Две стаи

Глава 23 от книгата „Отвъд човека като вид – живот и дело на Шри Ауробиндо и Майката“ на Жорж ван Фрекем

(„Beyond man – Life and Work of Sri Aurobindo and the Mother“, Georges van Vrekhem)

Публикувани са още и следните глави от тази книга:

„Визията на Шри Ауробиндо“ (глава 7)

„Дванадесет дни на мълчание“ (глава 19)

„Златният ден“ (глава 20)

„Корабът от Новия свят“ (глава 21)

„Правейки невъзможното възможно“ (глава 22)

„Две стаи“ (глава 23)

Новата утопия: Ауровил“ (глава 25)

изтеглете цялата книга на руски от тук

Две стаи

Майката беше така необятна и така съвършено неподвижна във великата битка, която вилнееше. Човек проникваше в нея като в безкрай от мек сняг, макар че тя беше така интензивно изгаряща в своята неподвижност. Човек потъваше навътре, навътре, навеки, макар че винаги имаше тук. Човек се чувстваше там у дома, като в най-дълбокото, най-съкровеното светилище, макар че там се усещаше да пулсира сърцето на света.[1]

–    Сатпрем

“Няколко месеца, след като се оттеглих в уединение [през 1958 година] аз имах преживяването от позицията на витала”, четем в разговор на Майката със Сатпрем от януари 1962 година. Тя имала предвид супраментализацията на витала. Супраментализацията на менталното съзнание се случила дълго преди това; а също и супраментализацията на витала, както видяхме. Това, за което обаче тя говорела сега, била пълната супраментализация на витала при условията на присъствието на Супраментала на Земята, присъствие, необходимо за трансформацията на клетките на тялото. “Това беше наистина интересно, дотолкова, че в продължение на няколко седмици трябваше да устоявам на изкушението да остана там.” Тъй като супраментализацията на витала означавала не по-малко от това, че Майката реализирала единство с всички жизнени сили във и извън космоса, че тя била в състояние да се придвижва свободно навсякъде сред тези сили и да ги използва по своя воля. (Нека отбележим, че в този случай не може да съществува никакво егоистично своеволие, тъй като заличаването на егото е главното условие на супраментализацията.) Това трябва да е било реализация с невъобразима сила и великолепие, реализация така велика, че Майката била изкушена да остане в нея – което указва на нейния изключителен интерес.

“Аз се отказах доброволно от всичко това, за да продължа нататък, и като направих това разбрах какво имат предвид, когато казват: “Той пожертвал своето преживяване” … Аз казах: “Не, не искам да се спирам тук. Подарявам всичко това на Теб, за да мога да стигна до самия край” … Ако бях съхранила това, о … Щях да се превърна в един от онези световни феномени, които революционизират историята на Земята. Огромна сила! Огромна, нечувана! Но това би означавало да спреш там, да приемеш това като край. Аз продължих.”[2] Това трябва да се е случило някъде през 1959 година и е споменато от нея в не повече от няколко абзаца по време на разговор, мимоходом, така да се каже. Но то би могло да се превърне в най-брилянтната и неустоима световна религия на всички времена, тъй като тази супраментална реализация била много по-мощна, отколкото надменталната реализация от 1927-28 години. Бихме могли да наречем това второто отричане на Майката.

В нощта на 24 юли 1959 година, пълната супраментална сила навлязла за първи път в тялото на Майката. Това било преживяване със страхотна интензивност, придружено от висока температура и усещане сякаш тялото ѝ буквално щяло да експлодира. Изведнъж тя се озовала в друг свят, “почти така реален, както физическия свят”, където Шри Ауробиндо обитавал постоянно.

Това не бива да се разбира погрешно: Майката имала достъп до супраменталния свят или светове по много начини посредством своя ментал и витал. Видяхме пример за това в нейния разказ за супраменталния кораб. (Виж глава 21 – бел.прев.) Това обаче било преживяване на тялото; супраменталната Сила овладяла нейното тяло, резултатът от което бил, че Майката получила достъп до супраменталния свят посредством съзнанието на тялото. Там тя срещнала Шри Ауробиндо в супраментално тяло – в тялото, което приживе той бил изградил със своето супраментализирано съзнание. Тя с изненада открила, че супраменталният свят не бил далеч от физическия свят и че той чакал, напълно развит, да се прояви в земната материя.

Определено, след като напуснал този свят, Шри Ауробиндо бил винаги заедно с нея, в нея. Те били “майкаташриауробиндо” (mothersriaurobindo), като името на Майката било първо, тъй като тя все още присъствала на Земята, във видимо тяло. “[Той] не ме е оставял, нито за миг”, написала тя в едно писмо. “Той е все още с мен, ден и нощ, мислейки чрез моя мозък, пишейки с моя химикал, говорейки чрез моята уста и действайки чрез моята организационна сила.”[3] Тя трябвало само да притихне за момент и Шри Ауробиндо бил там, “присъстващ съвсем реално”. Те прекарвали заедно практически всяка нощ, “осъществявайки сума неща”. И тъй като той не трябвало вече да работи във физическо тяло, той можел да се движи свободно навсякъде в света и във всички светове, в множество тънки тела едновременно. “Той е сякаш размножен.”

Но тази именно среща с него била специална, изцяло нова. Тя се случила, тъй като супраменталната Сила навлязла в нейното тяло. Супраменталният свят, където обитавал Шри Ауробиндо, бил много близо до материалния свят, и подобно на материалния той също съществувал на физическия план, (но все още скрит зад невидим екран) и бил изцяло разработен. Майката останала там два дни, два цели дни на абсолютно блаженство. Шри Ауробиндо бил заедно с нея през цялото време: “Когато се разхождах, той се разхождаше с мен; когато присядах, той присядаше редом с мен.” Трябва да е било някъде по това време или скоро след това, когато тя отключила вратата на своето психическо същество, “много предпазливо”, тъй като Шри Ауробиндо сега отново присъствал телесно, да вярно, не напълно и не през цялото време, но достатъчно, за да удържи нейното психическо същество от безогледния устрем да се обедини отново със своята половинка.

От тогава нататък Майката отново и отново споменава за двата свята, казвайки, че единият съществува, така да се каже, вътре в другия, en doublure. Тя често ги сравнява с две стаи или две състояния на съзнание. Тъй като преходът от единия в другия е феномен на съзнанието. Преходът се получава, тъй като съзнанието – съзнанието на клетките на тялото – е едновременно в тази позиция и наред с това в другата: по едно и също време в позицията на грубата материя от нашата страна и в позицията на супраменталната материя от другата страна. То е все едно, че съзнанието е способно “като на магия” да преминава през стената между двете “стаи” или двата свята. (Казваме “като на магия”, за да опишем феномен, за който нямаме представа как се осъществява в действителност.)

Майката казала още при първата си телесна среща със супраменталния свят, че тя се озовала в “тънкото (субтилното) физическо”. Колкото повече опознавала онзи свят, толкова повече тя го описвала като конкретен – “онова тънко физическо е много конкретно” – докато щяла да разбере, че тънкото физическо е по-конкретно и по-материално, отколкото е нашият свят на груба материя, и го назовала “свят много по-конкретен от физическия свят”, “физическо, което ми изглежда по-цялостно”. Отново трябва да внимаваме да не смесваме понятията и да имаме предвид следните дефиниции:

1.       Понятието “тънко физическо”, както е използвано често преди последно споменатото преживяване от 1959 година, е междинното ниво на съществуване между грубата материя и витала и то трябва да бъде прекосено от всичко, което се появява и случва в материята, и именно там то се подготвя. Четем следното в “Божественият живот”: “На физическия план или близо до него съществуват по-тънки и по-тънки нива, които могат да се смятат за под-планове на физическия с витален и ментален характер; те обграждат и едновременно с това проникват през слоевете, през които се осъществява взаимообменът между по-висшите светове и физическия свят.”[4]

2.       Понятието “тънко физическо” се използва понякога и във връзка със субстанцията на виталния и менталния светове, тъй като те така също пораждат всичко, което е твърде “тънко”, за да бъде възприето от нашите сетива – във връзка, така да се каже, с всичко, което не е груба материя.

3.       От 1959 година нататък Майката използва понятието, освен за двете по-горни дефиниции, и за супраменталния свят, намиращ се на прага на проявяване на Земята. Това разбира се е “тънък” свят за грубото физическо възприятие, но той се отличава радикално от нивата на съществуване, споменати в дефиниции 1 и 2. Както ще видим по-нататък, в супраменталния свят, който е свят на Истина, материята наистина е по-конкретна, с по-висока плътност и в същото време по-пластична от грубата материя на нашия свят. Майката използвала понятието “тънко физическо” и за този супраментален свят, тъй като този неосезаем свят бил така близо до възприемания от нас свят, че тя просто трябвало да направи “стъпка назад”, в движение на съзнанието на клетките, за да премине от единия в другия, също както винаги трябвало да прави със своето висше съзнание, и по съвсем привичен за нея начин, за да премине от нашия свят в тънко физическите.

От дълго време Майката не притежавала его. Егото е едно от най-слабо осезаемите, но въпреки това най-реално съществуващите неща. То е пречупващата леща, чрез която ние виждаме и преживяваме света; то е оста, около която се върти всичко, свързано с нашата персона; то е магнитът, който привлича всичко към нас, вечно присъстващият прожектор, чийто лъч разкрива всичко, попаднало в неговия обсег, като свързано с нас самите. Егото е психологическа конструкция, която в процеса на еволюция била неминуема за индивидуализирането на човека. Само че, ако някой иска да надмине обикновеното човечество, егото се превръща в най-голямото препятствие и може да се окаже най-големия враг – което би означавало, че нашият най-голям враг сме ние самите. Тъй като то е упорито, вкопчило се здраво за своето еволюционно право на съществуване и тайничко присъства и в най-малкото от нашите вътрешни движения. “Ние искаме раса без его”, казала Майката.

Но естествено тялото също притежава его. Телесното его е това, което удържа тялото като едно цяло, което безсъзнателно координира неговите функции и действия, което физически дефинира неговото местонахождение и позиция в света. Егото е огнеупорната стена, около която се върти нашият свят, психологически и физически. Следователно идеята да се желае универсализация на тялото влиза в директно противоречие с привичния, физически егоцентричен маниер на съществуване. Този момент бил още едно място, където садханата на Майката се сблъскала с вековните навици, вековните “закони”. Но супраменталът не го е грижа за разумността и навиците на хомо сапиенс, и Майката напредвала непоколебимо в неизвестното.

Непоколебимо, но не непоклатимо. С едно упражнение на ума можем да си представим, как тялото повече не притежава его или централна ос и как то е станало едно с всички неща, дори с вселената. Много мистици са имали това екстатично преживяване ментално, и е установено, че наркотиците създават подобни преживявания витално. Но телесно? Да не забравяме, че това била йогата на телесните клетки.

Майката никога не искала да прави или да опитва каквото и да е – преживяванията в нейната садхана ѝ били налагани. В йога, чиято опора е себеотдаването, човек не иска нищо за себе си: оставя на Божественото да решава вместо него, тъй като то знае много по-добре на всяка една стъпка, във всеки един момент. Нещо повече, онова, което за нас е акт на волята, представлява акт на менталното съзнание; тъй като менталното съзнание в рамките на глобалното Единство е ужасно ограничено и в действителност невежо, един егоцентричен акт на менталната воля може само да ни заблуди. Шри Ауробиндо казал, че той прогресирал стъпка по стъпка в своята йога, напътстван в тотално себеотдаване от всемъдрия вътрешен Водач. Така правела и Майката. Зад нея, в нея, присъствала напътстващата ръка на Великата Майка, на нейния Аз, и всяко от нейните движения в този свят на неведение се поддържало от Пламъка на тотално себеотдаване – тъй като това наистина е Пламък, който знае, който може да върши нещата и който дарява необходимата сила.

Първите няколко пъти, когато тя преминала в телесното съзнание от едната стая в другата, от единия свят в другия, преживяването било така съвършено ново, че оставяло травматични ефекти. (Не е ли всяка еволюционна мутация травматична за еволюиращото същество?) За нейното тяло тук, в този свят, пресичането означавало един вид моментна смърт. Та какво е смъртта, ако не преход от един свят (на грубата материя, нашия) в друг? Съзнанието на нейното тяло трябвало да усвои движението на прехода; то трябвало да овладее това движение; то трябвало да свикне с него. Първоначално то се стряскало всеки път, изпадало в паника. И Майката припадала, за ужас на присъстващите, които естествено не знаели какво се случва. Затова тя сметнала за уместно да отиде да припада в банята си.

“Страхът не бива да навлиза в Йога”[5], писал Шри Ауробиндо нееднократно. Майката наблягала пред своята млада публика на Игрището върху необходимостта от безстрашие: “Йога и страхът не вървят заедно”[6]. “Ако се боите, то все едно че този страх привлича това, от което се боите … [Страхът] е като разтворител, като киселина.”[7] Страхът не присъствал в нейния речник. Нейното някогашно окултно обучение вече я било научило колко опасен и дори смъртоносен може да бъде страхът и опасението. И не била ли тя, като Кали и Дурга, храбрият воин на световете? “Храбър” е наистина думата, която най-силно й приляга. Тя казала малко иронично, че за изследователска авантюра от този вид човек не бива да се плаши лесно, il ne faut pas avoir froid aux yeux. Тя няколко пъти описала виталния аспект на своето същество: безстрашен воин, бял, величествен на ръст, нито мъж, ни жена, облегнат на своята алебарда, когато си почива. Това, наред с многобройните аспекти на нейното същество, била виталната персоналност, която тя избрала за този живот, това била нейната витална сила. Храбър войник.

Тя изграждала моста между нашия свят и супраменталния свят – и тя универсализирала себе си. И двата процеса на трансформация вървели ръка за ръка. Тя открила, че огнеупорната стена на физическия Аз, опорната операционна система на нейното тяло, се разтваряла. Нейното телесно съзнание растяло, все по-малко и по-малко ограничавано до физическото тяло; то се разширявало, то присъствало в други неща и в други хора. Това било възможно само благодарение на трансформация на клетките, които в своето съзнание започнали да вибрират в съзвучие с всичко. Шри Ауробиндо и тя самата винаги казвали, че всяка част от тяхното тяло, микрокосмос, символично представяла част от макрокосмоса. (Един ден Майката щяла дори да посочи къде в нейното физическо тяло бил разположен Ашрамът като единица: между пъпа и апендикса.)

В тази Йога ние наистина вникваме директно в мистериозното, в скритите процеси на света, онова невероятно чудо. Всичко е чудо: песъчинка и орел, момина сълза и галактика, червено кръвно телце и любовна прегръдка. Това е една от нишките, които Шри Ауробиндо втъкал в “Савитри”: възхитителната магия, изумителното чудо във всичко, което се е появило и се появява от ръката на Сътворителката, във всеки един момент от време, преди времето и след времето. Наред с вниманието, което разбира, дарът на чудото е необходимото качество на действително съзнателното човешко същество, онова, което Рембо имал предвид, когато написал: Il faut être absolument moderne (човек трябва да е абсолютно модерен) – модерен не по отношение на модата, а като инструмент за получаване на опит и знание, като “подход към времето”, с поглед постоянно прикован върху Присъствието.

Както всяка част от тялото и като всеки орган, клетката също е представител на вибрациите в космоса, съставящи сродните космически елементи, големи или малки, микроскопични или астрономически. Посредством вибрациите в нейните клетки Майката влязла в директен контакт с всички свързани вибрации навсякъде. Намирайки се тук, тя била също и там и там и навсякъде, телесно. Нейните клетки, все по-голям брой от тях, израствали в Съзнанието-за-единство, една от чиито характеристики е вездесъщността. Те разработвали (оформяли) супраментално тяло, което представлява вездесъщо тяло, състоящо се от супраментална субстанция. Ние не можем да схванем това изцяло, ние не сме изградени и не съществуваме по такъв начин. Но Майката ставала такава чрез своята садхана. Част от нейното тяло била все още като нашите тела, част от него се супраментализирала. Тя била с единия крак тук и с другия там, както сама казвала. Това трябва да е било вбесяващо, и това също го е споменавала понякога. Но тя знаела предварително, че неочакваното и невъзможното щяло да стане ежедневна реалност за нея. Все пак, това бил странен начин на живот, изпълнявайки еволюционното салто в пълно съзнание.

Агендата

Всяко изречение от предишните глави и абзаци, както и всяко от следващите глави, би могло да бъде илюстрирано или подкрепено с множество цитати от тринадесетте тома на L’Agenda de Mère (“Дневникът на Майката” или “Агенда”). Това са разговорите на Майката със Сатпрем, започнали някъде през 60-те и приключили през май 1973 година. “Агендата” е документ, съставен от повече от 6 000 страници. Ние можем само да споменем за неговото съществуване и важност, и накратко да се обръщаме към него в оставащите глави. По настояване на Сатпрем, откъси от тези разговори, от края на 1964 година до края на 1973 година са били публикувани също и в “Списанието” (Bulletin) под заглавие Notes on the Way (Записки по пътя), след като са били прочитани пред Майката и одобрявани от нея.

“Агендата” е един от най-великите документи за Йогата на Шри Ауробиндо и Майката. Това, което Шри Ауробиндо прозрял и частично отработил, е тук, по-нататък отработвано от Майката. “Агендата” е продължението на “Синтезът на йога” и “Супраменталното проявление”. Тя е разработка на онова, което било описано в общи линии в писанията на Шри Ауробиндо и в Entretiens (Беседите). Този документ също така ни предоставя изключително интересни и често разбулващи откровения за живота на Шри Ауробиндо и Майката. Нито един обзор на техния жизнен път, нито една биография не може да бъде цялостна без този източник.

Сатпрем, по рождение Бернар Анженже (Bernard Enginger), е французин, роден в Париж през 1923 година, който винаги с носталгия си спомня своята младост на брега на Британия. По време на Втората световна война той станал член на Съпротивата. Току-що навършил двадесет, бил арестуван от Гестапо. Прекарал година и половина в концентрационни лагери в Германия. След войната, бидейки също така дълбоко потресен от онези преживявания, той станал изразител на проблематиката и мирогледа на Екзистенциализма, макар че не Сартр и Камю, а Жид и Малро били главните източници на неговото вдъхновение.

През 1946 година той написал в писмо до Андре Жид: “Аз ви обикнах и определени пасажи от вашите книги ми помогнаха да оцелея в концентрационните лагери. От вас почерпих сила да избягам от буржоазния и материален комфорт. Заедно с вас търсех “не толкова да притежавам, колкото заради обичта”. Аз се пречистих, за да се изправя изцяло обновен пред новия закон. Направих себе си свободен … И накрая се освободих и от вас, но не съм намерил нови учители и животът продължава да ме задушава. Ужасната абсурдност на вкусовете (склонностите) на Сартр и Камю не решава нищо, а само отваря вратата към самоубийството.” (Андре Жид, Journal 1942-1949).* (Вж. отговора на Жид в бележката в края на текста – бел.прев.) За кратко време Сатпрем работил като чиновник в колониалната администрация на Пондичери, но навсякъде го предследвало неудовлетворение и недостатъчност, затова се отправил в търсене на приключения във френска Гвиана, Бразилия и Африка.

Все пак, докато бил в Пондичери, той получил даршан от Шри Ауробиндо и Майката, и носил “Животът Божествен” със себе си дори в дъждовните гори на Амазонка. През 1953 година, след тези странствания, той се върнал в Пондичери, за да се срещне с Майката и да се установи в Ашрама, въпреки своята индивидуалистична и бунтарска натура. “[Аз бях] отявлен бунтар западняк и всички способи за промяна на света ми се струваха a priori отлични”, пише той.[8] Понякога той преподавал в училището на Ашрама и със своя необичаен литературен талант се грижил за френския вариант на “Списанието” (Bulletin) на отдела за физическо възпитание, което в действителност било издавано от Майката. Това периодично издание било (и все още е) тримесечно и всички текстове в него се печатат на английски и френски.

Първите години на Сатпрем в Ашрама били период на неудовлетворение, неспокойствие, съмнения, а понякога и гръмко изразяван бунт. Той е включил част от своята кореспонденция с Майката в първия том на “Агендата”; тези писма ни представят вълнуваща картина на търпението, разбирането и обичта, с които Майката се отнасяла към своите непокорни чеда. Тя никога не приела без причина когото и да е като садхак, а когато приемела някого, то било безусловно и завинаги. От време на време Сатпрем си въобразявал, че ще намери своето вътрешно разкриване в приключенията. Няма екзотично място на Земята, където да не го теглело; Конго, Бразилия (отново), Афганистан, Хималаите, Нова Зеландия, пустинята Гоби, околосветско пътешествие с лодка – той мечтаел за това и още много неща в своите писма. Но Майката знаела какво в действителност го подтиквало и го оставила да стане, през 1959 година, ученик на един много способен йогин-тантрик, който бил също и главният свещенослужител на големия храм в Рамешварам. Тогава, напътстван от друг йогин, Сатпрем бродил по Индия в продължение на шест месеца като санясин (странстващ монах) и получил посвещение в саняса. Неговият роман “Чрез тялото на Земята, или Санясинът” (Par le corps de la terre, ou le Sanyasin) е базиран на тези именно преживявания.

Но “птицата винаги се завръщала в гнездото”, в Ашрама в Пондичери, при Майката. Тя започнала да го кани от време на време в своята стая, първоначално очевидно за някои литературни корекции по “Списанието”. Той ставал все повече и повече запленен от нея. Задавал въпроси (или тя му внушавала въпросите) и тя отговаряла. “Отначало тя ме викаше, и там беше онова голямо кресло, в което тя седеше, а аз сядах на килима на пода и я слушах. Наистина, тя знаеше толкова много. Беше чудесно да я слушаш. Но най-важното, малко по малко тя започна да говори за своя опит.”[9]

Колкото и буйно да се изразявал понякога емоционално, Сатпрем бил културен човек и притежавал остър интелект, разнообразни интереси и като писател – пламенен, цветущ стил. Вече споменахме, че Майката се оплаквала от липсата на интелектуална жажда, както и заинтересованост у хората около нея. Тя можела да разкаже и сподели толкова много, нейните знания и опит били така дълбоки във всички съществени области, където човешкото същество се изправя пред “големите въпроси”, но така малко било искано от нея. “Аз съм камбанка, която никой не кара да звъни”, казала тя. Тук сега присъствал човек с аналитичен ум, суров житейски опит и жажда за знание – идеалният инструмент, който да даде на другите известна представа за нейната невероятна авантюра. В същото време тя работела върху него, в него; тя правела неговата йога така, както правела йогата на всички онези, приети от нея и обгърнати от нея.

Сатпрем започнал да осъзнава важността на тези разговори с Майката и поставил магнетофон в нейната стая. Така се появила “Агендата”. Една част от нея касае литературната работа, която той извършвал за Майката; друга част се отнася до неговата собствена йогическа еволюция, неговото йогическо образование; и третата част от разговорите, по намерение на Майката, била предвидена да регистрира, в общи линии, процеса на нейната трансформация. Всичко, което Майката казвала, било интересно, всичко било информативно и поучително, макар че тя самата вероятно никога не би допуснала публикуването на някои поверителни разговори, в които се споменават хора от нейното обкръжение.

След като Майката напуснала този свят, между Ашрама и Сатпрем възникнала пропаст, със скръбни последствия. Под упътване на Майката той бил написал “Шри Ауробиндо, или авантюрата на съзнанието” (Sri Aurobindo, ou l’Aventure de la conscience) – книга, довела толкова много хора до Шри Ауробиндо и Майката. Също така той прочел пред нея “Раждането на свръхчовека” (La Genèse du surhomme) – есе, високо оценено от нея. По-късно, след като тя си отишла, написал трилогията “Майката” (Mère), в която за първи път анализира и коментира безценния материал от “Агендата”, чийто единствен притежател бил по онова време. “Разумът на клетките” (Le mental des cellules) представлява един вид есенция на трилогията, а в “Гринго” (Gringo) и неотдавна появилата се “Еволюция ІІ” (Evolution II) той разказва за собствената си еволюция. Човек остава с впечатление, че той смята себе си за единствения истински приемник на Шри Ауробиндо и Майката. В писмо от 1983 година четем: “Трябваше да приема решението да се оттегля [от света], тъй като вече не прогресирах в своята [вътрешна] работа, въртях се в кръг. Трябва да има поне едно човешко същество, което да докаже, да покаже на света, че пътят към новия вид е проходим за хората. В противен случай, каква полза за човечеството от стореното от Шри Ауробиндо и Майката?”[10]

“Аз повече не съм в своето тяло”

… хармонично проявеното битие на Бога в определени велики ритми …[11]

–         Шри Ауробиндо

Сериозна криза в садханата на Майката започнала на 16 март 1962 година. Тя усетила нейното приближаване, както може да се съди по нейните изказвания от 11 и 13 март. “Аз бях много сериозна: аз се смеех. И точно когато се смея, тогава съм сериозна … Когато се държа така и изглежда сякаш се смея на всичко, то е защото в такива моменти е наистина опасно, много опасно. Аз ненавиждам драмите. Не искам да разигравам трагедии. По-скоро се смея на всичко, отколкото да разигравам трагедии … Не искам да бъда жертва, нито пък герой, нито пък мъченик – нищо такова! … Бог, разпънат на кръст – не, само това не! Ако това ти струва живота, значи ти струва живота и толкоз … и това не е важно.” Наистина било опасно; нейните помощници дори си мислели, че трябва да предприемат всички необходими стъпки, тъй като била умряла. Какво се било случило?

Нейните собствени думи, изречени на английски на 3 април, след като бурята малко поутихнала, и записани от Павитра, ни разказват историята. “Точно между 11:00 и 12:00 снощи имах преживяване, чрез което разбрах, че съществува група от хора – умишлено тяхната самоличност не ми беше разкрита – които искат да създадат един вид религия, базирана на откровението на Шри Ауробиндо. Но те приели само аспекта, даващ сила и възможности, само определен вид знание и всичко, което би могло да бъде използвано от Асуричните сили. Съществува голямо Асурическо същество, което успяло да приеме външния облик на Шри Ауробиндо. Но това е само на външен вид. Това обличие на Шри Ауробиндо ми заяви, че работата, която аз върша, не е неговата [на Шри Ауробиндо]. То ми заяви, че съм предала него [Шри Ауробиндо] и неговата работа, и че отказва да има нещо общо с мен.”

Тя не сметнала за нужно да навлиза във всички подробности. “Но трябва да кажа, че бях изцяло в съзнание, осъзнавах всичко, знаех, че там присъства Асурическа сила – но не я отблъсквах, заради безпределността на Шри Ауробиндо. Знаех, че всичко е част от него и не искам да отхвърлям нищо. Срещнах това същество снощи три пъти.” Тя си спомняла всичко съвсем прецизно, дори времето. “Между 12:15 и 2:00 аз бях с истинския Шри Ауробиндо, във възможно най-пълните и най-блажени отношения – тогава също бях в пълно съзнание, покой и невъзмутимост … Събудих се в 2:00 и забелязах, че сърцето е било повлияно от атаката на тази група, която иска да вземе живота на това тяло, тъй като те знаят, че докато аз съм в тяло на Земята, тяхната цел е неосъществима. Тяхната първа атака беше преди много години … На тях отдавна им се иска да ме видят мъртва. Именно те са отговорни за атаките върху живота ми. Все още съм жива, понеже Всевишният иска да съм жива, иначе отдавна да съм си отишла.” Тук намираме потвърждение на атаката от черна магия, която придружавала всяка важна криза в садханата на Майката, за да попречи или да отслаби доколкото е възможно резултата от кризата, която всеки път била стъпка напред в процеса на нейната трансформация.

Ако всичко това звучи поразително, следващите думи на Майката, все още казани на английски, докато животът ѝ висял на косъм, са не по-малко удивителни. “Аз повече не съм в своето тяло. Оставих го на Всевишния да се грижи за него, той да реши дали то да приема Супраментала или не. Зная и също така споменах, че сега се води последната битка. Ако целта, заради която това тяло е живо, ще бъде изпълнена, тоест да бъдат направени първите стъпки към Супраменталната трансформация, тогава всичко ще продължи днес. Решението е на Всевишния. Аз дори не питам какво е неговото решение. Ако тялото се окаже неспособно да понесе битката, ако то трябва да изчезне, тогава човечеството ще премине през критичен период от време. Това, което ще сътвори Асурическата сила, успяла да приеме облика на Шри Ауробиндо, е нова религия или мисъл, вероятно жестока и безмилостна, в името на Супраменталната реализация. Но всеки трябва да знае, че то не е вярно, че то не е учението на Шри Ауробиндо, че то не носи истината на неговото учение. Истината на Шри Ауробиндо е истина на любов, светлина и милосърдие. Той е велик, изпълнен с доброта, състрадание, божествен. И именно той ще спечели окончателната победа.”

Когато тези думи били записани и впоследствие прочетени на Майката за проверка, тя дала следния коментар: “Битката се води в тялото. Това не може да продължава. Те трябва да бъдат поразени, иначе тялото ще бъде поразено. Всичко зависи от това какво ще реши Всевишният. То [нейното тяло] е бойното поле. Доколко ще е в състояние да устои, не знам. В крайна сметка, зависи от Него. Той знае дали е дошло времето или не, времето за началото на Победата. Тогава тялото ще оцелее. Ако не, така или иначе моята любов и съзнание ще останат.”[12]

Това са простички думи, изговорени на простичък английски, но значението им е така драматично. Залогът бил така голям: или още хиляди години на еволюция или не, или още хиляди години на цялата тази лудост и страдание – или не? Супраменталът присъствал в земната атмосфера и действал в нея; той направил възможна тази битка на Майката. Тя можела да си отиде по-рано, но нейното присъствие направило възможни “първите стъпки на супраменталната трансформация”, на реализацията на първото супраментално тяло. Ако този опит не успеел, тогава онова, което тя можела да отработва в продължение на години, дни, часове чрез своето телесно присъствие, щяло да бъде отработено от Природата за хиляди или милиони години, а човечеството щяло да премине през “критичен период от време”, намирайки се под нещо като фашистки, псевдо-супраментален режим. Тук си спомняме за хитлеристкия идеал, известен само на неколцина, но явяващ се истинския мотив зад “жестокия и безмилостен” режим на Нацизма.

Битката, водена от нея в нейното тяло продължила. Хората около нея, членовете на Ашрама и всички, които знаели за нейното критично здравословно състояние, притаили дъх, макар че малцина разбирали какво въобще се случва, какво било поставено на карта за тях тогава и за нас сега.

На 13 април било оповестено съобщението за победата, отново казано на английски от Майката и този път записано на касета. Тя дори дала заглавие на съобщението: “Преживяване от нощта на 12 април 1962 година” и то гласяло следното: “Ненадейно се събудих през нощта с пълното осъзнаване на това, което бихме могли да наречем Йогата на света. Всевишната Любов се проявяваше чрез големи пулсации, и всяка пулсация придвижваше света напред в неговото проявление. Това бяха страхотните пулсации на вечната удивителна Любов, само Любов. Всяка пулсация на Любовта отнасяше вселената напред в нейното проявление.

И присъстваше увереност, че това, което е необходимо да бъде направено, е направено и че Супраменталното проявление е реализирано.

Всичко беше лично [преживяно от нейната божествена Личност], нямаше нищо индивидуално.

Това продължаваше, и продължаваше, и продължаваше.

Очевидно всичко, което е нужно да се направи, е направено.

Всички последствия от лъжата изчезнаха: смъртта беше илюзия, болестта беше илюзия, невежеството беше илюзия – нещо нереално, нещо несъществуващо. Само Любов, Любов, Любов, Любов – необятна, грандиозна, удивителна, обгръщаща всичко.

Но как това може да бъде изразено в света? То беше като невъзможност, заради противоречието. Но после дойде това: “Ти прие, че светът би трябвало да знае Супраменталната Истина … и тя ще бъде изразена тотално, интегрално.” Да, да …

И каквото трябваше, е направено.”

После, след дълго мълчание: “Индивидуалното съзнание се върна обратно: просто усещането за ограничение, ограничение на болката; без това няма индивид.”

И съвсем неочаквано превключила на френски: “И отново сме на пътя, уверени в Победата. Небесата се изпълват с песни за Победата. Само Истината съществува; само тя ще бъде проявена. Напред! Слава Тебе, Всевишни, Върховен Победоносец! (Gloire à Toi, Seigneur, Triomphateur suprême!)

А сега, на работа! Търпение, твърдост, съвършено равновесие и абсолютна вяра.

Това, което казвам, е нищо, нищо, нищо, нищо освен думи, в сравнение с преживяното.

А нашето съзнание е същото, абсолютно същото като това на Всевишния. Няма никаква разлика, никаква разлика.

Ние сме Той, ние сме Той, ние сме Той.”[13]


* Част от писмото, написано от Жид в отговор: “Светът ще бъде спасен, стига да е възможно да бъде спасен, само от непокорните. Без тях, нашата цивилизация, нашата култура би престанала да съществува, наред с всичко, което обичаме и което придава скрито оправдание на нашето присъствие на земята. Те са, тези непокорните, “солта на земята” и на тях лежи отговорността пред Бог. Тъй като аз достигнах до убеждението, че Бог все още не съществува и че ние трябва да го заслужим. Може ли да си представим нещо по-възвишено, прекрасно и струващо си, на което да посветим своите усилия?”


[1] Satprem, Mère III, 284

[2] А ІІІ, 36

[3] Champaklal Speaks, 251

[4] LD, 798

[5] CSA, 737

[6] WM 14, 259

[7] Е 53, 361

[8] Satprem, Mère II, 142

[9] Frédéric de Towarnicki, Sept Jours en Inda avec Satprem, 91

[10] Yolande Lemoine, La Fête en profondeur, 315

[11] LD, 372

[12] WM 15, 408 ff.

[13] WM 15, 411-12

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: