Златният ден

Глава 20 от книгата „Отвъд човека като вид – живот и дело на Шри Ауробиндо и Майката„, Жорж ван Фрекем

(„Beyond man – Life and Work of Sri Aurobindo and the Mother“, Georges van Vrekhem)

Публикувани са още и следните глави от тази книга:

„Визията на Шри Ауробиндо“ (глава 7)

„Дванадесет дни на мълчание“ (глава 19)

„Корабът от Новия свят“ (глава 21)

„Правейки невъзможното възможно“ (глава 22)

„Две стаи“ (глава 23)

Новата утопия: Ауровил“ (глава 25)

изтеглете цялата книга на руски от тук

Златният ден

Неизвестна за света, за(ради) него тя дерзаеше.[1]

–       Шри Ауробиндо

Периодът от декември 1950 до декември 1958 година без съмнение бил най-“видимият” в живота на Майката. От преди разсъмване до след полунощ тя била на крака и заета с работа в Ашрама, отдъхвайки за не повече от два-три часа – почивка, която трудно може да бъде наречена сън. “Ашрамът се беше превърнал в доста гигантско предприятие”, спомня си Сатпрем в своята трилогия “Мер”. “Тя следеше за всичко до последната дреболия, от качеството на хартията за книги в печатницата на Ашрама до начина на залепване на марка върху колет или за местенето на някой последовател в друга стая, по на изток, с малка градина и с по-добро проветрение… И безкрайни писма. Както и безкрайни разправии. И финансите – немислими и съпроводени с чудеса. А критиките – така дребнави, така абсурдни! Някой дори може да направи справка в Архивите на френското министерство на външните работи в Париж (Quay d’Orsay) и да разбере как поколения от прилежни бюрократи са секретирали своите язвителни доноси. Трудно е да си представи човек: нямаше и един, който да разбере какво представлява Майката дори просто за Франция, за собствената им страна!”[2]

През 1950 година в Ашрама имало 750 последователи, без да се броят децата. Когато японците нахлули в Индия и заплашвали Калкута, Майката дала подслон в Ашрама на роднини на последователите и на децата им, “най-безопасното място на земята, благодарение на присъствието на Шри Ауробиндо”. Присъствието на децата силно смутило нормалното състояние на нещата в Ашрама и било шок и причина за раздразнение на дългогодишните ашрамити. Децата пращят от енергия; децата не могат да стоят спокойно на едно място за по-дълго време и постоянно шумят; децата си нямат представа от йога и нямат поне малко уважение към онези, които я практикуват. Ашрам, където мъже и жени живеели заедно, движели се спокойно помежду си и били третирани на равни начала вече предизвиквал твърде силно недоумение в Индия. А сега и тези деца! Различни източници свидетелстват, че повечето ашрамити се нуждаели от време, за да се адаптират към такава обезпокояваща промяна. Но приобщаването на децата към общността било съвсем типично за начина, по който действали Шри Ауробиндо и Майката. Както повечето техни действия, били те литературни или организационни, случаят с пристигането на децата било нещо, което дошло от само себе си и което било включено в разрастващата се структура на тяхната Йога. В този случай това било войната, заплашваща бенгалските семейства, роднини на ашрамити. И зад всичко това виждаме как все повече и повече се разгръщала Работата, напътствана от Провидението, след като първоначално била надеждно внедрена (закрепена) на Земята.

Нека проследим накратко това разгръщане от самото начало. Когато Ауробиндо Гхош и Мира Алфаса достигнали определен етап в своята индивидуална йога, те се срещнали и започнали да разпространяват своето послание, основавайки Ария. Шепата млади политически съратници, на пръв поглед случайно оказали се редом с Шри Ауробиндо в Пондичери, се превърнали в началното ядро на духовна общност, наречена “Ашрам” поради липсата на по-подходяща дума, първоначално организирана и впоследствие ръководена от Майката. През първите години животът в Ашрама бил много стриктен, като тази вътрешна строгост била необходима за полагането на основите на външната Работа. Наред с нарастването на броя на последователите, с физическото разширяване на общността и с духовния прогрес на последователите,  Майката можела да отслаби поводите и да разчита все повече и повече на въздействието на своите вътрешни сили. В това, което се превърнало в многолика миниатюра на света, необходима за Йога, имаща за цел обхващането на “целия живот”, била приета и младежта – знак, че Силата, Шакти на Майката сега била в състояние да се справи с това необичайно и изискващо много сили разширяване на външната Работа. Години по-късно Ашрамът, притиснат в границите на града Пондичери, щял да достигне нещо като физически предел и през 1968 година Майката щяла да основе Ауровил, “Градът на Зората”. Ауровил още веднъж предполагал разрастване на жизнените форми и сили, които трябвало да бъдат обхванати в тази Йога на световна трансформация; този град бил или трябвало да стане първия плод от Дърво, култивирано от Шри Ауробиндо и Майката, представяйки символично изпълнението на Великото Дело на Аватара на Земята.[3]

Училище като никое друго

Направи от нас воини-герои, каквито се стремим да бъдем. Нека се борим успешно във великата битка на бъдещето, което ще се роди, срещу миналото, което се мъчи да се задържи, така че новото да може да се прояви и ние да сме готови да го възприемем.

(Молитва, написана от Майката и отпечатана върху тетрадките от училището към Ашрама)

Децата трябвало да бъдат заети с нещо и образовани, ето защо Майката основала училище. Разбира се, това не било училище като другите в Индия, където дори днес усмирени деца седят на земята с кръстосани ръце и крака, повтаряйки редовете на урок, който трябва да научат наизуст под тактовете на палката на страховит преподавател. Индия притежава също и видни образователни институции, но относително малко на брой – прекалено малко за масата от интелигентни млади хора, жадни за знания, но притиснати под тежестта на стандартизирана или по-скоро вкаменена образователна традиция. Шри Ауробиндо отрекъл тази система още през годините си на педагог и политик. Принципите на обновено образование, които той предложил в замяна на безжизнените традиционни правила, все още си струва да бъдат взети под внимание, както в Индия, така и в тъй наречените напреднали страни.

Детето притежава душа, достигнала определена фаза от своя еволюционен растеж. Тази душа е Божественото и поради това съдържа в себе си цялото познание. “Няма нещо, което да може да бъде преподавано на ума и да не присъства вече стаено като потенциално знание в разцъфтяващата душа на творението.”[4] Това знание е предоставено в дълбините на човешкото същество от “универсалния Инструктор”, за да му позволи, в това както и в други въплъщения, да получи всички необходими опитности за своя вътрешен растеж, които в крайна сметка ще го доведат до пълно съзряване на неговата душа. В хода на пътешествието от въплъщение във въплъщение, човешкото същество е напътствано през всички необходими преживявания и защитавано от своята душа. (Това е обяснението на факта, че такива уязвими и невежи същества като хората могат да достигнат пределна възраст, въпреки вездесъщите в света заплахи за живота – а така също това е оправдание за ранна смърт.)

От казаното могат да се извлекат два извода. Първо: всички деца носят зад гърба си своята съвършенно лична еволюция, която е укрепнала в тяхната собствена индивидуалност със своя специфичен ритъм на развитие; това означава, че не съществува един-единствен образователен метод, който да бъде общо приложим, и че към всяко дете трябва да се подхожда и да му се помага индивидуално. Вторият извод: истинският педагог не е “учител” в смисъла на почти всезнаещ авторитет, някога, а дори и днес, все още упълномощен от обществото да налага своята воля и неизбежно ограниченото си знание посредством принуда и дори физическо насилие. Той трябва да бъде Учител в духовния смисъл на думата, за да е в състояние да вниква във вътрешната индивидуалност на своите възпитаници или ученици и да им помага в техните истинни потребности. Много повече от шефски авторитет, той трябва да бъде отнасящ се с разбиране и търпение спътник (компаньон), като самият той е наясно със собствените си възможности и ограничения, за да помага в прогреса на децата – негови по-млади братя и сестри – по пътя им в живота. “Да си учител значи да си духовен пастир”[5], казала Майката. А Шри Ауробиндо написал: “Най-добрият Учител е много по-малко Преподавател и много повече Присъствие.”[6]

Такъв, казано доста накратко, бил духът, в който Майката основала училището към Ашрама и го довела до разцвет. “Важното тук е, че принципът на образованието е принцип на свобода”[7], казала тя на самите ученици. “Вие ще прогресирате, защото усещате в себе си необходимостта от прогрес, защото това е импулс, който ви тласка спонтанно напред, а не защото това е нещо наложено ви като правило: този прогрес, от духовна гледна точка, е далеч по-висш [спрямо обикновеното образование].”[8] “Ако сред вас има такива, които не искат да се учат и на които не им се нрави да се учат, те имат правото да не се учат”[9], но в такива случаи дълг на педагога или “компаньона” е да разясни на детето потенциалните последствия от неговото решение. Тя искала от тях главно “да се учат да виждат себе си, да разбират себе си и да владеят себе си”. А на учителите от своето училище тя казала: “В действителност, единственото нещо, което трябва да следвате прилежно, е да ги учите да познават себе си и да изберат своята собствена съдба, пътя, по който искат да вървят”.[10] “Трябва да си светец и герой, за да бъдеш добър учител. Трябва да си велик йогин, за да станеш добър учител. Самият ти трябва да имаш съвършено отношение, за да изискваш от учениците да проявяват съвършено отношение. Не можеш да изискваш от никого това, което ти самият не правиш.”[11]

Къде обаче да бъдат намерени такива учители? Тези изисквания съвсем естествено прилягали към идеала на всички учители в училището на Ашрама, тъй като те били избрали да посветят живота си в този Ашрам на Йогата на Шри Ауробиндо и Майката. Но всички те били обременени с предразсъдъците на собственото си несъвършено образование, които в повечето случаи били предразсъдъците на закърнялата индийска образователна система. Ето защо училището на Ашрама осигурило подготовка не само за учениците, но и в не по-малка степен и за преподавателите.

“Ако ние имаме тук училище, то е защото искаме то да бъде различно от милионите училища по света, за да даде то шанс на децата да различават между обикновения живот и божествения живот – животът в истина и виждането на нещата по различен начин”[12], втълпявала им Майката. “Ние не сме тук, за да правим само малко по-добре това, което останалите правят, ние сме тук, за да правим това, което другите не могат да правят, понеже те дори нямат представа, че то може да бъде правено. Ние сме тук, за да прокараме пътя към Бъдещето за децата, които принадлежат на Бъдещето.” Не, училището на Ашрама не било един вид монашеско училище, нито пък светски развъдник за кандидат-йоги. Без съмнение, повечето деца били избрани от проницателния поглед на Майката, и ако имало други, те също трябва да са имали някаква причина да бъдат там. Но фундаменталният принцип на тяхното образование и избор на съдба бил свободата. Малко на брой били тези, които прекъснали връзката си с мястото на тяхната младост и образование, след като го напуснали, но пък и само малцина станали членове на Ашрама след приключване на обучението си. И не каза ли Майката, че само малцина измежду самите членове на Ашрама практикували Йогата? А какво да кажем тогава за всички останали? “Те са мои деца”[13], казала тя. Те били “образци”, които привнесли в нейната атмосфера целия спектър на човешкото съществуване, за да работи тя с него. Те били физическо продължение на нея самата.

За да даде пример на преподавателите, тя самата започнала да преподава на малките и на подрастващите, а ако на възрастните им било интересно, те също били добре дошли на урока, например вечер на Игрището. Там Майката давала уроци по френски език, които скоро се превърнали в Entretiens, един вид поучителни беседи; тези беседи били записани на касетофон и впоследствие издадени като книги, за да станат нейните най-масово четени текстове. “Произходът на тези беседи е такъв, че заслужава да разкажем за него”, пише редакторът във въведение към първия от шестте тома. “Те не са се породили вследствие на случайно решение, а поради материална необходимост, какъвто е случаят с повечето дейности в Ашрама, където духовните дела винаги биват “присаждани” върху материалните дела. “Училището” към Ашрама е основано през 1943 година Децата растели, те трябвало да изучават френски, пристигали нови поколения, а и нямало достатъчно учители. Затова Майката решила, че тя самата би поела уроците по френски три пъти седмично за най-напредналите ученици. Тя четяла френски текст измежду нейните собствени писания или преводи на Шри Ауробиндо, а децата заедно с техните учители задавали въпроси. Впоследствие, малко по малко, към уроците започнали да се присъединяват и ашрамитите, задавайки и те своите въпроси.”[14]

Тя седяла зад малка масичка с настолна лампа, пред картата на истинна Индия, под тропическото звездно небе; направо на земята около нея сидели младежите, все още в своите спортни одежди, а зад тях възрастните. В сумрака на Пондичери както винаги шумял прибоят и звучал ревът на автомобилните клаксони. А над стените на Игрището проблясвал отмерено лъчът на морския фар.

Сатпрем, който също присъствал там, пише в свойствения му цветущ стил: “Вечер след тениса я виждахме да идва на “Игрището” – мъничка, умиротворена, бяла, обута в японски гети и широк раздут панталон, стегнат в глезените, с камидзе* в цвят според деня. Защото цветовете също имат смисъл, съответна сила и център на съзнание. Поради вятъра на главата си носеше лента от бял муселин. Дългите й коси бяха отрязани. През зимата върху вече прегърбените й рамене лежеше малко копринено наметало… Игрището беше център на нейната особена лаборатория. Всички правеха гимнастика и то по много. Имаше салон с уреди, където упражняваха джудо, асани на хата йога, всичко, което пожелаеха, бокс, кон с гривни и какво ли не. Момичетата бяха по шорти, с коси, стегнати в бели ленти (шортите в Индия през 1950 година можеха да предизвикат скандал за безсрамие!) заедно с момчетата, разделени на групи по цветове – група с червени шорти, синя група, група каки, зелена за най-малките, бяла за над осемнадесет годишните, сива и каква ли не още. Беше свежо, весело и в бистра атмосфера.”[15]

Там Майката провеждала своите класове по френски, превърнали се в Entretiens (беседи или разговори). Това са великолепни текстове, на изящно опростен френски. Но тя черпела своите обяснения от особени източници на вдъхновение. Децата можели да питат каквото си поискат, а тя отговаряла ясно, търпеливо, с нотка хумор или със сила, която превръщала нейните обяснения в откровения. Тя ги карала да виждат или преживяват това, за което говорела. Дори само от тези беседи би могло да се извлече цялостна духовна или окултна система. Сатпрем нарекъл тези вечери “най-прекрасното “разокултяване”, правено някога в историята”. Не написа ли Шри Ауробиндо: “Познаването на тези неща и привнасянето на техните истини и сили в живота на човечеството е необходима част от неговата еволюция”? А Майката притежавала богатата опитност, благодарение на която била в състояние да обясни на своята публика – или на своите читатели – най-езотеричните теми с кристално-ясен маниер. Тя учела онези деца на живот – “Хората не знаят как да живеят!” – с неговите мотиви, задкулисни аспекти, механизми и цели. И с неговите трудности. Тъй като присъстващите там били предопределени да се изправят срещу тези трудности и да ги преодоляват. Тя им разкривала сложността на нещата, от най-малкото до най-грандиозното, с малкото, което се вижда, и с многото, което остава скрито. Тя, Майката, притежавала такова необятно културно, окултно и духовно познание, и тя говорела, опирайки се на съзнателния опит от толкова много животи. Присъстващите там били потапяни в пречистваща Сила, която водела до разцъфване на най-доброто в тях; и тя ги обграждала с неосезаемия стъклен похлупак на своята любов и защита – “заграждение”, в което те могли да дишат много по-свободно, тъй като тя им осигурявала незамърсена доставка на кислород.

Училището на Ашрама с неговите секции за физическо възпитание, с игрището и по-късно добре екипираните спортни площадки, с гимнастическия салон и идеалите за физическа култура, далеч изпреварващи своето време, определено спада към най-важните образцови реализации на Майката, оттогава разпространени и приложени на практика навсякъде по света.

Трансформацията на клетките

“Общественият живот” на Майката преминавал пред очите на всички в рамките на деня. Тя говорела често, не само вечер по време на Entretiens на Игрището, но и лично с всеки, който отивал при нея, за да му помогне, утеши, окуражи и напътства. Въпреки това, така малко е известно за нейната вътрешна работа по супраментална трансформация – нейното най-важно занимание, а всяко друго занимание било само следствие или приложение. Разглеждайки този период в писанията на коментаторите и биографите, човек остава с впечатление сякаш годините между напускането на Шри Ауробиндо и Супраменталното проявление през 1956 година са един вид празнота, когато не се е случило нищо важно по отношение на трансформацията. Някои дори пишат, че Майката започнала йогата на клетките, тоест работата по трансформация на тялото, едва в края на 1958 година – годината, когато тя на свой ред се оттеглила в уединение. Вземайки предвид фактите и природата на Майката, това съждение е просто неправилно.

От една страна, супраменталната Сила, реализирана от Шри Ауробиндо във физиката – Разумът от Светлина – по време на стълкновението му със смъртта била прехвърлена към Майката, така осезаемо, че тя усещала триене всеки път, когато тази Сила навлизала в тялото й през порите на кожата. Разумът от Светлина е супраменталното Присъствие в клетките и това щяло наистина да бъде чудат супраментален феномен, който щял да присъства в клетките на Майката, макар и в завоалиран вид, без да е активен в тях по един или друг начин. Може би защото Шри Ауробиндо писал малко или твърде оскъдно за Разума от Светлина, а и защото през първите години след неговото напускане на този свят Майката рядко говорела за собствената си садхана, затова физическото присъствие на Разума от Светлина на Земята, в нейното тяло, не е било включено от коментаторите в Ауробиндовската “йогическа система” и те като че ли не знаят много добре какво да правят с него. Но супраменталът си е супраментал, което означава цялостното и неделимо Божествено; реализация от този вид, сега действена в телесните клетки на Майката, трябва да се смята за огромна стъпка напред в Работата по трансформацията и тя със сигурност трябва да е продължила да надгражда върху нея.

От друга страна трябва да се вземе под внимание, че Майката била циклон от Сила в абсолютно себеотдаване. “Натискът за изменение от страна на Майката е винаги силен – дори когато тя не прилага сила, той присъства поради самата природа на Божествената Енергия в нея”[16], писал Шри Ауробиндо. Майката била въплътената Шакти, изпълнителят, проявяващ Енергията на Божественото, присъстваща в онази “мъничка, умиротворена, бяла” фигура с японски гети и облечена в индийско шалвар-камидзе. Колко пъти тя повтаряла с усмивка, че нейната садхана протича “в галоп”, като “ураган” или като “изтребител”, без да спира при някое преживяване. Тя била Сила, Воля, която напредва стъпка по стъпка и която не може да се спре, за да разкаже своите преживявания, за да изпита удоволствие от постигнатото. “Не съм изгубила никакво време”[17], казала тя простичко. Сега тя поела Работата изцяло върху себе си, тя дала обещание на Шри Ауробиндо, че ще го направи; и супраменталният жар горял в нейните клетки. Дали тогава тя е щяла да остане в бездействие по време на тези осем години? … Още по време на разговор от 6 януари 1951 година, месец след като Шри Ауробиндо си отишъл и едва няколко седмици след дванадесетдневната пауза, тя казала: “Това, което остава да се измени, е съзнанието на клетките”[18].

Каква била ситуацията? Шри Ауробиндо, след неговите големи реализации, довели го до духовното откриване на Свръхразума, постепенно го спуснал в ментала, витала и накрая, като Разум от Светлина, в материята на своето тяло. Това станало възможно само благодарение на неговата работа в Подсъзнанието и Несъзнанието, както беше обяснено в предишната глава. Ние намираме потвърждение на това обяснение в разговор на Майката, в който тя говори за закоравелите навици, присъщи на всички елементи в човешкото тяло, за атавистичната структура (формации), която обуславя неговото функциониране. И тя казва: “Отивайки надолу в подсъзнанието, в несъзнанието, може да се проследи произхода на тази формация и да се отмени направеното, да се променят движенията и реакциите на обичайната природа чрез съзнателно и предпазливо действие … Това не е често срещано постижение, но е правено. Затова може да се твърди не само че това може да бъде направено, но и че е правено. Това е първата стъпка към интегралната трансформация, но после остава трансформацията на клетките.”[19]

Защо днес често се говори за трансформация на клетките, а не, да речем, на атомите? Та проблемът е в трансформирането на Материята, нали? А и нали Божественото присъства също и в атомите – присъствие, създало предпоставката за целия материален космос, произхождащ от тези атоми? “В центъра на всеки атом от Материята присъства спотаена върховната божествена Реалност.”[20] (Майката) “Всяка частица от това, което наричаме Материя, съдържа в себе си неявно всичко (останалите елементи) … Там, където един елемент присъства в Космоса, там всичко останало трябва не просто да присъства и да е пасивно латентно, но скрито да действа … Всъщност животът, умът и Свръхразумът присъстват в атома.”[21] (Шри Ауробиндо)

Инструментът на супраменталната трансформация е адхара (съд, вместилище – санскр.), комплексното цяло от обвивки или “тела”, формиращо обителта на душата, от което ние, с нашите външни сетива, можем да виждаме само най-външната, груба материална обвивка. В адхара, контактът с Материята става посредством клетките, които, разбира се, се състоят от материя, но които съдържат също и витални и ментални елементи. Клетките живеят и имат свое собствено съзнание, формирано в хода на милиони години еволюция. Всяка клетка представлява микро-вселена с множество измерения и в рамките на Великото Единство тя е в контакт с целия космос (както ще бъде демонстрирано на Майката по-късно). “Вие си мислите, че сте отделени един от друг, но всичко във вас е една и съща и уникална Субстанция, без значение от външните различия, и вибрация в един център автоматично поражда вибрация в друг.”[22] Микрокосмосът на клетката е полето, средството за супраменталната трансформация на Материята, където Материята може да бъде докосната и облагородена – задължителната предпоставка за реализирането на супраменталното тяло в това материално Творение.

Менталното съзнание на човешкото същество включва няколко “стъпки”, няколко функционални степени. Неговите най-очевидни функции са интелектът и разсъдъкът, макар и двете да се влияят значително от желанията на витала и от сетивните възприятия. Над обичайния интелект и разсъдък съществува чист, абстрактен разсъдък, die reine Vernunft, а после следват менталните средства за възприемане на висшия (higher) и озарения (illumined) разум, интуицията (intuition) и надментала (overmental) – духовни планове над нашия ум, откъдето той понякога получава вдъхновения, интуитивни откровения и прозрения.

Жизнените сили (витала) в нас също притежават съзнание, “витален разум”, който те използват за реализиране на своите желания и намерения. (Знаем например как някои индивиди, без да са особено будни ментално, са надарени с инстинктивна интелигентност, посредством която те изразяват своето светоусещане много по-директно и самоуверено, отколкото умниците.) И тялото като такова също притежава съзнание, посредством което се координира неговата невероятна сложност и което се влияе силно от наследственост, обкръжение и образование, както и от елементи от минали животи. Характерът се определя частично от това телесно съзнание (оттук и правдивостта на израза “физиологията е съдба”). И органите имат свое собствено съзнание, много важно за начина на функционирането им по време на болест и здраве. И молекулите и клетките имат своето съзнание, което е решителен фактор в процеса на трансформация, както ще разберем по-нататък. Веществото, от което са изградени атомите и частиците, има съзнание – факт, някога смятан от физиците за алхимични безсмислици, но днес, след разцъфтяването на квантовата механика, е почти нормален начин на възприемане на материята. Прецизността и мощта на това съзнание е демонстрирана от главозамайващата сложност на атомите и тяхната потенциална сила, обяснима единствено чрез Единството и неговата сила, в рамките на което те са формирани и съществуват. Единство с такава огромна мощ в такива миниатюрни елементи може да бъде само “Бог” – или каквото и име да изберем, за да наречем Онова. Днес е ясно, че Материята се равнява на Енергията, и ще бъде открито, че Енергията е Съзнание:

МАТЕРИЯ = ЕНЕРГИЯ = СЪЗНАНИЕ

Това била основната формула на истинските алхимици. “Материята е форма на Духа, обител на Духа, и тук в самата Материя може да има реализация на Духа.”[23] (Шри Ауробиндо)

Цялата тази информация е необходима, за да обясним понятията, които предстои да използваме, и които, трябва да признаем, понякога са били смесвани и от Майката. Причината за такова объркване е че физически на френски може да ознава както “телесен”, така и “материален”, а така също френската дума телесен може да се отнася до тялото, както и до неговите елементи, включително клетките. Нека затова дефинираме недвусмислено следните понятия, необходими за описване на процеса на супраменталната трансформация на тялото:

1.       Разумът на тялото: менталното съзнание на тялото като цяло; овладяването на разума на тялото представлява елементарно условие в повечето йоги и е било реализирано от Майката дълго преди тя да се озове в Пондичери;

2.       Разумът на клетките: древното съзнание на самите клетки, трансформирането на което е задължително, за да се достигне до Материята като такава и тя да се трансформира; и

3.       Разумът на материята: съзнанието в атомите и елементарните частици на така наречената груба материя, усещана от нашите сетива, но която вече сякаш излиза извън разбирането на физиците. “Става ясно, че самата Материя е резултат от нещо, което не е Материя”[24], вече бил написал Шри Ауробиндо в “Животът божествен”.

Нека сега се спрем на част от феномените в процеса на трансформиране на Майката, случили се в периода между напускането на Шри Ауробиндо и Супраменталното проявление през 1956 година.

  • На 26 февруари 1951 година тя завършва своята беседа (за Гностическото съзнание) с думите: “Говоря ви именно за това тази вечер, тъй като нещото, което е веднъж постигнато, което е било реализирано от един, може да бъде реализирано и от други. Достатъчно е едно тяло да го реализира, едно човешко тяло, за да е сигурно, че това нещо може да бъде постигнато. Вие може да смятате, че това е нещо от далечното бъдеще, но може и да кажете: “Да, Гностическият живот е неизбежен, тъй като неговата реализация вече е започнала.”[25] Гностическият живот е супраменталният живот и това “едно тяло”, за което тя говори, не може да е било друго, освен нейното.
  • В своята Entretien от 19 април 1951 година тя говори за себеотдаването пред Божественото – фундаменталното отношение (позиция) в Интегралната Йога. “Сега това се превърна в самото движение на съзнанието на клетките.” И тя споменава за “стремежа в съзнанието на клетките към перфектната искреност на отдаването”.[26]
  • 21 април 1954 година: “Предстоят ни още доста години, преди да бъдем в състояние да говорим със сигурност за това как ще се осъществи тя [трансформацията на тялото], но мога да ви уверя, че тя е започнала. Ако прочетете внимателно следващия брой на Списанието (Bulletin), който ще излезе на 24 април, ще разберете, че тя вече е започнала.”[27] В този брой се появили нейните “Опити на телесното съзнание” (в действителност съзнанието на клетките), последвани от “Нови опити на телесното съзнание”. Последната поредица завършила по следния начин: “При тази интензивност стремлението расте неудържимо, и в отговор на това стремление Твоето присъствие става явно в самите клетки, а тялото започва да изглежда като многоцветен калейдоскоп, в който безброй постоянно движещи се сияйни частици се преподреждат независимо от невидима и всемогъща Десница.”[28]

През същата година – 1954 – работата на Майката върху клетките на тялото явно достигнала един вид кулминационна точка, разполагайки с възможностите на момента:

5 май. Способността за въздействие върху обстоятелствата може да бъде привнесена “в Материята, в самата субстанция, в клетките на тялото”, казва тя. “Това не е вяра, а е убеденост в резултат на опит.”[29]

Седмица по-късно: “Сякаш самите клетки пламват (избухват) в стремление, в призив. В тялото съществуват неоценими и неизвестни съкровища. Във всички онези клетки присъства интензивност на живот, на стремление, на воля за прогрес, които по навик не се осъзнават.”[30]

9 юли. “Отхвърлете всички страхове, всички разногласия, всички спорове, отворете очите си и сърцата си – Супраменталната сила е тук.”[31]

3 ноември. “Всяка част от съществото притежава свое собствено стремление, което носи характера на тази част. Съществува дори стремление във физиката … Клетките на тялото разбират какво ще представлява трансформацията и с цялата си сила, с цялото съдържащо се в тях съзнание те се стремят към тази трансформация. Самите клетки на тялото – не централната воля, нито пък мисълта или емоциите – клетките на тялото се отварят, за да възприемат Силата.”[32]

11-12 ноември. “Ведрото и неподвижно съзнание наблюдава ограниченията на света като Сфинкс от вечността и при това споделя с някои своята тайна. Затова ние сме уверени, че това, което трябва да бъде направено, ще бъде направено, и че нашето настоящо индивидуално същество е наистина призвано да сътрудничи за тази славна победа, за това ново проявление.”[33]

Как, пред лицето на всички тези красноречиви цитати, някой би могъл да твърди, че Майката започнала работата си по трансформация на клетките едва години по-късно? Освен това, от проследяването на нейната еволюция през този период става ясно, че именно този вид работа била необходима, за да се даде възможност на Супраментала да се прояви. Клетката се състои не само от ментален, витален и материален, но също и от подсъзнателен и несъзнателен елемент. Тъй като Несъзнанието е утробата, от която произлязла Материята, затова Материята все още остава изцяло пропита с тази тъмна субстанция, пронизваща също и клетката. Майката сега отработвала това, което станало възможно благодарение на фундаменталната подготвителна работа на Шри Ауробиндо приживе, по време на противоборството му със смъртта и сега, “от другата страна на завесата”. Това било задача, отнемаща всеки един момент от нейното време, ден и нощ концентрация, наред с непосилния ежедневен труд, а това постоянно окултно усилие било съвсем частично видимо за човешките очи. Някога Шри Ауробиндо написал: “Само божествената Любов е в състояние да понесе товара, който трябва да нося, който трябва да носят всички, жертвали всичко останало заради едничката цел – да извисят земята над тъмнината, в която тя е потопена, към Божественото.”[34] Онзи, който разбира какво Шри Ауробиндо и Майката са направили за Земята и за нас, синовете и дъщерите на Земята, няма да забравят това.

Предсказание

После дошло посланието от 31 декември 1954 година, в навечерието на Новата година. Както всяка година, Майката отпечатала новогодишно послание, което сега било раздадено на всички присъстващи на Игрището. По принцип тези послания разгласяват какво предстои да се случи през настъпващата година.[35] В посланието се казвало: “Волята на никое човешко същество не е в състояние в крайна сметка да противостои на Божествената Воля. Нека застанем, съзнателно и безвъзвратно, на страната на Божественото, и тогава Победата е неизбежна.”[36]

Ето нейния поразителен коментар: “Това послание е написано поради наличието на предвиждане, че предстоящата година ще бъде трудна година, наситена с множество вътрешни борби – може би дори и външни. Затова ви казвам каква позиция трябва да заемете при такива обстоятелства. Тези трудности вероятно ще продължат не само дванадесет, но четиринадесет месеца.”[37] Супраменталното проявление се случило точно четиринадесет месеца по-късно, на 29 февруари 1956 година!

Един от подрастващите попитал: “Тази година [1955] ще бъде трудна година само за Ашрама или така също и за Индия и цялата Земя?” Тя отговорила: “Като цяло: за Земята, за Индия, за Ашрама и за всеки поотделно… Това е последната надежда на враждебните сили да възтържествуват над днешната Реализация. Ако можем да останем непоколебими през идващите месеци, те няма да бъдат в състояние да постигнат кой знае какво след това, тяхното съпротивление ще рухне. Ето какво предстои: това е решаващият сблъсък на враждебните сили, на антибожествените сили, които се опитват да отложат доколкото е възможно божествената Реализация – с хиляди години, както им се иска. И именно сега това стълкновение достига своята връхна точка. Това е последният им шанс. И тъй като съществата, които стоят зад техните външни действия, са напълно съзнателни, те са съвсем наясно, че това е последният им шанс и те ще направят всичко, на което са способни. А те могат наистина много. Това не са малки, обикновени форми на човешко съзнание; това въобще не са форми на човешко съзнание. Това са форми на съзнание, което, сравнено с човешките възможности, изглежда божествено по своето могъщество, по своята сила и дори по своите знания. Ето защо стълкновението е чудовищно и е фокусирано изцяло върху Земята, понеже те знаят, че именно на Земята трябва да бъде спечелена първата победа – решителната победа, победата, от която ще зависи бъдещето на земята.”[38]

Бихме могли да си припомним накратко “външните”, историческите събития от тази година. Годината 1955 беше кулминацията на Студената война. Това беше годината на подписването на Варшавския договор, на взривяването на първата руска водородна бомба и на спускнето на първата американска ядрена подводница. Това беше годината на Конференцията в Бандунг, “бунт на Азия и Африка срещу бялата раса”, предвождан от Насър, Сукарно и Неру. Западна Германия стана суверенна държава. В Кремъл бушуваше битката за власт след смъртта на Сталин, създавайки нестабилна ситуация с големи опасности за страната и света. Китай и Съветският съюз все още действаха в унисон. Ядрената надпревара беше в пълния си разгар.

В книгата на К.Д. Сетна четем: “Когато тя завърши беседата си на 5 януари 1955 година, един от най-ярките ученици на нашия Образователен център, Манож Дасгупта, зададе няколко въпроса. Той попита: “Ти каза, че през 1955 година враждебните сили ще се опитат да нанесат страховит удар. Ако ние се окажем неспособни да удържим победата, ще бъде ли значително възпрепятствана трансформацията, която е целта на нашата Йога?” Майката отговори със сериозно изражение: “Тя ще бъде отложена с много векове. Именно такова забавяне се опитват да постигнат враждебните сили. И що се касае до духовните въпроси, досега те винаги са успявали в своята тактика по забавяне. Винаги резултатът е бил: “Ще бъде осъществено някой друг път.” И този друг път се оказва стотици или дори хиляди години по-късно. Сега се опитват да приложат същия трик.”[39] Тя добавила: “Може би всичко това е предопределено някъде. Възможно е. Но също така е възможно, каквото и да е било предопределено, да е за предпочитане да не се разкрива какво е предрешено, за да може то да се случи по начина, по който трябва да се случи.”[40] Великата Майка, от чиито длани произлиза всичко сътворено, всички събития и всички сили, винаги знае в трите измерения на времето (trikaldrishti): минало, настояще и бъдеще. Въплътена като Майката от Ашрама на Шри Ауробиндо обаче, тя трябвало да отработи чрез своята трудна садхана онова, което било предопределено за Земята.

Трябва да е водила ужасна битка, без при това някой да е имал представа. “Неизвестна за света, за(ради) него тя дерзаеше.” Сатпрем пише някъде, че йогата на Шри Ауробиндо е “невидимата йога par excellence*” и тя била най-невидима при Шри Ауробиндо и Майката. Това е един от знаците за истинност на тяхното Дело.

Супраменталното проявление

И тогава то се случило. Слънцето проникнало през булото, обвило Земята от момента на нейното сътворение, и настъпил Нов Ден, Денят на конкретното Присъствие на Божественото в неговото творение. Ние все още сме слепи като новородени и затова не виждаме новата Светлина, но някои започват да усещат нейната топлина върху лицето си и в сърцето си.

Било вечерта на 29 февруари на високосната 1956 година. На Игрището Майката прочела откъс от “Синтеза”; младежите задали своите въпроси и тя им отговорила. И когато нямало повече въпроси, някой угасил светлините както обикновено за медитацията. Това се случило по време на тази медитация.

“Тази вечер Божественото Присъствие, конкретно и материално, присъстваше тук сред вас. Аз приех форма от живо злато”, написала Майката, “по-голяма от вселената, и се бях изправила пред огромна и масивна златна врата, която отделяше света от Божественото. Щом погледнах вратата, аз знаех и възжелах, с едно-единствено движение на съзнанието, че “моментът е настъпил”, и вдигайки с две ръце мощен златен чук аз нанесох един удар, само един удар по вратата и тя се разлетя на парчета. Тогава супраменталната Светлина, Сила и Съзнание нахлуха към земята в неудържим поток.”[41]

Целта, заради която супраменталният Аватар се въплътил на Земята, била постигната. Можела да започне нова еволюция, еволюцията на божествен вид.

“Всевишни, това, което Ти искаше да направя, аз го направих. Дверите на Супраментала са отворени и Супраменталното Съзнание, Светлина и Сила заливат земята. Но все още онези, които са около мен, едва го съзнават – не е настъпила никаква радикална промяна в тяхното съзнание и само защото вярват на думите ми, те не казват, че нищо особено не се е случило. На всичкото отгоре външните обстоятелства стават по-трудни и трудностите сякаш изникват по-непреодолими от всякога. Сега, след като Супраменталът е тук – в което съм абсолютно сигурна, дори и да съм единствената на земята, която да го съзнава – дали не е приключила мисията на тази форма и дали вместо нея друга форма няма да поеме делото? Аз поставям пред Теб този въпрос и моля за отговор – знак, чрез който да зная със сигурност, че работата все още виси на моите плещи и аз трябва да продължа, напук на всички противоречия, всички отрицания. Какъвто и да е знакът, не ме е грижа, но трябва да е очевиден (ясен).”[42]

Така масивна била Силата през онази вечер на 29 февруари, че Майката си помислила, че всички присъстващи на Игрището щели да бъдат изравнени със земята. Но когато включили отново светлините, всички станали от местата си и просто се изнизали през вратата на улицата, вероятно гладни и предвкусващи вечерята. “Ако всички вие, които сте чували за него не просто веднъж, а може би стотици пъти, които сте говорили за него, мислили за него, надявали се за него, желали го … Има хора, които са дошли тук заради това, със стремежа да поемат Супраменталната Сила и да се трансформират в свръхчовеци. Но как тогава всички вие бяхте така далеч от тази Сила, че когато тя дойде, вие дори не я усетихте?”[43] Защото само подобното може да знае или разпознае подобното. Още през 1950 година тя самата беше казала: “Много е вероятно в определен момент Супраменталната Сила да се прояви, да присъства тук съзнателно, да действа върху материята, но съзнанието, което не участва в нейната вибрация, да не е способно да я възприеме.”[44]

Неколцина усетили новата Сила, побързала тя да добави. Не много – шепа. Всичко на всичко – пет. Един от тях бил К.Д. Сетна, който разказал своето преживяване на учениците и преподавателите от училището на Ашрама. Вечерта на същия онзи 29 февруари той видял Майката в купето на нощния влак от Мадрас за Бомбай, с широко отворените си очи. “След като се върнах в Ашрама, тя ми обясни какво се било случило … Тя каза: “Само пет души знаеха за Супраменталното проявление – двама в Ашрама и трима извън него”. Тя каза още: “Нямам предвид, че всеки от тях в действителност е знаел за проявлението на Свръхразума, но че с някои хора се е случило нещо необичайно. Сред онези тримата, които бяха извън Ашрама, броя и теб.” Озадачен, аз попитах: “Как така?” Тя отговори: “Нали ми беше писал, че на 29 февруари през нощта си ме видял в купето на влака?” Аз казах: “Да, но какво всъщност се случи?” А тя: “Помниш ли, през 1938 година ти обещах да те информирам? Тогава дойдох да изпълня обещанието си.”[45] Осемнадесет години по-късно.

Майката често наблягала, че когато дойде вътрешно преживяване, трябва да му се позволи да се отработи колкото е възможно по-тихо и необезпокоявано, без желание за намеса, за разбиране или за ментално интерпретиране. Незабавното умствено интерпретиране може само да изкриви преживяването – и нещо по-лошо, обикновено го прекъсва. Ясно е, че Майката, също както след всичките си забележителни преживявания, искала да бъди изцяло уверена в размаха на своя Космически Акт от 29 февруари; затова тя публикувала известието за новата Зора в Списанието за физическо образование (Bulletin) едва на 24 април, след два месеца. Там четем:

Всевишни, Ти пожела и аз изпълнявам:

Нова светлина прониква на земята,

Нов свят е роден.

Обещаното е изпълнено.

Това били съвсем същите вибриращи (отекващи) думи, която тя написала преди много години в своите “Молитви и медитации”, но това, което тогава било все още обещание за бъдещето, и поради това граматически написано в бъдеще време, сега било станало реалност и всички глаголи били поставени в сегашно време.

И под тези думи било напечатано: “Проявлението на Супраментала на земята вече не е обещание, а същински факт, реалност. Той е тук и работи, и ще дойде ден, когато и най-слепите, и най-несъзнателните, дори най-несклонните ще бъдат принудени да го признаят.”[46]

Родил се нов свят; започнала нова ера в еволюцията на Майката Земя, символичния център на космоса. След онзи допълнителен ден на високосния февруари, никой земен обитател не може да избегне влиянието на Супраментала. С други думи, оттогава Божественото действа конкретно и непосредствено в материята на нашето тяло и в цялата Материя, за да я трансформира и изгради своето Царство на Земята. Времето, необходимо за това, може да изглежда твърде дълго за нашия човешки начин на възприемане на нещата; понеже в своя си детински наивитет ние винаги очакваме чудесата да се случат в един миг. Но Чудото сега се превръща в реалност. Има ли някой, който да не усеща стремителния вихър на времето, с който ние се носим през портите на новото хилядолетие?

“Празнуването на раждането на временно тяло може да удовлетворява някои чувства на преданост.

Проявлението на вечното Съзнание може да се празнува във всеки един момент от универсалната история.

Но да се празнува настъпването на нов свят, супраменталния свят, е чудна и изключителна привилегия.”[47]

От този момент нататък следва да четем Шри Ауробиндо в съвсем различна светлина. Тъй като всичко, което той постигнал и написал, било фокусирано върху великото предстоящо Събитие, за което той знаел, че е “неизбежно”, знаел, че е предопределено някъде, но което трябвало да бъде осъществено от него и Майката в безжалостна битка. Благодарение на неговото свръхчовешко решение да навлезе съзнателно в смъртта и в резултат на неговата работа “зад завесата”, неговата пета “мечта” станала реалност едва шест години след като напуснал този свят. Това е същината на неговото сърце на Аватар, на неговата божествена Любов – да продължава да помага на човечеството по пътя напред, както винаги го е правил, “поддържайки еволюцията”, докато стане видим за всички в един трансформиран свят. Както казала Майката, той споделил с нея скоро след напускането на този свят, че щял да се върне отново в първото изцяло супраментално тяло. “Когато го помолих (на 8 декември 1950 година) да съживи тялото си, Той ясно отговори: “Аз умишлено оставих това тяло. Няма да го приема обратно. Ще се появя отново в първото супраментално тяло, изградено по супраментален начин.”[48]

Ще обърнем внимание също и на въпроса на Майката към Всевишния: “Сега, след като Супраменталът е тук … не е ли приключила мисията на това тяло?” Отговорът сега ни се струва очевиден, тъй като всички знаем, че тя продължила да работи на Земята до 1973 година. През 1956 година обаче отговорът съвсем не бил ясен, а и самият въпрос показва, че тя би оставила материалното си тяло в онзи момент. Следващите глави ще прояснят този важен момент. Той показва, на първо място, че Работата на Аватара, както вероятно била схващана от Майката до 1956 година, била да привнесе Супраментала на Земята, с други думи, да установи непоклатима основа за Божието Царство на Земята – и че изработването на супраменталното Присъствие в нов свят и нов вид следвало да бъде оставено на бъдещето, вероятно доста далечно. Това съвпада изцяло с всичко, казано по този въпрос от Шри Ауробиндо: че Аватарът идва да извърши пионерското дело, да подготви терена и да засади магическото зърно, от което да израсне новото дърво, колкото и време да отнеме това. “Това, което ние правим, ако и когато успеем, ще бъде начало, а не завършек.”[49]

Майката ще повтаря не веднъж през следващите години, че тя все още присъства на Земята само защото е дала обещание на Шри Ауробиндо да Работи: “Ja fais le travail” (Аз работя.) През 1956 година тя помолила за очевиден знак; явно е получила такъв знак. Съвсем логично бихме могли да предполагаме, че резултатът от нейната работа между 1956 и 1973 година е ускорил формирането на супраменталния вид с хиляди години. Понеже първоначално тя предвидила, че съществото отвъд човешкия вид щяло да се появи след хиляди години, но към края тя обикновено говорела за период от не повече от триста години. Тя пожертвала седемнадесет години на същински ад, както ще видим по-късно, за да може нашият ад в този и бъдещите ни животи да се промени в “радостно странстване” към Онова, което като нищо друго си струва да бъде изживяно. Добре е да не забравяме, че Шри Ауробиндо и Майката не са имали нито явно, нито даже неявно намерение да осъществят пълната трансформация в собствените си тела.

К.Д. Сетна размишлява: “Чудя се кога ли светът ще разбере, че през 1956 година се е случило най-великото събитие в неговата история.”[50]

Майката нарекла 29 февруари “Златния ден”.


* Камидзе е един вид широка риза, носена от жените в северна Индия. Шалвар-камидзе се нарича комбинацията от шалвари и риза.

* най-вече


[1] Savitri, 13

[2] Satprem, Mère II, 147

[3] WM 15, 197

[4] SY, 48

[5] Е 50-51, 103

[6] SY, 61

[7] Е 54, 489

[8] Idem, 490

[9] Е 56, 205

[10] Idem, 207

[11] Idem, 404

[12] Е 50-51, 4

[13] A II, 367

[14] Е 50-51, Note de l’Éditeur

[15] Satprem, , Mère II, 10

[16] CSA, 850

[17] А ІІІ, 41

[18] WM 15, 315

[19] Idem, 316-17

[20] Е 57, 239

[21] LD 258, 269 и 271

[22] Е 56, 89

[23] LD, 664

[24] Ibidem

[25] Е 50-51, 177

[26] Idem, 377

[27] Е 54, 128

[28] WM 15, 303

[29] Е 54, 144

[30] Idem, 162

[31] WM 15, 100

[32] Е 54, 446

[33] WM 15, 101

[34] OH, 152

[35] Е 57-58, 3

[36] Е 54, 516

[37] Ibidem

[38] Е 54, 523

[39] K.D. Sethna, Our Light and Delight, 134

[40] Е 55, 3

[41] WM 15, 102

[42] Champaklal’s Treasures, 96

[43] Е 56, 150

[44] Е 50-51, 248

[45] Amal Kiran and Nirodbaran, Light and Laughter, 80

[46] E 56, 145

[47] WM 15, 106

[48] WM 13, 9

[49] LY, 10

[50] K.D. Sethna, The Mother – Past, Present, Future, 83

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: