Корабът от Новия свят

Глава 21 от книгата „Отвъд човека като вид – живот и дело на Шри Ауробиндо и Майката“ от Жорж ван Фрекем

(„Beyond man – Life and Work of Sri Aurobindo and the Mother“, Georges van Vrekhem)

Публикувани са още и следните глави от тази книга:

„Визията на Шри Ауробиндо“ (глава 7)

„Дванадесет дни на мълчание“ (глава 19)

Златният ден“ (глава 20)

„Правейки невъзможното възможно“ (глава 22)

„Две стаи“ (глава 23)

Новата утопия: Ауровил“ (глава 25)

изтеглете цялата книга на руски от тук

Корабът от Новия свят

Преди всичко трябва да се преодолее чудовищна маса от нелепи предубеждения, които противопоставят непримиримо един на друг материалния и духовния живот … Човек трябва да е в състояние да обхваща всичко, да комбинира всичко, да синтезира всичко.[1]

–       Майката

Качеството на атмосферата се изменило, казала Майката. “Напредъкът е силно ускорен. Етапите на възхода следват един след друг много по-бързо … Нещата се променят скорострелно.”[2] Тя усетила това съвсем конкретно по време на прожекция на филм на Игрището. (Тя винаги смятала филмите за мощно изразно средство, за добро или лошо. И защо е толкова трудно да се покаже една дълбоко вълнуваща красива история с окуражаващ, позитивен край, питала тя.)

Филмът бил бенгалски, Rani Rasmani, за богата вдовица с това име и Рамакришна Парамхамса. През 1847 година тази лейди построила храм на Кали, където Рамакришна прекарал последните си години в обожание на Кали, Майката. Храмът все още е много посещавано място за поклонение.

Майката гледала всички филми на Игрището заедно с младежта и възрастните Ашрамити. “Тогава наистина разбрах – но това разбиране не идваше от главата, нито от интелекта, а от тялото, знаете какво имам предвид: аз разбрах с клетките на тялото – че нов свят е роден и че той започва да расте … Аз заявих пред всички вас, че онзи нов свят е вече роден. Но той е дотолкова погълнат, така да се каже, от стария свят, че засега разликата не се усеща от много хора. Въпреки това обаче, новите сили продължават да действат непрекъснато, много настойчиво, много усърдно и, в известна степен, много ефикасно”, казала тя през юли 1957 година.[3]

Филмът представял жива картина на религиозния живот на най-високо и чисто ниво, вероятно така, както е бил живян от Рамакришна Парамхамса. Но дори за него – един от предвестниците на Новата Ера – религията, дори в нейната най-неегоистична и екстатична преданост, била насочена към отвъден свят – също както всички религии, всички духовни течения, всички йоги дотогава. Майката, чието същество сега било пропито с проявения Свръхразум, Майката, която се отваряла тотално за неговото действие дори “в клетките на тялото”, непосредствено осъзнавала един Нов Свят, в който Обещанието към човечеството щяло да бъде изпълнено тук, на Земята, а не някъде в отвъдното. Тя съзирала такъв контраст между този Нов Свят и предишния, че разликата изглеждала тъй голяма, както между новото човешко същество и животните. За да бъде разбрана важността на раждането на Новия Свят, трябвало “да се намери сравнение, да се върнем назад към времето на прехода между сътворяването на животното и сътворяването на човешкото същество.”[4]

Ето защо, в една от своите най-лирични, на моменти звучащи като химн, беседи, тя наблегнала така категорично, обръщайки се към седящите на пясъка пред нея младежи: “Нов е светът, който е роден, роден, роден. Това не е преобразуване на стария свят, нов е светът, който е роден. И ние сега се намираме изцяло в преходния период, в който двата свята се застъпват: старият свят все още се държи, всесилен, и изцяло доминира обикновеното съзнание, докато новият свят прониква все още доста сдържано (умерено), незабелязан – така незабелязан, че засега не предизвиква кой знае какви “външни” изменения и дори за съзнанието на повечето хора все още остава изцяло неуловим. Но въпреки това той действа, расте, докато не дойде момента, в който той ще бъде достатъчно силен, за да се наложи по осезаем начин.”[5]

И тя продължила: “Всички онези останки от миналото [религиите] сега изглеждат така стари, така отживели времето си, такава пародия на самата истина. В супраменталното творение няма да има вече никакви религии. Целият живот ще бъде изражение, разкриване във форми на божественото Единство, проявяващо се в света. И повече няма да ги има така наричаните от хората “богове”. Тези велики същества ще бъдат в състояние да участват сами в новото творение, но за целта те ще трябва да се въплътят на земята в нещото, което може да бъде наречено “супраменталната субстанция”. И ако сред тях има такива, които ще предпочетат да останат в техния си свят такива, каквито са си, които решат да не се проявят физически, тогава техните отношения със съществата от [бъдещия] земен супраментален свят ще бъдат отношения дружествени, сътруднически, равни; тъй като в съществата от новия супраментален свят на земята ще се е проявила висшата божествена същност.

Когато физическата субстанция бъде супраментализирана, въплъщаването на земята ще престане да бъде спускане на по-ниско ниво на съществуване; напротив, ще се придобива пълнота, каквато не може да се получи по друг начин. Но всичко това предстои. Такова е бъдещето, което вече е започнало, но което се нуждае от известно време, за да се реализира интегрално. Междувременно ние самите се намираме в много специална ситуация, изключително специална, такава, каквато не се е случвавала никога по-рано. Ние присъстваме на раждането на нов свят, тъй млад, тъй крехък (не по своята същност, но по своето външно проявление), все още неразпознат, не усещан, а дори отричан от повечето. Но той е тук! Той е тук, полагащ усилия за растеж и напълно сигурен в резултата. Но начинът за стигане до него е изцяло нов и никога по-рано не е бил изясняван: никой никога не е ходил там, никой не го е правил! Това е начало, всемирно начало. Ето защо това е една абсолютно непредвидена и непредсказуема авантюра.”

Чрез тези млади хора там пред нея тя призовала целия свят към авантюра, днешния свят, който във вихъра на ускореното време вече не знае много добре какво въобще се случва или накъде се носи. А се случва нещо, което няма нищо общо с миналото; носи се по посока на Нещо изцяло ново.

“Има хора, които обичат приключенията. Именно към тях се обръщам и тях призовавам: “Каня ви на велико приключение.”

Не става дума да се повтарят духовни постижения, които други са имали преди нас, тъй като нашето приключение започва от там нататък. Става дума за ново творение, изцяло ново, което влече със себе си всичко непредвидимо, рискове и опасности – истинско приключение, целта на което е неоспорима победа, но пътят към нея е неизвестен и трябва да бъде положен в неизучен терен. Това е нещо, което никога не е съществувало в настоящата вселена и което никога няма да се яви по същия начин. Ако това ви е интересно, хайде, качвайте се на борда. Какво ще се случи утре, нямам представа.

Трябва да оставите зад себе си всичко, което сте очаквали, всичко, което сте планирали, всичко, което сте градили, и така да вървите напред към неизвестното. Да става каквото ще! Ето така стоят нещата!”[6]

On regarde là où on veut aller.[7]

(Не изпускай от поглед целта, която искаш да постигнеш.)

Майката

Победата е несъмнена, казала тя. Годините 1957 и 1958 били години на уверения, с множество недвусмислени и убедителни потвърждения. Няма съмнение, че през онези месеци Майката е реализирала физически свръхчовешкото начало, чието базово Съзнание ще се утвърди в земната атмосфера на 1 януари 1969 година. Следващите откъси от Entretiens (беседите) не оставят съмнение по този въпрос.

  • На 29 май 1957 година тя говорила за преходното същество между днешния човек-животно и бъдещото супраментално същество, и казала: “Сега, в този момент, това състояние [на преходния свръхчовек] може да бъде реализирано на земята от онези, които са готови да възприемат супраменталната Сила, която се проявява.”[8] И тя повтаря това отново. Такова категорично твърдение би могло да произтича само от нейния собствен опит. (“Единственото нещо, за което мога да говоря, е моят собствен опит.”[9])
  • На 25 септември същата година тя коментира откъс от “Супраменталното проявление”, където Шри Ауробиндо пише за “свръхчовека” според нововъведената от него дефиниция на това понятие. Майката казва на своята публика на Игрището: “Със сигурност именно това очакваше той от нас: това, което той видя като свръхчовека (le surhomme – фр., overman – англ.), който трябва да е междинното същество между човека като такъв и супраменталното същество, създадено по супраментален начин, което означава, че то вече няма да принадлежи по никакъв начин на животинския свят и че то е свободно от всички животински нужди.” И още едно утвърждение: “Мисля … зная, вече без съмнение, че ние ще реализираме това, което той очаква от нас. Това вече не е просто надежда – това е неизбежност.” И това, което тя добавя, е също интересно за нас на този етап: “Има един такъв момент – самото тяло установява, че няма нищо друго на света, заради което също толкова да си струва да се живее: трансформацията … То е все едно сякаш всички клетки на тялото са жадували тази Светлина, която иска да се прояви. Те зоват тази Светлина, те изпитват такава интензивна радост в нея и те са сигурни в Победата.”[10]
  • Дургапуджа е празникът на богинята Дурга с тризъбец и лъв, една от войнствените форми на Вселенската Майка. Това е голямо религиозно празненство в Индия, особено в Бенгал, и продължава десет дни, от които последните три са най-важните. На десетия ден, Дурга с нейния тризъбец убива демон, ракшаса – убийство, което символизира победата на Майката над враждебните сили. На 2 октомври 1957 година, vijaya dashami, “денят на Победата”, Майката дала следното послание: “За онези, които не използват нищо друго освен физическите си очи, победата ще бъде очевидна едва когато стане тотална (пълна), така да се каже, физическа.” И същия ден тя добавила: “Но това не означава, че тази победа вече не е спечелена по същество.”[11]
  • На 16 април 1958 година Майката коментира дълъг откъс от “Животът божествен”, в който Шри Ауробиндо дава едно от най-ранните указания за необходимостта от свръхчовешко междинно същество, като започва с думите: “Сега вече сме уверени, тъй като е положено началото на реализацията.” В кого, ако не в нея самата? “Сега притежаваме доказателство, че при определени условия обикновеното състояние на човечеството може да бъде надминато и че ново състояние на съзнанието може да се самореализира, което поне прави възможно наличието на съзнателна връзка между менталния човек и висшия човек [тоест свръхчовека – le surhomme на фр., overman на англ.].”[12] И още веднъж тя описва недвусмислено какво ще представлява това междинно същество.

Всичко това е пределно ясно и много позитивно. В коментарите по нейната работа от периода след 1973 година, тези важни реализации, тези крайъгълни камъни по пътя на трансформацията сякаш биват забравяни, засенчвани в умовете на коментаторите от “факта на смъртта” на Майката. Но няма да е преувеличено да приемем като факт, че всяка година от нейната садхана на аватар, на нейната работа на Земята след 1956 година, когато тя доброволно се съгласила да остане с нас, е ускорила супраменталната трансформация на Земята с хиляди години. Разбира се, предположение от този сорт няма как да бъде подплътено с точни числа, но неговата истинност като цяло е безспорна.

Тя завършва онази Беседа по следния начин: “Тази нова реализация се развива със “скоростта на светлината”, така да се каже. Понеже, ако гледаме на времето по обичайния начин, само две години са минали (малко повече от две години) между момента, в който супраменталната субстанция проникна в земната атмосфера, и момента, в който се случи това изменение в качеството на земната атмосфера.” А изменение в земната атмосфера, също както проявлението на Супраментала в нея, не може да бъде отменено, не може да бъде заличено. Процесът на трансформация бил и си остава необратим.

  • На 8 октомври Майката отново говори за свръхчовека, “това, което ние наричаме свръхчовек [le surhomme/overman], а именно съществото, родено по човешки начин, което се опитва да трансформира своето физическо същество, придобито посредством обичайно човешко раждане.” Ще има ли такива междинни форми? “Със сигурност ще има безчетно количество частични реализации … Ще има много на брой опити, повече или по-малко плодотворни или повече или по-малко безрезултатни, преди да се стигне до някакво подобие на свръхчовека, който сам по себе си ще бъде повече или по-малко успешен опит.

Всички онези, които полагат усилие да надмогнат обичайната природа, всички онези, които се опитват да реализират материално онова дълбоко преживяване, довело ги до контакт с божествената Истина, всички онези, които вместо да насочват вниманието си към Отвъдното или Царството небесно, се опитват да реализират физически, на външен план, изменението в съзнанието, каквото са реализирали вътрешно в себе си: всички те са кандидат-свръхчовеци … Те са напреднали по пътя повече или по-малко, но преди да е достигнал до края на пътя, никой няма да е в състояние да говори за степента на своето развитие. Именно последната степен ще бъде от значение.” Кои или къде са били тогава тези кандидат-свръхчовеци? Кои или къде са те сега? “Нас не ни е грижа докъде сме стигнали.”[13] Определянето на местоположението, поставянето на ориентирите е за друго време, за надхвърлящото рамките на историята бъдеще, когато целият процес на трансформация ще подлежи на изучаване. И тя формулирала една от онези незабравими нейни сентенции: “On regarde là où on veut aller” (Не изпускай от поглед целта, която искаш да постигнеш).

Майката Природа

Ние не искаме да се подчиняваме на установките на Природата, дори когато те биват налагани от навици, утвърждавани в течение на милиарди години.[14]

–       Майката

В новогодишното послание за 1958 година четем: “О Природо, материална Майко, Ти каза, че ще сътрудничиш и че няма предел за великолепието на това сътрудничество.”[15] Ние знаем, че всяко послание на Майката е било израз на преживяване, на нещо, което тя доловила или през което преминала. “Това е преживяване, нещо, което се е случило.” На какво ли преживяване би могло да се базира това мистериозно послание?

Майката Природа е една от еманациите на самата Велика Майка, и по-точно еманацията, която отговаря за Земята, за материалната еволюция на Земята и за съществата, родени от нейната утроба. Което означава, че тя ни е доста позната, например от гръцката митология.

Следвайки хода на вечна серпентина …
Земната богиня се труди сред пясъците на Времето.

– Савитри[16]

Звучи малко странно, че Майката се е спречкала с Майката Природа, което означава, че тя се е карала с част от самата себе си! Вече стана дума по-рано, че еманациите водят независим живот. (Това е причината например, че цели “каскади” – еманации в стъпаловидни градации – на два от четирите велики Асури са все още активни, докато единият Асура се е преобразил (converted), а другият бил разтворен в своя Източник.)

Майката Природа, макар и еманация на Сътворителката, притежава свой собствен характер и воля. Това, което дразнило въплътената Майка, онази, която била инкарнация на Шакти с онзи присъщ й силен “натиск за изменение” и прогрес, бил фактът, че Природата изпълнявала своята задача прекалено бавно и по заобиколен начин. “Тя се впуска в действие с разточителност и тотална липса на усет за икономия”. Ние и сами виждаме това: стотиците милиарди стръкчета трева, стотиците милиарди семена, стотиците милиарди яйца на насекомите. “Тя пробва всичко възможно по всеки възможен начин и с всички възможни видове изобретения, които естествено са доста забележителни, но … то е като път без край … Тя влага своя съзидателен дух с разточителство, лишено от всякаква пресметливост, и когато някоя комбинация се окаже не особено успешна, тя просто я елиминира без особени задръжки. Разбирате ли, това нейно разточителство не знае мяра. Навярно няма експеримент, който тя да не жадува да проведе. Само когато съществува вероятност нещо да води до линия на развитие, завършваща с резултат, само тогава тя продължава да се занимава с него … Очевидно тя се забавлява по този начин и за никъде не бърза. Ако някой я помоли да работи по-бързо и да завърши една или друга част от своята работа, нейният отговор е винаги един и същ: “Ама защо? Защо? Не го ли намираш за забавно?”[17] Не, Майката не го намирала за забавно. Полагането на основите на супраменталното проявление трябвало да бъде извършено сега, в рамките на определен период от време.

Няколко месеца по-рано, Майката вече говорила за “ужасния каприз на Природата”. “Тя вижда цялото, тя вижда връзките. Тя вижда, че нищо не се губи, че изобилието, безбройните дребни елементи без каквато и да е важност се комбинират отново и отново, хвърлени за пореден път в казана, за да се омешат хубавичко и да пресъздадат пак нещо ново. Но тази игра не е забавна за всеки.” Дошъл бил моментът да се променят правилата на играта. “Видно е, че най-голямото препятствие [за трансформацията] е привързаността към нещата такива, каквито са. Но Природата като цяло смята, че онези, които притежават дълбоко познание, искат да се движат твърде бързо. Тя харесва своите меандри, тя харесва своите опит след опит, своите провали, своите нови начинания, своите нови изобретения. Тя харесва своеобразието (причудливостта) на даден път, неочаквания резултат от даден експеримент. Почти би могло да се каже, че колкото повече време е необходимо, толкова по-голямо наслаждение тя изпитва.”[18]

Както и да е, сега Майката Природа се съгласила да сътрудничи за Новото Творение. “Онази вечер, когато ви говорих за тези неща” – когато Майката изразила своята досада от криволиците на Природата – “аз се отъждествих с Природата, изцяло, аз влязох в нейната игра. И резултатът от това идентифициране беше отклик, един вид нова близост между Природата и мен, дълъг процес на сближаване, достигнал своята кулминация в преживяване, състояло се на 8 ноември [1957 година].

Изведнъж Природата разбра. Тя разбра, че това ново Съзнание, което е родено, няма намерение да я отблъсне, а да я обхване изцяло. Тя разбра, че тази нова духовност не се дистанцира от живота, не отстъпва със страх пред амплитудата на нейните движения, а дори напротив, че тя иска да обедини всички нейни елементи. Тя разбра, че супраменталното Съзнание не се стреми да я отслаби или осакати, а да й придаде пълнота и завършеност.

Тогава, от върховната Реалност дойде следното нареждане: “Пробуди се, о Природо, за радостта от сътрудничеството!” И цялата Природа, в неудържим радостен порив откликна: “Съгласна съм, сътруднича” … Тя се съгласи. Тя съзря, с цялата вечност пред нея, че това супраментално Съзнание щеше да я усъвършенства по-пълноценно, че то би добавило повече сила към нейните движения, по-голяма амплитуда, повече възможности към нейната игра.

И изневиделица аз чух, сякаш идвайки от четирите краища на Земята, великолепните музикални звуци, които понякога се чуват в тънкото физическо, нещо подобно на онзи концерт [за цигулка] в Ре минор на Бетховен, сякаш петдесет оркестъра гръмнаха заедно, без да издадат дори едничка неуместна нота, за да изразят радостта от този нов съюз между Природа и Дух – срастването (съчетаването) на тези двама стари приятели, срещнали се отново след дълга раздяла.”[19] Ето откъде възникнало нейното новогодишно послание.

И така отново се повдигнала завесата, покриваща ежедневието на Майката. Тя никога не говорела просто така; нейните думи били винаги действие – в нейното обкръжение, в света като цяло и във всички светове. Та какво би означавало послание от този сорт за някой, който го вижда отпечатано на хартия, без да има каквато и да е предварителна информация? Каква представа имаме ние за ехото, вибриращо в нейните думи? Каква представа имала нейната все още така млада публика за нейното присъствие в различните измерения, за това в каква сложна игра на сили са въвлечени те самите, игра, фокусирана върху тази на вид крехка, бяла, мъничка, но тъй могъща фигура, седяща там пред тях? “Например във всичко, което се случва, присъства едновременно и обяснение на случващото се (“обяснение” не е подходящата дума, но както и да е) – това е обяснението, предлагано от обичайното човешко съзнание (под “обичайно” нямам предвид “банално”, а човешкото съзнание като такова), присъства обяснението, давано от озарения ум, както е давано от Шри Ауробиндо, и божественото схващане. Всичките три обяснения на едно и също събитие присъстват едновременно. Как да изразя това с думи?”[20]

Сега бързо наближавал краят на онези години на Беседите (Entretiens). Скоро този глас нямало повече да се чува по познатия начин. Нека затова чуем едно много важно преживяване – но кое ли преживяване не било важно? – което тя сама продиктувала (вероятно на Павитра) и дори сметнала, че си заслужава то да бъде прочетено на Игрището.

“По-рано аз имах индивидуален личен контакт със супраменталния свят, докато на 3 февруари [1958 година] се разхождах в него съвсем конкретно – също тъй конкретно, както някога в Париж – в свят, който съществува сам по себе си, отвъд всякаква субективност. Все едно че се изгражда мост между двата свята. Ето как продиктувах това преживяване веднага, щом излязах от него. [Майката чете:]

Супраменталният свят съществува постоянно и аз присъствам там постоянно в супраментално тяло. Именно днес получих доказателство за това, тъй като моето земно съзнание отиде и остана там съзнателно между два и три часа следобед. Сега зная, че това, което липсва, за да могат двата свята да се съединят в постоянна и съзнателна връзка, е междинна зона между физическия свят като такъв и супраменталния свят като такъв. Остава да се изгради тази зона, както в индивидуалното съзнание, така и в обективния свят, и тази зона се изгражда. Когато говорех по-рано за новия свят, който се създава, имах предвид именно тази междинна зона. И съответно, когато съм от тази страна (тоест в областта на физическото съзнание) и когато виждам супраменталната мощ, светлина и субстанция, проникващи постоянно в материята, аз виждам и участвам в конструирането на тази зона.

Аз се намирах на огромен кораб, който представя символично мястото, където се работи. Този кораб, голям като град, е напълно организиран и със сигурност трябва да е функционирал от известно време, тъй като неговата организация беше изцяло установена. Това е мястото, където биват обучавани хората, предопределени за супраменталния живот. Тези хора (или поне част от тяхното същество) вече са претърпяли супраментална трансформация, тъй като субстанцията на самия кораб и на всичко, намиращо се борда, не беше нито материална, нито тънко-физическа, нито витална или ментална: това беше супраментална субстанция.

Тази субстанция се състоеше от най-материалния супраментал, от супраменталната субстанция, най-близка до физическия свят и първата, която ще се прояви. Светлината беше смесица от златно и червено, даваща в резултат еднородна субстанция от сияйно оранжево. Всичко изглеждаше по този начин – светлината беше такава, хората бяха такива – всичко беше с този цвят, макар и с различни нюанси, за да могат нещата да бъдат различавани. Общото впечатление беше, че това е свят без сенки; там имаше вариации на цветове, но нямаше сенки. Атмосферата беше изпълнена с радост, покой и порядък; всичко вървеше хармонично и в тишина. И в същото време можеха да се различат всички подробности на протичащо обучение, на трениране във всякакви области, като по този начин хората на борда биваха подготвяни.

Този гигантски кораб беше току-що достигнал брега на супраменталния свят* и първата група от хора, които бяха предопределени да станат бъдещите обитатели на този [нов] супраментален свят [на Земята], трябваше да слязат на брега. Всичко беше подготвено за това първо дебаркиране. На пристана стояха няколко много високи същества. Те не бяха човешки същества, те никога по-рано не са били хора, нито пък бяха постоянни обитатели на супраменталния свят. Те са били изпратени свише и поставени там, за да контролират и следят за дебаркирането. Аз отговарях за цялото начинание от самото начало и по време на процеса. Аз самата бях подготвила всички групи. Аз стоях на кораба, в началото на мостика, и извиквах групите една по една, изпращайки ги на брега. Високите същества, поставени там, разглеждаха внимателно онези, които дебаркираха, и позволяваха да преминат само готовите, връщайки обратно онези, които не бяха готови и които трябваше до продължат обучението си на борда на кораба.

Докато бях там, наблюдавайки всеки от присъстващите, частта от моето съзнание, идваща оттук, беше изключително заинтересована – тя искаше да види и разпознае всички онези хора, да види как те са се изменили и да разбере кои бяха приемани отведнъж и кои трябваше да останат, за да продължат обучението си. След известно време, докато стоях там и наблюдавах всичко това, започнах да усещам, че някой ме вика обратно, за да накара тялото ми да се събуди – нечие съзнание или някой човек тук – и в своето съзнание протестирах: “Не, не! Още не! Още не, искам да видя хората!” Наблюдавах и обръщах внимание на всичко с огромен интерес. Нещата продължиха по същия начин, докато ненадейно часовникът тук удари три и това ме върна насилствено назад. Имах усещането за внезапно пропадане в моето тяло. Върнах се обратно с шок, но помнех всичко, тъй като бях върната обратно много рязко. Останах в покой, без да се движа, докато успях да си припомня цялото преживяване и да го съхраня.

На този кораб, природата на обектите не беше такава, каквато ни е известна на земята. Например дрехите не бяха направени от плат или някаква тъкан, и това, което изглеждаше като тъкан, не беше изработено по някакъв начин: то беше част от тялото, беше направено от същата субстанция, която приемаше различни форми. То притежаваше особена пластичност. Когато имаше нужда от промяна, тя се случваше не чрез някакви изкуствени и външни средства, а посредством вътрешно движение, движение на съзнание, и именно то придаваше на субстанцията нейната форма или облик. Животът създаваше свои собствени форми. Съществуваше само една-единствена субстанция във всичко и тя променяше качеството на своята вибрация според необходимостта и употребата.

Онези, които бяха изпратени обратно за допълнително обучение, не бяха с еднороден цвят: сякаш тяхното тяло показваше тук-там сивкава непрозрачност, състояща се от субстанция, напомняща на земната. Те бяха матови, без блясък, сякаш не изцяло наситени със Светлината, като че ли не трансформирани. Те не бяха такива изцяло, само на отделни места.

Високите същества на брега се отличаваха по цвят, тоест при тях не преобладаваше онова оранжево: те бяха по-светли, по-прозрачни. Като изключим част от техните тела, можеха да се видят само контурите на техните фигури. Те бяха много високи, като че ли нямаха костна структура и можеха да заемат произволна форма по свое желание. Само от кръста надолу те притежаваха постоянна плътност, каквато явно нямаше в останалата част от тялото. Техният цвят беше много по-светъл, с много малко червено, по-скоро с тенденция към златно или дори бяло. Частите от белезникава светлина бяха полупрозрачни; те не бяха изцяло прозрачни, а по-малко плътни, по-фини от оранжевата субстанция.

Когато бях викана обратно и казвах “не още”, всеки път зървах себе си мимолетно – тоест зървах своя облик в супраменталния свят. Аз бях един вид комбинация между високите същества и съществата на борда на кораба. Горната ми част, особено главата, беше не повече от бял силует с оранжев контур. И колкото по-близо към стъпалата, толкова цветът изглеждаше като този на хората на борда, тоест оранжев; а отивайки по-нагоре, той ставаше повече полупрозрачен и бял, с по-малко червено. Главата представляваше само контур с ярко слънце в нея; от нея се изпускаха лъчи от светлина – така се проявяваше действието на волята.

Колкото до хората, които видях на борда на кораба, аз разпознах всички. Някои от тях са тук, в Ашрама, други бяха от други места, но аз познавах и тях. Видях всеки един от тях, но понеже знаех, че когато се върна няма да успея да си спомня всички, затова реших да не споменавам никакви имена. И без това не е необходимо. Три или четири лица се открояваха съвсем отчетливо и когато ги видях, разбрах онова усещане, което имах тук на земята, когато погледнех в техните очи: такава удивителна радост. Повечето хора бяха млади. Имаше много малко деца и те бяха на възраст някъде около четиринадесет-петнадесет годишни, определено не по-малки от десет-дванадесет. (Не се задържах там достатъчно дълго, за да видя всички подробности.) Нямаше хора на пределна възраст, като изключим няколко. Повечето от хората, които отидоха на брега, бяха на средна възраст, с изключение на няколко. Преди момента на това мое преживяване, известен брой отделни случаи вече са били прегледани няколко пъти на мястото, където хората, годни за супраментализация, биваха преглеждани. Имаше няколко изненади и аз си ги отбелязах. Дори говорих за това с някои от тях. Но съвсем отчетливо видях онези, които днес отправих на брега – те бяха на средна възраст, нито младежи, нито старци, само с няколко изключения, и това се съгласуваше много добре с моите очаквания. Реших да не казвам нищо, нито пък да назовавам имена. Тъй като не останах там до самия край, нямах възможност да възприема цялостната картина; картината не беше абсолютно ясна или завършена. Не искам да казвам нещо на едни и да не го казвам на други.

Това, което мога да кажа, е че формирането на преценката [относно тяхната готовност да слязат на брега] се опираше изключително и само на субстанцията, от която бяха изградени хората, тоест на степента на тяхната принадлежност към супраменталния свят, на това дали тяхното същество беше изградено от тази така особена субстанция. Те не се разглеждаха нито от морална, нито от психологическа гледна точка. Вероятно субстанцията, от която се състояха техните тела, беше резултат от вътрешен закон или от вътрешно движение, което в този момент не подлежеше на съмнение. Поне е ясно, че ценностите се отличават.

Когато се върнах обратно, знаех, едновременно с възстановяване на преживяването, че супраменталният свят е постоянен, че моето присъствие там е постоянно и че е необходимо само едно липсващо звено, за да се осъществи връзката в съзнанието и в субстанцията, и именно това звено сега бива установявано. Там имах впечатлението … за извънредна относителност – не, по-точно е да се каже впечатление, че отношението на този свят с другия свят изцяло промени гледната точка, от която нещата трябва да бъдат оценявани или преценявани. Тази гледна точка в никакъв случай не беше ментална и тя даде странното вътрешно усещане, че много от нещата, които смятаме за добри или лоши, в действителност не са такива. Беше съвсем ясно, че всичко зависеше от способността на нещата, от тяхната пригодност да изразяват супраменталния свят или да съществуват във взаимовръзка с него.

Беше напълно различно, понякога дори така драстично противоположно на нашия обичаен начин на преценяване на нещата … Това, което е съвсем очевидно, е че нашето виждане за това кое е божествено или небожествено не е вярно … Нашето привично усещане за антибожественост изглежда изкуствено, изглежда базирано на нещо, което не е истинно, не е живо. Във всеки случай това, което ние наричаме живот тук, не ми изглеждаше живо, когато го сравнявах с онзи свят … Също така и с хората, разбрах, че това, което им помага да станат супраментални или им пречи да станат такива, е много различно от това, което ние с нашите привични идеи за морал си представяме. Усетих колко … абсурдни (нелепи) сме ние.”[21]

По онова време супраменталният свят вече съществувал “някъде” в тънкото физическо.

Там също Майката присъствала като Изпълнителката.

В онзи момент много индивиди били готови да участват в супраменталното творение.

Определен брой от тях присъствали на Земята през 1958 година.

Звеното, връзката, междинният свят, мостът между нашия свят и супраменталния свят трябвало да бъде изграден. Заради това Майката останала на Земята и тя работела с цялата си сила, с цялото си Могъщество.

Оказало се, че нейната работа, най-вече защото все повече и повече засягала физическото й същество – нейното тяло и неговите клетки – сега изисквала тя също да се оттегли от активния външен живот, воден от нея през всичките тези години. Тя провела последната си беседа на Игрището на 26 ноември 1958 година; на 7 декември присъствала там за последно, за да наблюдава гимнастическите упражнения. На 9 декември тежко заболяла. Ситуацията била много сериозна. “Преустанових всичко, атаката върху тялото ми беше твърде силна”, писала тя на Сатпрем.

Атаката дошла от могъщ Титан, избран от Лорда на Лъжата; този Титан, “чиято цел е това тяло”, бил роден заедно с нея – нещо като нейна сянка – за да направи живота й труден и ако е възможно, да го прекъсне. (Тук си спомняме как Шри Ауробиндо бил постоянно загрижен за нейната защита.) Този път Титанът използвал черна магия. Струва си да се отбележи, че от този момент нататък всяка сериозна криза, означаваща важна стъпка напред в Йогата на Майката, ще съвпада с атака от черна магия, понякога посредством живи хора, понякога чрез покойници или чрез неземни същества. Титанът предпочитал хора от обкръжението на Майката, след като първо той получавал власт над тях. Този път той използвал една жена, която първоначално служела на Майката добре, но малко по малко станала твърде злонамерена. Когато Удар [един Ашрамит, Удар Пинто] попитал Майката защо не отстрани тази персона от своето обкръжение, тя отговорила, че това не би решило проблема, тъй като тогава Титанът щял да избере някого другиго от близките до нея хора. Тук съзираме една от причините за продължителното окултно обучение на Майката в началото на века: тя трябвало да бъде в състояние да се противопостави на своите противници и на този план, поне на равна нога. Животът и работата на Аватара формират едно цяло, предопределено във времето (времената) и пространството (пространствата), свързано чрез паяжина от невидими нишки, изплетени от Провидението или от Съзнанието-за-единство, без което изпълнението на неговата или нейната Работа би било невъзможно.

Уединяването на Майката на 9 декември 1958 година – точно осем години след като тялото на Шри Ауробиндо било положено в Самадхито – не било така радикално, както в случая с Шри Ауробиндо. На 15 януари тя щяла отново да излезе на балкона при изгрев слънце. Тя обаче драстично променила своя дневен график. (Както ще видим, нейната външна дейност, паралелна на вътрешното действие, не била ограничена, а само пренасочена.) В своето тотално себеотдаване, Майката никога не оставила дори и минута от своя живот неизползвана, за да доведе до край Работата, която била поела. “Истинската причина защо все още съм тук е, че моето физическо присъствие помага на човечеството да прогресира”, казала тя на Мона Шаркар. “Моето присъствие ускорява земната еволюция … Аз направих възможно спускането на Супраментала. В противен случай нямаше да съм тук. Не си струва да прекарвам времето си безполезно на земята, ако моето присъствие не помага на човечеството да направи решителен прогрес. Не мога да прахосвам времето си, имам да правя множество важни неща в други светове. Но тъй като моето присъствие помага, аз съм все още тук, иначе вече да съм си отишла.”[22]

Естествено липсата на нейното присъствие на Игрището се усещала много силно. Нейните “вечерни класове” били повода за появата на онази възхитителна колекция от беседи, Entretiens. А и нейните слушатели биха могли да зададат още толкова много въпроси. На тях обаче вероятно им е липсвала горчивата страна на житейския опит, която обуславя възникването на въпросите. “Вие все нямате въпроси към мен.” Дали нейните слушатели са били свенливи или са се бояли да не се уплетат в своите френски фрази? “На всички вас, присъствали тук, бяха казани много неща. Вие се докоснахте до свят на истина, вие живеете в него, въздухът, който дишате, е пропит с него.”[23] Тя ги оставяла да пишат въпросите си на къс хартия и да й ги предават преди началото на заниманията. Въпреки това нямало въпроси. Каква ли, за Бога, би могла да бъде причината за тази “ужасна сънливост”, за тази интелектуална дрямка, за тази липса на интерес?

По време на медитацията след един от класовете, през ноември 1958 година, тя сама си задала този въпрос. Но за нея задаването на въпрос означавало да се идентифицира със самата конкретност на проблема. Само знание, получено чрез отъждествяване, е истинно знание, повтаряла тя отново и отново. После тя описала как била засмукана към дъното на онова безсъзнание там пред нея, дълбоко и още по-дълбоко, “търсейки искрата от светлина, която би откликнала”. Силата, теглеща я надолу в онази черна бездна, в нещо като черна вулканична яма от остър като бръснач базалт, била така силна, че накарала тялото й буквално да се наклони напред, като главата докоснала коленете. Какво ли е можело да има там долу, в тази яма?

На дъното на инертната нощ на Несъзнанието тя се натъкнала на божественото Присъствие, супраменталната Златна Светлина, в която тя била неочаквано запратена като в простор от “тъмно, топло злато”. И каква тотална изненада! Тя формулирала преживяването си в своето новогодишно послание за 1959 година – като това се оказало нашия последен поглед към онова Игрище, където протичала част от Играта на Новия свят. “На самото дъно на несъзнанието, най-твърдо, закостеняло, тясно и задушливо, аз се натъкнах на всемогъща пружина, която незабавно ме изстреля в безформен безпределен Простор, вибриращ със зародишите на нов свят.”[24]

“И тази всемогъща пружина беше идеален образ на това, което се случва, което трябва да се случи и ще се случи с всеки: отведнъж човек бива изстрелян в Простора.”[25] Чудо, за всеки един.


* От контекста става ясно, че тук Майката има предвид външната граница на супраменталния свят, който явно се асоциира с море или с океан (затова и става дума за кораб), и че следователно корабът всъщност достига брега на нашия материален свят.


[1] Е 57-58, 99 и 107

[2] Е 56, 301

[3] Е 57-58, 168-69

[4] Idem, 166

[5] Idem, 170

[6] Idem, 172

[7] М, 71

[8] Е 57-58, 126

[9] WM, 351

[10] Е 57-58, 217-18

[11] WM 15, 207-08

[12] Е 57-58, 355

[13] Idem, 466-67

[14] Е 56, 277

[15] Е 57-58, 279

[16] Savitri, 50

[17] Е 57-58, 247-48

[18] Idem, 40

[19] Idem, 281

[20] NC, 266

[21] Е 57-58, 308

[22] Mona Sarkar, Sweet Mother, 22

[23] Е 57-58, 82

[24] WM 15, 381

[25] Idem, 385

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: