, които признават вездесъщността на Божественото – в индийската ведантическа опитност и в мюсюлманската йога (не само Суфите, но и други школи) – мохамеданите дори говорят не за две или три, а за много нива на Божественото, докато се стигне до Всевишния. Колкото до самата идея, несъмнено има разлика между индивида, космоса в пространство и време, и нещо, което превъзхожда тази космическа или каквато и да е друга косми­ческа формула. Съществува космическо съзнание, преживявано от мнозина, което е доста различно по своя обхват и действие от индивидуалното съзнание, а ако съществува съзнание отвъд космическото (продължава)

Прераждане и личност

писмо на Шри Ауробиндо

Трябва да избягвате общо популярната груба грешка относно прераждането. Популярната представа е, че Титус Балбус се преражда отново като Джон Смит, човек със същата личност, характер, постижения, каквито е имал в предишния си живот, с единствената разлика, че носи сако и панталони, вместо тога, и говори на лондонски английски, вместо на популярен латински. Това не е така. Каква би била земната полза от повтаряне на същата личност или характер милион пъти от началото на времето до неговия край? Душата влиза в рождение за опит, за растеж, за еволюция, докато съумее да привнесе Божественото в Материята. Именно централното същество се въплъщава, не външната лич­ност – личността е просто калъп, какъвто то създава за своите фигури за опитност в съответния живот. В друго рождение то ще създаде за себе си различна личност, различни способности, друг живот и поприще. Да предположим, че Вергилий е роден отново, възможно е да се залови с поезия в още един или два живота, но той определено няма да напише епос, а по-скоро вероятно (продължава)

„Майката“

Шри Ауробиндо, с коментари на Майката

Има две сили, и само те могат да постигнат, в своето съедине­ние, грандиозното и трудно нещо, което е целта на нашето начинание – устойчив и непоклатим стремеж, що зове отдолу, и върховна благодат отгоре, която отгова­ря.

Но върховната благодат ще действа само в условията на светлина и истина; тя няма да действа в условия, натрапени ѝ от лъжата и неведението. Защото, ако се поддаваше на иска­ния­­­­та на лъжата, това щеше да осуети нейното предна­зна­чение.

Това са условията на светлината и истината, единстве­ните условия, при които най-висшата сила ще се спусне; и само и единствено всевишната супраментална сила(продължава)

Дванадесет дни на мълчание

Глава 19 от „Отвъд човека като вид“ (Beyond man) от Жорж ван Фрекем

ВНЕЗАПНОТО отсъствие на Шри Ауробиндо в телесна форма означавало чудовищен удар за Майката, “удар с ковашки чук”, както се изразила тя по-късно, “унищожение”. “Самата представа, че Шри Ауробиндо би могъл да остави тялото си, че онзи конкретен начин на живот би могъл да престане да съществува за тялото, беше абсолютно немислима. Трябваше да го положат в сандък и да спуснат сандъка в Самадхито*, за да се убеди тялото, че това наистина се е случило… Нищо, нищо, никакви думи не могат да опишат какъв срив изпита тялото, когато Шри Ауробиндо си отиде.” Под “тялото” тя имала предвид своето тяло: че удърът е бил така съкрушителен за нейното тяло – тъй като в по-висшите части на нейното същество такава реакция е била невъзможна. Така проникновено (дълбоко) било присъствието на Единното Съзнание в двете тела, че кончината на едното почти карала другото да го последва автоматично; това ни помага да вникнем в истинното отношение между тях на божествено Единство и Обич.
“Разбери, той беше решил да си отиде. Но не искаше аз да знам, че го прави умишлено; той знаеше, че ако дори за момент знаех, че го прави умишлено, бих реагирала с такова насилие, че той не би могъл да ни напусне! И той го направи… той се държеше така, сякаш това беше нещо несъзнателно, обикновено заболяване, просто за да не позволи да узная – и си отиде точно в момента(продължава)

Златният ден

Глава 20 от „Отвъд човека като вид“, Жорж ван Фрекем

Периодът от декември 1950 до декември 1958 година без съмнение бил най-“видимият” в живота на Майката. От преди разсъмване до след полунощ тя била на крака и заета с работа в Ашрама, отдъхвайки за не повече от два-три часа – почивка, която трудно може да бъде наречена сън. “Ашрамът се беше превърнал в доста гигантско предприятие”, спомня си Сатпрем в своята трилогия “Мер”. “Тя следеше за всичко до последната дреболия, от качеството на хартията за книги в печатницата на Ашрама до начина на залепване на марка върху колет или за местенето на някой последовател в друга стая, по на изток, с малка градина и с по-добро проветрение… И безкрайни писма. Както и безкрайни разправии. И финансите – немислими и съпроводени с чудеса. А критиките – така дребнави, така абсурдни! Някой дори може да направи справка в Архивите на френското министерство на външните работи в Париж (Quay d’Orsay) и да разбере как поколения от прилежни бюрократи са секретирали своите язвителни доноси. Трудно е да си представи човек: нямаше и един, който да разбере какво представлява Майката дори просто за Франция, за собствената им страна!”

През 1950 година в Ашрама имало 750 последователи, без да се броят децата. Когато японците нахлули в Индия и заплашвали Калкута, Майката дала подслон в Ашрама на роднини на последователите и на децата им, “най-безопасното място на земята, благодарение на присъствието на Шри Ауробиндо”. Присъствието на децата силно смутило нормалното състояние на нещата в Ашрама и било шок и причина за раздразнение на дългогодишните ашрамити. Децата пращят от енергия; децата не могат да стоят спокойно на едно място за по-дълго време и постоянно шумят; децата си нямат представа от йога и нямат поне малко уважение към онези, които я практикуват. Ашрам, където мъже и жени живеели заедно, движели се спокойно помежду си и били третирани на равни начала вече предизвиквал твърде силно недоумение в Индия. А сега и тези деца!(продължава)

Корабът от Новия свят

Глава 21 от „Отвъд човека като вид“, Жорж ван Фрекем

Преди всичко трябва да се преодолее чудовищна маса от нелепи предубеждения, които противопоставят непримиримо един на друг материалния и духовния живот … Човек трябва да е в състояние да обхваща всичко, да комбинира всичко, да синтезира всичко.

–       Майката

Качеството на атмосферата се изменило, казала Майката. “Напредъкът е силно ускорен. Етапите на възхода следват един след друг много по-бързо … Нещата се променят скорострелно.” Тя усетила това съвсем конкретно по време на прожекция на филм на Игрището(продължава)

Новата утопия: Ауровил

Глава 25 от „Отвъд човека като вид“, Жорж Ван Фрекем

Ти казваш, че Ауровил е мечта. Да, това е „мечта” Господня, а обикновено такива „мечти” се сбъдват – те са много по-истински от така наречените реалности човешки!1

Представете си следната сюрреалистична картина: на пустинна, червено-глинеста, изпепелена от слънцето равнина се стичат тълпи от хора, пристигащи с автобуси. Те търсят подслон под широк кръгъл брезентов сенник, поставен специално за случая. В центъра на кръга е иззидано малко конусовидно възвишение; на върха му е поставена керамична урна във формата на стилизирана лотосова пъпка. Представители от различни страни от цял свят, повечето младежи, спускат в урната по шепа пръст от своята страна, след като повторят на своя роден език във високоговорителите нещо от сорта на лозунг … Това се случило на 28 февруари 1968 година на около десетина километра северно от Пондичери. Тук се събрали представители от 124 нации и 23 индийски щата. От високоговорителите звучал гласът на Майката. „Лозунгът” бил хартата на нов град, който тя основавала в този час и на това място: Ауровил, Градът на Зората – новата Утопия. …(продължава)


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: