откъс от „Савитри“

„Savitri“ by Sri Aurobindo

„Савитри – легенда и символ” е епическа поема на Шри Ауробиндо от близо 24 000 стиха. Той работи върху нея в продължение на повече от 30 години. Първата известна чернова датира от 1916 г., а последните корекции са продиктувани само няколко дни преди той да напусне тялото си през декември 1950 г.
Неговият духовен съратник, Майката, казва следното за „Савитри”:

„Смятам, че това е неговото послание, всичко останало е подготовка, ала „Савитри” е посланието.”
*
Важността на „Савитри” е неизмерима.
Темата ѝ е универсална.
Нейното откровение е пророческо.
Времето, прекарано в нейната атмосфера, не е пропиляно.
*
За отварянето на психическото,
за ръста на съзнание
и дори за подобряване на английския
е добре да се чете по една-две страници от „Савитри” на ден.
*
„Савитри” е мантра за трансформацията на света.

„Савитри – легенда и символ“ ­­“Savitri – a legend and a symbol
Книга 3: Книгата на Божествената Майка Book III: The Book of the Divine Mother
Песен 2: Обожанието на Божествената Майка Canto II: The Adoration of the Divine Mother 
Неподвижност абсолютна, непредаваема, A stillness absolute, incommunicable,
посреща себеоткривателството на душата; Meets the sheer self-discovery of the soul;
стена от неподвижност изолира от света, A wall of stillness shuts it from the world,
дълбина от неподвижност поглъща сетивата A gulf of stillness swallows up the sense
и прави нереално всичко, що умът е знаел, And makes unreal all that mind has known,
всичко, което сетивата работливи все биха тъкали, All that the labouring senses still would weave
удължавайки въобразена нереалност. Prolonging an imaged unreality.
Необятна духовна тишина на Аза окупира пространството; Self’s vast spiritual silence occupies Space;
само невъобразимото остава, Only the Inconceivable is left,
само безименното, без време и пространство: Only the Nameless without space and time:
отменена е обременяващата нужда от живот: Abolished is the burdening need of life:
мисъл спуска се от нас, секват радост и печал; Thought falls from us, we cease from joy and grief;
егото е мъртво; освободени сме от битие и грижа, The ego is dead; we are freed from being and care,
приключили сме с раждане и смърт и труд и орис. We have done with birth and death and work and fate.
О душа, много ти е рано да ликуваш! O soul, it is too early to rejoice!
Ти си стигнала до безпределното безмълвие на Аза, Thou hast reached the boundless silence of the Self,
скокнала си в благостна божествена провала; Thou hast leaped into a glad divine abyss;
но къде захвърлила си мисията и мощта на Аза? But where hast thou thrown Self’s mission and Self’s power?
На кой мъртъв насип по пътя към безкрая? On what dead bank on the Eternal’s road?
В теб някой обитаваше, който беше аза и света, One was within thee who was self and world,
какво направила си ти за неговата цел в звездите? What hast thou done for his purpose in the stars?
Бягството не носи победа и корона! Escape brings not the victory and the crown!
Нещо си дошла да правиш от незнайното, Something thou cam’st to do from the Unknown,
но нищо не е свършено и светът си продължава, But nothing is finished and the world goes on
тъй като едва полу-изпълнен е космическият труд на Бог. Because only half God’s cosmic work is done.
Единствено несекващото „Не” е наближило Only the everlasting No has neared
и се е вторачило в очите ти и погубило сърцето ти: And stared into thy eyes and killed thy heart:
но къде е на любимия пребъдното навеки „Да” But where is the Lover’s everlasting Yes,
и безсмъртието в тайното сърце, And immortality in the secret heart,
гласът, който славослови огъня творец, The voice that chants to the creator Fire,
символизираният ОМ, думата велика на съгласие, The symbolled OM, the great assenting Word,
мостът между възторга и покоя, The bridge between the rapture and the calm,
страстта и красотата на невестата, The passion and the beauty of the Bride,
покоите, където враговете славни се целуват, The chamber where the glorious enemies kiss,
усмивката избавяща, зенитът златен на нещата? The smile that saves, the golden peak of things?
И това е Правда в извора мистичен на живота. This too is Truth at the mystic fount of Life.
Черна пелена е вдигната; съзряли сме A black veil has been lifted; we have seen
сянката могъща на всеоведущия Бог; The mighty shadow of the omniscient Lord;
но кой е вдигнал булото от светлина But who has lifted up the veil of light
и кой видял е тялото на краля? And who has seen the body of the King?
Тайнството на Божието раждане и действия остава, The mystery of God’s birth and acts remains
несломен оставяйки печата на последната глава, Leaving unbroken the last chapter’s seal,
неразбулена загадката на недовършената драма; Unsolved the riddle of the unfinished Play;
космичният актьор се смее в своята си маска The cosmic Player laughs within his mask,
и все още крие непокътнат сетния секрет And still the last inviolate secret hides
зад човешкото величие на форма, Behind the human glory of a Form,
зад позлатеното изображение на име. Behind the gold eidolon of a Name.
Просторна бяла линия очертала се е като цел, A large white line has figured as a goal,
но далеч отвъд сияят неизразимите пътеки светоносни: But far beyond the ineffable suntracks blaze:
онова, което се приемаше за извора и края, бе широка порта, What seemed the source and end was a wide gate,
последна босонога стъпка към вечността. A last bare step into eternity.
Око се е отворило върху безвремието, An eye has opened upon timelessness,
безкраят взима си обратно формите, от него дадени, Infinity takes back the forms it gave,
и през тъмното на Бог или неговата гола светлина And through God’s darkness or his naked light
неговите милион лъчи се връщат в слънцето. His million rays return into the Sun.
Тук няма признак на Всевишния; There is a zero sign of the Supreme;
Природата, оставена разголена и неподвижна, приоткрива Бог. Nature left nude and still uncovers God.
Но в грандиозното ѝ нищо има всичко: But in her grandiose nothingness all is there:
когато здравите ѝ одеяния биват смъкнати от нас, When her strong garbs are torn away from us,
на душата неведението бива покосено, не душата: The soul’s ignorance is slain but not the soul:
липсата прикрива лик безсмъртен. The zero covers an immortal face.
Извисено и пусто отрицание не е всичко, A high and blank negation is not all,
колосално заличаване не е на Бог последна дума, A huge extinction is not God’s last word,
върховен смисъл на живота, завършека на хода на човек, Life’s ultimate sense, the close of being’s course,
значимостта на тоз велик мистериозен свят. The meaning of this great mysterious world.
В абсолютна тишина дреме абсолютна мощ. In absolute silence sleeps an absolute Power.
Пробуждайки се, тя може да разбуди скованата от транс душа Awaking, it can wake the trance-bound soul
и в лъча да прояви слънцето-родител: And in the ray reveal the parent sun:
тя може да направи от света вместилище за сила на духа, It can make the world a vessel of Spirit’s force,
тя може да моделира в глината перфектна форма Божия. It can fashion in the clay God’s perfect shape.
Да освободи аза е едва една сияйна стъпка; To free the self is but one radiant pace;
тук себе си да изяви бе желание на Бог. Here to fulfil himself was God’s desire.
      Докато стоеше на оголения ръб на битието       Even while he stood on being’s naked edge
и страстта и търсенето на душата му And all the passion and seeking of his soul
бяха потушени в някаква безлика шир, Faced their extinction in some featureless Vast,
Присъствието, за което той копнееше, внезапно наближи. The Presence he yearned for suddenly drew close.
През тишината на ултимативния покой, Across the silence of the ultimate Calm,
откъм сърцевината на дивно трансцендентно, Out of a marvellous Transcendence’ core,
тяло чудно и прозирно A body of wonder and translucency
като мистично благо обобщение на същността ѝ, As if a sweet mystic summary of her self
губеща се в изначалното блаженство, Escaping into the original Bliss
дошло уголемено от самата вечност, Had come enlarged out of eternity,
пристъпи някой, абсолютен и безкраен. Someone came infinite and absolute.
Същество от мъдрост, могъщество, наслада, A being of wisdom, power and delight,
както майка тегли рожбата си в своите обятия, Even as a mother draws her child to her arms,
тя пое в гръдта си природа и свят и душа. Took to her breast Nature and world and soul.
Отменяйки празнотата без признак на живот, Abolishing the signless emptiness,
нарушавайки безлюдността и беззвучната смълчаност, Breaking the vacancy and voiceless hush,
пронизвайки безбрежното непознаваемо, Piercing the limitless Unknowable,
във волността на дълбините неподвижни Into the liberty of the motionless depths
красив и ощастливяващ блясък се прокрадна. A beautiful and felicitous lustre stole.
Мощта, светлината, блаженството, неизразими с думи, The Power, the Light, the Bliss no word can speak
обрисуваха се в изненадващ сноп лъчи Imaged itself in a surprising beam
и сътвориха златен проход до сърцето му, And built a golden passage to his heart
докосвайки чрез него всичко живо, изпълнено с копнеж. Touching through him all longing sentient things.
Сладостта на миг от всепрекрасното A moment’s sweetness of the All-Beautiful
анулира суетата на космическия вихър. Cancelled the vanity of the cosmic whirl.
Природа, тупкаща с божествено сърце, A Nature throbbing with a Heart divine
бе усетена във вселената неосъзната; Was felt in the unconscious universe;
тя преобрази дъха в мистерия щастлива. It made the breath a happy mystery.
Любов, носила кръста на болката с радост, A love that bore the cross of pain with joy
ощастливи отвътре (евдемонизира) мъката на този свят, Eudaemonised the sorrow of the world,
възрадва бремето на дълго и безкрайно време, Made happy the weight of long unending Time,
секрета улови на Божието благоденствие. The secret caught of God’s felicity.
Утвърждавайки в живота скрит екстаз Affirming in life a hidden ecstasy
тя придържаше духа към чудотворния му курс; It held the spirit to its miraculous course;
донасяйки безсмъртни ценности на часовете, Carrying immortal values to the hours
тя оправда труда болезнен на слънцата. It justified the labour of the suns.
Понеже някой имаше, върховен там зад Бог. For one was there supreme behind the God.
Майчино могъщество се бе склонило над света; A Mother Might brooded upon the world;
съзнание разбули своя чуден лик, A Consciousness revealed its marvellous front
което превъзхожда всичко живо, без нищо да отрича: Transcending all that is, denying none:
нетленна над падналите ни глави Imperishable above our fallen heads
той усети възторжена и непрепъваща се сила. He felt a rapturous and unstumbling Force.
Непомръкващата истина се появи, устояващата мощ The undying Truth appeared, the enduring Power
на всичко, което тука бива сътворявано и после разрушено, Of all that here is made and then destroyed,
Майката на всички божества и всички сили, The Mother of all godheads and all strengths
която, бидейки посредница, скрепява земното с Всевишния. Who, mediatrix, binds earth to the Supreme.
Енигмата престана, ръководила нощта на нашата природа, The Enigma ceased that rules our nature’s night,
покриващото неведение бе демаскирано и повалено; The covering Nescience was unmasked and slain;
неговият ум грешащ бе смъкнат от нещата Its mind of error was stripped off from things
и настроенията немощни на волята му покварена. And the dull moods of its perverting will.
Озарени от нейната всевиждаща тъждественост, Illumined by her all-seeing identity
невежество и знание не можеха да се препират вече; Knowledge and Ignorance could strive no more;
повече не можеха исполинските противоположности, No longer could the titan Opposites,
антагонистични полюси на уловката на този свят, Antagonist poles of the world’s artifice,
да натрапват илюзията на двойствения си екран, Impose the illusion of their twofold screen
подхвърляйки фигурите си помежду нас и нея. Throwing their figures between us and her.
Мъдростта бе близо, дегизирана от собствените си дела, The Wisdom was near, disguised by its own works,
на които помрачената вселена служи като роба. Of which the darkened universe is the robe.
Повече съществуванието не изглеждаше безцелно падане, No more existence seemed an aimless fall,
заличаването веч не бе единственото избавление. Extinction was no more the sole release.
Намерена бе думата неведома, отдавна търсената улика, The hidden Word was found, the long-sought clue,
разкрит бе смисълът на раждането на духа ни, Revealed was the meaning of our spirit’s birth,
обречен на несъвършени ум и тяло, Condemned to an imperfect body and mind,
в несъзнанието на материалните неща In the inconscience of material things
и на живота смъртен без достойнство. And the indignity of mortal life.
Сърце усети се в пространствата широки и оголени, A Heart was felt in the spaces wide and bare,
любов пламтяща от бели извори духовни A burning Love from white spiritual founts
анулира мъката на дълбини невежи; Annulled the sorrow of the ignorant depths;
страданието се изгуби в нейната усмивка вечна. Suffering was lost in her immortal smile.
Живот изотвъд растеше тука победител на смъртта; A Life from beyond grew conqueror here of death;
да греши не беше повече присъщо на ума; To err no more was natural to mind;
злина не идваше, където всичко беше светлина и обич. Wrong could not come where all was light and love.
Безформено и формено се бяха слели в нея: The Formless and the Formed were joined in her:
необятността надмината бе с поглед, Immensity was exceeded by a look,
лице разбули многолюдния безкрай. A Face revealed the crowded Infinite.
Въплъщавайки неизразимо в нейните нозе Incarnating inexpressibly in her limbs
радостта безбрежна, що слепите всемирни сили търсят, The boundless joy the blind world-forces seek,
прелестната ѝ снага огря като луна моретата от благодат. Her body of beauty mooned the seas of bliss.
Начело тя стои на раждане, на труд и на съдба, At the head she stands of birth and toil and fate,
в бавните си обиколки циклите кръжат по неин зов; In their slow round the cycles turn to her call;
саморъчно може тя да промени на времето драконовата база. Alone her hands can change Time’s dragon base.
Нейна е мистерията от нощта прикривана; Hers is the mystery the Night conceals;
на духа алхимичната енергия е нейна; The spirit’s alchemist energy is hers;
тя е мостът златен, огънят чудесен. She is the golden bridge, the wonderful fire.
Озареното сърце на неизвестното е тя, The luminous heart of the Unknown is she,
мощ от тишина в дълбините Божи; A power of silence in the depths of God;
тя е силата, неминуемото слово, She is the Force, the inevitable Word,
магнитът на нашия мъчителен възход, The magnet of our difficult ascent,
слънцето, от което палим нашите слънца, The Sun from which we kindle all our suns,
светлината, що се скланя от нереализираните широти, The Light that leans from the unrealised Vasts,
радостта, която кани ни от невъзможното, The joy that beckons from the impossible,
мощта на всичко, което още никога не се е спускало. The Might of all that never yet came down.
Цялата природа нямо призовава само нея All Nature dumbly calls to her alone
с ходилата си да изцели болящото туптене на живота To heal with her feet the aching throb of life
и да сломи печата върху смътната душа човешка, And break the seals on the dim soul of man
и да разпали своя огън в затворената същност на нещата. And kindle her fire in the closed heart of things.
Всичко тук ще бъде някой ден за благостта ѝ дом, All here shall be one day her sweetness’ home,
всички противоположности подготвят нейната хармония; All contraries prepare her harmony;
към нея знанието ни възлиза, страстта ни пипнешком върви; Towards her our knowledge climbs, our passion gropes;
в нейния възторг чудесен ние ще живеем, In her miraculous rapture we shall dwell,
обятието нейно ще превърне болката в екстаз. Her clasp shall turn to ecstasy our pain.
Нашето „Аз” ще бъде едно „аз” с цялото чрез нея. Our self shall be one self with all through her.
В нея укрепен, понеже трансформиран в нея, In her confirmed because transformed in her,
животът ни ще изнамери в своя отговор осъществен Our life shall find in its fulfilled response
отгоре, необятните смълчани красоти, Above, the boundless hushed beatitudes,
отдолу, чудото на прегръдката божествена. Below, the wonder of the embrace divine.
Узнал това като в гръмотевична светкавица от Бог, This known as in a thunder-flash of God,
възторгът на неща неземни изпълни неговите крайници; The rapture of things eternal filled his limbs;
изумление се спусна върху похитения му усет; Amazement fell upon his ravished sense;
духът му беше уловен в нейния нетолерантен пламък. His spirit was caught in her intolerant flame.
Веднъж съзряло я, сърцето му зачиташе единствено и само нея. Once seen, his heart acknowledged only her.
Само глад за нескончаемо блаженство бе останал. Only a hunger of infinite bliss was left.
Всички цели губеха се в нея, после в нея се намираха; All aims in her were lost, then found in her;
устоите му бяха сбрани в островърха кула. His base was gathered to one pointing spire.
        Това бе семе, хвърлено в безмерно време.       This was a seed cast into endless Time.
Дума е изречена или светлина показана, A Word is spoken or a Light is shown,
момент съзира, вековете трудят се да изразят. A moment sees, the ages toil to express.
Тъй мигом от безвремието световете лумваха; So flashing out of the Timeless leaped the worlds;
нескончаем миг е основанието за годините. An eternal instant is the cause of the years.
Всичко сторено от него бе да се подготви почвата; All he had done was to prepare a field;
неговите малки начала молеха за мощен край: His small beginnings asked for a mighty end:
понеже всичко в него трябва вече да се преоформи, For all that he had been must now new-shape
нейната радост в него да се въплъти, да се пазят свято In him her joy to embody, to enshrine
в къщата му на живота нейните величие и красота. Her beauty and greatness in his house of life.
Но съществото му сега бе преголямо за самия него; But now his being was too wide for self;
изискването на сърцето му бе пораснало неимоверно: His heart’s demand had grown immeasurable:
свобода за него само не можеше да го задоволи, His single freedom could not satisfy,
светлината нейна, блаженството ѝ той поиска за земята и за хората. Her light, her bliss he asked for earth and men.
Но мощта човешка и човешката любов не стигат, But vain are human power and human love
за да се прекърши земният печат на неведение и смърт; To break earth’s seal of ignorance and death;
природната му сила сега бе като бебешкото стискане; His nature’s might seemed now an infant’s grasp;
небесата са далеч високо за протегнати ръце да се захванат. Heaven is too high for outstretched hands to seize.
Тази светлина не идва чрез напрягане или чрез мисъл; This Light comes not by struggle or by thought;
в тишината на ума трансцендентното работи In the mind’s silence the Transcendent acts
и смълчаното сърце дочува неизреченото слово. And the hushed heart hears the unuttered Word.
Капитулация на всичко в него бе едничката му сила. A vast surrender was his only strength.
Мощ, която обитава висините, трябва да работи, A Power that lives upon the heights must act,
да внесе в изолацията на живота полъх от безсмъртното Bring into life’s closed room the Immortal’s air
и да изпълни крайното с безкрая. And fill the finite with the Infinite.
Всичко, що отрича, да се изтръгне трябва и погуби All that denies must be torn out and slain
и да се смажат многото копнежи, заради които And crushed the many longings for whose sake
едното губим, за което животите ни бяха сътворени. We lose the One for whom our lives were made.
Сега останалите жалби бяха приглушили в него своя плач: Now other claims had hushed in him their cry:
единствено копнееше да притегли нейното присъствие и мощ Only he longed to draw her presence and power
в своето сърце и ум и дишаща направа; Into his heart and mind and breathing frame;
единствено жадуваше да призове навеки долу Only he yearned to call for ever down
нейното лекуващо докосване на обич, истина и радост Her healing touch of love and truth and joy
в тъмнината на страдалческия свят. Into the darkness of the suffering world.
Душата му бе волна и дадена на нея само. His soul was freed and given to her alone.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: