Света до Бог да вдигнем в безсмъртна Светлина
и Бог да привнесем в света дойдохме на земята,
живота земен да преобразим в живот божествен.
От поемата „Савитри – легенда и символ” на Шри Ауробиндо, стр. 692
Шри Ауробиндо (1872-1950) е индийски изследовател-първопроходец в плановете на съзнание, а пътят за ускорена еволюция на съзнанието (а тя става ускорена, когато избираме да участваме в нея осъзнато), прокаран от него, е известен като Интегрална Йога. Шри Ауробиндо разпознал в своя духовен съратник Мира Алфаса (1878-1973) въплъщение на динамичния изпълнителен аспект на еволюционната, съзидателна Сила, наричана в Индия традиционно „Майката”, и именно с това име са се обръщали към нея.
„Промените, които виждаме днес в света, са интелектуални, морални, физически по своя идеал и цел: духовната революция очаква своя час и междувременно излъчва тук и там своите вълни. Докато тя не настъпи, смисълът на другите не може да бъде разбран и дотогава всички интерпретации на случващото се понастоящем и прогнозирането на бъдещето на човека са безполезни. Тъй като нейната природа, сила, резултат са онова, което ще определи следващия цикъл на нашето човечество.“ Шри Ауробиндо
„Шри Ауробиндо се появи да извести на света красотата на бъдещето, което ще бъде реализирано. Той се появи да донесе не надежда, а неизбежността на великолепието, към което светът върви. Светът не е злополучна случайност: той е чудо, което се движи към своето изразяване.“ Майката 
„… Но първо трябва висша Истина да стъпи на Земята
и човек да се стреми към светлината на Всевечното,
и всичко в него да усеща докосването на Духа,
и животът да се подчинява на Сила, идваща отвътре.
И това ще бъде; понеже нов живот ще дойде…
Истината ще предвожда техните животи,
Истината ще диктува мисълта им, думи и дела,
ще се чувстват приповдигнати по-близо до небето,
сякаш мъничко по-ниско от самите богове.
Понеже знанието ще се лее в озаряващи потоци
и дори умът помръкнал ще завибрира с нов живот
и ще се разпали и пламти с огъня на Идеала,
и ще се обърне, за да се избави от тленното невежество.
Границите на Невежеството ще започнат да отстъпват,
все повече и повече души ще влязат в светлината,
умовете осветени, вдъхновени, призователя окултен ще дочуват
и животите ще лумнат с неочакван пламък изотвътре,
и сърцата все по-влюбени с божествена наслада,
и волята човешка в тон с божествената воля.
Тези „аз”-ове обособени ще почувстват единението на Духа,
сетивата ще са все по-податливи за небесната сетивност,
плътта и нервите – за неведома ефирна радост,
а телата тленни – за безсмъртност.
Сила Божия ще потече по тъкани и клетки
и ще възглави дихание и реч и действие,
и всички мисли ще са жар от светила,
и всяко чувство – трепет поднебесен.
Често ще настъпва сияйна вътрешна зора
и ще осветява палатите на дремещия ум;
блаженство ненадейно ще пробягва по нозе и длани,
и Природата с Присъствие по-мощно ще се пълни.
Тъй ще се отвори земята за божественост
и обикновените по нрав ще доловят обширния подем,
ще озарят дела обикновени с лъчите на Духа
и ще срещат божеството в обикновените неща.
Природата ще заживее, за да изяви неявен Бог,
Духът ще се заеме с човешката игра,
този земен живот ще стане живота божествен. …“
От поемата „Савитри – легенда и символ“ на Шри Ауробиндо, книга 11 – „Книгата на всевечния ден”, стр. 710, 1950 г.
Последно добавени преводи: Поеми ::Савитри :: Сонети :: Безплатна е-книга „Живот с Присъствие“ :: Майката – живот и дело :: Поемата „Труд Божи“ :: Шри Ауробиндо – живот и визия :: Поемите „Трансформация“ и „Кой“ :: Шри Ауробиндо и бъдещето на земята :: Часът на Бог :: Поезия :: Прераждане и личност :: Интегралната йога :: Супраменталната еволюция :: Степенуваните светове :: Окултните способности :: Психическото същество :: „Савитри„: „Обожанието на Божествената Майка“ :: Загадката на този свят
Когато тъмнината се сгъстява, удушвайки гърдите земни,
а умът телесен на човека е едничкото светило,
подобно на крадец в нощта ще бъде потайният вървеж
на онзи, който незабелязано пристъпва в своя дом.
Глас едва дочуван ще нашепва, душата ще се покори,
могъщество в потайните покои на ума ще се прокрадне,
благост и омая ще разтворят залостените двери на живота
и красотата ще плени света неподатлив,
Светлината-Истина ще осени Природата внезапно,
Бог невидим ще принуди сърцето да блаженства
и Земята ще израсне неочаквано божествена.
В Материята ще засвети заревото на духа,
в телата ни ще се разпали святото рождение;
нощта ще се пробуди за химна на звездите,
дните ни ще се превърнат в честит поклоннически марш,
волята ни – в сила на Всевечното могъщество,
а мисълта – в лъчите на светило от Духа.
Неколцина ще съзнават каквото никой още не разбира;
Бог ще порасте, докато мъдреците дремят и хортуват;
човекът идното не ще да знае, преди да дойде неговият час
и да вярва няма, докато работата не приключи.
(От поемата Савитри на Шри Ауробиндо, Книга І – Книгата на началата, Песен ІV – Тайното знание)
Послание до Запада от Шри Ауробиндо
Едно от последните послания на Шри Ауробиндо, написано по повод на неговия рожден ден и Деня на независимостта на Индия през 1949 г.:
Бях помолен да изпратя по повод на 15-ти август послание до Запада, но това, което имам да кажа, би могло да бъде предадено равностойно и като послание до Изтока. Прието е да се набляга върху разногласието и несходството между тези два сегмента от човешкото семейство и дори те да бъдат противопоставяни един на друг. Но лично аз по-скоро бих се фокусирал върху еднаквост и съгласие, вместо върху разногласие и несходство. Изтокът и Западът имат една и съща човешка природа, съвместни човешки съдбини, един и същ стремеж към по-голямо съвършенство, аналогично търсене на нещо по-висшестоящо, нещо, към което вътрешно напредваме, и даже външно. Някои умове са склонни да наблягат на духовността или мистицизма на Изтока и на материализма на Запада. Но Западът е имал, не по-малко от Изтока, своите духовни търсения и, макар и не в такова изобилие, своите святи хора и мистици, Изтокът е имал свои материалистични тенденции, свои материални величия, свои сходни или идентични отношения с живота и Материята и света, в който обитаваме. Изтокът и Западът винаги са имали повече или по-малко близки срещи и обмен, мощно са си въздействали един на друг и понастоящем се намират под нарастваща принуда от Природа и Предопределение да го правят повече от всякога. Налице е общо упование, съвместни съдбини, духовни, както и материални, за които и едните, и другите са нужни като сътрудници. Не бива повече да насочваме умовете си към разногласие и несходство, а към единство, съгласие, дори единодушие, нужни за преследването и постигането на съвместен идеал, отредената задача, осъществяването, към което Природата от времето на своите наченки смътно е поела и е длъжна, във все по-силна светлина на знание, заменяща нейното първоначално неведение, да упорства непрестанно. Но какви ще да са този идеал и таз задача? Това зависи от нашето разбиране за реалностите на живота и за най-висшата Реалност. Тук следва да вземем под внимание, че е налице не някакво пълно различие, а нарастващо раздалечаване между тенценциите на Изтока и Запада. Най-висшата истина е истина на Духа; Дух върховен над света и при това вътрешно присъщ нему и на всичко живо, който крепи и води всичко към целта, задачата и осъществяването на Природата, каквито и да са те, от времето на нейните смътни безсъзнателни наченки досега посредством ръста на съзнание – това е единият аспект на битието, който дава ключ към разгадаване на тайната на нашето съществувание и смисъл на света. Изтокът винаги и все повече е придавал най-голямото значение на всевишната истина на Духа; дори в своите екстремални философии е поставял света настрана като илюзия и е зачитал Духа като единствената реалност. Западът се е концентрирал все повече и повече върху света, върху отношенията на ум и живот с нашето материално битие, върху нашето надмощие над него, върху усъвършенстването на ума и живота, както и някакво осъществяване на човешкото същество тук: в наши дни се стига веч до там, че да се отрича Духът и дори да се възцарява Материята като една-единствена реалност. От една страна духовно съвършенство като единствения идеал, от друга – способността за усъвършенстване на расата, идеалното общество, безукорно развитие на човешкия ум и живот, а материалното битие на човека се е превърнало в най-пространната мечта за бъдещето. При това и двете са истинни и могат да се разглеждат като част от намерението на Духа в световната природа; те не са несъвместими едно с друго: по-скоро тяхното раздалечаване следва да бъде изцелено и двете да бъдат обхванати и помирени в нашето виждане за бъдещето. Науката на Запада е стигнала до откритието, че еволюцията е тайната на живота и е разгадала нейния развой в този материален свят; но тя е поставила по-голям акцент върху развитие на вид и форма, отколкото върху ръста на съзнание: дори съзнанието е било смятано за съпътстващ инцидент, а не за самата тайна на смисъла на еволюцията. Наличието на еволюция е признато от известни умове на Изток, някои философии и свещени книги, но там нейният смисъл е в растежа на душата, посредством развиващи се или следващи една след друга форми и множество животи на индивида, до нейната лична най-висша реалност. Понеже, ако съществува съзнателно същество във формата, това същество едва ли би било временно субективно явление на съзнанието; то трябва да е душа, която се осъществява, а това осъществяване може да се случи, само ако има връщане на душата до земята в множество поредни животи, в множество последователни тела. Развоят на еволюцията се свежда до развитието, от и в безсъзнателна Материя, на подсъзнателен, а след това съзнателен Живот, на съзнателен ум, първо в живота на животните, а после цялостно в съзнателен и мислещ човек – най-висшето сегашно постижение на еволюционната Природа. Достигането на ментално същество е понастоящем нейното най-висше и с тенденция да бъде смятано за нейно окончателно деяние; но е възможно да се предвиди по-нататъшна стъпка в еволюцията: Природата може би визира, отвъд несъвършения ум на човека, съзнание, което излиза извън неведението на ума и владее истина като свойствено му право и природа. Съществува Истина-Съзнание, както е наречено във Ведите, Свръхразум (Supermind), както го нарекох аз, което разполага със Знание, без да се налага да го търси и често да не го намира. В една от Упанишадите е посочено, че същество на знание ще бъде следващата стъпка над менталното същество; в него душата трябва да се изяви и чрез нея да се достигне съвършеното блаженство на духовното съществувание. Ако това би могло да се постигне като следващата еволюционна стъпка на Природата тук, тогава тя би получила своето осъществяване и бихме могли да предвидим способността за постигане на съвършенство на живота даже тук, достигането на пълноценен духовен начин на живот дори в това тяло или може би в доведено до съвършенство тяло. Дори бихме могли да говорим за божествен живот на земята; нашата човешка мечта за съвършенство би била постигната, и в същото време би бил осъществен стремежът към рай на земята, често срещан в разните религии, сред духовни мъдреци и мислители. Възходът на човешката душа към всевишния Дух е най-висшата цел и нужда на душата, понеже това е всевишната реалност; но е възможно също и спускането на Духа и неговите движещи сили в света, а това би оправдало и съществуването на материалния свят, би придало смисъл, божествен промисъл на творението и би разбулило неговата загадка. Изтокът и Западът биха намерили съгласие в преследването на височайшия и най-обширен идеал. Духът в прегръдка с Материята, а Материята намерила своята действителна реалност и скритата Реалност във всяко нещо в Духа.
Шри Ауробиндо, 11 август 1949
(„On Himself“, Vol.26, p. 413)
Еволюция на съзнанието 