Правейки невъзможното възможно

Глава 22 от книгата „Отвъд човека като вид – живот и дело на Шри Ауробиндо и Майката“ от Жорж ван Фрекем

(„Beyond man – Life and Work of Sri Aurobindo and the Mother“, Georges van Vrekhem)

Публикувани са още и следните глави от тази книга:

„Визията на Шри Ауробиндо“ (глава 7)

„Дванадесет дни на мълчание“ (глава 19)

Златният ден“ (глава 20)

„Корабът от Новия свят“ (глава 21)

„Две стаи“ (глава 23)

Новата утопия: Ауровил“ (глава 25)

изтеглете цялата книга на руски от тук

Правейки невъзможното възможно

Посредством каква ли алхимия това олово на тленността

ще бъде преобразувано в онова злато на божественото Същество?[1]

–          Шри Ауробиндо

Майката играла за последен път на тенис едва няколко дни, преди да се оттегли в уединение. Тя започнала да играе тенис – “моята страст” – на осем годишна възраст; сега била на осемдесет. “Да си млад означава никога да не приемаш нещо като безвъзвратно.” Това са нейни думи.

Докъде била стигнала тя на този етап? Както видяхме, мостът между вече съществуващия супраментален свят и този, нашия свят, трябвало да бъде изграден. Корабът от Новия свят играел важна роля за това конструиране. “Това беше важността на преживяването от 3 февруари 1958 година: установяването на звено между двата свята. Понеже и двата свята си съществуват благополучно, не единият над другия, а единият вътре в другия, в две различни измерения. Но между тях не съществува връзка: те се застъпват един друг, образно казано, без да са свързани. В преживяването от 3 февруари аз видях някои хора от тук и от други места, които вече принадлежат на онзи супраментален свят в част от своето същество, но не съществува никаква връзка, няма съединение. Настъпи моментът във всемирната история, именно сега, когато свързващото звено трябва да бъде установено.”[2]

Това се случило в нея самата. Именно поради тази причина Аватарът приел материално тяло: за да бъде в състояние да влезе в контакт с Материята, “pour toucher la matière”, да докосне Материята, тъй като това било задължителна предпоставка за нейната трансформация. Този контакт се осъществил на онзи план, в който нейното въплътено същество имало директна връзка с Материята като такава: в клетките на нейното тяло.

По време на следващите петнадесет години, трансформацията на клетките на тялото на Майката представлява изключително богат, разнообразен, многолик, пленителен, а понякога също и загадъчен процес – така изглежда той за разбирането на същества като нас, тоест, за които духовните преживявания са най-вече абстрактна игра на въображението, да не говорим за преживявания с честотата и обхвата като тези на Майката. В нейното съзнание във всеки един момент се случвало нещо, твърде много неща, за да е в състояние тя да ги съхрани в активната си памет и да говори за тях после, макар че тя е била така любезна да сподели част от своите преживявания, за да можем ние да си изградим някаква представа за онзи фантастичен процес на трансформация. Това е нещо изцяло ново, никой по-рано не го е пробвал или дори мислил за него, при това е формулирано с думи, неподходящи да изразят преживяванията, и поради тази причина на пръв поглед те ни се струват немислими, невъобразими и може би странни или чудати. Известно ни е, че Шри Ауробиндо владеел английския в съвършенство. Майката пък владеела френски в съвършенство и благодарение на това могла да изрази с прости и ясни думи такива изцяло нови, сложни и отвъдментални преживявания.

В този процес на трансформация може да се обособят някои линии на развитие на преживяванията, които с течение на годините отново и отново излизат на преден план, но всеки път стават по-детайлни, по-цялостно развити, по-обширни по обхват. Знаем, че никой опит на Майката не се повтарял, че тя никога не се спряла след изтощително усилие, за да се поздрави или да се наслади на плода от своя труд, и че тя поддържала своя прогрес “със скоростта на изтребител”. Тя останала на Земята, за да изпълни конкретна задача от обич към човечеството, обичта на Савитри към Сатяван. Тя подготвила своето тяло за неговата задача още в утробата на майка си; тя го тренирала така, че то да е в състояние да служи пълноценно единствено и само на тази задача, без да мисли за самото себе си. Тя никога не се взирала в някой предстоящ предел или в увенчаване на свое усилие, а винаги правела максимално възможното “тук и сега”. Животът й бил живот на невъобразима концентрация, всеки час, всяка минута, всяка секунда. Наистина така огромно било усилието, толкова много било заложено на карта и така голяма била опасността, че дори моментна липса на концентрация можела да доведе до пагубни последствия. Да си спомним как Шри Ауробиндо се спънал в тигровата кожа.

Типични в еволюцията на Майката били издиганията и спадовете в нейния криволичещ, разширяващ се ход. Тя самата обърнала внимание: всеки път, когато изпитвала сила и енергия, достатъчни за нейното тяло да се справи с поредното препятствие, следвал удар – а ударът активирал криза, посредством която процесът на трансформация можел да бъде по-нататък доразвит. В повечето случаи това били така наричаните болести, понякога придружени от атака на черна магия: трябвало тя да се изправи пред поредната част от ужасното Подсъзнание заедно с неговите представители, да се бори и да ги трансформира. Тя водела битката, с усърдие вземала връх, побеждавала съпротивлението, формулирала преживяването за себе си и понякога за другите – и се подготвяла за следващата криза. Никой не може да си представи нейните страдания, тъй като никой не би бил в състояние да издържи и премине през същите изпитания.

Заради какво било всичко това, ще се запитаме отново? На Земята трябвало да се появи нов вид, този път божествен вид от супраментални същества, както ги нарекъл Шри Ауробиндо. Някъде това било наредено да се случи. След множеството цикли на човешкото присъствие и еволюция на Земята, настъпил моментът за пристигането на този нов вид, без дори човечеството да има представа за това. Шри Ауробиндо и Майката, Аватарът, Двамата-в-Едно, дошли, за да направят това възможно. Затова те трябвало да поемат върху себе си и в самите себе си миналото на еволюцията, и трябвало да работят, за да направят осъществимо земното въплъщаване на новия вид. За да бъдат в състояние да се спуснат по-надълбоко от всякога в Материята и нейните основи, Подсъзнанието и Несъзнанието, те първо трябвало да се изкачат по-високо от всякога в Духа посредством нова Йога, надхвърляща пределите на съществуващите йоги. Само след като открили там божественото Съзнание-за-единство и го овладели, те можели да се спуснат по-дълбоко в пещерите на битието, направлявани от Светлината, на която станали носители.

Супраменталният свят се приближил много близко до Земята. Неговата Светлина и Сила били окончателно установени на Земята чрез Проявлението през 1956 година. За да можели съществата от супраменталния свят да се въплътят на магическата планета, каквато е нашата Земя, било необходимо нейната груба материя да бъде пречистена или видоизменена от супраменталната Субстанция. Така щял да настъпи край на нейната дълга агония, тъй като тя буквално щяла да се превърне в Божието царство. Сега Майката извършвала последната фаза от подготвителната работа, като нейното тяло служело като тестов материал, като инструмент и посредник, чрез който земната материя да бъде “докосната” и трансформирана. “Аз съм опитното свинче”, казвала тя с усмивка. Задължително условие и единственото средство за постигането на всичко това била трансформацията на клетките.

За да разберем това, което следва, трябва да имаме предвид два момента. Първият е, че садханата на Майката сега протичала в нейното тяло. Всички изумителни неща, които следва да чуем, касаят нейното тяло, което не е същото като нейното грубо тяло, което хората смятали, че възприемат. Възприятията на човешките същества са ограничени и деформирани от техните инструменти за възприемане, наричани сетива. Нещо повече, те са ограничавани от менталната обработка на сетивните възприятия, от своя страна влияеща се от деформациите на сетивата и a priori ограничена от нашето ментално съзнание, от механизмите на разделяне, на които това съзнание автоматично подлага Единното Битие.

Майката, в онази стая на втория етаж от централната сграда на Ашрама на Шри Ауробиндо, на улица Rue de la Marine в Пондичери, била нещо съвсем различно, и нещо повече, от онова старо, крехко, прегърбено тяло, към което било приковано вниманието на всички. Тя била Вселенската/Универсалната Майка, “божествената Махашакти, първичната Сила, върховната Природа, съдържаща в себе си безкрайно битие и създаваща чудесата на космоса”[3], както написал Шри Ауробиндо. За себе си тя казала: “Централното Съзнание, тук, в материалния свят, е Махашакти”[4]. И отново да цитираме Шри Ауробиндо: “Всички сили от всички планове трябва да се разглеждат и да се разпознават като себеизразяване на единствената духовна Шакти, безкрайна в битие, съзнание и Ананда”[5]. Той също така писал за “супраменталната личност” на Майката, “която иззад завесата ръководи устрема на сегашното проявление”[6]. Това бил източникът на нейното съществуване, на нейното знание, на нейното действие. “Няма нищо невъзможно за нея – онази, която е съзнателната Сила и вселенската Богиня, всетворяща от вечността и въоръжена с всемогъществото на Духа.”[7] Това, което се случва в сърцевината на атома и на квазара, при всяка сърдечна пулсация на кое да е тяло и в огъня на Божествената Любов, е нейна работа, замисляна и изпълнявана от нея, носена и довеждана до осъществяване. От това можем да направим извода, че в тялото на Майката не се случвало нищо, което тя самата да не е пожелала и за която да не носела отговорност – тотална, безусловна. Този извод е неизбежен, ако тя наистина е била онова – “тя или е “онова”, или не е” – не само на теория и от чувства на преданост, но в най-конкретната реалност.

Но: “Съществува Майката, изпълняваща Садханата, и Божествената Майка, като и двете са едно, но в различни осанки”[8]. (Шри Ауробиндо) Майката дала обяснение на това: как някои искали да я виждат изключително и само в нейното всемогъщо божествено величие и как те очаквали от нея, намираща се в тяло, в еволюиращ свят с предопределен процес, да изпълнява онова, което е възможно или позволено само в божествен свят; други пък, обратно, виждали в нея по-скоро човека, макар и с божествено вдъхновение, виждали авангардиста на Интегралната Йога и техен гуру. С всички възможни междинни комбинаци и вариации. Божествената Майка, бидейки в човешко тяло, поела върху себе си товара на света и приела всички последствия от това обвързване.

За да направи това, било необходимо тя да ограничи доброволно своето инструментално знание и сила. Това била нейната жертва в самото начало на нейното въплъщение, преди цялото страдание, на което щяла да бъде подложена: жертвата на божественото, приело да стане човек, за да може човечеството да бъде обожествено. “В нейния универсален аз присъства цялото знание, но тя изкарва на преден план само това, което е необходимо за изпълняването на работата”[9], писал Шри Ауробиндо. (Всичко това важало и за него самия.) В “Савитри” четем за “нейните широки замисли, които от самата себе си тя скрила”[10].

Сатпрем например пише в своята трилогия за Майката [издадена на български под заглавието „Мер, или новият вид”]: “Майката никога не знаеше предварително. Може да звучи невероятно, но е вярно”[11], а също така: “Майката сама не знаеше какво прави”[12]. Това е изявление, което се нуждае от известно уточнение: Майката, като тяло в процес на трансформация, не е знаела какво я очаква в следващия момент или в края на нейната авантюра, съзнанието на нейното тяло не знаело това; но нейната душа (както ще видим), нейното висше съзнание (супраментализирано и следователно по същество божествено) и нейното вътрешно същество, бидейки Великата Майка, разбира се знаели всичко това. Тъй като всичко, каквото и да е то, в това число нейното въплътено съществуване и нейната собствена Йога на физическа трансформация, можело да бъде само пожелано, планирано и изпълнявано от по-висшите аспекти на нейното същество. Без съмнение Майката е знаела, че развитието на нейната трансформация е предопределено, но знанието за него не било давано (в повечето случаи) на нейното тяло, тъй като такова знание би дало неблагоприятно отражение върху нейното йогическо усилие. “Абсолютно сигурно е, че щеше да е нередно, ако човек знаеше какво предстои да се случи, тъй като тогава не би направил това, което се изисква от него.”[13] Тя самата го намирала за твърде иронично: “Да си сигурен, че знаеш” – някъде там – “и в същото време да се питаш как ли ще бъде”[14]. “Наистина нещата са известни, някъде там, на заден план на съзнанието.” Понякога, когато се опитвала да узнае нещо, получавала безцеремонен отговор Свише: “Това не те засяга” или “Това не е твоя работа”. Понякога тя казвала: “Аз много добре зная как ще стане, но не зная кога”[15]. Казала това веднъж във връзка с хода на процеса на трансформация и друг път във връзка с нейния резултат.

Но винаги онова, което не знаело, било нейното тяло, все още нетрансформираното съзнание на клетките на нейното тяло, тъй като такова знание би повлияло на неговото отношение към садханата и на йогическите му усилия. И това е вторият момент, който не бива да забравяме: тялото на Майката било нещо съвсем различно от това, което било “естествено” видно. В интерпретациите си за садханата на Майката и за напускането й на този свят, коментаторите винаги държат погледа си фиксиран върху нейната външна фигура, върху нейното видимо “човекоподобно” присъствие и именно тази външна фигура те наричат “Майката”. Макар понякога да се изразяват различно, то е защото не могат да не цитират нейни изявления, които указват на нещо съвсем друго – но в заключенията си те отново отстъпват към първоначалното си отношение, концентрирайки се върху онова очевидно влошаващо състоянието си тяло, въпреки цялата им почит или преданост към “божествената Майка” или “мила Майка”. Та Майката така настойчиво им внушавала: “Говоря за клетъчни реализации, не го забравяйте!” или: “Говоря за нещо съвсем материално” – в периода от нейния живот, до който стигнахме в нашия разказ, когато нейната садхана била садханата на нейното тяло, на клетките на нейното тяло, на материята на онези клетки. Ето защо тя нарекла своята йога “йогата на тялото”, “йогата на клетките”, “физическата йога”, “йогата на физическите вибрации”. “Това е опит на тялото, разберете, физически, материален – опитът на тялото.”[16] На нивата от битието над материята всичко било готово, изработено; тази работа била приключена и дори менталът и виталът били изцяло супраментализирани. Сега ставало въпрос за трансформацията на Материята, “не го забравяйте”. Но тази садхана била съвсем нова, затова все още е забравяна, грешно интерпретирана или просто неразбирана.

Когато тя казвала “аз”, кого всъщност е имала предвид? Кой бил този “аз”? В повечето случаи “аз” било не повече от лично местоимение като граматична единица, “понеже другояче няма как да се говори”. Или се отнасял до тялото, което описвало своя опит. Или бил психическото съзнание в сърцето. (“Там [сърцето] е като слънце, през цялото време. Нещо като сияйно слънце. Именно там работя – оттам работя … Това и онова [жест към нейните супрафизически форми на съществуване в нейното сърце и над главата] е така естествено, че вече не му обръщам внимание: това е моят начин на съществуване.”[17]) Или пък “аз” се отнасяло до “Всевишната лейди”, или било централното Върховно Съзнание, или просто съзнание, позволяващо й да общува с други хора. Може да се изпишат страници с дефиниции за това как личното местоимение “аз” било използвано от Майката през последните години. Ето защо е съществено важно да се има предвид казаното, когато се четат нейните разговори, за да се избегне погрешното идентифициране на Майката с инструмента, какъвто бил нейното тяло – тяло, за което скоро самата тя ще каже, че то дори не й принадлежи.

Опорите в йогата на Майката

За тази садхана, която аз провеждам, съществуват определени напътстващи указания, които биват следвани. Разполагам с някои изказвания от Шри Ауробиндо.[18]

–          Майката

Ако тази йога на клетките била така нова, че Майката дори използвала нови имена за нея, била ли тя все още йогата на Шри Ауробиндо, наречена от него Интегрална йога? Или тя била продължение, развитие на неговата йога, за което той нямал никаква представа? Несъмнено Шри Ауробиндо не би могъл да има всички преживявания, които очаквали Майката след неговото напускане и които касаели задачата, прехвърлена от него към нея, тъй като намерението било тя да продължи рискованото изследователско пътешествие в “девствената гора”. Първоначално Майката неведнъж давала да се разбере, че тя участва в нещо изцяло ново, нещо, за което не би могла да намери никакво обяснение в някогашните си беседи с Шри Ауробиндо или в неговите писания. Но малко по малко, и може да се каже за нейно собствено удивление, тя многократно намирала в неговите текстове указания, предвиждащи нейния опит, и вероятно това е най-силният показател за духовния гений на Шри Ауробиндо. От една страна, той трябва да е бил напреднал много повече в своята садхана, отколкото като цяло се предполага; от друга страна, това е удивителна илюстрация на прецизността, с която той виждал целия процес на супраментална трансформация, виждал руслото на великата Река. Кой може да каже какво е открил той в своите духовни и окултни изследвания, какво му е било разкрито от Боговете и от Божествената същност, какво е знаел той без да го разкрива, нито дори пред Майката в нейната садхана, понеже за нея все още не било настъпило времето, подходящо за такова знание?

Наблюдавайки опитите на Майката от последните петнадесет години и опитвайки се да ги разглежда като цяло, човек различава съвсем ясно основите на Йогата, такива каквито са изложени от Шри Ауробиндо в “Синтеза” и в неговите писма.

Централната опора на Интегралната Йога е тоталното себеотдаване (surrender) пред Божественото. За това себеотдаване четем на всяка страница от “Агендата”: “Ce que Tu veux, ce que Tu veux” (да бъде Твоята воля, да бъде Твоята воля – като “Твоята” тук отново означава доверителната форма на обръщане към Божественото като най-съкровената част от самите нас). “Ден и нощ без прекъсване: “Както Ти желаеш, Всевишни, да бъде Твоята воля”.[19] Това, при всичките нейни трудности и страдания, било “единственото убежище”, “единственото средство”, “единственото решение”. Тя го казвала с думи или просто насочвала длани нагоре в жест на себеотдаване. Това била нейната централна позиция на безусловна отвореност, смирение, готовност да се посвети на новото творение. И в мислите си се връщаме назад към далечната 1914 година, когато Шри Ауробиндо казал още при първата им среща, че никога по-рано не бил виждал себеотдаване като това на Мира. Себеотдаването на невежия инструмент пред Божествената Воля е крайъгълният камък в йогата на Шри Ауробиндо, темата с вариации в неговия “Синтез” – и фундаменталния йогически акт на Майката през дългите години на нейния мъченически подвиг. Когато гласът й съвсем отслабнал през последните месеци, от които разполагаме със записи на касета, това били почти единствените думи, които тя все още изговаряла: “Ce que Tu veux”. Това било главната й мантра.

За искреността (sincerity) тя казала: “Ето защо ви казах, че не е лесно да се занимаваш с йога. Ако не си искрен, не започвай.”[20] “Какъвто и път да следва човек” – а и всеки има своя собствен път – “съществува само едно средство, едно-едничко, аз зная само едно: съвършена искреност – но само искреност, която е съвършена.”[21] Този вид искреност обаче е нещо съвсем различно от това да не казваш неистини. По същество това означава, че всички части на въплътеното същество са овладяни и поставени в директен контакт със сърцевината на въплъщението – психическото същество. Вероятно на пръв поглед тази дефиниция изглежда малко странна, но при по-задълбочено разглеждане става очевидно, че тя отразява фундаменталния процес на йога. Тъй като психическото същество е представителят на Истината. Частите, които стоят настрана от психическото същество, се отказват от контакта със Светлината, която е Истина, и остават подчинени на своя тъмен произход. “Искреността е хранителят, тя е защитата, тя е водачът, и в крайна сметка, тя е трансформиращата сила.”[22]

Дали тогава Майката, след всичките онези години на свръхчовешка садхана, все още е имала “сиви петна” на неискреност? Или дали е имало части от нейното същество все още отделени от нейното психическо същество – тя, която била така възвишена в очите на толкова много хора? Да, имало е. Много мънички, но безброй. Всъщност толкова, колкото клетки имало в нейното тяло. “Психологически” (психически, ментално и витално) Майката била най-чистото, най-искреното същество на Земята, но нейното тяло се състояло от същата материя, от която са изградени всички наши тела – а основата на тази материя е Нощта на Подсъзнанието и Несъзнанието, така да се каже на онова НЕ, Отрицанието в самия Произход, на Фалша, породили разделянето и обособяването в рамките на Единството.

“Най-първата необходимост за духовно съвършенство е абсолютно равновесие (equality)”[23], написал Шри Ауробиндо в “Синтезът на йога”. (Йогата на самоусъвършенстването била пределът, до който той достигнал в излагането на своята йога.) Равновесието, или невъзмутимостта, не е същото като безразличието; то е активно отношение, базирано на приемането на света, на всички проявени неща, на всички събития, всички преживявания, тъй като те могат да произхождат само от Единното, тъй като не съществува нищо друго. Невъзмутимо равновесие било едно от качествата, които Майката посочила като признак за външно разпознаване на супраменталното същество. (Второто било абсолютна несъмненост на знанието, “кубическа несъмненост”.) Това е яснотата, която нищо не може да смути, благодарение на която нещата могат да се случват според тяхното истинно съдържание, тяхната божествена чистота и реалност, без да бъдат подлагани на какъвто и да е вид изкривяване и затъмняване, причинявани от Сянката. Отново и отново Майката, в онзи експлозивен процес на трансформация на нейното същество, усещала абсолютната необходимост от равновесие в клетките на своето тяло – необходимост от състояние на равновесие, в което Съзнанието-за-единство би могло да се изрази в цялата си чистота. Равновесието било ценно не само по време на нахлуването в нейното тяло на Златната Светлина или на червено-златния Огън, но също така то било задължително посред непрекъснатия рой от вибрации, витаещи около нея и пронизващи я, и най-малкия импулс от които тя съзнавала напълно.

Четвъртият фундаментален белег на тази йога бил основният принцип, че всичко е единство (unity). Всичко е едно, всичко е едно-единствено Битие, “не го забравяйте”. За нас думата “Битие” е една от най-абстрактните думи, но при духовното преживяване не съществуват никакви абстракции. Тъй като абстракцията представлява въображаема проекция на менталното съзнание, неспособно да проумее. Единството е основата; Единството е същността на всяко преживяване, Единството е целта на супраменталната трансформация; Единството е средата, в която съществува супраменталното същество. Единството е Божественото. От там ние идваме, в него живеем, към него отиваме. “Няма нищо друго, освен Онова.”

Майката била запозната с преживяването на Единство в своето ментално и витално същество, тъй като в тези си части тя била реализирала Единство. Но клетките, в тяхната материалност, представяли изключително разногласие. Нейната садхана – би следвало да подчертаваме отново и отново – протичала точно на това ниво. Именно там трябвало да бъде спечелена окончателната Победа, там супраменталното Съзнание-за-единство трябвало да замени безпределното инфраментално разделение. Нека това не се разбира погрешно: съзнанието на клетките трябвало да бъде трансформирано в божественото Съзнание-за-единство. С други думи: клетките трябвало да бъдат обожествени! Именно на това ниво тя понасяла също и ужасите на Подсъзнанието и точно тук, по-остро от всякъде другаде, възниквал въпросът за причината, поради която нашият свят тъне в тъмнина, невежество, страдание и смърт.

Коя е причината?

Векове наред отеква парливият въпрос за причината на свят като нашия – нейното така често повтаряно “pourquoi?” (защо?) – свят, който би трябвало да съществува в божествеността на Битие, Съзнание и Блаженство. Въпросът относно причината за “това потапяне на Светлината в нейната собствена сянка”[24] звучи като скръбно молебствие, като сърцераздирателен вопъл. Страданието е “огромен препъни камък на пътя ни към разбирането на вселената”, написал Шри Ауробиндо, “тъй като не можем да предполагаме, че единствено съществуващото Битие е насилвано от “нещо” извън него самото, тъй като такова “нещо” няма.”[25] Въпросът относно причината за нещата трябвало да бъде поставен “решително”, казал той, а Майката го подкрепила: “За какво тогава би било необходимо това проявление? Каква би била ползата от него? Това би означавало, че още в самото зачеване на творението е заложен някакъв абсурд. Ако не е било направено с някаква цел, това би означавало, че нещата не са направени с цел, или че Той е направил грешка, или че Той съвсем не разбирал какво смятал да прави – че Той си е мислил, че прави едно нещо, а на практика направил друго!”[26] Такъв един Бог може да бъде наречен единствено неудачник или чудовище, а неговото творение – ад. При това, Божественото се олицетворява с Битие на Обич и Блаженство … Всеки път, когато отново била потапяна в огъня на своето страдание, тя отново задавала въпроса за причината на съществуванието. Понякога го извиквала с пълен глас.

Не съществува никакъв умствен отговор, няма отговор на нашето ниво на разбиране на този проблем. “Мистерията на вселената е надрационална … Трябва да отидем отвъд интелекта, за да прекараме мост над пропастта и да проумеем мистерията; оставянето на нерешено противоречие не може да бъде окончателното решение”[27], пише Шри Ауробиндо в “Божествения живот”. Понякога Майката изтиквала проблема настрана: “Нещата са такива, каквито са, защото са такива, каквито са … Човек трябва да започне от това, което е, и оттам да върви напред.”[28] Което ни напомня за един от афоризмите на Шри Ауробиндо: “И аз като теб вярвам, друже мой, че Бог, ако той съществува, е демон и кръвопиец. Но какво, в крайна сметка, смяташ да направиш по този въпрос?”[29]

Но след всяко мъчение, Майката, в своето тяло, което било станало тялото на света, излизала от изпитанието по-трансформирана, по-обожествена. След всеки вик на екзистенциално отчаяние, който бил викът на човешкото в нея, замисълът, целта и причината на божественото проявление ставали по-ясно различими, не ментално, не абстрактно, не теоретично или теологично, а конкретно, екстатично конкретно. Тя открила, точно в тялото, че всемогъщото остава всемогъщо, дори когато на вид е безсилно, че Светлината на Всезнанието продължава да пламти в тъмнината на невежеството и че никакво страдание не може да съществува без Блаженство. Вселената е без кусури; ние обаче сме въвлечени в процес на еволюционен растеж, затова смисълът на цялото и на неговите части е временно скрит от нас, както е скрит и смисълът на нашето страдание. “С Радост е било сътворено всичко това и Радостта ще доведе нещата до край.”[30] (Майката) Нашето страдание е необходимо, за да може нашата Радост да стане пълна, а онова неизразимо, нескончаемо страдание, с цената на което човек прониквал в материята с пот и кръв, ще намери своето оправдание в Радостта тогава, когато човекът бъде завършен като такъв. Ние сме знаели това от самото начало, без съмнение. Тъй като именно нашият Аз, истинският Аз в нас, е избрал изследователската авантюра и израстването в Материята; ние сме избрали да забравим своя Аз, заради бъдещата радост от преоткриването Му. Тази радост трябва да бъде поне равна на всички страдания през вековете – такова е мистичното уравнение, стоящо зад вселената. Някъде в дълбините, зад мъглявините на нашето съзнание ние помним това, иначе не бихме били така силно привързани към живота. Страданието е “чукът на боговете”[31], пречистването и закалката, приближаващи ни към обожествяване.

Многоизмерната личност на Майката, която за човешкото око била видна само в онова крехко тяло, нейната садхана, която на този етап изцяло се спуснала в тялото, превърнала се в “йогата на материята”, и нейното пътуване в неизвестното, ясно продължение на започнатото и частично отработеното от Шри Ауробиндо – всичко това ни дава перспективата, в която би трябвало да поставим преживяванията на Майката от последните години, за да сме в състояние да ги разберем до някаква степен. Цялостно разбиране на духовните неща, още повече на супраменталните, е възможно единствено чрез отъждествяване. Онези, които искат да преживеят трансформацията, трябва да следват Майката по пътя, утъпкан от нея. Тя поканила всички на това приключение.

Универсализацията на тялото

Майката усещала, че необходимото условие в процеса на супраментална трансформация на този етап било “универсализацията” на нейното тяло. Възможно ли е това? Може ли това малко, ограничено и уязвимо тяло, в което сме поместени, да бъде универсализирано? В “Божественият живот” Шри Ауробиндо написал, че индивидът трябва да бъде първият инструмент на трансформацията, но че изолирана индивидуална трансформация не е достатъчна и не може дори да бъде цялостно постижима. “Сигурно е, тъй като го знам от опит, че съществува степен на индивидуално съвършенство и трансформация, която не може да бъде реализирана, без цялото човечество да е постигнало известен напредък … Има неща в материята, които не могат да бъдат трансформирани, преди цялата материя да претърпи определена степен на трансформация. Човек не може да се изолира изцяло, не е възможно”[32], казала Майката. Шри Ауробиндо изложил своя собствен опит: “[Садхакът на Интегралната йога] често разбира, че дори след като е спечелил окончателно своята собствена персонална битка, все пак се налага да я печели отново и отново в една на вид безкрайна война, тъй като неговото вътрешно съществуване вече е било дотолкова разширено, че съдържа не само собственото му същество с неговите ясно очертани нужди и преживявания, но се намира в солидарност със съществата на другите, тъй като в себе си той съдържа вселената.”[33]

Единствените истински, съзнателни садхаки на Интегралната йога по онова време били нейните инициатори, Шри Ауробиндо и Майката, а след като Шри Ауробиндо напуснал този свят – останала само Майката. Мнозина следвали по техните стъпки, но само благодарение на вътрешна ориентация, базирана повече на себеотдаване и интуиция, отколкото на знание или съзнателно насочено йогическо усилие; тяхната интегрална йога била повече йога на намерението, отколкото йога на знанието, прозрението или целта. При това е ясно, че адхарата (вместилището на съзнание, тялото – бел.прев.), дори на Аватара, е ограничен инструмент, тъй като е индивидуализиран. Възможно било на ментално и витално ниво тази ограниченост да се разшири почти безкрайно, дотолкова, че Шри Ауробиндо и Майката са били в състояние да супраментализират първо своя ментал и после своя витал; но материята на техните телесни клетки, колкото и наситена да била с психическо и супраментално присъствие, оставала в пределите на зададена форма на тялото. “Индивидуална трансформация не би сътворила нов тип същества или нов колективен живот.”[34]

Еволюционният напредък, който трябвало да бъде спечелен чрез тази Йога, чрез това ново развитие в живота на планетата Земя, бил ясно очертан. Всички предишни Аватари били постигнали в себе си универсализация  на своя ментал и витал, за да превърнат своето еволюционно усилие в земно постижение. Менталното съзнание например било превърнато в установен елемент от живота на Земята благодарение на работата на Аватар Рама. Но сега Аватарът трябвало да универсализира своето тяло, тъй като новата еволюция на съзнанието не можела повече да протича в “тънките” обхвати на ментала и витала; тя трябвало да се случи в самата материя, в материята, от която било изградено тялото на Аватара, също както всички останали тела. Материята трябвало да стане съзнателна с по-високо, нещо повече, с божествено съзнание, Съзнание-за-единство. Онова, което при Шри Ауробиндо и Майката станало възможно в Духа, сега трябвало да бъде реализирано в Материята. Огромна революционно-еволюционна стъпка, наистина Umwertung aller Werte (преоценка на всички ценности). Нищо чудно, че онези, които някога в миналото са виждали бъдещата възможност за стъпка от този порядък, велики същества навсякъде по Земята, така и не са посмели да пробват тази трансмутация в своята плът.

Средствата, инструментите, тестовият материал за тази трансмутация били миниатюрните, но изключително сложни мънички строителни тухлички на тялото: клетките. Клетките са продукт на еволюция. Те съдържат материя, те съдържат жизнена сила и те притежават свое собствено съзнание – което безспорно е видно от тяхната чудесна организация, в която молекулярната биология ежедневно открива нови и изумителни тайни. Клетките също, както всичко във вселената, съдържат в себе си божественото Присъствие, тъй като другояче не биха съществували. Нищо не може да съществува без Онова.

Веднъж, когато Майката била изцяло въвлечена в йогата на клетките, тяхното устройство и modus operandi ѝ били демонстрирани. “Клетките”, казала тя впоследствие, “притежават устройство и структура, които са в съгласие с тези на вселената.”[35] Това не звучи изненадващо за човек, който е чел например книгите на Фритьоф Капра (Fritjof Capra) и Гари Зукав (Gary Zukav). Науката е принудена да признае, че във вселената всичко съществува във взаимовръзка с всичко останало, а също и атомите и елементарните частици*. Космосът изглежда все повече и повече като жив организъм, като индивидуалност – както Мъдреците винаги са казвали. “Клетката, в своето вътрешно устройство, получава вибрацията на съответното състояние в състава на цялото”, казала Майката. “Всяка клетка е миниатюрен свят, съответстващ на цялото.” “Всяка вибрация в един център поражда автоматично вибрация в друг център”[36], казала тя години по-рано. Зад и във всичко е Единството.

В нашите телесни клетки Сила се стаява,

Що невидимото вижда и замисля вечността.[37]

– Савитри

Клетката съдържа в самата себе си Съзнанието-за-единство, но това Съзнание, разбира се, не е проявено, иначе клетката – а впоследствие и ние – сега щеше вече да бъде божествена на вид и по същество. Клетката е продукт на еволюция и следователно носи в себе си своето еволюционно минало. “Всяка клетка притежава свое собствено съзнание”, казала Майката, но това съзнание също така е смесица. Някъде дълбоко в нея присъства Съзнанието-за-единство, причината, поради която клетката е в състояние да вибрира с ритмите и движенията на цялото. Нейното повърхностно съзнание пък, напротив, е нейното еволюционно съзнание, постепенно повишавано от всяко еволюционно салто, което всеки път бива преживявано като бедствие. (Супраменталният обрат вероятно също ще ни изглежда като катастрофа.) Клетките носят в себе си спомена или отпечатъка от онези “бедствия”.

Натрапвайки все още своя навик върху клетките,

Фантомът на тъмно и зло начало

Като призрак преследва всичко, което мечтаем и правим.[38]

–          Савитри

Според Шри Ауробиндо и Майката, паметта на Живота, а следователно на човека и на неговите части, се простира много по-назад във времето, отколкото можем нормално да си представяме, и съдържа елементи от неговата цялостна еволюция – дори преживявания от предисторически цикли, дори от животи на други планети, и още от времето преди пралайите, космическите свивания и следващите ги космически разширения.*

Резултатът от всичко това е, първо, че клетката упорито се държи за своите еволюционни придобивки, структура и начин на функциониране. Благодарение на това тя е била в състояние да оцелее и тя знае от опит, че всяко структурно генетично изменение (или мутация) може да застраши нейното съществуване, тъй като мутациите са гибелни почти без изключение. Следователно за коя да е по-висша форма на съзнание, повърхностният начин на функциониране на клетката изглежда механичен, неподатлив и тъп, да не кажем ирационален или глупав. Второ, клетката винаги се бои от най-лошото, нейното отношение е инстинктивно катастрофално. Животът, на който тя е носител, винаги е съществувал в сянката и под заплахата от смъртта. Един поглед към животинския живот в природата ни дава непосредствена илюстрация на това. За всички форми, създадени от Живота досега, оцеляването винаги е несигурно и е постоянно придружено от глад, болка, осакатяване, болест и накрая смърт – единственото неизбежно нещо, което ще им се случи със сигурност. Наистина явно Анандата е толкова силна, че тя продължава да поддържа живота с такъв голям ентусиазъм, в такова изобилие, въпреки всички тези негативни фактори.

Следователно супраменталната йога трябвало да приеме конфронтацията със “законите” на живота, с навици на възраст милиони години, за да промени структурите, изградени от тях, или да направи тези структури податливи на изменение. “Ние не искаме да се покоряваме на нарежданията на Природата, дори ако тези нареждания са поддържани от навици, установявани в течение на милиарди години”[39], казала Майката. Добре, но да се запитаме отново: дали е възможно това? Дотогава всички здравомислещи хора са отговаряли на този въпрос отрицателно. Кой би могъл да бъде тъй побъркан, че да кръстосва шпаги със закон на природата? Не е ли дори Бог ограничен от това, което Той самият някога предопределил? “На всеки път стои на стража закон със каменни очи …”[40]

Но Шри Ауробиндо и Майката дошли да променят Закона. Всеки Аватар се въплъщава, за да установи нов Ред, който по необходимост трябва да влезе в конфликт със съществуващия Порядък. Именно посредством личността на Аватара Божественото променя структурата на нещата, установени в предишен етап от еволюцията, противно на някогашния Порядък и т.н. назад във времето до самото Начало. Законите на Материята не вземат предвид законите на Живота, те са несъвместими и при това Животът е колонизирал Материята и се е обвързал тясно с нея. Аналогично Разумът е постигнал хармонично съвместно съществуване с Живота и Материята. Това доказва, че в хода на еволюцията на нашата магическа планета невъзможното се е оказвало възможно повече от веднъж. “Невъзможното днес е неизбежно утре”, писал Шри Ауробиндо. Ние носим изключителната привилегия да присъстваме и дори да вземем участие в събитието, при което тези вековни Невъзможности стават възможни, именно в този момент.

“Никой закон не е абсолютен”[41], писал Шри Ауробиндо в “Животът Божествен”. “Това, което Природата прави, е всъщност правено от Духа.”[42] А Майката казала: “Тук долу няма фиксирани закони … Няма два еднакви случая.”[43] “Ако във вселената няма две комбинации, които да са еднакви, как може някой да установи закони и каква е абсолютната истинност на такива закони?”[44] Тя дори твърдяла, че вселената се сътворява отново във всеки един момент, което означава, че по принцип всичко е възможно.

Но само по принцип. “Всичко е възможно, но не всичко е позволено – освен от процес, който може да се познае; самата Божествена Сила налага на своите действия граници, процеси, препятствия, превратности”[45], написал Шри Ауробиндо в едно писмо. “Законът! Законът! Именно Законът! Не разбираш ли, че такъв е ЗАКОНЪТ? Не можеш да промениш Закона. – Но аз съм дошла, за да променя Закона. В такъв случай: плащай цената.”[46] Това са думи на Майката. И тя плащала цената.

Полето на клетките в нея било контактната зона, където се срещали Старият и Новият Свят. Там трябвало да се извърши трансмутацията. Там Съзнанието-за-единство трябвало да се влее в Материята, свише или отвън, за да се свърже и обедини със Съзнанието-за-единство, което винаги присъствало и присъства в Материята. Ако тази операция се окажела успешна, клетките и Материята на клетките щяла ефективно да овладее Съзнанието-за-единство. Клетката, обожествена, щяла да бъде подготвена да стане част от божествено тяло, тялото на новия вид на Земята. Ето къде се водела битката. “Le corps, c’est le champ de bataille” – тялото на Майката било бойното поле, където щяла да се води и да бъде решена битката за света на утрешния ден.

Мантра

Това се случило по време на прожекцията на друг индийски филм, Dhruva, показван на Игрището на 29 април 1958 година. Тогава Майката чула мантра, рецитирана доста дълго време, и забелязала, че нейните звуци оказвали дълбоко и благоприятно въздействие на нейното тяло, на клетките на нейното тяло.

Мантрата представлява формула от думи. “Думата носи сила”, писал Шри Ауробиндо, “дори обикновената написана дума носи сила. Ако думата е вдъхновена, тя носи още повече сила.”[47] “Мантрата е произнасяна дума, която носи творческа сила … Не само идеята, но звукът е този, който носи творческата сила … Звукът винаги носи сила. Той притежава много повече сила, отколкото хората си представят.”[48] (Майката)

Поетите винаги са знаели това. Съществуват вдъхновени формулировки, които остават да вибрират в ума или в сърцето на слушателя или на читателя, слушащ със своето вътрешно ухо. Именно тогава сякаш самият читател се превръща в поета, или по-скоро, и двамата се сливат в едно във вибрацията на думите. Тази сила е била открита също и от рекламния свят, който я използва за своите комерсиални цели. В религиите, мантрическата сила се пробужда чрез постоянно повтаряне на определени формули, упражнение, наричано в Индия джапа. Един пример е постоянното повтаряне на молитва към Бога, да речем “Отче наш”. Съществените елементи от всички религии са тясно свързани. И разбира се, има още и заклинания на черната и бялата магия.

К.Д. Сетна дал в една от своите беседи следното описание на мантрата: “Мантрата е най-висшата духовна поезия: тя е Божественото, така да се каже, изразяващо Себе си директно, не чрез някакъв друг проводник на съзнание. Божественото Битие, въплътено в думи на плана на Самото Божествено: това е Мантрата. Това е Словото от Надразума, пратеникът на Свръхразума, който досега беше управляващата Сила във вселената.”[49]

Върховната и всеизвестна мантра е ОМ, изписвана на санскрит чрез един изящен символ. Майката наричала ОМ “Подписа на Всевишния”[50]. “С помощта на ОМ човек може да реализира Божественото. ОМ има трансформираща сила. ОМ представя Божественото”[51], казала тя. Дълго време, в действителност от годините, прекарани в Париж, тя имала “цял запас от мантри”, някои от които били публикувани от Сатпрем в първия том на “Агендата” като “Молитви на съзнанието на клетките”. В бележка под линия, придружаваща разговора от 11 май 1963 година, дори четем следните интригуващи думи: “Когато казвам, че моята мантра притежава силата на безсмъртие, имам предвид другата, онази, за която не говоря. Никога не съм давала нейните думи.”[52]

Основната мантра на Майката била “Ce que Tu veux” (“да бъде Твоята воля”). Тази мантра, понякога в леко изменена форма според обстоятелствата, бликала от сърцето й всяка секунда от нейното съществувание. Тя формирала фундамента на нейната мисия на Земята. Тя била нейното “единствено убежище”, “единственото средство” за супраменталната трансформация. Тези простички думи били израз на нейното себеотдаване, на тоталното отдаване на нейното същество, каквато била самата същност на цялото ѝ земно съществуване, каквато е и същността на цялата Интегрална Йога. Когато гласът ѝ бавно ще започне да утихва, това са думите, които все още ще чуваме, а когато и тези думи ще станат едва доловими, ще виждаме тяхното изражение в пламенен жест, двете длани насочени нагоре. Нейната садхана била садхана на себеотдаване; мантрата на нейната душа не е могла да бъде друга, освен израз на това себеотдаване.

Но през 1958 година нейното тяло се нуждаело от мантра, клетките на тялото ѝ имали нужда от нея. И причината е разбираема. Отношението на клетките, както видяхме, е почти изключително отрицателно, катастрофално; и тъй като те също притежават характера на неуморно повтаряне, те непрестанно повтарят своите негативни, катастрофални натрапчиви идеи и формации. Нормално ние не го чуваме, това нашепване под кожата ни, под повърхността на нашата личност, тъй като то се заглушава от шума на нашите мисли, повечето от които автоматични, и от нашите чувства, изопнати от боязън и желание. Само от казаното можем на направим извод колко силно нашата инструментална личност се влияе от мънкането и тревогата в нейната основа, на нивото на клетките. Най-дълбоката екзистенциална тревога се крие в тялото. Наблюдавайки това в самите себе си, ние откриваме до каква степен човешкото същество е нерешително, боязливо и негативно мотивирано същество. В нас самите все още е твърде жив страхът от природните сили, от животните и от нашите събратя, от несигурността на съществуването ни, от болка, глад, скръб и мъчения – страх, натрупан в рамките на безброй животи. Всичко това продължава да ни терзае отвътре; то вгорчава живота ни и отравя любовта ни. То ни опустошава и руши.

Броят на клетките в нашето тяло е астрономически. Фоновият шум в живота ни, в нашето собствено тяло, представлява какафония, която чрез своите разхвърляни вибрации не ни позволява никакъв директен контакт с Чистото, Хармоничното, Божественото. Душата остава завинаги неопетнена; мисловният ни процес може да бъде успокоен или хармонизиран; чувствата може да бъдат пречистени – но тялото със своите фундаментални елементи е Великият бариерен риф на пътя на потока на обожествяването. Ето защо Майката изпитвала такава силна необходимост от мантра за своето тяло: силата на звука от думата щяла да хармонизира вибрациите на клетките и да ги настрои в съзвучие със силата, съдържаща се в мантрата. ОМ, призовавам Те или свързвам се с Теб, НАМО, прекланям се пред Теб в тотално себеотдаване, БХАГАВАТЕ, направи ме подобна на Теб, божествена. Както атомите в лазерен кристал са настроени на една и съща честота, така тя използвала древната мантра “ОМ Намò Бхагавàте”, за да настрои вибрацията на своите клетки към божествената супраментална Сила, за да ги подпомогне в тяхната трансформация.

“ОМ Намо Бхагавате” била нейната мантра. Тъй като мантрата изплува спонтанно от душата, или душата спонтанно започва да вибрира с нея, когато я чуе; затова мантрата е лична, на самата душа. Нещо повече, по онова време никое човешко тяло не било достигнало същото йогическо състояние на еволюция, като това на Майката. Именно поради неговото напреднало развитие възникнала необходимостта от мантрата, мантрата на онзи етап била необходимия йогически инструмент. На етапа, до който бил достигнал, Шри Ауробиндо вероятно не е знаел ролята и важността на мантрата при трансформацията на клетките; във всеки случай той никога не написал и не казал нищо за нея (помним, че в кореспонденцията си с Ниродбаран той споменал за намерената от него “айнщайнова формула”, с помощта на която бързо напредва, но нямаме никакви основания да смятаме, че тази формула е била мантра, макар някои да допускат такава възможност). Затова Майката пояснила: “Аз осъзнах, че за тази садхана на тялото мантрата е от съществена важност[53] … Шри Ауробиндо не ми даде мантра … Ако той беше достигнал до там, където сме ние сега, той щеше да разбере, че чисто психологическият метод е недостатъчен и че е необходима джапа, тъй като само джапа оказва директно влияние на тялото. Затова трябваше да намеря метода съвсем сама, трябваше съвсем сама да намеря моята мантра. Но след като сега всичко е намерено, аз извърших за няколко месеца това, което щеше да отнеме десет години.”

Вярно е, че Майката, като гуру, е дала мантрата “ОМ Намо Бхагавате” на един или двама от нейните ученици поради причини, известни само на нея, но тя никога не е заявявала, че тя представлява общ инструмент на супраменталната йога. Това става ясно от следните цитати, някои от които се отнасят към годините след като тя открила мантрата и започнала да я използва.

  • “[Мантрата] изплува в теб. Тя може да е различна за всекиго … Но това трябва да е спонтанно движение на съществото.” (5 май 1951 година)
  • “Не само думите [които съдържат силата], но всичко, което те представят и носят в своята вибрация … Очевидно е, че друг център на съзнание, друга конкретизация, друга амалгама [Майката имала предвид “друг адхара”] би имала различна вибрация  – че тя, разбира се, би имала друга вибрация … Това, което е от значение, не е мантрата като такава: важна е връзката, установена между дадена мантра и тялото … Това е нещо съвсем лично … Една мантра, която би довела едного директно до божествената реализация, би могла да остави другиго хладен и равнодушен.” (31 май 1962 година)
  • “Никой не може да ви даде вашата истинска мантра. Това не е нещо, което някой ви дава: това е нещо, което избликва във вас самите … Това е вашият и само ваш вопъл … Моята мантра носи силата на безсмъртието … Моята мантра не носи никакъв заряд за който да е другиго, но за мен тя е пълна, преизпълнена със смисъл.” (11 май 1963 година)
  • “Това трябва да е ваша собствена мантра, не нещо, което сте получили от някого – мантрата, която спонтанно е изплувала от дълбините на вашето същество, която е дошла от вашия вътрешен наставник.” (23 септември 1964 година)
  • “Добре е, когато мантрата изниква спонтанно с простотата на призива на дете – две или три думи, които се повтарят ритмично. Ако тя не идва от самосебе си, тогава вашето тяло може да повтаря мантрата, избрана от вашето ментално съзнание.” (21 май 1969 година)
  • “Външно – външно – аз казвам мантрата: ОМ Намо Бхагавате. За мен лично, това се изговаря от външно същество. Но вътрешно аз съм ето така [Майката разтваря ръцете си с длани, насочени нагоре в пълна неподвижност].” (23 декември 1972 година)

Условията на супраменталната йога

Условията за започване на супраменталната йога са формулирани от Шри Ауробиндо и Майката с ясно дефинирани понятия. Нека цитираме някои от техните изявления относно този важен въпрос.

  • През 1935 година Шри Ауробиндо написал на Ниродбаран: “Има различни състояния на трансформация. Първо е психическата трансформация, при която всичко се намира в контакт с Божественото посредством психическото съзнание. Следващото е духовната трансформация, при която всичко е слято с Божественото в космическото съзнание. Трета е супраменталната трансформация, при която всичко става супраментализирано в божественото гностическо съзнание.

Никой не може да има супраментална реализация, ако не е осъществил духовната.

Психическата е първата от двете необходими трансформации – ако си осъществил психическата трансформация, тя неизмеримо подпомага другата, тоест трансформацията на обикновеното човешко в по-висше духовно съзнание.”[54]

  • “Първо трябва да намерите своята душа”, казала Майката през 1955 година, “това е съвсем задължително и вие трябва да се отъждествите с нея. Тогава можете да вървите напред към трансформацията … Не можете да пропуснете това звено, няма как да стане.”[55] В тези думи чуваме ехото от онова, което Шри Ауробиндо написал в “Божественият живот”: “Това е първата стъпка от себереализацията, да ръкоположите душата, божествената психическа индивидуалност, на мястото на егото.”[56]
  • През следващата година Майката повторила отново: “Истинският духовен живот започва, когато човек се намира в единение с Божественото в психическото, когато съзнава божественото Присъствие в психическото и е в постоянна връзка с психическото. Тогава започва духовният живот, не по-рано – истинският духовен живот.”[57] Истинският духовен живот е прологът към супраменталната трансформация.
  • През 1957 година тя категорично наблегнала: “Щом като сега говорим за това, ще ви напомня какво Шри Ауробиндо е казал, повтарял, писал, подтвърждавал и повтарял отново и отново: че неговата йога, Интегралната йога, може да започне само след това преживяване [реализацията на душата], не по-рано. Затова не бива човек да храни никакви илюзии и да си въобразява, че може да знае какво представлява Супраменталът и че може да прави каквито и да било съждения за него по какъвто и да е начин, преди да е имал това преживяване”[58].

Тези изявления са пределно ясни. Те засягат фундаменталния принцип на Интегралната йога. И все пак някой може да възрази, че те датират от времето преди Майката да открие важността на мантрата за нейното тяло. Затова ще добавим следното:

  • През юли 1970 година тя разкрила: “Но именно психическото същество е онова, което ще се материализира и ще стане супраменталното същество! … И това придава приемственост на еволюцията.”[59] По-късно ще се върнем към това много важно откритие.
  • “Именно психическото същество, представителят на Божественото в човека, ще остане, ще премине в новия вид”, казала тя през април 1972 година. “Следователно човек трябва да се научи да центрира цялото си същество около психическото. Онези, които искат да преминат в свръхчовечеството, трябва да се избавят от егото и да се концентрират около психическото същество.”[60]
  • Ние разполагаме със следното послание, написано от нея саморъчно на 24 юни 1972 година: “Задължително е всеки да намери своето психическо и да се обедини с него категорично. Именно чрез психическото ще се изяви супраменталът.”[61]

След като се запознахме с основните елементи от процеса на трансформация, протичащ в Майката, можем да продължим нашето повествование.


* Да вземем например следния цитат от книгата на Гари Зукав “Танцуващите майстори на Ву Ли”: “Удивителното откритие, очакващо непознаващите физиката, е че данните, събрани в процеса на развитие на квантовата механика, указват, че субатомните “частици” явно постоянно вземат решения! Нещо повече от това, решенията, които те видимо вземат, са базирани на решения, вземани някъде другаде. Субатомните частици изглежда знаят незабавно какви решения са взети някъде другаде, а това някъде другаде може да бъде даже и в друга галактика! Ключовата дума е незабавно. Как е възможно една субатомна частица, намираща се тук, да знае какво решение е взела друга частица някъде там, в същия момент, в който частицата някъде там го взема? Всички данни опровергават, че квантовите частици са в действителност частици … Философското заключение на квантовата механика е, че всички неща в нашата вселена (включително нас самите), които изглежда сякаш съществуват независимо, са в действителност части от един всеобхватен органичен строеж, и че никоя частица от този строеж не е наистина отделена от него или от другите частици.” (стр. 72-73)

* Майката не веднъж споменавала, че нашата вселена е седмото разширение, това на Равновесие и Хармония. Според нея, това разширение няма да бъде повече следвано от свиване, а ще продължи да расте по-богато и да се разгръща по-нашироко в Безкрайността на Единното. Решителната стъпка в това разгръщане щяла да бъде супраментализацията на Материята. Това движение на разширяване и свиване ще срещне разбиране у всеки, който поне малко е запознат със съвременната космология.


[1] LD, 49

[2] А І, 244

[3] SY, 731

[4] Е 54, 331

[5] SY, 737

[6] М, 51

[7] М, 71

[8] М, 383

[9] М, 106

[10] Savitri, 270

[11] Satprem, Mère II, 158

[12] Idem, 237

[13] А ІІІ, 437

[14] Е 54, 482

[15] А ІІІ, 111

[16] NC, 151

[17] А ХІ, 279

[18] NC, 13

[19] NC, 194

[20] Е 50, 88

[21] Е 54, 153

[22] Е 56, 456

[23] SY, 671

[24] LD, 162

[25] LD, 404

[26] Е 50, 365

[27] LD, 463

[28] Е 55, 16

[29] T&A, 95

[30] Е 55, 454

[31] Savitri, 443

[32] Е 53, 346

[33] SY, 71

[34] LD, 1061

[35] А ІХ, 202 ff.

[36] Е 56, 89

[37] Savitri, 169

[38] Idem, 140

[39] Е 56, 277

[40] Savitri, 18

[41] LD, 267

[42] LD, 355

[43] Е 30-31, 225-26

[44] Е 56, 360

[45] OH, 202

[46] A I, 495

[47] OH, 277

[48] Е 55, 396

[49] Amal Kiran and Nirodbaran, Light and Laughter, 36

[50] WM 15, 37

[51] Mona Sarkar, Sweet Mother I, 2

[52] А ІV, 136

[53] А І, 315

[54] CSA, 218, 216 и 327

[55] Е 55, 403

[56] LD, 631

[57] Е 56, 155

[58] Е 57, 381

[59] А ХІ, 263

[60] А ХІІІ, 152

[61] WM 15, 117

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: