Дванадесет дни на мълчание

Глава 19 от книгата „Отвъд човека като вид – живот и дело на Шри Ауробиндо и Майката“ от Жорж ван Фрекем

(Beyond man – Life and Work of Sri Aurobindo and the Mother, Georges van Vrekhem)

Публикувани са още и следните глави от тази книга:

„Визията на Шри Ауробиндо“ (глава 7)

Златният ден“ (глава 20)

„Корабът от Новия свят“(глава 21)

„Правейки невъзможното възможно“ (глава 22)

„Две стаи“ (глава 23)

Новата утопия: Ауровил“ (глава 25)

изтеглете цялата книга на руски от тук

Дванадесет дни на мълчание

Не вярвам в непреодолими прегради.
Майката

От самото зараждане на земята, винаги и навсякъде, където е съществувала възможността за проявяване на лъч от Съзнанието, аз съм била там.
Майката

ВНЕЗАПНОТО отсъствие на Шри Ауробиндо в телесна форма означавало чудовищен удар за Майката, “удар с ковашки чук”, както се изразила тя по-късно, “унищожение”. “Самата представа, че Шри Ауробиндо би могъл да остави тялото си, че онзи конкретен начин на живот би могъл да престане да съществува за тялото, беше абсолютно немислима. Трябваше да го положат в сандък и да спуснат сандъка в Самадхито*, за да се убеди тялото, че това наистина се е случило… Нищо, нищо, никакви думи не могат да опишат какъв срив изпита тялото, когато Шри Ауробиндо си отиде.” Под “тялото” тя имала предвид своето тяло: че ударът е бил така съкрушителен за нейното тяло – тъй като в по-висшите части на нейното същество такава реакция била невъзможна. Така проникновено (дълбоко) било присъствието на Единното Съзнание в двете тела, че кончината на едното почти карала другото да го последва автоматично; това ни помага да вникнем в истинното отношение между тях на божествено Единство и Обич.
“Разбери, той беше решил да си отиде. Но не искаше аз да знам, че го прави умишлено; той знаеше, че ако дори за момент знаех, че го прави умишлено, бих реагирала с такова насилие, че той не би могъл да ни напусне! И той го направи… той се държеше така, сякаш това беше нещо несъзнателно, обикновено заболяване, просто за да не позволи да узная – и си отиде точно в момента, когато трябваше да си отиде… И аз дори не можех да си представя, че той си е отишъл, след като го беше направил, просто там, пред мен – изглеждаше толкова далечно … А после, когато той напусна тялото си и влезе в моето, разбрах всичко… Фантастика. Фантастика. Това е… това е абсолютно свръхчовешко. Няма и едно човешко същество, способно да направи нещо такова. И какво … какво владеене на неговото тяло – абсолютно, абсолютно!” Докато тя присъствала в стаята, той не можел да остави тялото си “и това било твърде болезнено за него”. После тя излязла от стаята, заръчвайки: “Повикайте ме, когато стане време.”
“Аз вече имах всички свои опитности, но с Шри Ауробиндо, по време на тридесетте години, през които живях с него (малко повече от тридесет години), се намирах в безусловна, абсолютна защитеност – усещане за тотална безопасност, дори физически, дори най-материалната безопасност. Усещане за абсолютна безопасност, тъй като Шри Ауробиндо беше там… Нито дори за миг през тези тридесет години това усещане не ме напусна. Ето защо бях в състояние да си върша работата с Основа, наистина, Основа от абсолютност – от вечност и абсолютност. Разбрах го, когато той си отиде: онова се срина отведнъж… През цялото време Шри Ауробиндо беше тук … индивидуалният прогрес беше автоматичен: какъвто и прогрес да правеше Шри Ауробиндо, и аз го правех. Но аз бях в състояние на вечност, абсолютност, с усещане за такава безопасност при всякакви обстоятелства. Нищо, нищо неуместно (злополучно) не можеше да се случи, тъй като той беше там. Затова когато той си отиде, внезапно… пропадане в бездна.”
После тя приложила окултните си способности и затворила вътрешна врата, вратата на своето психическо същество, което било седалището на Обичта, която в противен случай би я отнесла. “Когато той напусна тялото си и влезе в моето (най-материалната част от него, частта, въвлечена във външни неща) и разбрах, че аз носех цялата отговорност за цялата работа и за садханата – да, тогава заключих част от себе си, дълбока психическа част, която живееше, отвъд всякаква отговорност, в екстаза на реализацията: Всевишния. Взех я и я заключих, изолирах я и казах: “Ти не мърдаш, докато всичко останало не се подготви”… Това само по себе си беше чудо. Ако не бях го направила, щях да го последвам – и нямаше да има кой да свърши Делото. Щях да го последвам автоматично, без дори да се замисля. Но когато той влезе в мен, той каза: “Ти ще свършиш работата. Един от нас трябваше да си отиде и аз си отивам, но ти ще свършиш работата.” Тя отвори онази врата едва след десет години и дори тогава с голяма предпазливост.
Всички дейности в Ашрама бяха преустановени за период от дванадесет дни. Никъде не е документирано какво се е случвало в Майката през първите дни от този период. Тя вероятно е била в непрекъснато състояние на вътрешна концентрация и консултация, тъй като стоеше въпросът дали Делото да бъде продължено от нея сама и дали Ашрамът като институция да продължи да съществува. “След като Шри Ауробиндо си отиде, сред някои кръгове битуваше страх, че Ашрамът ще рухне или поне ще настъпи упадък”, пише Ниродбаран. Майката, “сред някои кръгове”, очевидно е била все още французойка, чиято връзка с Божественото и Супраментала никога не би могла да бъде така автентична, като тази на индиец… Но както и да е, можем само да се вгледаме в себе си и да се запитаме как бихме реагирали при такива непредвидени и драматични обстоятелства.
Макар че Майката остави да изтече целия период от дванадесет дни, за нея самата всичко бе решено и определено още първите три дни. Шри Ауробиндо беше проникнал физически в нея с цялата супраментална сила, натрупана в неговите клетки. Тя сега беше МАЙКАШРИАУРОБИНДО* и през следващите години тя често казваше как тясно техните две индивидуалности са се слели една в друга и как конкретно Шри Ауробиндо присъствал в нея. Тя без съмнение е виждала цялата широта на майсторския духовен ход на Шри Ауробиндо, както и на задачата, която сега лежала изцяло на нейните плещи, що се касае физическата садхана на Земята. Тя би трябвало също така да е виждала, че неговото доброволно стълкновение със смъртта, колкото и неочаквано да е в хода на Делото, е било правилното действие за ускоряване на същото това Дело, за да стане достижимо в рамките на телесното присъствие на Аватара на земята. И би трябвало да й е ясно, че нейното тяло, вече подготвено за своята свръхчовешка задача в утробата на нейната майка, е било по-пригодено от това на Шри Ауробиндо да издържи първите и критични фази на супраменталната трансформация.
Всички събития и опитности в садханата на Шри Ауробиндо, предхождащи Ария, могат да бъдат разглеждани като подготовка за великото Дело, без ни най-малко да се омаловажава тяхната важност. Същото важи и за садханата на Майката, която, както е потвърдено от самия Шри Ауробиндо, е следвала по необходимост, идентична линия и цел като неговата, тъй като двамата са били един и същия Аватар на Свръхразума (Supermind). След периода на Ария, тяхното Дело, получило своето окончателно клеймо по времето на втората им среща през 1920 год., било като мощна река в пейзажа на Материята – река, която щяла да се разклони в разширяваща се делта от нарастваща супраментална Сила в земната атмосфера, и която в крайна сметка щяла да се влее в океана на супраменталното Присъствие в живото майчино тяло на нашата символична планета. Шри Ауробиндо и Майката, бидейки двуполюсния супраментален Аватар, са “виждали” тази река и нейното направление от самото начало на тяхната интегрална йога; през цялото време те са имали дълбоко знание за нея, но нейното корито трябвало да бъде прочистено, прокопано и издялано в каменистия терен на Материята (това била тяхната садхана) – усилие, обречено на неуспех според всички, които някога са мислили за него или са се опитвали.
Тяхното Разработване на това усилие (опит) представлявало в същото време усърдно и героично пътешествие в неизвестното. Ние, които от доста време наблюдаваме това пътешествие, сега сме в състояние да се убедим колко точно е предвидил Шри Ауробиндо повечето от основните главни моменти, още дори в своите първи основни писания. Но също така сме се срещнали с нови открития по пътя, с известни изненади и трудности, които поставят в нова светлина всичко вече преминато.
Някои ерудирани коментатори са скалъпили от философията и йогата на Шри Ауробиндо фиксирана система, а такива системи се излагат в редица книги. Рядко се признава, че Шри Ауробиндо никъде не е предложил йогическа система или фиксирана структура на своята философия. „Ария“ не е била предназначена да разгласи система, а да обясни ментално неговите духовни открития – открития, които Шри Ауробиндо смятал за достатъчно важни, плодоносни и дори революционни, за да бъдат споделени с човечеството. Първоначалните писания на Шри Ауробиндо съдържат грешки, една от които е, че на онзи етап от своята еволюция той все още бъркал Надразума (Overmind) със Свръхразума (Supermind) – една от причините за известни недоразумения относно значимостта на деня на Сидхи, 24 ноември 1926 год. Те неизбежно съдържат също и пропуски, просто защото неговата садхана не е била постигнала през 1914 год. онова, което щяла да постигне през 1938 или 1950 година. Друго отличие между „Ария“ и по-късните негови писания, което си струва да се отбележи, е че в „Ария“ той обикновено препоръчвал да се следват йогическите техники от школата Санкхя (Sankhya), докато по-късно той напътства своите последователи да се уповават в своята йога безусловно на присъствието, силата и помощта на Майката. (Въпрос: “Самата мисъл за Майката йога ли е?”, Шри Ауробиндо: “Да”.)
Тук някой би възразил, че в такъв случай би трябвало да е възможно да се систематизират последните, най-напреднали реализации на Шри Ауробиндо, но къде да ги намерим тези реализации? За своята йога през последните години той е написал само един текст, който при това оставил незавършен, става дума за “Супраменталът и Йога на действието”, включен в “Синтезът на йога”. Редакторът на тази книга пише следното в библиографската справка: “Книгата “Синтезът на йога” като цяло не е била завършена. Не само че “Йога на самоусъвършенстването” е оставена незавършена, но и един предвиждан допълнителен раздел не е бил започнат. Също така следва да не се забравя, че само първата част, “Йога на Божественото действие”, е била издадена в подробно преработена форма, докато Шри Ауробиндо е бил жив. Втората, и още повече третата и четвъртата части трябва да се смятат за принадлежащи към по-ранен период.”
Вече обърнахме внимание на факта, че сред най-важните документи, касаещи личната йога на Шри Ауробиндо, са неговите поеми и „Савитри“, епопеята, в която той казал най-много, според Майката. Но как се систематизира нещо такова? Още повече, не каза ли Шри Ауробиндо изрично, че неговите последователи не биха могли да разберат какво той прави? Също както Майката нееднократно щяла да повтаря години по-късно. Онези, които искат да пристъпят към супраменталната йога, казал той, първо трябва да са достигнали нейния праг, който се намира отвъд окончателната психическа и духовна реализации, отвъд най-висшите реализации на традиционните йоги. Веднъж достигнал тъй далеч – а това е наистина доста далеч – процесът на Супраменталната йога щял, така да се каже, да се саморазкрива автоматично пред предопределената душа под директното напътствие от страна на винаги присъстващото, но сега вече не прикрито Най-Висше или Най-Съкровено.
Достатъчно е да се каже, че садханата на Шри Ауробиндо и Майката била нещо съвсем различно от ясно очертаната, разводнена система, която човек намира в повечето монографии. Шри Ауробиндо е говорил, в редки случаи, по най-сдържан начин, за своя труд на Аватар, но Майката ни е оставила по-чести и съкровени откровения за себе си, особено в своите разговори със Сатпрем, публикувани понастоящем в тринадесет тома (повече от шест хиляди страници) под името L’Agenda de Mère (“Дневникът на Майката”). Нейните преживявания също така предоставили съществена информация за “девствената гора” на неизвестното, в която Шри Ауробиндо дръзнал да пристъпи, и поставили неговите оскъдни изявления за самия себе си на фон с малко повече релеф и цветови оттенъци. Нека също не забравяме, че макар руслото на великата река на техния напредък да е било предначертано от самото начало, то на еволюцията на садханата на двойния Аватар трябва да се гледа като на автентично изследователско пътешествие, може би най-рискованото и най-авантюристичното на всички времена, изпълнено с неочакваното, грандиозното и привидно маловажното, с опасното, злобно и упорито злонамерено, с мъчително болезненото и неописуемо екстатичното. Едно от техните открития бил “Умът от Светлина” (the Mind of Light).
В книгата си “Визията и делото на Шри Ауробиндо”, К. Д. Сетна включил ранно свое есе за Ума от светлина, в което той цитира следните думи, казани му лично от Майката: “Веднага щом като Шри Ауробиндо напусна тялото си, така нареченият от него Ум от светлина се реализира в мен. Свръхразумът се спусна отдавна – много отдавна – в ума и дори във витала: той работеше също и във физиката, но индиректно, чрез тези посредници. Въпросът беше за директното действие на Свръхразума във физиката. Шри Ауробиндо каза, че тови би било възможно, само ако физическият ум възприеме супраменталната светлина: физическият ум беше инструментът за директното действие върху най-материалното. Този физически ум, възприемащ супраменталната светлина, Шри Ауробиндо нарече Ум от светлина.” Това се нуждае от известно разясняване.
Свръхразумът е божественото Съзнание-Единство или Съзнание-Истина. (“Свръхразум”, Supermind, и “супраментал”, supramental, са специални понятия, обозначаващи реалност, далеч превъзхождаща нашето съзнание. Шри Ауробиндо ги е дефинирал прецизно в своите писания.) От гледна точка на Шри Ауробиндо и Майката, Земята представлява еволюционно поле, в което менталното същество, наричано от нас човек, трябва да бъде последвано от супраментално същество, също както човекът е бил предшестван от цяла поредица от инфраментални същества. Човекът е преходно създание. За всяко материално, земно въплъщение на нова еволюционна степен (градация) се изисква директна намеса на Божественото в неговото творение. Такова въплъщение – този път цялостно, двуполюсен Аватар – са били Майката и Шри Ауробиндо. За да осъществят новата еволюционна степен, те трябвало да стигнат до края на всички предишни духовни пътища и после да напредват в неизвестното. Това била тяхната Йога, тяхната садхана: изграждане на моста между настоящето и бъдещето.
За да привнесат супраменталното Съзнание-за-Единство на Земята, в материята, те първо трябвало да го реализират в самите себе си и после постепенно да свалят реализираното от тях в степените на съществуване между Свръхразума и Материята. Ние видяхме, че Шри Ауробиндо свалил Супраментала в своето ментално съзнание към 1920 година (би било полезно упражнение да се опита човек и да си представи какво означават тези думи) и че спрял публикуването на „Ария“ през януари 1921 год., тъй като Супраменталът се спускал в неговото витално същество. Майката, вътрешно единна с него, участвала в неговия прогрес: “Целият прогрес, постиган от Шри Ауробиндо, го постигах и аз.” Когато светът на космическите сили в лицето на бога Кришна дал своето одобрение за новото творение, като се съгласил да се спусне в земната материя (материята на тялото на Шри Ауробиндо), Шри Ауробиндо се оттеглил в своята стая. От този момент нататък неговата единствена цел била да привнесе Супраментала в най-нисшите степени на съществуване, тоест в земната материя, и да го установи трайно на Земята. Резултатът от такова установяване щял да бъде нов световен ред, Божието царство на Земята.
Ние получихме известна представа за “Херкулесовия труд” (по думите на Шри Ауробиндо), който това изисквало. За да направи решаващата стъпка напред, той буквално трябвало да премине през цялата еволюция, също и в Подсъзнанието и Несъзнанието. Понеже в неразделното Единство на нещата, всяка градация и всяка частица от битието съдържа в себе си всички останали градации и всички останали частици. Атомът съдържа всички останали степени на съществуване, които в противен случай не биха могли да се развият от него, докато от своя страна той представлява вече напреднала еволюционна форма, изплувала от мрачните дълбини на Подсъзнанието и Несъзнанието.
Най-упоритото съпротивление срещу спускането на Супраментала оказала менталната градация на материята, наречена “менталното физическо” според терминологията на Шри Ауробиндо. Доколко била напреднала трансформацията на менталното-физическо в неговото собствено тяло било демонстрирано от предаването на супраменталната сила, съдържаща се в него, към тялото на Майката всеки път, когато тя се приближавала до тялото на Шри Ауробиндо след неговата “смърт”, а също и от “чудодейното” запазване на тялото му в климат, благоприятстващ разлагането.
Супраменталната трансформация на разума на телесните клетки, на материята, от която е изградено тялото, била наречена от Шри Ауробиндо “Ум от Светлина” – от супраменталната Светлина, която е супраменталната Вибрация. Относно този изцяло нов феномен на Земята той писал за първи път в поредица от статии по молба на Майката за “Бюлетина за физическо възпитание”, тримесечно списание на секцията за физическо възпитание в основаното от нея училище. Тези статии, последните писания в проза на Шри Ауробиндо, се появили в списанието през 1949 и 1950 год. и по-късно били публикувани като книга под заглавието “Супраменталното проявление на Земята”.
“Това, което ние нарекохме конкретно (с особеното понятие) Ум от Светлина”, пише там Шри Ауробиндо, “е наистина последният в поредица от спускащи се планове на съзнание, в който Свръхразумът се замаскирва чрез избрано от самия него ограничение или модификация на неговите себе-проявяващи се дейности, но неговият същностен характер си остава същия: в него [в Ума от Светлина] присъства действие на светлина, на истина, на знание, и там несъзнанието, неведението и грешката не могат да претендират за място.” Умът от Светлина е неотслабеното, автентично златно Съзнание-за-Единство, стаено в по-нисшите нива на тялото: онези на менталното съзнание в материята.* Така надалеч Шри Ауробиндо осъществил трансформацията на своето тяло. Но неговата реализация била все още индивидуална, което било ясно илюстрирано от факта, че тя трябвало да бъде прехвърлена към Майката, за да можела тя да продължи Делото от стадия, достигнат от него.
К. Д. Сетна с право нарича “Супраменталното проявление” продължение на “Животът божествен” (The Life Divine). Макар че тази кратка поредица от статии оставя без отговор множество въпроси, тя е не само важна заради представянето и описването в нея на Ума от Светлина, но също и защото там за първи път са идентифицирани и обсъдени преходните същества между човека и свръхчовека. Тъй като, доколкото ние знаем, в края на грандиозната перспектива Шри Ауробиндо и Майката са видели да стои “свръхчовек”, съществото със супраменталното Съзнание-за-Единство, божественият Човек, новият вид на Земята. Те дошли, за да направят възможен прехода от човек към “свръхчовек”. Но в хода на своето изследване открили, че тук също така редица преходни същества биха дали материално форма на прехода, също както се случило в предишните преходи на еволюцията. Шри Ауробиндо и Майката винаги са подчертавали, че новата еволюция не е божествен каприз, а пореден етап на развитие, базиран на вече установени процеси, макар този път протичащ в много по-широк и по-висок мащаб.
Затова Майката заяви през 1958 год.: “С увереност може да се твърди, че ще има междинно същество [тя използва думата екземпляр, specimen] между менталното и супраменталното същество, един вид свръхчовек (surhomme на фр., overman на англ.), все още притежаващ качествата и частично природата на човек, което означава, че по своята най-външна форма той все още ще принадлежи на човешкия вид с животински произход, но който ще трансформира своето съзнание по достатъчен начин, за да принадлежи, по своята реализация и по своята дейност, на нова раса, раса на свръхчовеци. Този вид може да се смята за преходен, тъй като може да се предвиди, че той ще открие начина за създаване на нови същества без използване на стария животински метод. И именно тези същества – които ще бъдат родени по наистина духовен начин – ще съставят елементите на новата раса*, супраменталната раса.” Това означава, че отсега нататък ще трябва да използваме думата “свръхчовек” за съществото, което е било заченато и родено по нормалния човешки начин, но което е придобило супраментално съзнание; тогава “супраменталното същество” е бъдещето, наистина нов вид, който все още няма име и при който зачеването няма повече да става по животинско-човешкия начин. “От новата раса [от междинни същества] би се попълнила расата от супраментални същества, които биха се явили като лидерите на еволюцията в земната природа.” (Шри Ауробиндо)
Всичко това означава, че на тази Земя можем да очакваме присъствието едновременно на следните видове:
1. животно-човек, който ще продължи вида, към който всички ние принадлежим: наполовина разумното ментално същество, притежаващо индивидуализирана душа; въпреки че терминът може да носи известен отрицателен оттенък, животното-човек не е “обезкосмената маймуна” на учените-позитивисти: той е преходно същество, гледащо напред, навътре и нагоре;
2. човек-човек, който ще въплъти една или повече духовни градации между менталното и супраменталното съзнание; човекът-човек е бъдещо същество, което ще произлезе от животното-човек посредством влиянието на присъствието на Свръхразума на Земята и което ще бъде напълно удовлетворено със своята по-висша, завършена човечност;
3. свръхчовек, който все още ще бъде роден от сексуалното единение на своите предшественици, но той ще притежава Ум от Светлина, който е супраментално съзнание, макар и когато по-голямата част е забулена; свръхчовекът представлява междинно същество и вероятно ще се появи в множество варианти;
4. супраментално същество, което ще се въплъти във фината, пречистена форма на материята на същество от супраменталните типални светове, материализирано по досега неизвестен начин според окултна процедура.
Можем да направим извода, че думата “свръхчовек”, използвана във всички текстове на Шри Ауробиндо и Майката преди появата на “Супраменталното проявление”, по време на написване на тази поредица от статии е придобила ново значение, благодарение на откритията в тяхната Йога. Разбира се е важно да имаме това предвид, ако искаме да разберем правилно какво Майката е казала, написала и реализирала след 1950 год. През октомври 1956 год. например тя казала: “Не бива да се бърка супраменталната трансформация с появата на нова раса” , и две години по-късно: “Със сигурност ще има безчетно количество частични реализации” , също както от хомо афарензис, хабилис, еректус и през цялото време от австралопитеки е произлязъл хомо сапиенс.
Задачата, поета през 1950 год. от Майката, тогава на възраст седемдесет и две години, с нейните огромни окултни и духовни възможности, и вече с Ум от Светлина в нейната телесна субстанция, не е била реализирането на материална супраменталност, а на телесна свръхчовечност, според указаното в тази глава. Това личи от изявления като даденото от нея на 10 май 1958 год., когато тя постигнала тази задача. “Аз казах на тялото си [през декември 1950 год.]: “Ти ще реализираш свръхчовешкия посредник между човека и супраменталното същество”, тоест това, което аз наричам “свръхчовек” (le surhomme). И именно това правя през последните осем години” , – от момента след напускането на Шри Ауробиндо, в който тя решила да продължи Делото, за да спази обещанието си пред него.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: